Кой е сега пък тоя Харун? Дайте да видим и него.
- Публикувана: 23 фев. 2011, 17:09 ч.
- Последно мнение: 2 март 2011, 13:32 ч.
Каква бях, каква станах
Кой е сега пък тоя Харун? Дайте да видим и него.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Harun_Al-Rash … nd_One_Nights.jpg
Бях млада, вече не съм!
Бях наивна и добра ,сега само наивна....
Ах Ален Делон.
Дух, дух.......ама за някои неща вече си трябва космодиск! 
Повиши ми скапаното напоследък настроение
Бях весела,усмихната,винаги в добро настроение,темпераментна,с високо самочувствие,много се забавлявах,всеки ден ми беше празник,какви ли не случки ми се случваха.Въобще безгрижни години,пълни със смях и много ,много спомени.
Сега като,че ли не мога да се отпусна като преди 5-10 години,а понякога имам такава нужда да се почувствам така волна и безгрижна като преди.....Но не става.
Сега като,че ли не мога да се отпусна като преди 5-10 години,а понякога имам такава нужда да се почувствам така волна и безгрижна като преди.....Но не става.
Бях моралистка, педантична, самокритична. Осъждах хората, различни от мен, опитвах се да ги поучавам. Хората около мен вярваха, че с каквото и да се захвана, ще успея да го постигна.
После дойде другата крайност-реших да опитам всичко от живота, да се отдам на насладите му, грешно разбрах много неща, завих рязко и жестоко затънах в калта. Стигна се дотам да ме поучават и да ме заклеймяват.
Бях зло, саркастично и своенравно същество. Имах и за съжаление все още имам много остър език. Не умеех да премълчавам нито дума. Мислех си, че затворени в мен думите напират да излязат и ако не успея да ги измъкна отвътре, те сами ще се втурнат навън.
Всички около мен бяха виновни за грешките ми-заради техните нереални очаквания съм се проваляла. Абсолютно мрънкало.
Един ден си седнах на задн..а и се замислих защо така целия свят се е настроил срещу мен. И нещо ми просветна-всичко започва от мен и нататък следва естественото си продължение. Разбрах, че ако не си променя поне за малко светогледа ще си остана само едно мрънкало. Сега се опитвам да съм малко по-добра, толерантна и ведра, за което всички се шегуват че са ме подменили с клонинг.
И един проблем, който май няма да променя-килограмите. Незнам откъде дървената ми глава си е наумила, че трябва да съм слаба на всяка цена-може света около мен да се срива, но ако аз съм слаба, значи всичко е прекрасно.
Стана малко дълъг пост с леки отклонения, но някак си не успях да се спра.
После дойде другата крайност-реших да опитам всичко от живота, да се отдам на насладите му, грешно разбрах много неща, завих рязко и жестоко затънах в калта. Стигна се дотам да ме поучават и да ме заклеймяват.
Бях зло, саркастично и своенравно същество. Имах и за съжаление все още имам много остър език. Не умеех да премълчавам нито дума. Мислех си, че затворени в мен думите напират да излязат и ако не успея да ги измъкна отвътре, те сами ще се втурнат навън.
Всички около мен бяха виновни за грешките ми-заради техните нереални очаквания съм се проваляла. Абсолютно мрънкало.
Един ден си седнах на задн..а и се замислих защо така целия свят се е настроил срещу мен. И нещо ми просветна-всичко започва от мен и нататък следва естественото си продължение. Разбрах, че ако не си променя поне за малко светогледа ще си остана само едно мрънкало. Сега се опитвам да съм малко по-добра, толерантна и ведра, за което всички се шегуват че са ме подменили с клонинг.
И един проблем, който май няма да променя-килограмите. Незнам откъде дървената ми глава си е наумила, че трябва да съм слаба на всяка цена-може света около мен да се срива, но ако аз съм слаба, значи всичко е прекрасно.
Стана малко дълъг пост с леки отклонения, но някак си не успях да се спра.
