Каква бях, каква станах

  • 10 595
  • 152
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 135
Лелки, та лелки - една нормална фаза от живота.
След произволен отрязък от време ще сме бабки, живот и здраве.
А Сотето и Луцифер - дядковци Simple Smile
На крачка съм от този факт!!!! tooth
Но пък за да не заприличате на дебели лелки..има и капка оптимизъм....

Цитат
Жената лесно може да се отърве от излишните килограми, когато е изправена пред опасността да загуби пари.
http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2011/02/23/po-malko-pari-z … nka-taliia.111874

И без това е криза...поне да има полза от нея!!!! Joy

# 61
  • Мнения: 3 405
Е, нищо де, важното е да сме здрави  Grinning

# 62
  • Мнения: 803
Липсваше ми всякакво чувство за самосъхранение. Втурвах се презглава във всякакви предизвикателства, които ми се изпречваха на пътя. Вършех всевъзможни глупости.
Сега съм по-улегнала, по-спокойна, даже скучна. Някак си попаднах на мястото, намерих по-голяма част от нещата,които търсех... С две думи: кротнах се.

# 63
  • София
  • Мнения: 3 452
Соте, не ги слушай, дебелите рибета не са мираж. Simple Smile
Лошото на риболова на едри риби е, че след това без да искаш някак си се отказваш от дребната риба.
Някак си под достойнството на един риболовец от такъв ранг е да се завърне към цацата, след като ведъж вече е плувал с акулите, така да се каже.

# 64
  • Мнения: 884
Бях закръглена, доста харесвана-винаги съм се питала какво толкова ми харесват?! С ниско самочувствие, за което никой не предполагаше.
 Сега съм с петнайсеттина кг по-слаба, и се усещам доста по-различна. Сякаш съм си намерила мястото в живота. И отново с ниско самочувствие, и отново никой не го предполага.

# 65
  • София
  • Мнения: 12 451
За някои любовна, за други тъжна и непоносимо драматична, но все пак логична. Но си права и спирам, защото от такива тези често много боли.
Бояна, някакъв драматизъм лъха от изказването.
Ти хем си отоваряш в едното изказване, след това изведнъж рязък завой към някаква драма.
От коя теза боли, кое е толкова тъжно и драматично, дай да спретнем един кратък, но съдържателен анализ, за да е спокойна и Флор, че и тя се вълнува забелязвам покрай теб.

Много хора ги боли от идеята, че всичко, което са е плод само техния избор. Ако онова, което си не ти харесва е далеч по- лесно да приемеш, че си жертва на съдбата, децата, мъжете и прочее, но да си кажеш "Сам си го направих, сам го избрах" може да е драматично. Репликата на Флор ме подсети за това и го написах.

# 66
  • Мнения: X
Цитат
Много хора ги боли от идеята, че всичко, което са е плод само техния избор.
Аз пък съм доволна,че избора е само мой.
Преди бях свита,срамежлива,трудно казвах "не", май се опитвах да се харесам на всички.
Сега не ми пука кой ме харесва и кой не.
Преди доста години един политик каза следното ,в някакво предаване:
"Който не ме харесва,няма вкус.Който не ме обича,не ме заслужава!"
Много ми хареса...и оттогава гледам да не общувам с хора,които не ме харесват и не ме обичат.
И така животът е прекрасен!  Grinning

# 67
  • Мнения: 2 448
Бях непримирима, бунтар, вярващ безрезервно в доброто и нуждата да защитаваш справедливостта на всяка цена.
Бях жервтоготовна и опитваща се да разбирам и влизам в положението на всеки, който го поиска.
Бях душата на компанията, заразявах всички около мен с усмивката си, бързо прощавах , лесно забравях огорчението, все едно нищо не се е случило.Вярвах,че най хубавото тепърва предстои.
Сега почти нищо от това не е останало, освен непримиримостта ми.

# 68
  • София
  • Мнения: 3 249
Бях неуверена, несигурна и много доверчива. Вярвах, че има нещо, което непременно ще ме направи щастлива, но все се разминавах с него - почивка, храна, дреха...

Някои събития от здравословен характер преобърнаха живота ми коренно. Вече нищо не чакам и на никого не разчитам да ме направи доволна. Когато искам нещо, просто отивам и си го взимам - буквално и преносно. Научих се да се харесвам и да се грижа за себе си - пак буквално и преносно.

Чувствам се много добре в кожата си - нещо, което дълги години не можех да кажа за себе си, макар и отстрани да не личеше. А може би пък е личало...

# 69
  • София
  • Мнения: 3 452
За някои любовна, за други тъжна и непоносимо драматична, но все пак логична. Но си права и спирам, защото от такива тези често много боли.
Бояна, някакъв драматизъм лъха от изказването.
Ти хем си отоваряш в едното изказване, след това изведнъж рязък завой към някаква драма.
От коя теза боли, кое е толкова тъжно и драматично, дай да спретнем един кратък, но съдържателен анализ, за да е спокойна и Флор, че и тя се вълнува забелязвам покрай теб.

Много хора ги боли от идеята, че всичко, което са е плод само техния избор. Ако онова, което си не ти харесва е далеч по- лесно да приемеш, че си жертва на съдбата, децата, мъжете и прочее, но да си кажеш "Сам си го направих, сам го избрах" може да е драматично. Репликата на Флор ме подсети за това и го написах.
Вярно е. Но хората, които са жертва на съдбата и прочие, обичайно си тънат в морето на безметежната посредственост и отказват да поемат отговорност за изборите си, или липсата на избори в живота си.
Онези другите са по-интересни. И при тях има драматизъм, катарзис, смелост, риск и в крайна сметка - житейски успех и удовлетворение.
За съжаление - за кратко. Защото някак си, не знам защо, винаги искат още и още и никога не са доволни. Всъщност знам защо, но това е друга тема.
В резюме, за да си това, което искаш, струва скъпо, съгласна съм с теб.

# 70
  • Мнения: 3 405
И отново с ниско самочувствие, и отново никой не го предполага.

А защо?  Rolling Eyes

# 71
  • Мнения: 2 510
Бях наивна и мечтател. Правех си много планове за бъдещето. Винаги съм била изпълнителен човек. Нямаше задължения, които не можех да свърша.
Сега останах само мечтател и за съжаление пасимист. Не съм така взискателна към другите и към себе си. Оставам и днешната работа за утре/по рано додето не свърша нещо не заспивах/.
Въобще промених се много и то към по-лошо и в отношението си към другите и в отношението си към самата мен.
Започнах да живея компромисно. Последното не е баланс или равновесие. Просто приемане на действителността т.е. примиряване. Това последното, не е мъдростта на годините.
За външния ми вид да не говорим. Разбира се, че не съм се разкрасила.
С една дума ставам по-зле. Какво ли ще бъде след години/ако съм жива/? Ужас!

# 72
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Бях наивна, усмихната и влюбена в хората, живота и природата. Сега съм си същата, с тази разлика че се научих да показвам любовта, която изпитвам Grinning.

# 73
  • Мнения: 8 591
Преди имах цел, мечти...бях готова на невъзможното, но да ги постигна и това ме караше да се чуствам жива. Сега когато постигнах почти всичко съм бецелна и безпътна. Това ме съсипва и ме кара да се чуствам стара.

# 74
  • Мнения: 984
Няма драма в остаряването.
Преосмислих смисъла на думата "семейство" и "любов".
Научих се да готвя.
Укротих се.

Сега да питам какво означава "дебела, скучна лелка". Критериите какви са. Може пък да се впиша в този етикет и на някой да му стане хубаво... Grinning

Общи условия

Активация на акаунт