Има ли сред Вас болни от анорексия или вече преодоляли тази страшна болест ...

Нямам опит ,но потърсете професионална помощ,свържете се с диетолог !

Нужен е добър психиатър- анорексията е невроза и има нужда от специализирано лечение. Не губете време в разни алтернативни методи, защото това е сериозно заболяване със сериозни причини и последствия.

А според вас не трябва ли болните от анорексия да се лекуват в болнично заведение,  където за тях ще се грижи екип от диетолози, психиатри и др.?

Не отивайте веднага при психиатър! Диетолог и психолог ще се справят по-успешно, казвам го понеже имам наблюдения върху такива момичета и моята професия е такава. При такъв отслабен организъм не е добра идея да се пият хапчета, които обикновено психиатрите изписват.
Проблемът при анорексията обикновено е психологичеки, болните нямат правилно възприятие за себе си, гледат се в огледалото и виждат дебел човек! Обикновено, когато се поработи върху психиката, резултатите не закъсняват.
Диетологът идва на помощ с подходящо балансирано захранване, за да може отганизамът постепенно да свикне да получава повече храна.
Искрено желая успех .

Болните нямат адекватно възприятие за себе си, защото страдат от невроза. Психиатрите- терапевти не лекуват задължително с медикаменти, а с психотерапия. Нужно е да се подбере адекватен психиатър- терапевт с опит с анорексици, но тук е нужен лекар, а психолога не е лекар. Лично мнение, разбира се. Напоследък поради липса на квалифицирани други специалисти, психолози се занимават с разни проблеми извън компетенциите им, та защо не и с това.

Бояна, не бъди толкова крайна .
 Нужно е да се намери както ти каза терапевт с опит в лечението на анорексия, какъвто може да бъде да бъде както псхиатър, така и психолог, така и общо практикуващ лекар. Може дори да бъде терапевт, който е бил обучаван в терапевтичн модул за лечение на пациенти, а да е завършил друга специалност.
Не знам дали си запозната каква е програмата за обучение в специалност психология, но аз уча магистратура след бакалавър психология- в момента вече шеста година от началото на следването ми по клинична и консултативна психология и съм имала толкова практика в отделения по неврология, клиника по психиатрия,и всякакъв вид болници, че едва ли ще ми стигне времето да обяснявам.
Така че да бъдем толкова крайни в изказванията си...
П.С. Какви са компетенциите на психолози и психиатри едва ли ти или аз можем да определим. А за "врачките-психолози" до телевизията не коментирам. Ако си вадиш изводи от тях за квалификацията на други специалисти в тази област.
Мисля, че имаше подобни теми за анорексията в бг-мама, ще се опитам да намеря..

Да, така е Бояна, но не е ли най-добре болните да се наблюдават денонощно в болнично заведение, защото така у дома с едночасови разговори със специалисти едва ли ще се справи човек...

Габси не знам дали е в София момичето, за което питате.
Ако сте тук горещо ви препоръчвам да посетите MБАЛНП “Св. Наум”-една от най-старите болници в областта на неврологията и психиатрията. Нека името да не те плаши, там са едни от най-добрите психиатри, има много добра апаратура.
След среща с психиатър той би препоръчал при нужда и терапия с психолог, ако има нужда, както и консултация с диетолог.
Препоръчвам ти да се опиташ да запишеш час при Николкова и Божинова, за тях имам лични впечатления, включително и за такива случаи .
Но при който и да успеете, хората там са доста квалифицирани, лекуват хора от цялата страна.
Стискам палци всичко да се развие добре и после сподели как е минало всичко .

Не съм крайна, просто не съм се изразила коректно явно. Виждам, че по- долу препоръваш същото като мен. Идеята ми беше, че е хубаво момичето първо да се консултира с лекар, а след това дали той ще препоръча работа с психолог или не е отделен въпрос. Не отричам квалификациите на психолозите, има изключително компетентни и подготвени такива, но те идват на последващ етап. Редно е първо да се изчисти медицинската страна на въпроса. И все пак, това е лично мнение, както написах и далеч не претендирам да е единствено правилно и прочее.

Благодаря TEDDY_BEAR и на всички.За съжаление момичето не е от София,а от Варна.Миналата седмица тръгна на психотерапевт...но нещата стават по-зле.Не знам на какво се дължи.Постоянно има нервни изблици и плаче за всяко нещо най-вече за неща свързани с храната.От няколко дни наблюдавам нещо не типично за анорексията,или поне така смятам...тя не спира да яде и казва,че дори вече не и тежи,в смисъл аноресиците изпитват чувство за вина ,а при нея вече явно изчезва.НО сега идват други претеснения на дневен ред,че ще напълнее прекалено бързо и много.Някой би ли ми препоръчал добър диетолог във ВАРНА.Благодаря

Здравейте,
аз бих ви препоръчала щом сте от Варна да се свържете с клиниката на Д-р Емилова, там има много случаи на излекувани. Ето ви сайта да го разгледате има и видео, но най- добре е да се консултирате.
http://bg.emilova.eu/
Желая ви успех и не губете време!

Не мога да направя нова тема и за това ще пиша тук, дано ми отговори някой!
Аз не съм майка, но мисля, че вие можете да ми помогнете...

Имам проблем! От около година и два месеца нямам цикъл и определено мисля, че това е свързано с рязкото сваляне на килограми което ми се случи миналата година. Висока съм 150 и първо бях едно закръглено но не и дебело русо момиченце което точно в настоящия момент тренираше само спортна стрелба и от време на време тичаше в парка или ходеше на басейн да плува!

Е, да ама аз не исках да съм закъглена и почнах да тренирам всеки ден и спрях сладкото и хляба! Ходех всеки ден във парка и тичах до скапване! Първоночално свалих 3-4 килограма за 2-3 месеца и се чувствах много добре! После се разболях от някъкав летен грип и свалих още, После заминахна едно море, на което нито спяхме нито, ядяхме и свалих ощееее! А през останалата част от лятото продължих да тренирам и да тичам всеки ден! И ТАКА в началото на есента бях 43 килограма обаче вече няколко месеца нямях цикъл! Тогова бях на 16 сега съм на 17 и за мен беше горе-долу нормално да не е много редовен, но няколко месеца вече ми се струваха много!!! Отидох на генеколог! Тя ми предписа дуфастон!! Това нещо ми действаше на нервите правеше ме по-избухлива и разтроена и след него свалих още 3 килограма! Във момента съм 40 килограма и от миналата есен, нито килограми, нито цикъл!

С майка ми се разбирам но най-много се караме за това тъпо ядене! Тази тема вече влудява, защото тя ми вика и ми се кара защо съм яла кашкавал, а не сирене или защо съм яла бадеми а не нещо си друго!

Освен това аз много тъпи съм се опитвала да говаря с нея и да и казвам че не искам вечерята да е готова в 10часа /а това почти винаги е така/ просто защото не мога да се надумкам с много ядене точно преди лягане /защото самото чувство е неприятно а не защото смятам че е вредно/, иии тя ми се кара защото ям малко от вечерята!

Обичам я, но истината е че тя е почти болимичка един ден не яде, а на другия много яде и после съжалява че много била яла!!!!! Ако трябва да съм честна докато бях по-пълна тя доста ми натякваше и ме подиграваше заради това!

Сега тренирам само салса и домашни упражнения вкъщи, а за яденето не знам правя квото мога!!!! Най - големия проблем ми е, че като съм в лошо настроения или се скарам с някои не мога и залак да сложа в устата си а това доста често ми се слува!!!! 

Понякога се изтощавам от упражненията които правя и си се карама сама на себе си, както и когато не ям достатъчно!!!
 

Здравей taaly! Съветвам те сама да започнеш да се храниш и да не чакаш вечерята да стане, за да ядеш. Има лесни, вкусни и най-вече здравословни рецепти, които сама можеш да си приготвяш. Бих те насочила към употреба на овесени ядки, мляко, яйца, месо, риба и зеленчуци. Едни пържолки стават бързо, омлет със сирене: още по-бързо. Нарязваш си към тях голяма салата със зехтин и вечерята е готова. В 10 пак можеш да хапнеш, но както ти казваш: не да се "надумкаш". И въобще нередовното хранене не е никак добра идея. Ако тренираш  редовно, хубавата, прясна храна никога няма да ти се отрази зле. Напротив, само ще ти дава сила и енергия. Липсата на цикъл се казва аменорея при спортистите и се наблюдава при жени с тежки тренировки и/или недостатъчно хранене. На мен не ми е идвало от Нова година. Също като теб съм ходила на гинеколог и там при предписаха противозачатъчни, от които се чувствах доста зле и ги спрях. Ако искаш се допитай до друг лекар, но моят съвет е да започнеш да се храниш качествено и да спреш да сваляш килограми. Наскоро четох една история, която ме впечатли и просълзи: ЕТО ТУК Е. Ако имаш възможност, свържи се с Лазар, той ще ти е само от помощ.
Поздрави и хубаво лято! 

Струва ми се, че нямаш проблем с анорексия. Ходи ли пак на гинеколог за липсата на цикъл?
40 кг. при ръст от 1,50 са си съвсем в норма. На твоята възраст аз бях по-малко, при ръст от 1,75 и не кашкавал и бадеми, а абсолютно нищо не ядях- на ден по една ябълка, старателно записвана в тефтерчето с прегрешенията, след което се наказвах с коремни преси и изкачване на стълби.

Анорексията е много, много страшно заболяване и колкото по-бързо се осъзнае от близките на болния, толкова по-голям шанс за възстановяване има.