Здравейте!
Пусках няколко пъти теми тук, но ходенето по мъките продължава. Накратко историята и после ще завам въпроса.
Аз, на 35, с дете на 2 от бивш съпруг, една извънматочна бременност и два ранни аборта (6та г.с) от настоящия. Съпругът ми - с дъщеря на 14 и преди 3.5 години бившата му съпруга прави аборт по нейно желание след 8ма седмица. При мен - една проходима тръба (другата е махната), яйчников резерв - добър, хормони - добре, генетични и имунологични - в норма всичко. При него - много добра спермограма по Крюгер, с ДНК фрагментация.
При последната ми среща с моя репродуктивен доктор, той каза, че при това положение логиката е проблемът да се търси в съпруга ми, на генетично ниво). (Уточнявам, той беше позабравил нашия случай и не погледна, че съпругът ми има дете от предишен брак и скорошна прекъсната бременност на бившата му съпруга.) Докторът смята, че мъжа ми трябва да направи кариотипизация, за да се установи дали при него няма такова генетично отклонение, което позволява само на женските бъдещи бебета да се развиват, а мъжките да завършват с missed. Спомена, че е много възможно да трябва да мислим за донорски материал (?!?!), ако се окаже генетичен проблем при мъжа ми.
Въпросът - много общо, как ви звучи всичко това? Дали е възможно за 3.5 г. да се случи чак такъв фатален (генетичен?!?) срив, че да започнем да обсъждаме донорски вариант? Дали и аз да пусна кариотип или само той? Доста ме обърка тази продължила 5 минути консултация... Моля, помогнете ми да се ориентирам!
Пусках няколко пъти теми тук, но ходенето по мъките продължава. Накратко историята и после ще завам въпроса.
Аз, на 35, с дете на 2 от бивш съпруг, една извънматочна бременност и два ранни аборта (6та г.с) от настоящия. Съпругът ми - с дъщеря на 14 и преди 3.5 години бившата му съпруга прави аборт по нейно желание след 8ма седмица. При мен - една проходима тръба (другата е махната), яйчников резерв - добър, хормони - добре, генетични и имунологични - в норма всичко. При него - много добра спермограма по Крюгер, с ДНК фрагментация.
При последната ми среща с моя репродуктивен доктор, той каза, че при това положение логиката е проблемът да се търси в съпруга ми, на генетично ниво). (Уточнявам, той беше позабравил нашия случай и не погледна, че съпругът ми има дете от предишен брак и скорошна прекъсната бременност на бившата му съпруга.) Докторът смята, че мъжа ми трябва да направи кариотипизация, за да се установи дали при него няма такова генетично отклонение, което позволява само на женските бъдещи бебета да се развиват, а мъжките да завършват с missed. Спомена, че е много възможно да трябва да мислим за донорски материал (?!?!), ако се окаже генетичен проблем при мъжа ми.
Въпросът - много общо, как ви звучи всичко това? Дали е възможно за 3.5 г. да се случи чак такъв фатален (генетичен?!?) срив, че да започнем да обсъждаме донорски вариант? Дали и аз да пусна кариотип или само той? Доста ме обърка тази продължила 5 минути консултация... Моля, помогнете ми да се ориентирам!
според мен това, че съпругът ти има дете, не означава, че при него не е възможно да има проблем от генетичен характер 
Психоложката веднага препоръча 6 месеца да не се занимаваме със следене на овулация и броене на дните от цикъла.
/ и ако пак не се получи, тогава мислете за кариотипове и донори. Това, че всеки от двама ви има деца от друг партньор, не значи автоматично, че и вие като двойка сте генетично съвместими. Всяка двойка е уникална. Може и да е прав лекарят като ви препоръчва допълнително изследване. Но пък такъв извод, базиран на 5-минутен преглед, не ми вдъхва доверие. На ваше място със сигурност, бих потърсила мнение и от друг специалист.
, успех! Ами, аз също си мислех в посока съвместимост, ама докторът за това нищо не каза... Най-логичното нещо е, когато с друг партньор се е получило и при двамата, а после с нас в комбинация - една извънматочна и два ранни аборта в рамките на малко повече от година, да се мисли за проблем в съвместимостта... но той нито дума не е казвал за това! 