ПЪРВИ клас - епизод 20

  • 25 624
  • 759
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 194
  Просто ме е страх, да не му се случат хиляди неприятности.

Майките винаги се представят най-лошото Confused
Сигурна съм, обаче, че и майка ми се е притеснявала за мен. По цял ден сама, какво и кога съм яла, къде съм... Безспорно, че няма място за сравнение между преди и сега, но и ние сме си виновни. На мен от 5 годишна са ми поверили ключ, а Волен наскоро се научи накъде се отключва вратата Wink
Аз самата го третирам като бебе все още. Голяма грешка от моя страна, но...

# 31
  • София
  • Мнения: 7 673
Виви, сетих се за това:
Сигурно сте го срещали, ама ми е мило всеки път, като си го припомням.  Whistling


Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

# 32
  • София
  • Мнения: 443
готино е  Simple Smile
в тази връзка държите ли връзка с децата по гсм?

# 33
  • Мнения: 4 841
с какво са в състояние да се справят децата на тази възраст, стига да им дадем възможност.  Peace

Много ключов момент  Peace

Началото на декември направихме малко пътуване из страната. Тип "селски туризъм". В едно от селцата, където отседнахме, едно момченце, по-малко от сина ми с една година (тоест - набор 2004), направо ни събра очите. Това дете така перфектно сечеше дърва, както сигурно аз не бих успяла. С огромна брадва, която сигурно бих поверила на моя син чак след като навърши пълнолетие. Чистеше на животните, мъкнеше кофи с каквото там... Разговорихме се с родителите. По-големият им син на 8 вече е помагал при израждането на агънцата.

Ние пускаме сина ми навсякъде, където има възрастен, на когото мога да се доверя. На детето със сигурност мога. За съжаление от училището му няма да има нищо организирано, но ще отиде на лагер от езиковата школа, плюс на още един с детската градина.

Апропо, няма GSM. Не мисля, че му е необходим.

# 34
  • Мнения: 1 194
готино е  Simple Smile
в тази връзка държите ли връзка с децата по гсм?

Не Peace и синът ми няма телефон по същата причина, която изтъкна и BirdsFlu.

# 35
  • София
  • Мнения: 15 233
*Ирина* , хубаво е. Не съм го чела. Стана ми едно такова, носталгично... и приятно да го прочета.
Май малко поотклоних темата.  Blush

# 36
  • София
  • Мнения: 7 673
*Ирина* , хубаво е. Не съм го чела. Стана ми едно такова, носталгично... и приятно да го прочета.
Май малко поотклоних темата.  Blush
Съвсем си е по темата, според мен. Поне ни връща назад във времето и ни напомня именно това, което ти си писала - на колко неща са способни 7-8 годишните. Не бива да ги подценяваме. Да ги пазим в размките на разумното се налага от времето, в което те живеят. Но и да не прекаляваме все пак.  Mr. Green  Hug

# 37
  • София
  • Мнения: 443
BirdsFlu, така е, защото не възлагаме на децата работа, респективно отговорности. Прекалено ги обгрижваме от страх. Че ще се наранят, че ще се изгубят, че ще им се случи нещо и т.н.
А за телефона - радвам се, и аз нямам намерение да купувам скоро.

(Признавам си, шпионирам първокласнишката ви тема за да знам какво ме очаква догодина. Въпреки че моят син е едричък, не се реших да го запиша в 1 клас миналата есен. Оставих го в предучилищна да му "зрее" тиквата  Simple Smile)  Четейки темата се замислих че трябва да проверя дали може сам да си отключи вратата  Simple Smile За сега ходи сам само до кошовете за боклук Simple Smile Искам да възлагам отговорности, но какви?! Та той дори отказва да ми донесе нещо от другата стая. Дърва не ползваме, животни не гледаме. Бели моркови от време на време и то с големи увещания Simple Smile

# 38
  • Мнения: 2 125
Да, търчахме като хуни по улиците и не можеха да ни приберат...и това ме подсети, че мъжо вчера намери тръба и навиваха фунийки от списания с Алек, та да му покажем нагледно как сме играли на "Фунийки" на времето. Много се изкефи и сега познайте кой е мишената Crazy  Mr. Green

Алек има ГСМ, не го носи в училище. Аз го поизпрах и сега не работи, което означава, че дефакто няма. Баба му го взела без мое одобрение и знание, просто ме поставиха пред свършен факт. Дори мисля, че е забравил за съществуването му  Peace Twisted Evil

# 39
  • На края на вселената!
  • Мнения: 2 825
За зелено училище не съм мислила, но тя е на 6 и половина години. Мисля че е рано, макар за се справя добре сама.

Има телефон. Звъняла ми е от училище когато й беше много зле и искаше да я взема. Разболяваше се. Аз съм й звъняла в занималнята 1-2 пъти за да й кажа, обличай се и тръгваме, когато много бързам да не закъснее за английския. Един път ми звъня учителката й от нейния телефон не помня за какво. Тя знае и го ползва само и единствено за спешна връзка с мен. Телефонът й е една стара Нокия, без много функции. Има само камера, която прави гадни снимки. Няма радио и МРЗ. В телефона има номера на баба,тати и мама. Няма разговори с роднини или приятелки, няма фотосесии. В занималнята масово се снимат със скъпи телефони и постоянно слушат музика от ГСМ. Дори учителките имат Кутия за ГСМ. Там стоят тел през часовете. Ако звънят, тя ги спира. Ако е междучасие може, ама кой чува нещо в междучасието.

# 40
  • София
  • Мнения: 7 673
В нашето у-ще категорично не позволяват да се носят телефони. Съответно и Павел също няма. Засега не ходи никъде без нас, освен понякога пред блока. Ако е при баба си понякога, както и когато ходи на лагера миналата година, му давахме тогава.
kalimbi, добре дошла при нас.  Hug Аз също като теб хвърлям поглед към темите на майките на близките набори деца и много неща научавам оттам.

# 41
  • Мнения: 798
И при нас комуникацията с класната е НУЛЕВА. Не сме имали родителска среща от Септември месец. Сутрин няма контакт с нея, защото не допускат родители в училището. Вечер нея я няма. Ако не се обадим по телефона , нищо няма да разбера. Много неща ги научаваме пост фактум. Уж имат някакви бележници, в които да записват, но явно никой не ги кара...А моето дете позабравя , явно да предава ако нещо само е казано в клас. Завиждам на разни напредничави класни, които работят в интернет, постват разни неща , пращат по мейли...

Колкото до зеленото училище....Тук такива екстри май не се предлагат. Притеснено ще ми е, но по-скоро бих го пуснала. Но зависи и от организацията. Все пак мисля че е в негов интерес да става по-самостоятелен. Той няма телефон все още. Прожбвахме се в началото на учебната година, но след като го забрави няколко пъти се отказахме. Докато не започне сам да го обгрижва и да си го пази няма да има.

Днес имало двама рожденици - Петър на Мирта и София на Герката . Да са живи и здрави и весело празнуване!  party023

Последна редакция: пн, 07 фев 2011, 16:44 от Егвийн ал-Вийр

# 42
  • Мнения: 108
  Като си помисля първия учебен ден колко се тревожих... ooooh!  Ще намери ли правилната тетрадка и учебник в раницата, знае ли къде е тоалетната, ще може ли да си отвори бутилката с вода ако ожаднее и куп други неща ме тревожиха. И понякога си признавам, че го задушавам, ама той е толкова добричък и заблеян, че не виждам как ще се оправи без мен.  newsm78
На теория знам, че може да е самостоятелен ама на практика нещо не се получава.
 Има телефон и го ползва да си играе на игричките. Рядко го използва по предназначение. Във всеки един момент обаче съм готова да чуя, че го е загубил.

# 43
  • Мнения: 1 687
Ирина, Виви благодаря за пожеланията. Дано и за напред да е така.  Hug
Чиби, Вери благодаря и на вас.  Hug
Ирина, това съм го чела и съм се замисляла дали моето дете ще го пусна така свободно какт оние сме ходили. Вчера бяхме с нея да играе. Седнахме с мъжът ми и точно за това си говорехме. Кой къде е играл, какво е правил.
Аз съм дете от село. Ами за мен нямаше нещо коет оен знаех. Точно животните ни научиха на неща коит осега се учдя ка кще кажа на ВИки. И козленца и агънца. Израснала съм покрай тях. Вчера им разказвах разни истории и Вики се смя доста.  Grinning
Хайде малко да ви поизпитам.
Има ли думата " Пари" единствено и множествено число.
Вики днес има за домашна да отдели съществителни от глаголи. Съществителните трябва да им напише единствено число, множествено число и много...  Стигнахме до тази дума и закъсахме. На места я дават че има, на места не.  Вие сте.  Simple Smile

# 44
  • Русе
  • Мнения: 11 921
  Хекси, на български  бихме могли да кажем пара и пари, въпреки,че в електронния тълковен речник,който ползвам,няма думата пара в този смисъл. Но в немския речник ми направи впечакления че на das Geld има множествено число die Geldes newsm78.

  За пускането,предполагам,че Светослав би се оправил. Когато ходи с отбора,по принцип нас не ни пускат докато не свърши състезание или представяне. Но спортистите ги възпитават в такава дисциплина. Но предполагам,че не бих го пуснала сам в училищни мероприятия. Най вече за мое спокойствие.Но като нищо бихме се дигнали с баща му на алтернативно пътешествие из близката околност,за да реагираме на секундата ако има нужда.

Общи условия

Активация на акаунт