Баба Зима пак размята
белият кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.
Над къщички и дворчета
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим
децата веселим.
Ставайте дечица малки,
ставайте от сън.
Чакат ви игри, пързалки,
тичайте навън!
Над къщички и дворчета
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим
децата веселим.
***
Снежен човек
Днес децата вън на двора
си направиха от сняг,
цял човек-голям и страшен
със тояга и калпак.
Хей, хей, трака-трак,
със тояга и калпак! (2)
С нос от морков и очички-
вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има-
кръстиха го те Страхил.
Но нещеш ли Заю-Баю
посред нощ ей тук се спря,
погледна той човека
и голям кураж събра.
Хоп!-подскочи и налапа
на Страхила той носа,
сладко-сладко го захруска
и излапа на часа.
Заю-Баю пак подскочи
и му рече с весел глас:
-Теб носа ти е за хубост
но храна е той за нас!
Хей, хей, ха-ха-ха
но храна е той за нас! (2)