Таткото ще кара ТИР......как да го направим по-леко за детето

Спокойно, ще се адаптира по-бързо, отколкото предполагаш.Обеснявате, повтаряте, с много спокойствие и любов.
Мисля, че малко драматизираш нещата.
Ако ти си спокойна и уверена, малката също ще понесе промяната по-леко

Успех   

pretti децата на тази възраст са доста адаптивни и почти нямат проблеми с промените. Ще пита, може и да поплаква от време на време, но лесно можеш да я залъгваш с нещо и да и отклоняваш вниманието. По сложното е друго - като съпруга на мъж който се занимава от известно време с тази ....  работа ще ти кажа че ние възрастните по трудно свикваме, след 4 години живот по този начин аз все още не съм свикнала. Мъжът ми работи във фирма която прибира работниците си рядко, но поне един уикенд в месеца си е в къщи ( по някога и по често ) и пак ми е криво като тръгва на път. Незнам как сте стигнали до това решение, предполагам мотивите ви са като нашите - собствен дом, и много неща бих ти написала ( особено за опита ни с нашите пловдивски фирми ),но темата ти е за друго. За детето не се притеснявай, ще е по лесно отколкото си мислиш споко.
Ако искаш пиши ми на лични.

Не мисля, че авторката драматизира. Съвсем нормално е да е притеснена за реакцията на детето. На нейно място първото, за което ще се тръшна, са именно чувствата на детето ми.
Моят мъж е израснал с баща, който е шофьор на ТИР. С тази разлика, че човекът дори и цяла година не се е прибирал вкъщи и положението и сега продължава да е същото.

Не знам какво да дам като съвет. Не е болка за умиране, много ясно... Ще мине време и детето ще се адаптира към новите обстоятелства. Ще чува татко си по телефона или скайпа. Все ще има някакъв контакт. После пък като се прибира ще е голям празник и суетня  

Здравей pretti.Ние в момента също сме сами.Нашият татко е военен.В момента е на мисия,а утре синът ни има рожден ден и става на 5г.Преди година и половина,бяхме пак разделени за 6м.Пак поради същата причина.Децата бързо се адаптират.Винаги се чуваха по телефона,а когато имаше връзка и по скайп.Винаги му говорих за баща му колко много ни обича,но се налага да отсъства.Беше лято,от работа ходих до градината,а след това по детските площадки.Винаги запълвахме времето с игри на вън или у дома.Сега аз на работа,детето на градина.Игри  у дома или на вън,ако позволява времето.Тежко е,не се свиква.Но момента на посрещането е най-хубав.Малкият първият път като посрещнахме мъжът ми се лепна за него,не даваше никой да отнеме баща му и за секунда.Чакаше го пред вратата на банята,да се изкъпе.Постоянно ходеше след него и на всякъде бяха заедно.Сега всичко,което прави в градината кара госпожите да го надписват цитирам"за най-добрият тати".Всички тези неща се събират в една папка,по настояване на детето,за да му ги подари.Постоянно ме пита,колко часа и минути остават за да види тати.Аз обяснявам всеки ден,колко време остава.Не е лесно,нито за нас нито за детето.Но той по бързо се адаптира.
п.п.В потребителските групи,има тема за съпруги на мъже,който пътуват.Може да пишеш там на мамите.

Драматизира определено.
Реакцията на детето ще е по-тежка, ако постоянно вижда майка си да реве. Да не е умрял баща й.
Дете на тази възраст вече би трябвало да знае какво значи работа.
А и децата са доста по-адаптивни, отколкото си мислим родителите.
Спокойно трябва да му се каже, че татко ще отиде далеч на работа и ще се връща, за да я вижда, но няма да е всяка вечер.

Благодаря ви за куража момичета , най-вероятно сте прави и когато станат факт нещата, ще е друго, но сега всичко ми изглежда много страшно . Допълнителна "екстра" е, че живеем сами в града, на 130 км от баби и дядовци и малката ще контактува почти само с мен. А таткото ще отсъства продължително 2-3 месеца на курс. Но да ще се чуваме и виждаме по скайпа. Дано като се постопли и имаме повече социален живот, мъничката да преодолее по - лесно липсата на тати
I.Hr. ще ти пиша на лични, ще се радвам да споделиш повече!

И мен от скоро ме вълнува този проблем.
И аз като теб pretti имах големи притеснения как ще синът ни ще преживее отсъствието на тати,към
който е толкова привързан.Синът ни е на 4г.Обяснихме му,че тати ще отсъства известно време от вкъщи.Бяхме заедно когато изпращахме тати на самолетчето.Очудващо детето приема добре отсъствието му.
Очаквах,че ще стои на прозореца в очакване "тати да се прибере от работа",но свикна че тати е далече.
Говорят си по телефона.Казва,че му е домъчняло,но не е плакал за сега.Мина едва месец....

mama na niki , emely , съчувствам ви и на вас ви е трудно сигурна съм! mama na niki Може ли да ми дадеш линк към темата, че не успях да я открия, предварително благодаря!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=357712.0
Заповядай  И нашите баби и дядовци не са на близо.Но още от петък вечер до неделя ,сме при едните баба и дядо,а другата седмица при другите.Малко разнообразие за детето и мен.

Излишно драматично.

извинявайте, но ми стана адски смешно.... , така както е озаглавена темата...
първата ми асоциация беше
"таткото ще прави операция (в смисъл доФтор хирург е)... как да го направим най-безполезнено за детето..." 

не разбрах само какъв е проблемът да се обясни на едно дете, че въпросният татко има еди каква си работа и ще отсъства еди колко си 

Айез Седай, като теб бих реагирала, ако ставаше дума за 2-3 дни.

Не подценявайте чувствата и емоциите на децата. Ако детето е привързано към баща си, ще страда и то много! Така че, разбирам притесненията на майката.
За тези, които махат с лека ръка на такава дълга раздяла, питам:
Вие сериозно ли приемате раздялата с близки хора толкова леко?

Децата се адаптират, но се лъжете ако си мислите, че не страдат или забравят.

Поддържайте постоянен контакт по Скайп, съпругът ти може да и пише имейли(с картинки).
Може да и изпраща картички от различните места където ходи. Може да и изпраща по някое дребно подаръче. Мисля, че това ще помогне на детето, да чувства близостта на баща си и любовта му.
Ще е по-лесно, кураж    

Не знам какъв съвет да дам,но и аз съм на мнение,че децата на тази възраст са адаптивни и то много. Дъщеричката ми е на 3год и 3 мес,в момента по други причини се налага да е при баба си и дядо си от около седмица,много е привързана към мен специално,не толкова към баща си драматизираше всяко мое ходене до тоалетна,а сега не иска даже и по тел. да ни чуе! Баба и дядо и се занимават много с нея,играят,рисуват,по-спокойни са от нас и тя..не ни търси! Даже не и и липсваме. Та,мисълта ми е,че завис как и представиш нещата,сега няма да има драми,виж,ако е по-голяма...спокойно!

pretti,моят съвет е да и говорите от сега за отсъствието на тати.По-добре е да не остане неприятно изненадана ,дори шокирана когато въпросният ден настъпи.Колкото и да не осъзнава какво точно предстои обяснете и,че няма да вижда тати известно време

Оф като почнете така да драматизирате...все едно татко никога няма да се върне.

Абе, ако детето е като мен (като малка), трудно ще Ви е да се справите.
Аз бях изключително привързана към майка ми, плачех всеки път, когато отиваше на работа. Чак такива чувства не съм изпитвала към баща ми, обаче. Не, че не съм го обичала, разбира се.
Не знам, може би едно е да си привързан към майка, друго - към баща.
Но това, което помня е - мъчно ми е, но после забравям, разсейвам се, играя с деца, сама се занимавам, по някое време пак се сещам, пак ми става мъчно и така, докато си дойде.
Но аз не съм се делила от нея за дълго време, дори в болниците влизаше и стоеше с мен по няколко месеца, може би и затова толкова много съм била привързана към нея.
Повече игри, повече веселби, а като се натъжи - разговор за тати и ще й минава по-леко тъжното настроение.

На някой от вас може да им изглежда смешно или прекалено драматично, но в действителност такива са нещата в нашето семейство, с нашето дете.
Всички деца са различни и като темперамент и като чувствителност. От раждането си дъщеря ни се е отделяла от нас за 4 дни лятото (беше при мойте родители, които безумно и угаждат) и после в продължение на месец беше така уплашена, че не искаше да отиде сама до другата стая и ревеше при всеки отит на някой от нас да излезе без нея.
Стана ми интересно дали имаш деца Айез Седай и говориш от опит, или на теория ти се струва лесно да обясниш на 3-годишно дете, че няма да вижда татко си с месеци, при положение че децата нямат изграден ориентир за въображаеми разстояния. За дъщеря ми "в друга страна" или "в чужбина", нищо не означава.
Наистина се надявам да се адаптира много по-лесно отколкото си мисля!

Тъй като въпросът е зададен към мен. Да имам. И на практика съм обяснявала...
Тамън два броя.
И двамата всяко лято се разделят с нас за по 3 месеца, за да идат на гости при баба си и дядо си в България. И честно,няма драми. И ние сами си ги гледаме. И с нас са навсякъде и по всяко време...
А да, и това го практикуваме откакто и двамата бяха на по 2 годинки...

Хайде,стига се заяждайте.На никой не му е лесно да се раздели с любим човек.

Не се заяждаме, говорим си, нали така
Радвам се,че за твойте деца е лесно, но може би те приемат пътуването всяко лято като приключение, нещо ново и интересно, което чакат с нетърпение...
А за нас ежеднивието ще е все същотото само че без тати... Мисля, че има разлика.
Но целта ми на тази тема не е да се заяждаме, а да намеря съвет от минали по този път. Поолекна ми като разбрах, че на дечицата им е по-лесно да свикнат с промяната, отколкото на нас възрастните!

Авторката не драматизира. Когато съпругът ми отсъства, аз естествено ,не рева-свикнала съм. Обаче детето реве-е, не постоянно, но например ,когато си лягаме, когато е разстроена от нещо друго-не пропуска да поплаче и за баща си, пита ме кога ще се върне,започва да обяснява колко много го обича и колко голям приятелК И е /приятелК са всички нейни приятели от мъжки пол/.
 Не се вторачвам особено много от броженията И, дете е, естествено е да И липсва-ама това е положението . Гледам да не и напомням постоянно за баща и, подготвяме я няколко дни преди да замине, че тати утре има работа-напр. колата му се е счупила и не може да дойде при нас-все нещо ще измислиш.
 На три години е, и също сме като "скачени" с нея-не преспива у бабите, само с нас си е. Ако може да има нещо положително в цялата ситуация-когато съм сама с децата у дома, слушат мнооооооого повече, по-кротки са. Но и на ум не ми е идвало да рева.

Никой не твърди, че е лесно, но наистина много се драматизира в случая.
Смятам, че на майката, е по трудно да се раздели с таткото, отколкото на детето.
И за съжаление ще предаде този негативизъм на детето.

Тъй като авторката най-добре познава детето си, малко е прибързано да осъждате "драматизма" И.Ако вашите деца няма да го изживеят трудно-нейното може да не реагира така. Никога не сме липсвали кой знае колко на големия ми син-от малък е такъв-беше "синът на полка", който го вземе-лели ,вуйни, баби-с дни не ми го връщаше. А и той не "примираше" да се прибира. Такъв му е характерът. Но ето, при малката не е така.

Да трудно ми е, не искам да се разделяме, но такава е ситуацията. Пред детето обаче се държа, не си мислете, че лея сълзи. Не искам да вижда, че ми е тъжно, защото ще и бъде още по-трудно.
Ще се старая да я разсейвам и това е!

Точно така...от теб зависи как детето ще приеме раздялата, ако вижда страданието ти то тя ще страда двойно, хем за тати, хем за мама.
Горе главата, има ужасно много семейства които по една или друга причина се налага временно да се разделят и са се справяли, ще се справите и вие. Важното е, че се обичате.

ако Ванеса е много привързана към тати, ще си има криза, като стой да гледаш.
Мама прити, бъди силна и се опитвай да не показваш пред детето, че и ти страдаш много от тази раздяла. Да, ясно че и ти ще страдаш (да не ревеш, да не си меланхолична и без настроение...), но гледай да не е пред нея.
Ех, живот... 

Неминуемо ще мине малката през труден период.Но,както и други съфорумки писаха-мама трябва да се държи,да се усмихва повече и всичко ще е ок.
При нас има нещо подобно.Съпругът ми започна нова работа преди две години.Сврзана е с чести и непредвидени командировки-отива сутрин на работа с идеята да се прибере вечер,но следобяд се обажда,че пътува и не се знае кога ще си дойде.Е,отсъствията му са по-няколко дни,но е крайно неприятно и за децата,и за мен.Вече посвикнахме.Но в началото беше много трудно.Каката започна да повръща,когато го няма баща и,напъваше се и повръщаше.Тя специално си го изкарваше на мен отсъствието на любимия и тати.Постоянно ми се цупеше,мръщеше.Малката пък си водеше куклите на разходка и им говореше-не бойте се,мама няма да ви остави и ще ви разхожда,нищо,че тати е в командировка. Татко и го нямаше и на 5-ят и на 6-ят и рожден ден.
Сега нещата се нормализираха малко по малко.Ето татко им в момента също отсъства,пак така непредвидено,но,да чукам на дърво,ок са нещата.
Тъй че с малко повече усилия от твоя страна съм сигурна,че и при вас ще минават гладко отсъствията на таткото.

За отдалечеността от бабите-и ние живеем в различни градове и много рядко се виждаме.Но така си е било винаги,за съжаление.
Сетих се да допиша.Това лято реших да заведа децата за две седмици да поседим в къщата на родителите ми във Враца-чист въздух,спокойствие. Татко им си остана в София да работи.Малката първите вечери много плачеше за него.И не само това-нареждаше като някоя стара баба.Мъчеше я факта,че там,в къщата,живеят още 2 семейства с малки деца,роднини.Та,моята госпожица се разстройваше като гледа бащите на братовчедите си.Каза ми една вечер-защо на всички деца татковците вечерят с тях,само моят го няма тук и сега си яде сам вкъщи.Направо ми се дорева.Спеше вечер с негова снимка.
Та на който му е странно и едва ли не лигавщина-да му пратя моите момичета за малко.

   Божее, как е написано заглавието, все едно детето ще кара тир. Ами какво правят децата, които растат без бащи?

вижте сега- всеки приема нещата по различен начин. Това е до характер- от една страна на майката, от друга- на детето. Някой смятат, че това е излишна драма или е смешно, но за други това е проблем.
Нашият татко отсъства често. Ето сега е командировка от 1м и синът ми първата седмица отказваше да заспива без баща си. Ревеше до 01-02ч през нощта. Когато мъжът ми си е у дома, заспиват заедно на спалнята и е нормално синът ми да го изживява. Все пак е и въпрос на навик.
Да, свиква се. Да, не е болка за умиране, но не бъдете и крайни в оценките си за смешно, излишно и т.н.
pretti , детето ще мине през тежък период, просто трябва да си готова за това и да имаш търпение.

нещо, което не познават, няма как да им липсва. Просто са свикнали с други обстоятелства 

     Ами ако го познават?

това вече е друго и е тежко много. Аз лично не съм го изпита, но пък имам познати с подобна съдба и не им е било лесно. И все пак едно е да го чуя, друго е да го изживея. Второто е в пъти по-тежко предполагам.


Детето страда от липсата на който и да е от двамата родители, независимо дали го няма за ден, месец или година напр. синът ми няма все още усет за време и всеки ден пита 

Да,missence , за съжаление децата нямат изградена представа за време и разстояния и затова е трудно да им се обясни колко точно далече отива тати и за колко време. За Ванеса всички дни освен днес са "другия ден" или "другата седмица" независимо дали са в миналото или предстоят .

Засега имаме малък напредък, снощи заедно разгледахме картата на Европа, където всички страни са в различни цветове, показахме и къде ще пътува, а днес на улицата видя големите камионите. Казах че татко ще ни носи подаръци, като си идва или ще изпраща по-пощата, а тя каза че татковците не ходели до пощата , но не пропусна да си поръча какво да и донесе.
Може и да ви досаждам с моята драма , но всеки който не харесва темата или му е смешна да се чувства свободен да я отмине
Тайна, знам че на този свят има къде по-ужасни неща, има много дечица растящи без родител, но за това има доста други теми.
Хубав ден на всички и кураж на мамите, чиито съпрузи са далече 

     С тези въпроси намеквам за това,че децата са гъвкави и лесно се приспособяват към всяка ситуация!Големите са тези,които мислят и се притесняват повече!

Благодаря ти, дано да стане така и да се притеснявам излишно!

дано 

май чистката мина, сега темата си продължава по старому 

Даа... missence, мерси за подкрепата.
Благодаря на всички които ми дадоха кураж,поуспокоих се засега, тъй като тати не е тръгнал още. Забелязвам обаче, че откакто говорим на малката, че татко й ще отсъства, тя е "като залепена" за него. Определено осъзнава, че тати няма да го има и не иска да го изпуска от поглед.
Цирка ще е 4-5 дни след като тати замине и тя осъзнае, че не се връща...но ще му мисля като дойде.
Хайде приятен ви ден!

и при нас е така. Затръгва ли в командировка, синът ми го преследва постоянно 

Не съм чела темата направо се вписвам.

Дъщеря ми беше точно на същата възраст, когато таткото ни стана тираджия, малкия беше на 6м. Обясних и, че тати отива на работа далееече, далече и като се върне ще и носи много хубав подарък, защото тати отива да работи за да има парички за всичко. Колко ме разбра незнам, но го прие нормално, което беше учудващо за мен, защото не бяхме се делили дори за нощ, аз бях по-зле от нея, но се свиква. По-кофти бече, че малкия като дръпна малко като видеше телефон и викаше "тати"
Свиква се! Не се притенсявай А и все пак го правите в името на детето, сигурна съм!

ние сега сме така. В командировка ли е мъжът ми, звънне ли тел. синът ми вика "татиии" 

Мила Прети,напълно те разбирам. Доста е трудно и за теб и за детенцето. Но ще се справиш! Кураж! И моят съпруг е далеч и много ми липсва. На децата също. Аз им обясних ,че татко отива да изкара парички. Тъжно им е ,но няма какво да се направи!

на приятелката ми баща й пътува откакто се помня- не е лесно, но са се справили с майка си и аз затова се успокоявам, че в крайна сметка няма нищо непреодолимо. Дано 

Да така е,предполагам с времето се свиква и се преодолява отсъствието, но в началото ще е трудно, особенно за малките. Ванеса засега е най-впечатлена от подаръците, които е обещал да и донесе тати Но ще видим, като тръгне и отсъства за седмица-две , дали ще се вълнува от все още от тях.
Като малкаи аз имах едни приятели, чийто татко пътуваше по 3-4 месеца, не си спомням да е било голяма драма, но те бяха вече тинейджъри и по-скоро се радваха на облагите от това баща им да пътува.
mozila и аз така обяснявам, че тати ще изкарва парички да си купим къща и подробно я карам да описва, каква точно стая ще и направим в новата къща
Кураж и на вас 

Моят баща е международен шофъор , т.е. беше ... сега вече не работи . не е било драма за мен отсъствието му , честно казано , но за съжаление не сме много близки  Обичаме се , разбира се , но сме отдалечени един от друг .
Виждах го рядко - веднъж на 1-2 месеца , а той компенсираше с безброй подаръци , но наистина съм позагубила връзката с него ...
Просто приеми като факт , че има такива професии и , че няма да е непрекъснато с вас ...
 

След повече от месец чакане отсъствието на тати вече е факт, цяла седмица сме сами... Плачи понякога, но истерии няма, дано и занапред да е така, но и е мъчно, по няколко пъти дневно ме пита, кога ще си дойде, иска да е още днес! Вчера тати и изпрати подарък "по пощата"- т.е аз и купих подаръка. Чуваме се по телефона всеки ден, мъчно ни е но се справяме.
Нел, надявам се малката да не загуби връзката с баща си и отсъствието му да бъде временно!

ще се адаптира малката, на теб ще ти е по-трудно. Успех   

Темата не е смешна и само изглежда обикновена и безинтересна. Тъжна е, защото на много хора вече се налага да се разделят със семействата си и да се изненадват колко са пораснали децата им, докато ги е нямало , а много деца може би ще се отчуждят от бащите си не по тяхна вина. Дано на вас не се налага да сте разделени толкова дълго, че да се превърнете в поредното попълнение към този неприятен списък. Кураж и леко ежедневие!

принципно този модел на разделено сем-во по икон. причини е все по-често срещан по света и у нас (независимо дали е заради недостиг на пари или желание за кариера). Просто животът стана вече такъв- забързан и целеустремен. Моделът мама и тати работят от 8-17ч и се прибират изчезва по мои налюбюдения 

pretti , на колко време ще си идва мъжа ти?

Все умници са се изказали по отношение на това, че авторката драматизира.  Аз като дете го преживях много тежко и даже си бях измислила историята, че баща ми е много болен и е отишъл да се лекува защото не можех да приема това, че някой може да си остави детето за пари. Влизах в гардероба и миришех пуловерите му, оставях му рисунки и бях абсолютно убедена, че той много скоро ще ме забрави.

Сега поне има телефони и не е толкова трудна комуникацията с близките. За детето е най-важно да му се повтаря, че таткото много го обича и мисли непрекъснато за него.

 

Ох, момичета, благодаря ви за подкрепата и за топлите думи!
Наистина все по-често са налага семействата да се разделят, но това не намалява болката от нашата си раздяла, колкото и мелодраматично да им се струва на някой!
Да има и много по-тежки и лоши неща на света, но докато не ни сполетят не се терзаем за тях.
missence мъжът ми ще отсъства за  2 или 3 месеца, после ще почива месец и пак заминава. Да сме живи и здрави, да работим, ежедневието ще го оправим.
Октоподче  , психиката е крехко нещо, особенно детската. Надявам се, чe си го преодоляла с времето, но като дете със сигурност ти е било много трудно.
А Ванеса всеки ден ме пита кога ще си дойде тати и сама си отговаря "другата седмица", аз и казвам, че скоро ще си дойде. Но и по телефона това е първия въпрос към татко и, и усещам как на него му засяда буца в гърлото
Но полека лека свикваме, няма какво да се прави....

не е чак толкова много, детето бързо ще се приспособи към новата ситуация 

Екстра съм си и имам чудесни отношения с баща ми въпреки непрекъснатите му отсъствия. Заслугата за това е изцяло на майка ми, леля ми и няколко близки семейства, в които бащите също бяха тираджии. Отвсякъде ми повтаряха колко много ме обича баща ми, а когато ми беше най-тъжно идваха у дома негови колеги. Те ми раказваха колко много им липсват техните деца и как минава ежедневието им, бързайки да се приберат. Така най-ефикасно се уверявах, че баща ми няма да ме забрави и спрях да му слагам свои снимки във всеки джоб. Сега му ги слагам на телефона защото той все още пътува.

Прочетох темата по диагонал.
 Към тези, които казват, че това са излишни драми- това, че вие приемате така нещата, не означава, че всички мислят така /да знаете все пак, че отчасти ви завиждам/. Щом авторката пуска темата, значи това е проблем за нея и детето й.

 По темата не мога да дам съвет, защото първото ни детенце ще се появи след известно време.  Все пак си мисля, че дечицата по-лесно привикват към новото.
 Моята половинка караше цистерна. Един курс му беше за по 2-3 дни. Нямаше график, ами във всеки един момент можеше да му се обадят и да му кажат "тръгвай".  Беше ОГРОМЕН проблем за мен. Бях твърдо против тази му работа. В крайна сметка реших, че по-добре е да го оставя за известно време да поработи, да види какво е, като тайно се надявах да се откаже. В крайна сметка скоро след като започна курсовете почнаха да им намаляват и около 6 месеца след като започна се отказа  Бях доволна! Вярно, нямахме пари, но не ми пукаше- важното беше, че е до мен. Стоя без работа 3-4 месеца, но аз се постарах да изкарвам пари и за двама ни...
 Оттогава минаха малко повече от две години. Не искам да си спомням дните и нощите когато бяхме разделени  Тогава постоянно го мислех добре ли е, дали няма да стане проблем с влекача, дали няма да има проблем на митницата, дали...
  пред всички жени, на които мъжете са им далеч от дома!!! Няма значение дали са шофьори, дали са моряци, дали са военни...
 

Ммммда, ще видя като се роди детето, дали пак така няма да ти пука

и аз се замислих, дали ще е така като имат дете    едва ли 

Ще спестя това обяснение. Това е моето мнение. Който разбрал- разбрал, който не- здраве !!! 

Е не се нападайте , авторката си знае. За съжаление никой не са разделя от хубаво, но няма нищо по тъжно от това да отказваш на детето си дори дребни неща, заради липса на средства.
Преди време наш познат отиде да работи далече от семейството си и на въпроса "Защо?" отговаряше- "А ти знаеш ли, какво е да нямаш 20 стотинки да купиш на детето си една вафла?"
Така че всеки решава за себеси.
 А какво като е до мен,но нямаме пари и вечно сме изнервени и огорчени и само се караме.
Пак казвам никой от добро не се разделя, но го правим в името на нещо- на съществуването, на бъдещето, на децата... Различно е за всеки. Само дано да е за кратко
Усмихнат ден Ви желая!

И моя мъж кара тир. За сега, поне не излиза в чужбина. Още в началото знаех, че  няма шанс да го накарам да си търси друга работа - първо обожава да шофира, както казват - това го кара да диша, второ - почти няма ден, в който да е правил друго нещо...
По стечение на обстоятелствата, сега сме на село при свекървата от няколко месеца. Виждаме го веднъж на седмица - две. Дребосъчката засега не знам дали осъзнава всичко, но я виждам как се радва, когато татко и се прибере.
И на трима ни със сигурност не ни харесва това положение. Но като се опитам да гледам трезвено на нещата - за какво да ми е все край мен, като няма с какво да си купем ядене. Такава е реалността, за съжаление. Ако се наложи - и в чужбина ще замине... Остава просто да се надяваме, че някой ден нещата ще се променят и ще може да сме добре, и всеки ден да си е с нас...

липсата на пари при сем-ва с деца води при всички случаи до гореописаното по мои наблюдения. Затова винаги казвам, че освен любов, е хубаво да сме си на работа..иначе не ми се мисли.

Октоподче,радвай се че си запазила прекрасни отношения с баща си. Ще се радвам и моят син да ги запази.И аз всеки ден му повтарям,че баща му много ни обича,и много му липсваме.И двамата почти през ден говорят когато има връзка.И малкият всеки път пита,колко минутки остават за да си дойде тати.Обясних му,че тати ще си дойде като се стопли за морето.Вчера сутринта бърза да се облича,че имало слънце и било топло.Да сме ходили на летището да посрещнем тати.Да се обадя на госпожата в градината,че няма да ходи.Защото отиваме да посрещнем тати.Момичета,едва се сдържах да не се разплача пред детето.

 

 
И ние чакаме да стане топло, за да си дойде тати! Ох миличките, какво ли им е в главичките.
Аз гледам все да сме ангажирани с нещо, за да не оставаме много-много сами в къщи.
Но като цяло малката се справя по-добре отколкото си мислех , дори и да се натъжи за тати е за кратко!

днес се сетих за тази тема, та реших да попитам: как се справя детето с отсъствието на таткото? Беше много притеснена за детето си