Публикувана: 28 ян. 2011, 00:12 ч.
Последно мнение: 10 фев. 2011, 11:54 ч.

Кога и как разбрахте/почувствахте, че искате бебе?

2 474
28
1

28 ян. 2011, 00:12 ч.

Мнения: 21

Пускам тази тема, защото ми е интересно дали при всички жени по еднакъв начин настъпва желанието да станем майки. Едва ли, но ми е интересно.
Аз лично съм на 26г. и преди няколко месеца се събудих с мисълта, че искам да съм бременна. Преди винаги съм се замисляла за финанси, работа, жилище, но от онази сутрин осъзнах, че това ни е само извинение. Всъщност осъзнах, че иска ли една жена дете такива подробности не могат да я спрат. Дадох си сметка, че ако чакаме да станем милионери може и никога да нямаме деца.
Чакам с нетърпение вашите разкази

# 1 28 ян. 2011, 09:25 ч.

Северозапада
Мнения: 5 482

Здравей Калиопа33.
Аз се замислих за това, че вече искам бебе миналата година, докато се разхождах в един МОЛ. Имах чувството, че накъдето и да се обърна, около мен има само бременни жени и семейства с бебешки колички. Прииска ми се и аз да съм една от тези жени, които вървят наоколо с гордо "изпъчен" корем, нетърпеливо чакащи момента, в който ще гушнат малкото, розово човече. Аз все още се притеснявам за това как ще се промени живота ни като дойде бебето (дано не се налага да чакаме дълго), ще се справим ли и т.н. След това си казвам "Да, ще се справим, всичко ще бъде наред".

# 2 28 ян. 2011, 11:18 ч.

Мнения: 340

Аз започнах да мисля за бебе когато бях на 22 години, последен курс в университета. Мислех си, че тогава като забременея, ще завърша и ще си гледаме бебето с приятеля ми. Тогава нямах работа, доходите ни идваха от работата на приятеля ми, но имах голямото желание да гушкам и да даря едно малко същество с обич. Приятелят ми (вече съпруг Wink

) беше готов за тази стъпка, отговорен човек, сериозен и двамата бяхме сигурни, че ще се справим. И така, започнахме опитите за бебенце. Но мина около година и половина, докато се получи. Когато разбрах, че съм бременна, аз вече бях магистър, бях започнала и работа към университета, в който учех и всъщност нещата се подредиха много добре за мен. Хем имах работа, взех си магистърската степен успешно, тогава бях в петия месец и чаках най-важното нещо в живота ми.

# 3 28 ян. 2011, 11:37 ч.

Мнения: 21

Цитат на: ant G в пт, 28 яну 2011, 09:25

че накъдето и да се обърна, около мен има само бременни жени и семейства с бебешки колички.

Скоро бях в командировка в една скандинавска държава и наистина на където и да се обърнеш само бременни жени виждаш. 18-19 годишни, всяка втора с корем, 35-40 годишни също и около нея тичат 2-3. Малко поддискащо действа честно казано, имаш чувството, че мине ли осемнайстия им рожден ден и хоп-бременна. Определено беше много интересно за мен. Дали тази раждаемост се дължи на високия стандарт, който имат или пък на нещо друго...
Излязох малко от темата, но ми се искаше да споделя впечатленията си

# 4 28 ян. 2011, 12:52 ч.

Мнения: X

Наближих 26 и реших, че няма смисъл да отлагам повече.
Съпругът ми се съгласи (макар и за него да е малко рано, той е на 23 и още учи), имаме къде да живеем, имаме работа... и решихме, че ще се справим, само да сме живи и здрави. Дай Боже наистина да е така.

# 5 28 ян. 2011, 13:28 ч.

Мнения: 213

Аз бях готова още на 22,но още учих и не смеех да рискувам,но след това (на 25) вече нямаше какво да ме спре,въпреки проблемите и затрудненията от финансова гледна точка,с които основно се оправдаваме и заради които отлагаме,реших,че е безмислено да се изтъкват като причина,понеже винаги ще съществуват.Освен това винаги съм поставяла на първо място семейството, преди кариерата.

# 6 28 ян. 2011, 16:06 ч.

Пловдив
Мнения: 2 495

Винаги съм усещала, че искам, но в перспектива. Преди ме беше страх и се пазех. Осъзнатото желание дойде, като намерих съответния мъж, от когото да пожелая Simple Smile

# 7 28 ян. 2011, 22:24 ч.

Мнения: 90

На 26 год. съм. От 2-3 години насам имам желание, но не ми беше приоритет. Отскоро вече е - и за мен, и за половинката Simple Smile

Незнам какво ни стана, но и на двамата изведнъж силно ни се прииска бебче, въпреки, че далеч не е най-подходящия момент. Няма какво да чакаме вече. Взехме решението буквално за няколко дни. Дано да ни се случи чудото скоро Simple Smile

# 8 29 ян. 2011, 21:39 ч.

Мнения: 1 844

Аз в момента съм в процес на "разбиране , че вече искам бебе". Съпругът ми също.
Обмисляли сме го много пъти преди, представяли сме си как ще е, какво ще е..но като една хубава идея за по-далечно бъдеще. Напоследък усещаме, че това бъдеще приближава. Laughing

Живот и здраве.
Още се не се чувствам напълно готова, но идеята стабилно зрее в главата ми. Дължи се на много фактори, според мен. Скоро ставам на 26, а на тази възраст вече детето идва като приоритет, магистратурите ми вървят успешно, нямаме финансови проблеми, обичаме се и искаме да направим още една крачка заедно напред- всъщност най-важната- да станем родители.
Така го мисля аз..да видим ще се престраша ли наистина скоро. Grinning

# 9 29 ян. 2011, 22:29 ч.

Мнения: 90

Приятелят ми искаше бебе отдавна, но аз все отлагах, защото "не бях готова" ....нали знаете - който иска намира начин, който не - оправдания.

Първата половина на 2010 спрях противозачатъчните, Август месец започнахме да работим по въпроса с бебето и то взе, че стана много бързо Simple Smile

# 10 31 ян. 2011, 13:33 ч.

Мнения: 11

При мен желанието за бебе дойде, когато бях на 24 години. Моят приятел обаче все още не беше на моята вълна. Тогава все още учихме и не смеехме да се решим на тази стъпка. Живеем в чужбина и тук нямаше да има кой да ни помага. Знаех, че това не е най-подходящият момент и затова отложихме бебеправенето. Две години по-късно завършихме и се оженихме. И буквално за една нощ решихме да опитаме да си направиме бебе. За наша радост нещата се получиха много бързо:)

# 11 31 ян. 2011, 19:36 ч.

Мнения: 451

Здравейте!
Почувствах,че искам да имам дете когато ми казаха,че вероятността точно в момента да стане е минимална.Преди това винаги съм искала да си уредя нещата-кариера,финанси,дом и т.н. благини.Парадокса при мен е следният,че забременях веднага когато го поисках,но се оказа,че не си е струвало чакането досега,защото сегашния ми период е най-труден откъм финанси Twisted Evil

И равносметката каква е,че в къде къде по-добри периоди за мен аз смятах,че не съм готова за дете, а сега ще трябва да си го отглеждам при най-големия гърч,но да ми се роди живо и здраво пък все ще го изгледам някак си Praynig

# 12 31 ян. 2011, 22:01 ч.

Мнения: 2 358

Аз почуствах, че съм готова да стана мама някъде около 22 (сега съм на 25, почти 26) - тогава нямах сериозен приятел, но в главата ми вече се беше оформила идеята за мен с голям корем. След време моите приятелки (те са по- големи от мен и с приятели от дълги години) почнаха да бременеят и родиха. Техните бебета когато ме видят все към мен гледат и нищо друго не може да им грабне вниманието и това ме убеди че наистина е време и за мен.
Преди 2 години и половина срещнах и моето момче, излизахме известно време, аз записах магистратура, но само чаках момента, в който и половинката ми ще изяви желание за бебе, а за него все беше още рано и накрая каза "като завършиш- тогава ще видим" е остават ми няколко изпита и една защита и завършвам, вече правим бебе, аз съм много щастлива и сигурна, че точно това искам.
Дано да стане скоро Flowers Four Leaf Clover