Мъжете сме такива животни, че често намеци колкото и явни да смятате че са според вас жените ние просто не ги виждаме. Иначе казано вие ни намеквате за нещо, а ние просто не забелязваме че в ситуацията, думите или там както е направен намека има изобщо намек. Не знам защо се получава така. Имал съм случай когато очаквам да ми бъде намекнато за "нещо" т.е. внимавам и съм с 4 очи за нещото "намек" и въпреки това го пропускам и не го забелязвам или просто не го виждам колкото и да го търся някъде из случващите се неща. В един момент когато обаче се седне срещу мен и ми се каже целта на намеците (иначе казано това което иска аз да се сетя в крайна сметка) отговарям веднага, без да се замисля и всичко се решава за по-малко от 5 минутки. След това се смеем на нещата покрай намеците.
Накратко мисълта ми е:
не пробвай веднъж с директния разговор, разбирам ти отчаянието в ситуацията, но седни на спокойствие и без скандали или обвинение нито към себе си нито към него потърсете заедно първоизточника на проблема, след това потърсете какво може да разбие този първоизточник т.е. да го прескочи за да се раздвижат нещата.
Надявам се да се получи, поне жените с мен не са имали проблем с такъв подход (а и до колкото знам с доста мои мъже познати при такава ситуация успяват да дефинират заедно проблема в крайна сметка).
Стискам Ви палци да имате наистина доброто вербално и душевно разбирателство което е нужно за да се случи това.