Майчета 2009! - 5

Къде сте, девойки?????
Аз вече си имам клавиатура и реших да си начесам... пръстите  , а няма с кой.

Глемият ми причинява в момента големи душевни терзания с писането на домашно. На косъм съм да забравя цялата си педагогика и методите за възпитание и да му удара един бой.
Не знам защо като съм на работа успявам да запазя спокойствие при диващините, а с мойте чавета ме хващат хиляда бяса.

Малкият кротко си троши.

Лианке, споко, у дома е същата идилиа  Само си повтарям че и моя ден ще дойде....

Имахме уговорка със Слънчо че ще спретне колажите за Коледа но явно графика й се е объркал и за това останахме без Коледно-новогодишна тема. Не съм й писла, смятайки че ако бяха готови щеше да ми ги пусне. Явно има някакъв проблем жената....

Аз съм волна пИпИруда. Зарязах децата у нашите, мъжо е на мъжки уикенд а аз се отдавам на любимия "шопинг". У дома е такава прекрасна тишина........ и чисто.

Благодаря за пожеланията за именния ми ден вчера! Много сте мили!   
Ели, чак ти завидЕх неблагородно - и аз искам така, ама скоро няма да ми се случи 
Момичета, моля ви, споделете как се справяте с тръшкането, инатенето, писъците и ревовете с повод и без повод. Опитах какво ли не - уговаряне, гушкане, носене на ръце до премала, правих се, че не я чувам, наказания, викане, дори 1-2 пъти я шляпвах по памперса - е, нищо не помогна!  Не знам по колко пъти на ден ми спретва такива "тръпки" - и в момента пищи, защото не й давам телефона да го хвърля и смуче. Както е слънчево и усмихнато дете, и в следващия момент реве като дърто магаре - и то за какво ли не. Сигурна съм, че ви е до болка познато, затова, моля, дайте акъл как да "преборим" такива моменти...

Търпение и здрави нерви! Само това помага.  Започвай да си повтаряш че е период и ще мине 
Аз съм прилагала същите тактики и при мен помогнаха. Сега не ми идва друго наум 

И аз все този въпрос задавах на майка ми преди (тя е учителка)..но така и не получих задоволителен отговор
Описа и моите притеснения - харесва ми съвета на eli_dechkin, само дето, явно моите нерви са по-лабилни и мисълта,че това е просто период не винаги действа
Засега се  самозалъгвам, че е киселяк заради избиващите зъби, след това ще видим, дано, като дойде "след това", нещата да се успокоят:)

Мигле, благодаря ти, че ни мислиш!  Ами... учудващо добрех са. Ама то и пъпки още няма. И двете са сополиви и леко кисели, но като цяло всичко е в нормата. Почвам да се чудя какво става - да не вземе да се окаже някое банално леко вирусче... Честно казано, нагласата ми е за варицела и ми се иска сега да я изкарат... 

За тръшкането, инатенето и прочее... не ми се говори просто. Ако вие в чудо сте се видели, да не ви разправям при мен какво е. Днес излязохме на пазар и горе-долу 15тина минути им издържа търпението. Оттам насетне - купон. Крясъци в количката, търчене в различни посоки извън нея. Опитваме се да ги гушнем, за да отидем в друг магазин - гърчат се като червеи и крещят като побеснели маймуни. Накрая ни стана неудобно и се изнесохме от центъра, в който се бяхме навряли. Казах на мъжа ми, че може да е жестоко, но повече от количката няма да ги извадя, тръгнем ли по магазини...
Първата нощ тук пък точно три часа - от около 2 до 5, се тръшкаха коя да легне върху мен. Скубаха се, дърпаха се, хапаха се, търкаляха се, дума да кажех - още по-силни ревове и крясъци. А баща си за нищо не го признават. Как не каталясаха толкова време да вдигат луда врява, идея си нямам. Е, заспаха накрая, ама и двете се бяха накатерили връз мен... Аз бях като болна няколко дни след това. Отдадох го на стреса от смяната на обстановката. Но ако трябва да съм честна - напоследък са ужасни просто. Този страшен период започна някъде преди около 2 месеца. Както си бяха две ангелчета и изведнъж - изненадааа, дяволета от класа.    Като ги хванат бясовете, се вкопчват в мен и ако не им обърна внимание, ме хапят. Ако с твърд тон отсека НЕ - започва се търкаляне по земята, опити да се хапе теракота, онзи ден Дария се навря под бюрото и захапа крака на стола...  Имало е случаи, направо съм се плашела и съм се чудела дали да не се консултирам с лекар. Иначе са спокойни, весели, много послушни като цяло. Ама да са на кеф. Ако не са ... дупе да е яко на всички около тях...

Та, аз също все си повтарям, че е период, ама дано не ми се изчерпят нервите и фантазията, преди да е свършил...

Добро утро!
KayRenn,KayRenn,честит Рожден ден!
Много здраве и късмет да те съпътстват занапред!

Честит Рожден Ден КайРен!, много хубави дни и вълнуващи пътешествия  

Честит рожден ден, КайРен! Много желана и обичана 

КайРен! Честит Рожден Ден! Все така умна и грижлива майка бъди!Здраве и късмет!

Зайче, много се радвам, че са добре куклите! А палавите им изпълнения са на равно с тези на Божко
При нас нищо ново, от месец спим с одеало, не в чувалчета, защото много им се сърди Божко и всячески се опитва да се освободи от тях.

Честит рожден ден!!! Кей Рен, щастие и много усмивки ти желая!


ПП - от петък вече си нямаме куче. Замина към вечните ловни полета. Дано поне там хванеш най-накрая птичка, Шу 

Честит рожден ден, КайРен!! Много здраве, късмет и усмивки!!! 
Ох, 'ТуиГ... 
Ние днес си направихме една хубава разходка до Витоша, после Ваньо си взе съня в колата и досега щурее вкъщи.

Очаквахме го, но пак си тежичко. Беше страхотен кокер.

Туиги  Такъв е животът..

Тази сутрин щях да пиша по въпроса с тръшкането, но нали и при нас е на дневен ред, се налага д му обръщам повече внимание за да избегна ексцесии...
Ако съм му забранила нещо, или отнела, Сами изпада в бяс, реве гневно, мята каквото му попадне, удря ми цветята, ако са наблизо, ако се опитам да гу гушна удря и мен. Оставям го без да му говоря и се захващам да правя нещо - оттук нататък или се успокоява постепенно, или минава във фаза 2 - става му мъчно и реве срцераздирателно. Тогава го гушкам и танцуваме, или ходя назад напред, докато се поуспокои, после започвам да раглеждам някоя игачка или нещо, което му е интересно, без да му насочвам вниманието към него специално. Обикновено се заинтригува и така..
Този, втория вариант обикновено е когато е вече изморен и му се спи, почти задължително всеки ден около 18-19 часа, в "часът на синята мъгла", както казва майка ми . Също като му е скучно - след празниците с много хора и емоции си останахме само двамата, особено като бяха няколко кофти мъгливи дни а аз болна, си падна доста тръшкане.


Като цяло се оправям така, само че и забраните са малко - докато я имаше елхата не съм му забранявала да я пипа, махаше и слагаше играчките, е, веднъж я събори, но не беше нарочно и не съм му се карала. Освен това не ползвам пасатора, ютията, каната за вода в негово присъствие, щото настава голямата трагедия тогава - не крещи просто ядосано, а ридае сякаш най-скъпото са му отнели, жал да ти стане, ама не мога да му ги дам

Добро утро момичета и дечица С това тръшкане лоша работа И Сияна се тръшка-особено в последно време се е научила като и кажа нещо и да ми фръцка главата и да посяга да се удря.Най вече батко си тормози-като не и обърне внимание-го скуби,удря,и рев.НОооооооо баща и като й се скара си крие очичките с ръце и после му се мазни-татееее!Хитруши големи са.Ще отмине,но друго ще дойде-не е лесно да си родител,направо си е изпитание на нервички.Желая ВИ успешна и добра седмица!