Освен всичко казано преди, добавям че през цялото време -3 години , наблюдавам тялото си за това как се чувствам след определени храни. Имах епизоди с мвого ниска кръвна захар и тогава правих много изследвания и консултации с ендокринолози. Тогава си направих дневник и си купих глюкомер. След два месеца наблюдение и записване на приетите храни, мерене на кръвна захар, влязох в подобрение и си изградих може би правилния ритъм на хранене. Но наблюдението на тялото беше най-важното.
Преди можех да си хапна ( и много обичах) 4-5 домашно правени пухкави мекици с мнооого пудра захар е 2 чаши прясно мляко. Или палачинки.... обаче после забелязах, че хич не ми е добре, дори ми става по-зле. И всички тези изкушения отидоха в историята.
Да не си помислите, че съм някоя цуцулана 80 кила ха ха Винаги съм била адски слаба и всички са се чудели как мога да ям толкова много. Истината е, че съм 45кг и това е доста под нормата. С мекиците не качих, но без тях поне не ми е лошо, даже ми е екстра! Пробвайте и вие, яжте много плодове и зеленчуци, сурови най-добре! И ще усетите разликата. Просто в готвената храна- варена или печена, не остава почти нищо полезно. Витамините и ензимите са отлетяли във въздуха заедно с парата.