Как реагирате, когато детето ви се инати по каквато и да е причина (кисело, недоспало, разглезено) и започне с дребните капризи тип "Не тази чаша, а другата (често еднаква с първата)", "Не искам това одеяло, а другото", "Не това, а онова..."? Защото според мен няма проблем детето да си избере нещо, но преди да го вземем и да влезе в употреба. След като съм наляла сок в една чаша, се дразня, че детето от единия инат иска да налея сока в другата чаша или че иска от другия сок без да е опитало нито един от двата и без да знае какво избира. Смятам това за излишно глезене. Преди поддавах на подобни глупости и детето свикна, та после изкорених навика изведнъж. Имахме 2 сока (портокал и праскова - еднакви на цвят), от които детето не беше пробвало (да не кажете, че вкусът на единия му е харесал повече). Питах го дали иска сок, каза да, налях му портокаловия в неговата чашка, а той започна да се тръшка, че бил искал от другия сок (и двата неразпечатани до преди минута... 
Вярно, че беше на обяд и време за спане, и двамата леко изнервени, но никога не съм го намирала за извинение за инатене). Дадох му сока и като започна един рев, че не искал тоя сок, а другия... Взех сока ("Като не искаш, няма сок") и го заведох в стаята да се преоблича в пижамата за лягане. То едно мрънкане, рев, не се тръшкаше, но толкова дълго не е мрънкал за нищо напоследък, беше си жаден сигурно. Накрая (след 20 минути) го попитах дали иска сок, каза да и му дадох налятия вече в чашата. Никакви претенции, изпи си го и остана доволен.
Знам, че много родители смятат, че трябва да се връзваме на такива капризи, но защо? Аз не мога просто да си обясня защо трябва да сменям чинийка с друга, еднаква на нея и т.н. Детето има избор, когато има някакво дребно значение дали ще е едното или другото (и когато знае разликата между двете), но когато въобще, ама грам няма никакво значение дали ще е това или другото, трябва ли да угаждам и ако да - защо?
П.С. Ще си променя подхода, ако има смислена причина, за която не съм се сетила.
Вярно, че беше на обяд и време за спане, и двамата леко изнервени, но никога не съм го намирала за извинение за инатене). Дадох му сока и като започна един рев, че не искал тоя сок, а другия... Взех сока ("Като не искаш, няма сок") и го заведох в стаята да се преоблича в пижамата за лягане. То едно мрънкане, рев, не се тръшкаше, но толкова дълго не е мрънкал за нищо напоследък, беше си жаден сигурно. Накрая (след 20 минути) го попитах дали иска сок, каза да и му дадох налятия вече в чашата. Никакви претенции, изпи си го и остана доволен.Знам, че много родители смятат, че трябва да се връзваме на такива капризи, но защо? Аз не мога просто да си обясня защо трябва да сменям чинийка с друга, еднаква на нея и т.н. Детето има избор, когато има някакво дребно значение дали ще е едното или другото (и когато знае разликата между двете), но когато въобще, ама грам няма никакво значение дали ще е това или другото, трябва ли да угаждам и ако да - защо?
П.С. Ще си променя подхода, ако има смислена причина, за която не съм се сетила.
И посегна ли към едната, веднага се изисква другата. Та спрях да питам, да не стане при нас като при онази майка, която нищо не може да откаже на детето си. Тя просто е сама и явно има нужда от компания на нейната възраст, но вкъщи намира само детенцето.
/. Той, естествено, си взима това, което желае сам, ситното го работи - моли бати да му даде желаната чинийка например 
