Представям си както аз не искам още едно дете и някой у дома да цупи устни и да ми натяква непрекъснато. Няма аргумент или период от време, който да промени мнението ми.
- Публикувана: 27 дек. 2010, 07:08 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2011, 19:34 ч.
Как да убедя таткото,че е по-добре за нашето семейство да имаме още едно дете?
От заглавието ми стана ясно, че таткото не е убеден, че е по-добре за семейството да има още едно дете. Майката е убедена, но не и таткото. И майката се чуди как да убеди таткото в своята гледна точка. Таткото обаче е на различно мнение по други съображения. И понеже в едно семейство мнението и на двамата би трябвало да е еднакво важно, не мога да разбера защо мнението на таткото се омаловажава така?
Разбирам силното желание на майката да има второ дете, но вместо да се чуди как да убеди таткото да загърби желанието си и да приеме нейното, може да се опита да:
1. говори с таткото
2. проучи в детайли причините да не иска да има второ дете
3. покаже уважение към неговото мнение и неговата позиция
4. предложи решения, които удовлетворяват и двамата
Ако таткото не иска второ дете, защото стреса покрай едно му стига, майката не бива да налага на всяка цена позицията си, защото накрая или:
1. таткото ще "клекне" само и само мир да има, но второто дете ще създаде много разногласия в семейството и ще стане повод за скандали поради изначалното нежелание на таткото да има второ дете и вероятното му нежелание да участва всеотдайно в грижите за него или непълноценното му привързване към насила натрапеното дете
2. ще се стигне до разбиване на семейството и двама нещастни родители на хубаво тригодишно дете
Във всички случаи ако таткото не е психически готов за второ дете, майката не трябва да настоява, а да се подготви психически, че може би той никога няма да бъде готов. Напълно възможно е и таткото да бъде приятно изненадан, ако се навие на второ дете. Но това са само хипотези.
Разбирам силното желание на майката да има второ дете, но вместо да се чуди как да убеди таткото да загърби желанието си и да приеме нейното, може да се опита да:
1. говори с таткото
2. проучи в детайли причините да не иска да има второ дете
3. покаже уважение към неговото мнение и неговата позиция
4. предложи решения, които удовлетворяват и двамата
Ако таткото не иска второ дете, защото стреса покрай едно му стига, майката не бива да налага на всяка цена позицията си, защото накрая или:
1. таткото ще "клекне" само и само мир да има, но второто дете ще създаде много разногласия в семейството и ще стане повод за скандали поради изначалното нежелание на таткото да има второ дете и вероятното му нежелание да участва всеотдайно в грижите за него или непълноценното му привързване към насила натрапеното дете
2. ще се стигне до разбиване на семейството и двама нещастни родители на хубаво тригодишно дете
Във всички случаи ако таткото не е психически готов за второ дете, майката не трябва да настоява, а да се подготви психически, че може би той никога няма да бъде готов. Напълно възможно е и таткото да бъде приятно изненадан, ако се навие на второ дете. Но това са само хипотези.
Благодаря отново на всички които се включиха в темата.Честно казано не очаквах толкова защитници на таткото.
Явно аз трябва да загърбя желанието си според някои от вас,но не и да се опитвам да накарам мъжа ми да промени мнението си.
Няма да задълбавам повече,тъй като не искам спорове в темата,просто се надявах да получа съвет от хора,които са имали подобен случай и с разговори или по друг начин са накарали партньора си да промени мнението си.
Сигурна съм ,че един ден мъжа ми ще съжалява ако останем с едно дете.
Явно аз трябва да загърбя желанието си според някои от вас,но не и да се опитвам да накарам мъжа ми да промени мнението си.
Няма да задълбавам повече,тъй като не искам спорове в темата,просто се надявах да получа съвет от хора,които са имали подобен случай и с разговори или по друг начин са накарали партньора си да промени мнението си.
Сигурна съм ,че един ден мъжа ми ще съжалява ако останем с едно дете.
Сигурна съм ,че един ден мъжа ми ще съжалява ако останем с едно дете.
По-добре е той да съжалява, отколкото едно дете да съжалява, че не е желано от баща си.
bambi mama, защо си толкова убедена, че ти знаеш кое е най-доброто за него и вашето семейство?! Според мен едно е мнението на партньорите за това колко деца да имат преди да станат родители и съвсем друго след това. Понякога възгледите остава същите, но много често се променят. Нали като се обвързваме с някого не се ангажираме с това никога да не се променяме?!
Като гледам накъде завива темата може би е добре да ви постна една статия, която беше постната преди време в този форум:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=652006
Те са образцово семейство. Табелките си ги носят на челата. И със задоволство отбелязват, че са си преизпълнили нормата за средностатистически живот. Например имат дом, брак, работа, кола, нов диван, куче, 2 лаптопа, пестят за 3D телевизор, а ето най-сетне в съседната стая плаче и бебе. Майка му тъкмо е каталясала и сега клика във фейсбук и хвърля око на "Стъклен дом". Полегнала е на дивана с размазан грим, хвърчаща коса и протрит пеньоар, но си е заслужила почивката, защото най-сетне е приспала бебето, сменила е 10 памперса, прала е, сготвила, два пъти е бърсала повръщано и общо 3 часа се е борила да натъпче бебето с предписаната му дажба. Бащата пък е разходил кучето и сега хапва манджа в развлечен анцуг, сърба ракийка и гледа мач без звук, докато му се причува детски плач. Доволни са. Направо щастливи, защото в този трепетен миг, слава на Бога, никой не повдига темата за секс. Той вече си знае, че тя е уморена, в родилна депресия и нещо я боли. И тя си знае, че той е изморен, стресът тича по петите му и има проблеми в работата. Постигнали са семейна идилия. А тайната, която не изричат, е, че сексът е изчезнал след раждането.
Всички сме чували, че много двойки не само че изгубват сексуалния си живот след появата на бебето, а често партньорите започват да приемат секса като едно от най-тежките им задължения. Някои от тях поне запазват разбирането помежду си и като добри партньори си разпределят задачите. Даже си правят годишно разписание за секс, за да не са различни. Други обаче започват да се дъвчат кой какво прави и не прави, кой е повече герой и кой колко уважава усилията на другия. Всички те отбягват темата за секса и си казват, че е временно. Да мине родилната депресия и всичко ще е наред, мислят си.
Но проблемите по природа се задълбочават. И Тя все повече не може и да си представи да влезе в ролята на изкусителка, която пъшка над гурелясалия си съпруг. Същият, който безпомощно я зяпаше, докато се опитва да успокои бебето, и който само цапа, докато тя шета, а умората я дъвче. А Той, макар и да иска, все по-трудно гледа на нея като на сексуален обект. Особено след всичко, което е видял във и по тялото й по време на бременността, в родилния дом и адските първи месеци, когато тя е все недоспала, развлечена, заядлива. Двамата дори вече нямат сили да търсят решения, само копнеят за час покой. Месеците се нижат и превръщат копнежа им в навик.
В тези мигове се питаме как е възможно детето хем да е най-хубавото, което можем да получим от една връзка, хем появата му да убива подправката на живота - страстта? Ами ако задавамегрешно въпроса?
Дали пък всъщност децата не са по-често резултат от липсата на страст, отколкото липсата на страст резултат от детето? И може би не бебето е проблемът, а това, че често не идва в правилния момент. Защото хиляди двойки в модерното общество правят бебето, когато са се изчерпали, страстта им охлажда и в нея зейват кратери. Когато партньорите се изгубят, защото са започнали да трансформират връзката си от любов, която храни, в инструмент за решаване на битови проблеми. Когато започнат да спасяват отношенията си, искат да са образцови, или просто, за да вържат някого. Но всички тези етапи са симптоми за охлаждането на страстта.
Детето не изяжда секса - то простоправи загубата на страст очевадна. Защото до забременяването в описаните случаи липсата на страст е маскирана зад разписанието за правене на бебе. И то добре, защото когато жената се вманиачи, че иска бебе, тя се превръща в изкусителка и сексуална фурия. Само че не от желание към мъжа си, а от желание да има бебе. За мъжа разликата е недоловима, но след появата на детето овехтялата страст лъсва. И вече даже нямат причини да се преструват - ни за себе си, ни за партньора, ни за детето, което е факт. Наместо това обаче си имат милиони извинения, за да не правят секс. Защото силите им едва стигат да се довлекат до дивана, а камо ли да заразхвърлят съчки в леденото си огнище.
Спокойно, невинаги се получава така. При двойките, при които детето се е появило като резултат от страстта им, не като резултат от плановете им, сексът не спира и след раждането. Да, партньорите може да са изморени и стресирани, но страстта, когато я има, не само че не се нуждае от съчки, но самата тя е огън, който туши всяка умора и болка. Когато изчезне обаче, със или без бебе, сексът се превръща в досадно задължение.
Бебето не убива секса, то просто е последното нещо на света, което спасява връзки. И първото огледало, което ни показва, че вече не върви. Защото, когато любовта зацикли, много хора се плашат от края й от страх, че ще останат сами. И търпят всичко, за да я запазят. Вместо да осъзнаят, че те вече са сами, и всеки ден отлагат шанса си да продължат пътя си отново. В крайнасметка няма лош и добър сценарий - едни се спасяват с бебета и образцови домове, други с любов и страст. Въпрос на избор. Но двете в едно са възможни само когато бебето не е самоцел, нито тапа за кратери. Защото то не е удължител за връзки, а безскрупулен разрушител на образцовите стъклени домове.
Нищо лично
- просто за информация
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=652006
Те са образцово семейство. Табелките си ги носят на челата. И със задоволство отбелязват, че са си преизпълнили нормата за средностатистически живот. Например имат дом, брак, работа, кола, нов диван, куче, 2 лаптопа, пестят за 3D телевизор, а ето най-сетне в съседната стая плаче и бебе. Майка му тъкмо е каталясала и сега клика във фейсбук и хвърля око на "Стъклен дом". Полегнала е на дивана с размазан грим, хвърчаща коса и протрит пеньоар, но си е заслужила почивката, защото най-сетне е приспала бебето, сменила е 10 памперса, прала е, сготвила, два пъти е бърсала повръщано и общо 3 часа се е борила да натъпче бебето с предписаната му дажба. Бащата пък е разходил кучето и сега хапва манджа в развлечен анцуг, сърба ракийка и гледа мач без звук, докато му се причува детски плач. Доволни са. Направо щастливи, защото в този трепетен миг, слава на Бога, никой не повдига темата за секс. Той вече си знае, че тя е уморена, в родилна депресия и нещо я боли. И тя си знае, че той е изморен, стресът тича по петите му и има проблеми в работата. Постигнали са семейна идилия. А тайната, която не изричат, е, че сексът е изчезнал след раждането.
Всички сме чували, че много двойки не само че изгубват сексуалния си живот след появата на бебето, а често партньорите започват да приемат секса като едно от най-тежките им задължения. Някои от тях поне запазват разбирането помежду си и като добри партньори си разпределят задачите. Даже си правят годишно разписание за секс, за да не са различни. Други обаче започват да се дъвчат кой какво прави и не прави, кой е повече герой и кой колко уважава усилията на другия. Всички те отбягват темата за секса и си казват, че е временно. Да мине родилната депресия и всичко ще е наред, мислят си.
Но проблемите по природа се задълбочават. И Тя все повече не може и да си представи да влезе в ролята на изкусителка, която пъшка над гурелясалия си съпруг. Същият, който безпомощно я зяпаше, докато се опитва да успокои бебето, и който само цапа, докато тя шета, а умората я дъвче. А Той, макар и да иска, все по-трудно гледа на нея като на сексуален обект. Особено след всичко, което е видял във и по тялото й по време на бременността, в родилния дом и адските първи месеци, когато тя е все недоспала, развлечена, заядлива. Двамата дори вече нямат сили да търсят решения, само копнеят за час покой. Месеците се нижат и превръщат копнежа им в навик.
В тези мигове се питаме как е възможно детето хем да е най-хубавото, което можем да получим от една връзка, хем появата му да убива подправката на живота - страстта? Ами ако задавамегрешно въпроса?
Дали пък всъщност децата не са по-често резултат от липсата на страст, отколкото липсата на страст резултат от детето? И може би не бебето е проблемът, а това, че често не идва в правилния момент. Защото хиляди двойки в модерното общество правят бебето, когато са се изчерпали, страстта им охлажда и в нея зейват кратери. Когато партньорите се изгубят, защото са започнали да трансформират връзката си от любов, която храни, в инструмент за решаване на битови проблеми. Когато започнат да спасяват отношенията си, искат да са образцови, или просто, за да вържат някого. Но всички тези етапи са симптоми за охлаждането на страстта.
Детето не изяжда секса - то простоправи загубата на страст очевадна. Защото до забременяването в описаните случаи липсата на страст е маскирана зад разписанието за правене на бебе. И то добре, защото когато жената се вманиачи, че иска бебе, тя се превръща в изкусителка и сексуална фурия. Само че не от желание към мъжа си, а от желание да има бебе. За мъжа разликата е недоловима, но след появата на детето овехтялата страст лъсва. И вече даже нямат причини да се преструват - ни за себе си, ни за партньора, ни за детето, което е факт. Наместо това обаче си имат милиони извинения, за да не правят секс. Защото силите им едва стигат да се довлекат до дивана, а камо ли да заразхвърлят съчки в леденото си огнище.
Спокойно, невинаги се получава така. При двойките, при които детето се е появило като резултат от страстта им, не като резултат от плановете им, сексът не спира и след раждането. Да, партньорите може да са изморени и стресирани, но страстта, когато я има, не само че не се нуждае от съчки, но самата тя е огън, който туши всяка умора и болка. Когато изчезне обаче, със или без бебе, сексът се превръща в досадно задължение.
Бебето не убива секса, то просто е последното нещо на света, което спасява връзки. И първото огледало, което ни показва, че вече не върви. Защото, когато любовта зацикли, много хора се плашат от края й от страх, че ще останат сами. И търпят всичко, за да я запазят. Вместо да осъзнаят, че те вече са сами, и всеки ден отлагат шанса си да продължат пътя си отново. В крайнасметка няма лош и добър сценарий - едни се спасяват с бебета и образцови домове, други с любов и страст. Въпрос на избор. Но двете в едно са възможни само когато бебето не е самоцел, нито тапа за кратери. Защото то не е удължител за връзки, а безскрупулен разрушител на образцовите стъклени домове.
Нищо лично
- просто за информация
Немо, много ми хареса 
Още веднъж се убедих колко правилно съм постъпила и даже си отдъхнах, че нямаХме деца.
И от гледна точка на нямаща деца и неискаща да има от мъжът, с когото е била, мога да кажа, че усещането да те притискат да се "заробиш" с нещо, което не искаш, още по-малко пък от този човек е направо ужасяващо!!!
И аз искам три деца, но ги искам от човек, в който първо ще съм влюбена, а след това ще мисля за тъпите битовизми. При положение, че имам работа, имам и дом, какво да мисля дали ще мога да си купя ЛСД ТВ примерно или да чакам да стана по-сигурна в човека до мен. Докато е топло, страстно и вълнуващо, трябва да се действа
Статията е показателна и има много истина в нея. Напоследък доста често се замислям, какъв е смисълът от супер дългите връзки, които в крайна сметка приключват по една или друга причина. За мен е абсолютно губене на време към този момент.
Още веднъж се убедих колко правилно съм постъпила и даже си отдъхнах, че нямаХме деца.
И от гледна точка на нямаща деца и неискаща да има от мъжът, с когото е била, мога да кажа, че усещането да те притискат да се "заробиш" с нещо, което не искаш, още по-малко пък от този човек е направо ужасяващо!!!
И аз искам три деца, но ги искам от човек, в който първо ще съм влюбена, а след това ще мисля за тъпите битовизми. При положение, че имам работа, имам и дом, какво да мисля дали ще мога да си купя ЛСД ТВ примерно или да чакам да стана по-сигурна в човека до мен. Докато е топло, страстно и вълнуващо, трябва да се действа
Статията е показателна и има много истина в нея. Напоследък доста често се замислям, какъв е смисълът от супер дългите връзки, които в крайна сметка приключват по една или друга причина. За мен е абсолютно губене на време към този момент.
Разговаряйте докато постигнете консенсус.
След като даваш такъв съвет, това означава ли, че си взела грешно решение, т.е. по-добре да си беше тръгнала?
Аз също много исках второ дете и всички знаят за това. Един прекрасен ден мъжът ми заяви, че не иска друго дете и разговорът приключи. Аз видимо много се разстроих, но нищо повече не обсъждахме. Не каза защо, нямаше някакви условия при които да се съгласи - пари, жилище, да минат още няколко години или кой знае
Стана ми много обидно и болно. Малко след това започнаха и проблеми в къщи - предполагам нещата бяха свързани по някакъв начин. В един момент трябваше да избирам между: да остана с мъжа ми само с едно дете или да си тръгна. Плюс напрежение и лошо отношение в къщи. И избрах да си тръгна. Последваха разговори и не само.. Накрая той поиска да останем заедно и да имаме още едно дете. Сега съм бремена и всичко е прекрасно, но насила. Скоро в една ситуация ми каза: "Е ти нали това искаше."
Моят съвет вече е: не принуждавайте човека до вас. Насила нищо хубаво не се получава. Детето трябва да е искано и чакано и от двамата си родители!
Стана ми много обидно и болно. Малко след това започнаха и проблеми в къщи - предполагам нещата бяха свързани по някакъв начин. В един момент трябваше да избирам между: да остана с мъжа ми само с едно дете или да си тръгна. Плюс напрежение и лошо отношение в къщи. И избрах да си тръгна. Последваха разговори и не само.. Накрая той поиска да останем заедно и да имаме още едно дете. Сега съм бремена и всичко е прекрасно, но насила. Скоро в една ситуация ми каза: "Е ти нали това искаше."
Моят съвет вече е: не принуждавайте човека до вас. Насила нищо хубаво не се получава. Детето трябва да е искано и чакано и от двамата си родители!
РЕНИ още не мога да кажа.. в различните моменти е различно.
От една страна ми е хубаво, че той поиска точно това семейство, че иска да опитаме и не ми каза: прав ти път. Последните 2-3 месеца е направил всичко което съм искала от него последните 3 години.. и явно е можело и преди... ама защо трябваше да се стига до тук и по този начин
От друга страна като усетя, че прави нещо насила и само защото аз го искам и имам чувството, че го изнудвам и само продължаваме агонията + още едно дете
От една страна ми е хубаво, че той поиска точно това семейство, че иска да опитаме и не ми каза: прав ти път. Последните 2-3 месеца е направил всичко което съм искала от него последните 3 години.. и явно е можело и преди... ама защо трябваше да се стига до тук и по този начин
От друга страна като усетя, че прави нещо насила и само защото аз го искам и имам чувството, че го изнудвам и само продължаваме агонията + още едно дете
Хм, на теория - поне ще поговорим. Ще си кажа защо не искам и какво ме притеснява.
Знам, че всеки си има мнение и го уважавам. С много други неща се съобразявам и не съм го правила на въпрос. Специално за децата обаче ме заболя . Винаги съм говорила за 2-3 деца.
Даже миналата Коледа си пожелах /на глас/ тази да съм бременна. И ми се стори, че желанието е общо. Много изведнъж ми дойде и без обяснения.
Извинявам се на авторката, че и оспамих темата
Знам, че всеки си има мнение и го уважавам. С много други неща се съобразявам и не съм го правила на въпрос. Специално за децата обаче ме заболя
. Винаги съм говорила за 2-3 деца.Даже миналата Коледа си пожелах /на глас/ тази да съм бременна. И ми се стори, че желанието е общо. Много изведнъж ми дойде и без обяснения.
Извинявам се на авторката, че и оспамих темата
Извинявам се на авторката, че и оспамих темата
Благодаря отново на всички които се включиха в темата.Честно казано не очаквах толкова защитници на таткото.
Явно аз трябва да загърбя желанието си според някои от вас,но не и да се опитвам да накарам мъжа ми да промени мнението си.
Няма да задълбавам повече,тъй като не искам спорове в темата,просто се надявах да получа съвет от хора,които са имали подобен случай и с разговори или по друг начин са накарали партньора си да промени мнението си.
Сигурна съм ,че един ден мъжа ми ще съжалява ако останем с едно дете.
Явно аз трябва да загърбя желанието си според някои от вас,но не и да се опитвам да накарам мъжа ми да промени мнението си.
Няма да задълбавам повече,тъй като не искам спорове в темата,просто се надявах да получа съвет от хора,които са имали подобен случай и с разговори или по друг начин са накарали партньора си да промени мнението си.
Сигурна съм ,че един ден мъжа ми ще съжалява ако останем с едно дете.
Сестра ми е бременна в момента. Има вече едно дете - син на 13 години. Мъжът й не искаше да оставят бебето, направо си каза откровено, че иска тя да направи аборт. Тя обаче не пожела, просто каза, че тя решава и точка. И остави бебето. Каза и на сина си, той е във възторг. Мина един месец, сега мъжът й чака бебето точно с толкова нетърпение колкото и тя. Да уточня, че бебето не е планирано, вероятно презерватива нещо ...
Той обаче си е мека душа, тя си го знае как умира за сина им и просто тая неадекватна реакция беше по - скоро от шок, изненада, паника. Като мина време и ой свикна с идеята, всичко си дойде по местата.
Друг случай - приятелско семейство, той не искаше понече деца, и го е казвал, дори в компания кат осме били е имало дискусии и тя винаги е казвала, че иска още едно бебе, той къде на шега, къде сериозно я праща да ходи при комшията тогаз. И тя съвсем целенасочено забременя. Роди бебето, въпреки че мъжът й беше против, на своя глава, и точно с мисълта, че неговото е временно и ще му мине, но не. Той се държи добре със сина си, но абсолютно абдикира от грижте и отговорностите, свързани с бебето.
И използва всеки случай на липса н пари, за да й напомни, че тя е виновна за това положение. Много е грозно.