Ние с моя отскоро се разделихме.Основната причина беше че не ми помага и намеса на майка му.Много се промени и стана коренно различен след появата на детето ни.Не беше весел както беше преди да се оженим.Взе да се затваря в себе си.В последно време не излизаше с нас и все си намираше поводи да остане насаме със себе си и да излиза сам.Града не му харесваше.Оплакваше се от заплата от работа все беше недоволен от нещо и все за нещо намираше да се заяжда.Физически не ми е посягал но психическия тормоз беше налице.Сега идва да вижда малката 1 път месечно но не дава пари за нея.Като дойде днес да я види и на тръгване се разплака-Детето ми детето ми искам я плака сърцераздирателно за нея каза че искал да се съберем.Но аз не искам да идвам със детето при него в Търново и при майка му най-вече.Тук в Плевен имаме апартамент но аз взех малката като се разделихме и него го оставих сам в апартамента-беше в началото на септември като се разделихме.Той беше в града но не идваше да вижда малката през това време с нея бяхме при родителите ми.Днес му казах да дойде при нас щом като иска да сме заедно.Но той казва че не можел да се върне тука пак.Но аз не мога да се юрна към Търново при свекървата в апартамента им та и тя с нищо не помагаше като идваше тука за някой и друг ден преди да се разделим.Въпросът ми е как да постъпя и какво да му кажа.Виждам го че страда за детето но е горд в същото време че е напуснал града и иска да ме принуди аз да отида при него.Искам първо да го видя тук ако реши да се върне дали ще се промени и дали ще помага за детето.Lpr;dВзима заплата там 400 лв но не мога да съжителствам с майка му там.няма подходящи условия за живеене а каква е гаранцията като се пробваме примерно да сме там ако не провърви ще ни изгони и не искам детето ми да е опитно зайче във всичкото това нещо.психически тормоза от негова страна беше голям заслужава ли си въобще?
- Публикувана: 5 дек. 2010, 16:05 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2010, 12:29 ч.
как да постъпя да му дам ли шанс?
Сега идва да вижда малката 1 път месечно но не дава пари за нея.Като дойде днес да я види и на тръгване се разплака-Детето ми детето ми искам я плака сърцераздирателно
или само търси съжаление от теб?
Сега идва да вижда малката ... но не дава пари за нея. Като дойде днес да я види и на тръгване се разплака-Детето ми детето ми искам я плака сърцераздирателно за нея каза че искал да се съберем....
Описа поведението на една голяма част от татковците.
Ако не беше написала, че е от Търново, щях да си помисля, че съм открила сестричка на моята дъщеря.
Нашият татко е от София и само това го различава от вашия.
Не съм убедена че искам да се събирам наново с него затова е по-добре засега да не сме заедно.Грижа се за детето ни и гледам напред.И без него животът си продължава.
Много правилно !
Не случайно хората са казали - залепеното счупено никога не става цяло, винаги си личи.
Той може да се съгласи на всичките ти условия и да стане такъв какъвто го искаш, но нямаш гаранция че тази промяна ще продължи вечно. В един момент той отново ще стане предишния мърморещ и вечно недоволен съпруг и ти ще се чудиш какво да правиш. А детето ще е по голямо и ще разбира, може и да започне да те обвинява.
Но ...... има и такива хора които при една такава ситуация преосмислят изцяло живота си ( познавам такова семейство ) и стават съпрузи мечта.
Аз бих те посъветвала следното ( макар че виждам че си взела решение ). Довери се на интуицията си, ако ти казва да му дадеш шанс пробвайте, без обещания, без прекалени изисквания, без натиск. Постарайте се да забравите обидите и направете компромиси и двамата, положете усилие тази връзка да просъществува. Няма нищо срамно да потърсите и семеен терапевт. И най важното Исе, ако го приемеш отново го направи заради себе си, не заради хората, детето или защото така трябва.
Виждам че постовете ти са лишени от драматизъм и емоции, разсъждаваш трезво и спокойно и смятам, че можеш да вземеш правилното решение. Успех, каквото и да избереш.
И не вяравай на сълзи, мъжете са станали по ревливи от нас в последно време.
Той може да се съгласи на всичките ти условия и да стане такъв какъвто го искаш, но нямаш гаранция че тази промяна ще продължи вечно. В един момент той отново ще стане предишния мърморещ и вечно недоволен съпруг и ти ще се чудиш какво да правиш. А детето ще е по голямо и ще разбира, може и да започне да те обвинява.
Но ...... има и такива хора които при една такава ситуация преосмислят изцяло живота си ( познавам такова семейство ) и стават съпрузи мечта.
Аз бих те посъветвала следното ( макар че виждам че си взела решение ). Довери се на интуицията си, ако ти казва да му дадеш шанс пробвайте, без обещания, без прекалени изисквания, без натиск. Постарайте се да забравите обидите и направете компромиси и двамата, положете усилие тази връзка да просъществува. Няма нищо срамно да потърсите и семеен терапевт. И най важното Исе, ако го приемеш отново го направи заради себе си, не заради хората, детето или защото така трябва.
Виждам че постовете ти са лишени от драматизъм и емоции, разсъждаваш трезво и спокойно и смятам, че можеш да вземеш правилното решение. Успех, каквото и да избереш.
И не вяравай на сълзи, мъжете са станали по ревливи от нас в последно време.
Няма да отида при него и майка му в Търново.Като иска да идва и да си вижда детето не съм го спряла.Но не бих живяла повече с този човек колкото и да му се иска на него.Сега и двете сме щастливи. Малката говори много повече смее се и е весела.Не вижда караници и това и се отразява добре както и на мен също.Че то преди беше ад направо така ме ядосваше че съм хвърляла и шишета по него и детето даже е гледало....изкарваше ме извън релси направо и достатъчно нерви изхабих....не ми трябва въобще...
.