При мен имаше,Но по -скоро от това че се променя живота ми,дали с таткото сме един за друг и ше оцелее семеиството.Изведнъж ставаш много взискателен.Иначе за съобщаването на бабите - те така ще се кефят/От това не трябва да ви е страх.За сватбата..ако се чувстваш добре направете е сега.Иначе после като се роди бебето няма да имаш време за огранизация и ала бала.... Но тва са си нерви около организирането.И ако е голяма сватба прецени си дали ще имаш сили .Всичко зависи от това каква ще е бременността ти.Ако е 4ти месец 5то сватбата вече ще се чувстваш добре ...И не е нужно да решаваш веднага.Дайте си време да свикнете с мисълта за бебето и после взимайте другите важни решения
- Публикувана: 28 ноем. 2010, 11:12 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2011, 21:54 ч.
Страхувам се...
Не се страхувай от нищо ! Най-малко заради факта, че таткото е с теб и го иска ! Аз съм бременна в първия месец- дойде ми като гръм... Всички, които знаят- бащата и майка ми искат от мен да го махна. Но аз реших, че въпреки всичко няма да го направя. Да, ще съм самотна майка, ще съм самотна жена, ще съм много ограничена финансово, на 30 ще изглеждам като на 40..., но все пак си струва. Винаги съм била против абортите по желание. Вярваща съм, пък и четейки писанията на хилядите жени, които с трепет очакват 2 чертички, а остават съкрушени, тези, които искат рожба, а не могат да имат... Винаги съм била съпричастна към чуждото страдание, и винаги ще си остана. За мен- това не е подходящ момент, не се чувствам готов, няма да се справиш- не са оправдания !
И със сълзи на очите- мен не ме е страх, просто ми е мъчно, че хората, които най-много обичам ми обръщат гръб. Това не мога да преглътна. Не се страхувай, радвай се, че има някой, дори един единствен, който държи ръката ти и е до теб, в добро и лошо. Пожелавам ти да се ожените и имате едно прекрасно дете, което да ви радва.
И със сълзи на очите- мен не ме е страх, просто ми е мъчно, че хората, които най-много обичам ми обръщат гръб. Това не мога да преглътна. Не се страхувай, радвай се, че има някой, дори един единствен, който държи ръката ти и е до теб, в добро и лошо. Пожелавам ти да се ожените и имате едно прекрасно дете, което да ви радва.
Трябва ви само, да сте живи здрави и влюбени.Останалото ще се нареди.
Теичка ти си силна мила, ще се справиш
Шопите казват,,Само детето ми е родА,,то ще ти е благодарно и ще те обича както заслужаваш въпреки всичко,като го дариш с любов и отделяш време за него.Свалям ти шапка и силно те прегръщам.
Теичка ти си силна мила, ще се справиш
Шопите казват,,Само детето ми е родА,,то ще ти е благодарно и ще те обича както заслужаваш въпреки всичко,като го дариш с любов и отделяш време за него.Свалям ти шапка и силно те прегръщам.
Пожелавам ти да се концентрираш върху малкото слънчице, което чакаш и да се радвате с таткото на всеки миг. Всичко останало може да се нареди, когато пожелаете, животът е пред вас. Сега важните сте вие с бебчето Пожелавам ти лека бременност и спокойствие за трима ви с таткото и бебо!
Пожелавам ти лека бременност и спокойствие за трима ви с таткото и бебо!
Опитвам се да приема, че всички бременни имат срахове. Аз примерно не се притеснявам за финансовата част - винаги може някой да помогне я с дрешка, я с нещо друго. За брак дори в момента не си и мисля. Искам и то много, но може би е по добре след като родя. Първите ми мисли и страхове бяха - дали ще се справя, дали ще е здраво. Знам че са нормални, но си ме е страх...
Все ми се струва, че ако беше планирано щеше да ми е по-лесно да свикнем с мисълта...
Дошло е сега,защото сега му е времето.
Не ме интересува кое е модерно и кое не е! Само дето ми се иска детето ни да има истинско семейство. То вярно, че и сега сме си семейство, ама някак си... а, в същото време сякаш не му е сега времето! Винаги съм мечтала за малка кокетна свадба, за голяма бяла рокля, църква... но сега не ми е до това, пък след това не знам дали ще искам вече, нещата ще са придобили друг смисъл... пък и вместо да хабим време, енергия и пари за глупости по-добре да се съсредоточим над случващото се... хем тъй - хем иначе... и аз не знам какво искам вече...
Може да се ожените като детето ти порастне и ви е шафер.
the ladybird Първо - ЧЕСТИТО
При мен бременността беше планирана,даже чакана - около 9 месеца опити. Не си мисли , че тогава се паникьосваш по-малко
Нормална е тази паника. Да ти кажа и за брака. Аз бях казала на мъжа ми (вече),че докато не забременея няма да сключа брак с него 
и то не заради друго,а защото не виждах как ще отделим 7-10 хил за сватба. Е като рабрахме хубавата новина , много бързо ги намерихме Но това не е важно, аз бях съгласна дори само на това да подпишем и то не заради друго,а защото исках "нещата" да са по класическия начин. Но не виждам никакъв проблем и да не сте сключили брак. Това си е решение единствено и само на вас двамата! Относно финансовата гледна точка - въпросителни винаги ще има, особено в положението, в което сме в БГ! Но пък да чакаш подходящ момент - няма смисъл, защото не се знае кога точно ще дойде той. Имате си покрив под главите - това е най-важното! Другите неща ще ги наредите
Леко и приятно бременеене
При мен бременността беше планирана,даже чакана - около 9 месеца опити. Не си мисли , че тогава се паникьосваш по-малко
Нормална е тази паника. Да ти кажа и за брака. Аз бях казала на мъжа ми (вече),че докато не забременея няма да сключа брак с него и то не заради друго,а защото не виждах как ще отделим 7-10 хил за сватба. Е като рабрахме хубавата новина , много бързо ги намерихме Но това не е важно, аз бях съгласна дори само на това да подпишем и то не заради друго,а защото исках "нещата" да са по класическия начин. Но не виждам никакъв проблем и да не сте сключили брак. Това си е решение единствено и само на вас двамата! Относно финансовата гледна точка - въпросителни винаги ще има, особено в положението, в което сме в БГ! Но пък да чакаш подходящ момент - няма смисъл, защото не се знае кога точно ще дойде той. Имате си покрив под главите - това е най-важното! Другите неща ще ги наредите Леко и приятно бременеене
Нормално е да се срахуваш и да се притрсняваш. Моята бременност е планирана и желана и въпреки това пак си се чудя някой път 
Ако си сигурна в човека до себе си - не го мисли.
За сватбата - вие си знаете, но аз лично не виждам защо сега трябва да се дават излишни пари. Може само да си подпишете сега.
Ако си сигурна в човека до себе си - не го мисли. За сватбата - вие си знаете, но аз лично не виждам защо сега трябва да се дават излишни пари. Може само да си подпишете сега.
честито и леко бременеене ти желаяа
първо за сватбата- ако го искате оженете се но не трябва бебето да е причината то така или иначе ще си има мама и тате един подпис неможе нищо да промени вие сте си семейство
и не се притеснявай естествено че ще се справиш,и аз бях малко уплашена дори още съм но това е важна стъпка и е нормално да имаш притеснения бъди спокойна,сега това е най важното
първо за сватбата- ако го искате оженете се но не трябва бебето да е причината то така или иначе ще си има мама и тате един подпис неможе нищо да промени вие сте си семейство
и не се притеснявай естествено че ще се справиш,и аз бях малко уплашена дори още съм но това е важна стъпка и е нормално да имаш притеснения бъди спокойна,сега това е най важното
Здравейте 
Нова съм тук и не знам кое как се прави, извинете ме за евентуалните грешки!
Бременна съм от месец и малко, но го знам от няколко дни. Такава каша е в главата ми - ще се справя ли с предстоящото, как да съобщим на бъдещите баби и дядовци, сега ли да се оженим или като се роди бебчето (и дали да има свадва въобще)... и още един милион питанки...
Живеем заедно, имаме свой дом и не сме долу горе добре финансово... само дето планирахме бебчето за малко по-нататък... щом сега е решило да се появи явно така трябва, но ме е страх...
Имали ли сте и вие периоди на страх и паника?
Нова съм тук и не знам кое как се прави, извинете ме за евентуалните грешки!
Бременна съм от месец и малко, но го знам от няколко дни. Такава каша е в главата ми - ще се справя ли с предстоящото, как да съобщим на бъдещите баби и дядовци, сега ли да се оженим или като се роди бебчето (и дали да има свадва въобще)... и още един милион питанки...
Живеем заедно, имаме свой дом и не сме долу горе добре финансово... само дето планирахме бебчето за малко по-нататък... щом сега е решило да се появи явно така трябва, но ме е страх...
Имали ли сте и вие периоди на страх и паника?
не съм имала такива периоди, но съм и оптимист по природа, чашата ми все е поне на половина пълна(а не празна)
Теичка, много късмет и на теб. Аз си мисля, че бъркаш за майка си, тя едва ли ще ти обърне гръб. Просто й трябва малко време. А иначе тук ще срещнеш разбиране и вероятно отдушник. Изобщо не е задължително на 30 да изглеждаш като на 40 г. Не се дръж като пораженец, та ти си победител.
честито, и леко бременеене!
А страховете са нормални, и мен ме беше страх въпреки че бяхме женени няколко години и планирахме бебе, страшно е като не знаеш какво да очакваш и като осъзнаеш че завинаги си отговорен за това малко човече. Но ще свикнеш, то сега и хормоните ти подскачат навсякъде, и това не помага. И с второто ме беше страх, и този път като видях чертичките се разплаках, въпреки че пак знаехме че искаме още едно. Съвсем нормални чувства, но емоциите ти ще се поуспокоят като мине малко време
А страховете са нормални, и мен ме беше страх въпреки че бяхме женени няколко години и планирахме бебе, страшно е като не знаеш какво да очакваш и като осъзнаеш че завинаги си отговорен за това малко човече. Но ще свикнеш, то сега и хормоните ти подскачат навсякъде, и това не помага. И с второто ме беше страх, и този път като видях чертичките се разплаках, въпреки че пак знаехме че искаме още едно. Съвсем нормални чувства, но емоциите ти ще се поуспокоят като мине малко време
Препоръчани теми