Само за информация, моето дете вече е голямо, но какво точно е вредното на кошарите за игра? За пръв път го чувам.
- Публикувана: 27 ноем. 2010, 20:45 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2011, 22:53 ч.
колко време в бънджи?
Cambozzola - моят се пънеше от двумесечен, обаче пъненето още не е способност. Седна на 6 
Това значи да го направи само - да се пъне докато успее само. Когато успее вече няма да е раничко.
Ще си вземеш душ лесно - като спи например или като има някой в къщата друг. голяма философия.... Вредното й е, че ограничава детето да пълзи, да изследва, да се учи да се предвижва в нормална среда без да се нарани, да прохожда.
За бънджито - ако няма да си докосва краката в земята а само ще го люшкаш напред-назад - ми земи му люлка.
Това значи да го направи само - да се пъне докато успее само. Когато успее вече няма да е раничко.Ще си вземеш душ лесно - като спи например или като има някой в къщата друг. голяма философия.... Вредното й е, че ограничава детето да пълзи, да изследва, да се учи да се предвижва в нормална среда без да се нарани, да прохожда.
За бънджито - ако няма да си докосва краката в земята а само ще го люшкаш напред-назад - ми земи му люлка.
По отношение на пънкянето - ами, аз пък си мисля, че децата се учат, като им се помага в началото (нали, държиш ги за ръце, като тръгнат да ходят или те се държат за мебелите - все е помощ)... иначе, който иска да си взима бънджи, който не иска - да си взима люлка.
Моето мнение е, че 15-тина минути 2-3 пъти на ден не са проблем. Повече не знам дали и детето ще иска, предвид колко дълго задържа вниманието си върху едно нещо.
Cambozzola - ами не знам, е детето ми е на 5, мъжът ми по цял ден е на работа и като беше бебе и сега. Не съм намерила за нужно детето да го оставям в кошара за игра.
Ако нещо се наложи за 1-2 мин може просто в леглото да бъде оставено.
За помоща - ами не, не е нужно да държиш за ръчичките. (за предмети когато се държи е друго, разчита на себе си). Нямат толкова нужда да им се помага, защото помагайки им, може и да им направиш мечешка услуга понякога.
За това че, който иска ще си купи бънджи - така е със сигурност, то който иска и ще си остави бебето и 2 часа в него и после до края на деня ще го остави в кошарата.... техен си проблем. в крайна сметка каквото и да си пишем тук, родителя си решава...
Ако нещо се наложи за 1-2 мин може просто в леглото да бъде оставено.
За помоща - ами не, не е нужно да държиш за ръчичките. (за предмети когато се държи е друго, разчита на себе си). Нямат толкова нужда да им се помага, защото помагайки им, може и да им направиш мечешка услуга понякога.
За това че, който иска ще си купи бънджи - така е със сигурност, то който иска и ще си остави бебето и 2 часа в него и после до края на деня ще го остави в кошарата.... техен си проблем. в крайна сметка каквото и да си пишем тук, родителя си решава...
Аз не мога да разбера защо почти всяка тема трябва да се превръща в спор, в изтъкване коя повече разбира и накрая темата се размива и няма конкретни отговори. Ясно е, че всяка майка смята себе си за най-добра и грижовна. Ясно е също. че всяка иска и прави най-доброто за детето си, така че всички спорове са излишни. А и като цяло съм много против човек като си е решил нещо да се намира някои които да го критикува и да се опитва да го откажа, ако е така по добре да няма коментар. Въпроса на авторката е много просто зададен и смятам 4е и простичко може да се отговори. Това ще е улеснение не само за нея. а и за другите които се интересуват от темата. Не е приятно да прочетеш 30 мнения и накрая да се окаже че 5 от тях ти дават отговор на въпроса(примерно), а и особено като някои са със заядлив тон.
По темата - моят син е на 6м и половина. От няколко дни имаме бънджи и не съм го ползвала много защото времето е хубаво и сме по разходки. Но съм го слагала 2-3 пъти и е много доволлен. До сега май на нищо не се е радвал така. Аз реших да го оставя колкото му е хубаво толкова да стои. 1-я път беше за около 20-30 мин., след които не беше вече така очарован и така прецених че е време да го махна. Следващите пъти пак за около 20 мин., за повече не съм го оставяла. Сега смятам да взема свирещо килимче и да му го слагам под крачетата може да му е още по -весело
Като цяло си мисля, че е добре 1 час на ден максимум и то разпокъсан на по 2-4 пъти примерно.
По темата - моят син е на 6м и половина. От няколко дни имаме бънджи и не съм го ползвала много защото времето е хубаво и сме по разходки. Но съм го слагала 2-3 пъти и е много доволлен. До сега май на нищо не се е радвал така. Аз реших да го оставя колкото му е хубаво толкова да стои. 1-я път беше за около 20-30 мин., след които не беше вече така очарован и така прецених че е време да го махна. Следващите пъти пак за около 20 мин., за повече не съм го оставяла. Сега смятам да взема свирещо килимче и да му го слагам под крачетата може да му е още по -весело
Като цяло си мисля, че е добре 1 час на ден максимум и то разпокъсан на по 2-4 пъти примерно.
Е какво ще му навреди кошарата, освен да го предпази да не се удари някъде, ако за известно време не мога да съм с него. Освен това няма лошо да се забавлява и само едно дете, а не постоянно да свиква някой да е край него. Angel Dust, с най-добри чувства, но ако мъжа ми е в командировка не трябва да се къпя, да чистя и да готвя ли 
Мислех да се изказвам за бънджито, гледам че темата е направила завой, но все пак да си кажа:
Нямах никакво намерение да купувам бънджи на сина ми, беше ме страх да не би нещо да му навреди. Да обаче, един ден бяхме на гости в познати, които бяха взели за техния син. Пробвахме Данаил и о, небеса, той пощуря от радост. За пръв път видях сина ми да се заиграва с нещо сам за скромните си 5 месеца. След половин час вече се бяхме снабдили и ние с този подскачащ стол. Докато стоеше в него, това беше моя половин час без дете на ръце, когато успявах да свърша най-основната домакинска работа или просто да си взема глътка въздух.
Нямах никакво намерение да купувам бънджи на сина ми, беше ме страх да не би нещо да му навреди. Да обаче, един ден бяхме на гости в познати, които бяха взели за техния син. Пробвахме Данаил и о, небеса, той пощуря от радост. За пръв път видях сина ми да се заиграва с нещо сам за скромните си 5 месеца. След половин час вече се бяхме снабдили и ние с този подскачащ стол. Докато стоеше в него, това беше моя половин час без дете на ръце, когато успявах да свърша най-основната домакинска работа или просто да си взема глътка въздух.
Чудех се дали да отговарям, че много размихме темата, ама, понеже и по нея имам какво да кажа, реших, че ще ми е простено - Angel dust, аз умишлено не оставям детето си в леглото през деня, не желая там да има играчки и държа то да знае, че това е мястото за спане. Според мен е абсолютно едно и също дали ще го оставиш в леглото или в кошара по отношение на обездвижване и ограничаване на движението. Дори ми се струва, че в леглото е по-ограничаващо, отколкото в кошара. Лично мнение.
За бънджито - предвид това колко са внимателни производителите (говоря за известните и утвърдени марки), смятам, че, ако бънджито беше толкова доказано вредно, щеше да има 1) или забрана за производство / продажба, 2) или много по-категорично предупреждение за минимална възраст, от която може да се ползва, и за риска от евентуални усложнения.
За бънджито - предвид това колко са внимателни производителите (говоря за известните и утвърдени марки), смятам, че, ако бънджито беше толкова доказано вредно, щеше да има 1) или забрана за производство / продажба, 2) или много по-категорично предупреждение за минимална възраст, от която може да се ползва, и за риска от евентуални усложнения.
Да, ангажира ни, но нали затова сме в майчинство...
angel dust, какъв е толкова проблемът с кошарата? честно, не разбирам; на мен ми подариха кошара на cam, с размери метър на метър, с хватки, за които да се издърпва да се изправя; изглежда ми много хубава и чакам само да започне сам да седи, за да почна да го поставям вътре
бънджи също ми подариха; е няма такъв кеф; детето пищи, подскача, пее; забавлява се за около половин час и след това започва да показва, че му е омръзнало и иска да бъде извадено; в деня по 1-2 пъти го слага в бънджито
за самостоятелното сядане, синът ми беше на 3 месеца, когато започна да се изправя сам в скута ми, като се държеше за пръстите ми; от десетина дена се опитва да сяда сам и повечето случаи се задържа за известно време; никога не съм го ограничавала, само защото "не трябва" до към не знам кой месец
бънджи също ми подариха; е няма такъв кеф; детето пищи, подскача, пее; забавлява се за около половин час и след това започва да показва, че му е омръзнало и иска да бъде извадено; в деня по 1-2 пъти го слага в бънджито
за самостоятелното сядане, синът ми беше на 3 месеца, когато започна да се изправя сам в скута ми, като се държеше за пръстите ми; от десетина дена се опитва да сяда сам и повечето случаи се задържа за известно време; никога не съм го ограничавала, само защото "не трябва" до към не знам кой месец