Публикувана: 27 ноем. 2010, 19:18 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2011, 19:45 ч.

Когато.....

15 791
152
1

1
...
3
4
5
...
11
Всички

# 45 28 ноем. 2010, 21:11 ч.

Мнения: 4 668

К-А-М - хубаво би било да се видим на по чаша уиски Wink

Много неща бих ти казала , които не искам да изтипосам във форума ... но 1-во - сивото основно е при теб , почти сигурно .
2-ро - дори и най - страхотните , невероятни и невъзможни мъже посивявават в един момент Simple Smile

- личен опит . От теб зависи да го поизтупаш от сивото .
3-то - не е лошо да се разнообразиш малко , но почни от себе си , колкото до другия ... ще се намери и той , няма къде да ходи Sunglasses

# 46 29 ноем. 2010, 11:05 ч.

Мнения: 702

К-А-М, разбирам те напълно, но не мога да ти дам съвет и аз съм в същото положение. Hug

Понякога си мисля, че наистина всичко е моята глава, а понякога, че просто се примирявам, щото е по-лесно и познато, което още повече ме побърква и става все по-трудно да се вземе окончателно решение.

# 47 29 ноем. 2010, 15:42 ч.

В градината...
Мнения: 15 932

Мисля, че навремето по физика го учихме - когато завъртиш всички цветове /да си предствим една цветна въртележка с всички възможни цветове и нюанси/ и какъв цвят се получава?! Сиво.
Понякога многото шарено ни докарва сивотата. А понякога тя идва от цветните ни мисли. Незнам. Но всеки един от нас, особено ако е по-творчески настроен, си докарва такива главоболия. Нормално е човек да е търсещ, но е чудесно, когато всяко твое търсене се поема от топлия поглед на човека до теб. Дори, когато, повдигайки глава, не очакваш да го срещнеш.
А е още по-прекрасно, ако си намерил точно този човек.

# 48 29 ноем. 2010, 15:51 ч.

Мнения: 1 192

Семейните психолози съветват такива кризи да се преодоляват чрез раздалечаване, отдаване на странични, нови занимания...за да върнете интереса си един към друг...

# 49 29 ноем. 2010, 15:55 ч.

София
Мнения: 6 810

Цитат на: Пумукъл в пн, 29 ное 2010, 15:51

Аз не съм съвсем съгласна. Твърде е вероятно да се раздалечат съвсем така. Да загубят и малкото, което е останало.
Аз бих препоръчала точно обратното. За известно време да започнат цялото свободно време да прекарват заедно. Но наистина заедно, не единият на компютъра, другият на ТВ. Да излизат, на кино, на разходка с детето/децата (не разбрах колко са Grinning

), изобщо да преоткрият другия, а не да го зачеркнат.

# 50 29 ноем. 2010, 15:59 ч.

София
Мнения: 12 641

Klemy Когато си отегчен от някого, когато си отегчен и от ежедневието си как ще го преоткриеш? Еднообразието, омагьосаният ден правят всичко да изглежда сиво, дори когато си сам. Затова са съветите за раздалечаване и разнообразие. Да не говорим, че доскучалите си партньори обикновено се ядат и предизвикват несъзнателно раздразнение един в друг, та ако се решат да прекарат цялото си време заедно най- много да се избият. Мое мнение, разбира се.

# 51 29 ноем. 2010, 16:03 ч.

София
Мнения: 6 810

Аз изхождам от личен опит. Бях попаднала в подобна дълга дупка, направо яма. Ако се бяхме разделили пробно или дори раздалечили това щеше да е краят. Но не претендирам, че при всички е така, разбира се . Naughty

# 52 29 ноем. 2010, 16:42 ч.

Мнения: 702

Цитат на: Бoяна в пн, 29 ное 2010, 15:59

Съгласна съм с теб, Бояна Peace

# 53 29 ноем. 2010, 17:14 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Пумукъл в пн, 29 ное 2010, 15:51

Кои, дето после, като останеш сама ще ти обясняват как сега трябва да ходиш при тях на терапия, за да преодолееш раздялата? Laughing

Може би има нещо катода не се лепват един за друг на всяка цена, а по-скоро да се кротнат в спокойствието. но не и раздалечаване! Животът не търпи празно място - раздалечаването с партньора веднага освобождава място за друг.

# 54 29 ноем. 2010, 17:40 ч.

София
Мнения: 12 641

Andariel Joy

Нито един съвет не е универсален. Не случайно казвам, че тези теми са за съпричастност, а не толкова за получаване на ценна информация. /и за подобряване на самочувствието на даващите съвет- включвам и себе си/
Колкото до раздалечаването- аз поне го разбирам като раздалечаване от напрежението, а не от другия. Ако и двамата са разнообразят /не с други партньори/ могат да разнообразят и сивата и напрегната връзка. Иначе, темите на разговор намаляват и скуката е пълна.

Klemy Предполагам, че ако в такъв момент партньорите се разделят буквално, уж за известно време може да настъпи и края. Сигурно има хора, които са способни на оздравяваща раздяла, но аз не съм срещала такъв случай и не мога да го твърдя от първа ръка.

# 55 29 ноем. 2010, 18:03 ч.

София
Мнения: 62 595

мисля,че се преувеличава това със скуката и как не трябва да я има в един брак. Насадено е клишето от филмите, че винаги трябва да е като в сапунка, и ако о, ужас, в един момент стане скучно, това е катастрофа! Аз, пък, не искам постоянно да ме целува страстно всяка вечер като се прибира! Искам като си дойде вкъщи, да се отпусне, а не само да дебне какви са моите очаквания. Същото важи и за мен - понякога най-хубавата почивка е всеки да се отдели за известно време в другата стая или моъжът ми да седне пред телевизора и да "изключи" за някакво време. Да, ама рядко се случва, защото децата винаги искат нещо от нас! Затова не знам какво е това оплакване от скука, като хич нямам и време за нея! Както се казва, явно са ви малко проблемите и много свободното време, или нямате деца (или има кой да ви ги гледа), че ви е скучно!

# 56 29 ноем. 2010, 18:10 ч.

София
Мнения: 12 641

Andariel Тя скуката не идва от брака, а от еднообразното ежедневие. Човек и да не е женен се скапва в омагьосания ден. Повечето ведри хора, които познавам си организират някакво разнообразие, дали с нова книга, дали с нови хора, спорт и тн, но живеят по- активно. И проблемите не разнообразяват, а претоварват. Човек претоварен с отговорности често бива обзет от естественото желание да избяга.

# 57 29 ноем. 2010, 18:24 ч.

София
Мнения: 62 595

така де, ама никъде не е казано, че тези забавления, разнообразявания и прочие, трябва непременно да са с партньора! Тук не става въпрос за скуката от ежедневието на индивида изобщо, а за това, че за сивотата на единия партньор се смята виновен другият, т.е. "на мен ми е скучно и сиво и за това положение е виновен мъжът ми, защото не ми обръща достатъчно внимание". Което означава, че скуката не е мой проблем, а като негов и съответно той трябва да го разреши.
Като я чета тази темаа, все се сещам за децата си, които като истински, уважаващи себе си пубери, понякога изведнъж започват да мрънкат, дори се е случвало да плачат, защото им е скучно. Обаче като им предложим разни неща да правят, те са недоволни и очакват от нас да им намерим забавление, но не само това, а и ние активно да участваме в него. Демек, да ги забавляваме! Та, и с авторката е същото - на нея й е скучно, а иска мъжът й да я забавлява, вместо тя да си намери занимавка!

# 58 29 ноем. 2010, 18:40 ч.

София
Мнения: 12 641

Цитат на: Andariel в пн, 29 ное 2010, 18:24

Това казвам и аз. Всеки сам да се погрижи живота му да бъде интересен и вълнуващ. Много хора искат един човек да им бъде целият свят- никой не е способен да удовлетвори подобни очаквания. Да не говорим за някой да те направи щастлива, да те накара да се чувстваш еди как си. Но малко хора са достатъчно зрели да поемат пълна отговорност за състоянията и преживяванията си.

# 59 29 ноем. 2010, 20:54 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: Бoяна в пн, 29 ное 2010, 18:40

Но малко хора са достатъчно зрели да поемат пълна отговорност за състоянията и преживяванията си.

За съжаление и аз не много отдавна стигнах до това заключение - цял живот чаках някой да ме ощастливи. То било лесно - трябва сам да си го направиш. Хич не исках да го вярвам, но вече е факт.

Препоръчани теми

Инсеминация

Лоши отношения с родител

Нов сериал на Нова - "Много мой човек"

За голямата разлика във възрастта

Причина:

Причина: