Как се справяте с ината на децата си?

Аз му казвам да не отстъпва,защото той само и само да мълчи детето и на луната ще я качи Обеснявам му ,че малката иска игри,да и се четат книжки,а него явно  го мързи и тя само му мрънка...Когато излизат сами на разходка го слуша,но в нас е ад..мъжа ми работи 2 на 2 и на мен почивката ми е когато Натка е сама с мен /не когато мъжа ми я гледа/.Дано  се разберат скоро,че ще хвана гората 

При нас мъжът ми и дядо му много го глезят - при тях може да прави всичко. Правя забележки, ама файда няма. И детето вече знае, че при тях минава номера и се почват едни драми, едно чудо... 

Е те в това се корени проблемът.

не е,
ето това е проблема

Проблемът в по-голямата си част идва от възрастните,  при вас е в разделението на възрастните, а има едно златно правило -  възрастните винаги се подкрепят, никога не спорят пред детето и винаги са единни в решенията си.

Вашият случай е нещо подобно - три деца (детето + бащата + дядото) и един възрастен - ти. А би трябвало възрастните да са си възрастни и в отношението си към детето да се подкрепят взаимно, т.е.  в случая да се съобразяват с теб, да те подкрепят, а не да минават на страната на детето. Така се руши твоят авторитет и детето те възприема не на сериозно.
Решението: сериозен и назидателен  разговор с възрастните деца за това как трябва да се отнасят , за да не се разглезва детето и  да не се руши твоят авторитет.

От ясно по яснно е ,че бабите и дядовците винаги объркват ситуацията.Но един сериозен разговор с тях помага(донякъде). Относно бащата-нашия тати когато трябва си играят,когато трябва е строг и се кара.Преди само я глезеше,но му казах,че така само й осигурява бъдещите шамари и му обясних,че ВИНАГИ трябва да сме на една позиция и на едно мнение.Така малката знае,че щом аз се карам и баща й ще е на същото мнение и няма кой да я защити като се държи лошо.

каква е разликата между шамарите и тегленето на уши!!! и двете са болезнени и унижение за децата!!!
на година и половина няма смисъл от наказание, а от консеквенция. тя може да бъде и столче в коридора но на ОТВОРЕНА ВРАТА и да седи до теб на дивана и 2-3мин. са достатъчни.

а прегръдките помагат, помагат и консеквенции. когато един път реагираш с прегръдка, а друг път с консеквенция това няма особено отражение, защото зависи от ситуацията.

волна макаронка, може би вашият татко сам трябва да обясни на Натали, че я обича... той нали може да крещи, значи може и да говори.

не ме разбирайте погрешно и аз крещя и изпращам дъщеря ми да си помисли в другата стая, но не я наказвам, никога не я оставям сама и не бия нито уши дърпам. понякога аз излизам от стаята и това ми помага да преудолея ситуацията.

радвайте се, че имата емоционални и волеви деца, а не плазмодии. на децата вниманието трае около 3милисекунди, може 1000 пъти да обясняваш, те просто опитват, за да видят каква е реакцията и къде са границите.

Кристина,

помисли си как се изнервяш самата ти ако чакаш автобус 10мин.
как можеш да оставиш дъщеря си на една година 10мин. сама в коридора на затворена врата.
та тя ще се побърка от страх!


и моят е на 4 месеца, какво друго искаш да правиш освен да го гушкаш? даже и каката която е само на 3 инстинктивно ходи да го гушка като плаче а само така също
гушкането му е майката, нали са мекички и сладички и миришат на
бебче. и ние се гушкаме по цял ден и по цели нощи, много ни е добре така

волна макаронка,
твоята Натали сега е на 1г. и 9м. какво ще правиш като влезе в ужасните две, а после в пубертета? щом още от 1 годинка сте започнали с шамарите?....

Кристина, цигарите ти какво правят при детето, ако ти отидеш до тоалетна и тя реши да си хапне от тях? а ако имаш един GSM стар, който да и дадеш на нея, изваждаш батерията, лепваш няколко лъскави лепенки и започвате да си говорите по телефона, и да не се нервиш, че го плюнчи.
Лаура изобщо не си играеше с детски телефон, само с моя стария. а малко хартия от списания няма да я умори.

wirbelwind Не ме разбирай  погрешно като казвам,че шамаря Шамар по дупето скрито под памперс не е кой знае какъв тормоз.Когато беше по-малка ми се качваше на главата..и пробвах всичко,мили думи,прегръдки,наказване в ъгъла,но тя просто не искаше да вдене.Шамарите по дупето и по-високия тон свършиха чудеса..и обратно на мнението,че така плаша детето и има един вид страхопочитание,НЕ  не е вярно.След няколко наказания и потупвания просто разбра,че няма да стане на нейната и миряса.Сега вече е по-внимателна,по-любвеобилна, не крещи като изтървана,помага ми,прибира си нещата като я помоля/сега не прави чудеса все пак е на 1 и 10мес./.Все още прави бели,но са нищо работа в сравнение с някои други деца
п.с.проблемът ми идваше от това,че баща си и с добро и с лошо все не го слуша

wirbelwind,не знам за другите деца,но моето не се побърка от страх,а просто се успокои и като казвам 10 минути имам предвид оринтировъчно-може и по-малко да са.Всеки си намира своя подход към детето си,аз лично нямам намерение да я прегръщам заради нейното тръшкане.Все едно я поощрявам така и следващия път ще знае какво да прави за да ме манипулира.

kristina(1986) естествено,че няма да се побърка от страх 
Добре правиш,че я наказваш,а не и дърпаш ушите и пр. никога не съм го разбирала този метод на възпитание с шамарите и дърпане на уши ,също и със прегръдките както каза и ти така я поощряваш

Болната ни тема
сега се връщам назад да чета,да видя в мен ли е грешката ,че е толкова ината

wirbelwind, в този случай прегръдките помагат единствено детето да ти се качи на главата и да прави каквото си знае.Цигарите на мъжа ми,телефоните ни ,дистанционни и прочее неща си стояха по местата.Рокади из апартамента не съм правила.Просто ясно беше показано на детето,кое може,и кое -не.Нито съм прибягвала да шамари,нито до дърпане на уши.Но като кажа,че цигарите не се пипат,значи и да се съдере от рев,няма да ги получи.Прегръщам,след като се е успокоил и му обяснявам,защо дадено нещо не му е позволено.

adi_v4 - такива са ви децата, ако детето ти беше нагънало няколко от цигарите, които седят на достъпно място, надали щеше така да мислиш.
За мен си има време за всичко, със сигурност когато аз съм виновна, че съм направила достъпно нещо вредно за детето ми после няма да отнесе нито шамари нито наказание, че е пипало....обяснение, прегръдка - да и аз ще си взема бележка за себе си....

Все пак не мисля, че майката трябва да се държи като цербер и като военоначалник на детето си.

А прегръдките понякога са добър вариант.

Вече не се опитвам да се справям и израства периодите на голям инат.

Ще се опитам да бъда полезна с няколко съвета. Някои от тях съм прочела, до някой съм достигнала по емпиричен път, но всички са прилагани( с различен успех).

 1. Добре е да се сведат до минимум дразнителите. Коментира ли сте вече този момент.

 2. Замяната е добра практика, но за да има успех трябва предложението да е атрактивно. Книга срещу гумена играчка, обикновено не се приема за равностойна замяна и детето отказва да участва в сделката.

 3. Гушкането е добро решение. Моите наблюдения сочат, че във вихъра на тръшкането, рядко е склонно да бъде гушкано, но като се успокои- действайте. Използвайте този метод без ограничения. От него няма никакви негативни последици  и предозиране не е възможно. Любовта е универсално лекарство, както знаете .

 4. Желателно е да се избягват негативни квалификации. Има риск детето да повярва, че е "лошо", а това влияе зле върху самооценката му и намалява стимулите му да бъде "добро".

 5. Много е важно да не получава това, за което се е тръшкало. "Ето вземи, само мир да е!" ще ви донесе дългосрочни проблеми.

 6. Запасете се с търпение. Обикновено минава доста време докато се справите с проблема.