Здравейте мили майчета и бъдещи такава!!!Много сте мили много ви благодаря за подкрепате!Наистина много помага да има с кой да обмениш опит и да получиш съвет!Просто не съм подготвена за това състояние и не ми се вярваше че ще е така.чесл съм статии за следродилната депресия и тук в форума и ми се е струвало че се глезят мамите но не е така.Много се радвам че някои не го изживяват така този период.На мен много ми повлия тва че не можах да кърми(не съм споменала май че след месец и малко ходене по мъките спрях да кърмя и нещата станаха значително по поносими.)Просто кърменето се оказа изключително болезнен процес за мен и след всичко възможни процедури не дойде повече мляко,иначе все още изпитвам вина че не можах да кърмя.Сякаш не съм годна за мика 
Много ви благодаря за куража които ми давате.Моето мемченце имаше много проблеми с храненето но сега слеава богу се пооправиха малко и съм по спокойна като поне знам че не е гладен.Малко ми е трудно да излизам сама защото живея на 4 етаж без асансьор и количката е в мазето и с бебе, чанти и колички ми е изключително трудно да се влача по стълбите за това чакам сестра ми или майка да дойда за да мога да изляза а това не е възможно всеки ден.Мъжа ми е до късно на кабота а за социално контакти ното имам силите сега нито имам с кого така е живота в чужбина всичко си оказва влияние!Ами ще следвам съветите ви и ще гледам само хубавото защото наистина има много лоши неща.Искам да изразя огромните ми съчувствия на Suahili,тази мъка наистина не мога да си я представя каква ще е и дано на никой не се налага!!!Желая ти от все сърце да се оправи малкото ти ангелче!Стискам палци и ти се възхищавам колко си силна и не се предаваш!Само кураж мога да ти кажа!!!Прегръщам ви всички много сте мили!!!
Много ви благодаря за куража които ми давате.Моето мемченце имаше много проблеми с храненето но сега слеава богу се пооправиха малко и съм по спокойна като поне знам че не е гладен.Малко ми е трудно да излизам сама защото живея на 4 етаж без асансьор и количката е в мазето и с бебе, чанти и колички ми е изключително трудно да се влача по стълбите за това чакам сестра ми или майка да дойда за да мога да изляза а това не е възможно всеки ден.Мъжа ми е до късно на кабота а за социално контакти ното имам силите сега нито имам с кого така е живота в чужбина всичко си оказва влияние!Ами ще следвам съветите ви и ще гледам само хубавото защото наистина има много лоши неща.Искам да изразя огромните ми съчувствия на Suahili,тази мъка наистина не мога да си я представя каква ще е и дано на никой не се налага!!!Желая ти от все сърце да се оправи малкото ти ангелче!Стискам палци и ти се възхищавам колко си силна и не се предаваш!Само кураж мога да ти кажа!!!Прегръщам ви всички много сте мили!!!