Така.
Четейки статии по интернет, неизбежно стигам до свързването на атопичния дерматит с характеропатията, хроничния ринит и астмата.
Децата с атопичен дерматит имат характерно поведение.
"Много са умни, но с нарушена концентрация на вниманието, също така не могат да се заиграват с играчки, трудно може да им се ангажира вниманието, на сила също не могат да бъзат принудени да направят нещо. Трябва дълго време да бъдат обучавани да концентрират вниманието си.
Когато кажат “не”, това значи “не”, но когато друг каже не, това означава да направят това което искат.
Тези деца обикновено не ги е страх от бой. Те могат да кажат “набий ме”, точно за да могат след боя спокойно да направят каквото искат. Същевременно са много чувствителни и много обидчиви – ако малко им се скараш и малко ги нараниш, започват да реват страшно.
Ако искат да постигнат нещо, са в състояние да направят всичко възможно и в отношение са много хитри и изобретателни – ако не пробият при един, ще пробият при друг, ако трябва при комшиите ще отидат, но ще направят това, което са си наумили.
Когато се захванат с нещо, могат да го направят перфектно – но само за нещата, които ги интересуват, много е трудно да бъдат накарани да научат или направят нещо, което не ги интересува.
При тези деца трябва да се изключи боят като възпитателно средство , той ги прави агресивни. Трябва с много внимание и с много търпение да бъдат обучавани да концентрират вниманието си като се насочват към това, което им е интересно – рисуване, пеене, компютър, конструктори….Въпросът е чрез това, което им е интересно, да се приучат да концентрират вниманието си.
" - част от материал, публикуван в интернет пространството.
И наистина е така. Всичко това забелязвам у моето дете. Диагнозата атопичен дерматит ни поставиха, когато беше на 40 дни. Сега вече е на 6 годинки и характеропатията е в пълен размах. Нямаме астма, но редовно е с ларингит, задух и кашля като магаре.
Споделете, как се "справяте" с такива деца? Как се възпитавате?
Не теоретично, а реално...
Четейки статии по интернет, неизбежно стигам до свързването на атопичния дерматит с характеропатията, хроничния ринит и астмата.
Децата с атопичен дерматит имат характерно поведение.
"Много са умни, но с нарушена концентрация на вниманието, също така не могат да се заиграват с играчки, трудно може да им се ангажира вниманието, на сила също не могат да бъзат принудени да направят нещо. Трябва дълго време да бъдат обучавани да концентрират вниманието си.
Когато кажат “не”, това значи “не”, но когато друг каже не, това означава да направят това което искат.
Тези деца обикновено не ги е страх от бой. Те могат да кажат “набий ме”, точно за да могат след боя спокойно да направят каквото искат. Същевременно са много чувствителни и много обидчиви – ако малко им се скараш и малко ги нараниш, започват да реват страшно.
Ако искат да постигнат нещо, са в състояние да направят всичко възможно и в отношение са много хитри и изобретателни – ако не пробият при един, ще пробият при друг, ако трябва при комшиите ще отидат, но ще направят това, което са си наумили.
Когато се захванат с нещо, могат да го направят перфектно – но само за нещата, които ги интересуват, много е трудно да бъдат накарани да научат или направят нещо, което не ги интересува.
При тези деца трябва да се изключи боят като възпитателно средство , той ги прави агресивни. Трябва с много внимание и с много търпение да бъдат обучавани да концентрират вниманието си като се насочват към това, което им е интересно – рисуване, пеене, компютър, конструктори….Въпросът е чрез това, което им е интересно, да се приучат да концентрират вниманието си.
" - част от материал, публикуван в интернет пространството.
И наистина е така. Всичко това забелязвам у моето дете. Диагнозата атопичен дерматит ни поставиха, когато беше на 40 дни. Сега вече е на 6 годинки и характеропатията е в пълен размах. Нямаме астма, но редовно е с ларингит, задух и кашля като магаре.
Споделете, как се "справяте" с такива деца? Как се възпитавате?
Не теоретично, а реално...
