Топ 10 на заблудите

Утре ще съм по-малко уморена от днес

На веднъж се гледат по лесно.

Аналогично - Където едно, там и две.

Всичко зависи от организацията

поне ще се занимават и играят заедно

 Щом са близнаци и еднополови непременно трябва да си приличат като две капки вода.
 
 Писнало ми е от въпроса ''Ама как ги различавате?''  при положение, че са разнояйчни и разликите са очевадни - единият е рус със светли очи, по-нисичък и набит, а другият брюнет по-слаб и висок. И това дори от роднини, които ги виждат сравнително често.

 Щом са близнаци единият задължително трябва да дърпа напред с развитието, а другият да го догонва.

 При нас дори и да има разлика - тя е минимална. Просто имат различни интереси - например единия е по-добър в реденето на конструктори и пъзели, а другия в ритането на топка.

Слава Богу, при нас се оказа мит: "Сега ти е лесно като си лежат, а като проходят ще стане лудница"  Че като се сетя какво ми беше "докато си лежаха" 

  И на мен ми беше по трудно докато лежаха, като се сетя и ми призлява .Не че сега ми е лесно,но определено е по добре,като има комуникация е друго От скоро започнаха и да ми задават въпроса "Ко е тува?"(Какво е това?)

еднополовите близнаци трябва да са облечени еднакво 

Гризката, soffii, обнадеждихте ме  
И аз непрекъснато това чувам. Моите още не могат да сядат (а много им се иска) и непрекъснато искат внимание - особенно мъжа. Не мога да седна да се наям, а за домакинска работа да не говоря - винаги е под съпровод - Велизар ми 'пее', а понякога са и дует   Та се чудя какво ли чудо ще сме като проходят

С малко усилия, след като родя, ще съм си същата 

и аз така си мислех...

А по въпроса дали като проходят ще е по-трудно при мен е обратното. Проходиха   на 10 мес, от тогава се родих. Вече са на 1,7г и ми е доста доста по-лесно от колкото досега. Разумни, контактни, може да се общува с тях, помагат с каквото могат. Не ги дебнеш да не се преобърнат и да паднат от леглото или дивана. А като се сетя какво беше докато не можеха да ходят   ужас. Дразня се като ми кажат, че колкото са по-големи голкова е по-трудно - това не е вярно   Точно обратното е. Вече разбират какво им говориш, играят си самички, излизането е лесно, къпането е лесно, храненето .... всичко. Отдавна заспиват самички, слагам ги на леглото, гушкат си играчките и заспиват, дори не стоя при тях. С порастването стават все по самостоятелни и разумни същества и толкова, толкова забавни    Когато бяха бебета само рев рев рев и това е. Не можеш да излезеш сам на вън или излизаш с големи мъки, носиш корита с води за къпане, стерилизираш, кърмиш, колики   не искам да се връщам да си припомням. Сега ни доста весело, танцуват двете, гонят се, редят конструктори, обичат песнички, ходим сами навън и се разхождаме с часове без да мрънкат за носене, колички и др. Къпят се под душа като големи хора и пак се забавляват. Храната не е проблем, защото вече имат голяяяяяяяяям избор от храни и т.н. и т.н.
Искам да кажа на всички близнашки майки с малки дечица: По-големи деца по-лесно се гледат, ще мине трудният период и сами ще се уверите, че съм права. Мен комшии ми казваха - радвай се, че не ходят че после като ти тръгнат в различни посоки да се чудиш какво да правиш. Е не стана така, вървят до мен за ръчичка или след мен, но винаги двете. Ако някоя се заплесне просто я викам и идва, слушат ме много.

  Даниела ,напълно те подкрепям!Това сякаш аз съм го писала 

Най ги мразя тия кльощавите, дето свалят по 20-30 килограма най-небрежно, и тия, дето децата им вървят за ръка и в една посога при това.  Нищо, кат станат тийнейджърки, пак ще си говорим хохохо.

И за да не съм съвсем извън темата, според мен най-голямата заблуда е, че таткото ще се включи в отглеждането на децата, когато свикне с мисълта за тях. То това всъщност важи и за семействата с по едно или две различни деца.
Няма да забравя на една от близнашките срещи един татко седна на кафето, майката се нареди на опашката, взе му кафе, занесе му го. След това седна до количката с децата, които през цялото време бяха в другия край на масата и си ги нахрани с пюретата. През това време той си пиеше необезпокояван кафето. То не че не може сам да се грижиш за две деца и един търтей, ама въпроса е дали трябва изобщо.
Никога няма да го забравя това. Никога!