Как каЗахте на половинката си,4е 6е си имате бебе?

Направо му се метнах в леглото сутринта в 7 ч, след като си бях направила 2 теста за бременност  След сума ти месеци бебеправене и десетки отрицателни тестове, не можех да чакам роматична обстановка, за да му съобщя 

Нали сьм на всяка манджа меродия, дори и да не се отнася вьпроса кьм мен, защото още не сме имали такива поводи за казване, но си представям как бих реагирала - на подскоци от радост и вьлнение и моментално изстрелване на новината. Хич и няма да чакам удобен и романтичен момент или празник

Аз не казах, само показах теста за бременност и .. продължих да уча за изпит (то изпитно време беше тогава)

Ами, на мене той ми съоб6ти!  
Тъй като теста не бе6е нито положителен, нито отрицателен, направих си кръвни изследвания, но на резултата има6е само цифри4ки, от които ни6то не разбрахме, та съкрови6тето се обади до лабораторията. И много развълнувано ми съоб6ти новината ( с малко блясък в о4ите)!  

Още първия път като стана "аварията" , го изчаках да си дойде от работа и с прискърбен тон му заявих че имаме проблем. Аз треперех цялата от нерви, щото не беше предвидено (да не казвам че бяхме още гаджета!)
Попита какъв е проблема, споменах му едва ли не мимоходом, а той отговори с най обикновен тон - Ми то ти е време, няма за кога да отлагаме.
Аз бях ошашавена от реакцията му и не знаех да се смея ли или да плача

Aми никаква специална изненада не направих, защото бях много развълнувана дали ще се получи номера (за първи месец опитвахме) и непрекъснато за това говорих и тестове правих , та нямаше начин да го изненадам, то си беше станало ежедневие за него
Спомням си, че бях направила и един много ранен тест (3-4 дни след овулацията), който обаче първите 10 мин. даде отрицателен резултат, аз така се разочаровах, оставих го на пералнята и си седнах на компа в ранната утрин. Мъжа ми станал след половин час, минал през банята, видял 2 чертички, влиза при мен, смее се и ми вика "Ти май си малко бременна", аз хукнах да го гледам, но не му хванах вяра, защото беше минало много време и така напрежението си остана до края на месеца дали има бебе или не

ами нямаше нищо романтично имах съмнения, че може би съм бременна /просто усещах някакси, не бях правила тест до този момент/ .после отидохме заедно до аптеката и взехме тест. прибрахме се, направих теста и видяхме резултата. така беше при нас.

На мен пък милото ми каза. Тъй като не ставаше и не ставаше бебето и бях станала спец по тестовете си направих и последния цикъл тест, след като закъсняваше. Ама тоя тест беше май нещо фалшив, щото не показвал резултата веднага, ами след 5 минути. Ама кой да има нерви да го чака. И тай направих, отрицателен и готово. Мъжо обаче, Тома неверни, отишъл и изровил веднага теста от коша и си го прибрал. След два дена почвам да нервнича, че нещо ми има и че имам киста да ходя на доктор. Мъжо стана, отиде в другата стая донесе тесета и аз онемях. Веднага бегом до аптеката за още един, той се оказа още по-положителен. И така сега живот и здраве след 12 седмици ще си имаме малка и сладка принцеска.

Весито, ама такава тема беше в обръщение само преди седмица-две в клюкарника, пък и не съм сигурна че има някаква връзка с живота в чужбина...   Въпреки че честно казано аз на моя му съобщих в чужбина.   Бяхме в един много хубав хотел, мисля че никога няма да го забравя. И аз като 606i пропуснах романтиката. Просто скочих в леглото с теста (беше много рано сутринта защото не можех да стискам повече), прегърнах го и му го показах. Предполагам той разбра какво означава, но толкова рано и сънен реши да попита за повече сигурност. Честно казано след близо 2 години на безуспешни опити и морета от сълзи, а и след като точно същия месец ни бяха казали че шансове за естествено забременяване нямаме, хич и не съм обмисляла как да му го кажа и колко специален момент да избера. Изненадата, да не кажа направо шока, беше толкова голям и за двамата че нямаше нужда от специални моменти.

Ние бяхме още гаджета и изобщо нямахме планове нито да се женим нито да имаме деца(за тогавашния момент) Но ето, че белата стана... След като си направих 1000 теста за бременност, щото аз изобщо не можах да повярвам, му казах вечерта, когато си легнахме да спим!
Ами притесни се човека..."Какво ще правим, живеем в 35 кв. апартамент, ти още учиш и тн"...Това му бяха думите. За аборт не искахме и да си помислим- и двамата по принцип сме против. И така решихме да оставим бебето . 2 седмици преди да родя се оженихме- голям купон беше с големия тумбак
Така ни изненада Оливия!
За номер 2 нямам никакви планове  , чакам пак да стане някоя грешка

При нас беШе отвратително нероманти4но. От няколко месеца бебеправихме, но след като откаzах противоzа4атъ4ните цикъла ми беШе много нередовен и с месеци нямах овулация, та не стана работата. Един ден оба4е имах страШни болки ниско в корема, не бяха като преместруални, направо не можах да седна, ужас. Обадих се на приятелката ми и тя веднага ми каzа, 4е може да е симптон zа иzвънмато4на и да отида на лекар неzабавно. Аz ревах като луда, имам лека фобия от болниците (а то беШе петък ве4ер, нямаШе къде другаде да отида освен в спеШния кабинет) и приятелката говори с мъжът ми zа да го убеди да ме zаведе неzабавно в болницата. Та ходихме ние, 4акахме доста и попаднах на най антипати4ния лекар който съм среЩнала преz целия си живот. Каzах му какви оплаквания имам и той ме прекъсна и каzа " А zа това неЩо идвате в спеШния?" и поклати глава  Как не иzбягах тогава не zнам. Вzеха ми кръв и хайде обратно в 4акалнята. Докато 4акахме ресултатите (2 4аса) гледахме фойерверк в града, тук преz лятото в много градове ги има преz по4ивните дни. След дългото 4акане ме повика лекарят и по4ва да ми говори на лоШ английски (явно не беШе доволен от френския ми ама от де пък zнае дали аz говоря английски? Темеруд такъв) 4е според кръвната аналиzа съм в на4ални стадий на бремеността (ни 4естито, ни ниЩо). Аz даже не можах да се zарадвам, просто се 4уствах много гадно zаради онzи лекар    Питах zа болките, дали няма да ме прегледа все пак, нали zа иzвънматъ4на съм доШла. Не, нямало смисъл, ниЩо не можело да се вижда на видеоzон  Даже веднъж не ми опипа корема, ниЩи4ко, а нали можеШе и апендисит да е......
Та докато говорих с лекаря само погледнах към мъжът ми, който стоеШе на 5м от нас и му правих zнак 4е съм бременна но даже и не му видях реакцията  После, след като ме иzписаха и отидох при него, му го каzах и на глас но ми се губи спомена как то4но е реагирал. Аz самата бях в Шок не от новината, а от поведението в таzи болница (реномирана). На иzлиzане се обадих на приятелката ми коята 4акаШе вести, като й съобЩих тя се раzплака от радост а аz...не. Стана ми гадно 4е не можах да се радвам като хората, хем така го 4акахме 

И аz винаги си представих как Ще му кажа, как ли Ще реагира и съм все оЩе раzо4арована от това, как се полу4и накрая 

доста смотано му го казах-толкова ми беше лошо и толкова ме болеше корема,че си тръгнах от работа. Отидох на спешен преглед,защото аз самата още не знаех,че съм бременна и след положителния тест просто му се обадих по телефона и му казах,че ще си имаме бебе.

Е,надявам се следващия път да бъде като по филмите,но пък съм страшно доволна от резултата

Arwen,боже колко сладко моми4енце си има6..   направо ми идва да..

На мен менструацията ми беше много нередовна,а и от доста време се опитвахме,но все не ставаше.Та затова след поредното закъснение,аз реших да не избързвам с теста и да почакам.Удивлението ми беше огромно,когато след като вече бях сигурна ,че съм бременна реших  да му кажа. Вече знаеше,не зная как,но явно е усетил може би и преди аз да се уверя съвсем.Гледаше ме в очите и с нетърпение чакаше да потвърдя

След 10 дневно забавяне на женският ми период, решихме заедно да купим тест и да разберем резултата.
 Направих теста и пратих моя Чочо да констатира положителната или отрицателна действителност. А той милия, вика от банята:"Какво значи като има 2 чертички  ? " Отначало си мислех, че си прави майтап, да ама не.
 И първите му думи бяха:"Ами изпуши една цигарка за последно, знам че си в шок" . На мен ми казва така, а той придоби цвета на платно.
Но след като осъзна за какво иде реч, радостта и забавленията бяха неописуеми.  newsm51newsm44

като си направих тест 1 път  му казах и той заподскача: ще си имаме бебе, ще си имаме бебе, ама сигурно не е осъзнавал точно какво означава това / 24г /, не е имало специални поводи, за да му го съобщя.


2 път-  може да се каже, че го правихме бебето, единия път със сигурност исках бебе, друг път пък страх, не искам...така, че се очакваше. споменах за евентуална бременност пред "виновника" и той се изстреля до аптеката рано рано. на 10. 01. 2003 разбрахме и двамата в банята , че ще имаме бебе.

ама аз съм си такава, неромантична . в нас 1/2 е по тази част. сега усещам, че ми готви някаква изненада пак ...........

нинам, дано не си въобразявам
ама от изпуснати думи......

нещо с картичките ще е свързано обаче

Аз казах по възможно най_нероманти4ния на4ин.Направих си тест за бременност,излезе   .След 10 мин терзания,да из4акам или не да се прибере,реших да се обадя. Казах му,бях много объркана,въпреки,4е много желаех тази бременност,в момента имах страхотна работа,ей такива мисли ми се въртяха в главата,исках да ме успокои  
Той много се зарадва на новината   и ми каза,4е е подозирал,4е сме си направили "наследник" .Ве4ерта празнувахме.

Ххихихи първия път беше много смешно. Той си беше в САЩ, а аз в Европа. Вечерта преди рожд. ми ден прокървях леко и се панирах. НА следващия ден отидох до болницата, за да ми кажат, че и аз и двете  бебчета са добре. Аз се опулих ..ще спестя дългото разказване поради известни причини. Обадих се на мъжа ми и казах " аз бебето и бебето сме  добре". Отговорът беше "Радвам се, че и двете ми бебета са добра(имайки предвид мен и бебето)"... аз обаче още няколко пъти казах
 " аз бебето и бебето", най- накрая казах "ееех, ама че бавно загряваш, бебетата са 2"! Той каза, че е трябвало да седне и, че колегите му са казали, че е изглеждал супер неадекватен
С втората бременност, още 2 дена след като ми закъсня той ми купи 2-3 теста за бременност.  Та общо взето нямаше кзване за втората, защото той беше с мен на прегледа после.!

След като, след 12 години   ре6их да му пристана, запо4нахме да работим по въпроса   Аз имах готов сценарий, да облека 4ерна секси рокля (намерих такава на Есприт в  един бутик в Пловдив) и високи ток4ета и с премрежен поглед да му кажа - "Харесвам ли ти, запомни ме за6тото скоро няма да ме види6 пак така секси".
Оба4е като дойде момента, правя теста - отрицателен, а аз готова да се закълна 4е съм бременна. След две седмици на паркинга си говорим с една приятелка и и казвам така и така, ама теста отрицателен, а пък тя, "абе повтори го аз имам и 6те ти го изпратя", носи ми го милия, правя - положителен ами сега на кой да вярвам, бързо до аптеката за о6те един тест и толкава се бяхме о6а6авили, 4е отидахме в познатата и там го направих и пак - положителен. Приятелката отвори бутилка вино и аз 4ак тогава се сетих за сценария и му казвам -"ама аз съвсем разли4но го бях планувала, исках да е незабравимо", взехме бутилката и приятелката и айде вкъ6ти. Аз облякох роклята и 4епиците той запали пура и така овекове4ихме момента, само дето на снимките аз съм пове4е стрестната отколкото секси, а мъжо с пура и по тениска

 И аз различно си представях как ще му съобщя новината, но като дойде момента....друго стана Правихме опити от няколко месеца и аз вече се бях задълбочила да меря температура и да чета из целия форум как става чудото бебе Като се усъмних направих ранен тест, ден преди цикъла и беше с бледа втора чертичка, позарадвах се, но все пак имах едно наум. Мислях да изчакам, да направя още един тест и като съм сигурна да му го съобщя, но как да изтрая Казах му , че съм направила тест, ама не е много сигурен и той ме упрекна, че съм се вманиачила и, че ако има бебе то ще си е там и не трябвало да бързам с теста. През ноща обаче се събутих, имах призив за WC-то, и той бълнувайки ми вика: "Прави теста, сигурен съм , че си бременна" А на мен само това ми трябваше, хукнах и по никое време го направих, двете чертички си бяха ясни и дебели. Тичах да му кажа, а той измърмори нещо и се обърна на другата страна   На другия ден вече си се радвахме
  Живот и здраве, ще си гушнем резултата май месец

Ами аз не подозирах изобщо, че съм бременна, все си мислех, че не мога да имам деца, и все си мислех, че ми закъснява, и затова ме болят гърдите. И когато разбрах, че няма да ми дойде бях толкова ошашавена, че незнаех какво да кажа. И споделих с половинката, който веднага изтича до супера д акупи тест. След като го направих, и видяхме двете чертички, аз изпаднах в шок а той в истерия изкочи навън и почна да крещи, че ще става баща.

Ami nie sachto biahme razdeleni ,az v Bg po rabota ,a toi vav Francia....kato si napravih testa ,mu se obadih i mu kazah ....A toi kaza"dobre,sega triabva da zatvariam che izlizam"
Posle mi izprati sms ,i mi se obadi i vse povtariache che ne znae kakvo da kaje i kak da reagira i che e mnogo dovolen

Ние го планувахме ужким,ама никой не предполагаше че ще стане от раз.Направих теста,положителен радост голяма,мъжо на път,това не е новина за телефона аз исках да му видя физиономиййката Чаках го цяла седмица да се върне и му го сервирах.Нищо особенно.Интерсното беше след още четири седмици като казаха че са близнаци е тогава горкия изпадна в ужас,изгуби говор и картина и само мигаше с очи и викаше че те докторите непознават

Здравейте мили мами. Чета този форум отдавна, но не се присъединявах заради това, че още не бях бременна. Сега вече се включвам и аз 
Относно темата - миналата седмица си направих тест и като видях  , изтичах в спалнята и без да казвам нищо, само му го показах след което и двамата не можахме да си намерим място от радост.
Таткото беше много горд, че е станало от веднъж 
Радвам се да се присъедня и аз към групата.

Аз пък точно бях започнала да спортувам като за олимпйски дисциплини и вдигах щанги в залата всеки ден. 3 седмици след започване на тренировките нямах признаци за неразположение, но една събота в 7 сутринта замъкнах мъжо в аптеката за тест. На него му беше писнало защото всеки месец се правеха по н-броя тестове и все отрицателни. Никога няма да забравя как се появи първо тестовата линия - алено червена, но докато чаках да се появи аз си бях сигурна че пак ще е отрицателен и си плачех тайно...по едно време гледам- теста отчита бременност, слизам в кухнята да съобщя новината на бъдещия татко обаче не успях да проговоря, само ми се стичат сълзи от очите...Той ме придърпа да седна в него и каза: "Стига плака сега, дай да го хвърлим този тест, следващия път ще стане"
И като му го подадох...гледа милия и каза - момиче е нали?)
После решихме да пазим тайна за да не се развали голямото щастие...да ама не;)До 7.30 същата сутрин, знаеха всичките роднини, съседите които си разхождаха кучетата, накрая отидохме на закуска и той спираше хората по улиците да се хвали че ще става татко;)

При нас третия път беше много смешно,давам му теста а той го помисли за пила за нокти.

добре дошла WinnieThePooh !

Вси4ки разкази са толкова мили!
 на мъжа ми не му се вярваше даже , въпреки ,4е беше много щастлив. 4ак на 2-рия тест се убеди. а аз от страх да не пометна си правих още 5 теста до 3 мес.
голям смях беше и като разбрахме , 4е е мом4е. стои замислен и вика: зна4и ще ставам баща....
много искаше моми4е, като ги видеше с розовите рокли4ки сърцето му се топеше. но като разбра, 4е мъжко ще възпитава и стана сериозен