Реших да пусна темата, за да може всеки да сподели как се справя с простотията около нас.
Май месец родих и със сина ми почти цяло лято през деня изкарахме по паркове и градинки.
Ееее, на какво ли не се нагледах: то не бяха невъзпитани деца, които се навираха в количката при няколко месечното ми бебе и искаха да го пипат, родители, които въобще не им пукаше, че до преди малко са държали домашния си любимец, а сега се присягат да пипнат моето бебе, хора изхвърлящи си боклука навсякъде другаде, но не е в кошчето за боклук, тинейджъри, чиято всяка трета дума е псувня, пенсионери, които се смятат, че целия свят се върти около тях и всички са им длъжни и какво ли още не.....
Да ви кажа в началото гледах на всичко това с насмешка, но все по вече започвам да се ядосвам и се чудя как един ден ще настоявам пред детето си да си изхвърля боклука в коша, да не замърсява, да не се оригва и да не говори цинизми като всичко това, цялата тази простотия ни заобикаля от всякъде.
Ще ви разкажа последната случка, която ме провокира да пусна темата и да почерпя опит от по старшите мами как се справят с подобни ситуации.
Седя на пейка в Борисовата градина, до мен в количката спи моя син и двамата се радваме на слънчевото време. Идва една жена, която носи всичките играчки на внука си или сина си, не знам не можах да преценя, и ме пита любезно дали е свободна пейката. Отвърнах и че е свободна, тя седна разположи всичкия си багаж по пейката, извади си от чантата цигарите и си запали цигара точно на 30см,от количката, в която спеше сина ми. Е, на какво прилича това...
Реших, че денят е прекалено хубав и че няма да се разправям станах и тръгнах да търся друга слънчева пейка. Намерих...Доволна и щастлива сядам отново да се порадвам на хубавия ден. След известно време сина ми се събуди. Започнах да се закачам с него, не ме интересуваше кой минава, кой плюе семки и кой псува. Прекрасно и всичко това се наруши от една жена, която седна до мен на пейката, без да попита свободно ли е или каквото и да е друго, но и това не е всичко. Въпросната жена беше с домашния любимец, който започна да се върти около количката и да скимти, а тя му казва: "Тихо маминото, виж бебето не се чува, а ти плачеш". Това куче продължи да обикаля около количката, добре че не ни препика, че тогава....
Станах и тръгнах да се прибирам, така приключи вчерашната ми разходка....
Сигурна съм, че много от нас се сблъскват с такива ситуации, че даже и по трагични, така че ще ми е интересно как се справяте с тях.