Здравейте, реших да разкажа подробно как протече моето раждане със секцио в Майчин дом Варна и вярвам, че ще представлява интерес на жените, които им предстои. Лично на мен ми липсваше такава обобщена информация, когато проучвах въпроса и се подготвях психически и физически за предстоящото събитие.
Реших да родя със секцио и изборът беше мой. Медицинската причина за това беше “едър плод”. По принцип от началото на бременността ми бебето все вървеше напред, така показваше ехографа. Очакваше се до термина да мине 4 кг., а и размера на главичката беше малко по- голяма. Това, както и някои други допълнителни фактори ме накараха да се замисля кое е най- безопасно за детето ми и реших, че ще предпочета този метод за раждане. В последствие се оказах права в избора си, защото бебето беше и с увита пъпна връв. Сега се радваме на здраве и щастие.
Извикаха ме в болницата в деня, преди операцията, дадох кръв и урина за пълни изследвания, и ми направиха кардиограма. Прибрах се у дома с указания за слагане на слабителни свещички “Ева кю”, една вечерта и една сутринта, след което да отида в болницата. Багажът трябваше да се състои от две нощници, подходящи за кърмене, козметика и чехли, ако искам нещо друго, по избор. Опитът ми показа, че са необходими още няколко неща, които разбира се могат да бъдат донесени и в последствие от близките. Това са 1) превръзки, но от широките, защото там ти осигуряват 2-3 от тях, след което преминаваш на обикновени; 2) залъгалка за бебето- на третия ден вече я използвахме често; 3) мокри кърпички за бебето, т.като от третия ден вече аз сменях памперсите, а все още не можех да го правя с течаща вода; 4) крем “лансинох”, продължаме с мазането, при първите опити да се захранваме с бебчето и докрая на престоя ни се получиха малки раздразнения на зърната; 5) чай на Хип за кърма, на мен кърмата ми дойде на четвъртия ден; 6) по- широко огледало, защото след махането на превръзката на раната, искат от теб да я измиеш с вода и сапун, а коремът, който все още имаш пречи да погледнеш надолу;
На сутринта отидох в болницата, приеха ме, направиха ми запис на тоновете на бебето и изследвания за алергия към упойките, попитаха ме каква упойка съм избрала, пълна или спинална. Аз бях решила да съм със спинална, а и се оказа че всички жени с които бях в една стая или се разминавах по коридора, също бяха с такава. Според мен това беше масовото решение. Настаних се в стаята с още три жени, сложиха ми система и ми преляха две банки физ. разтвор. В предварително уточнения час за секциото, ме отведоха в операционната. Вдигнах си нощницата над гърдите, седнах на операционната маса, а краката си поставих на едно столче, застанах със силно извит гръб, а корема между краката. Анестезиоложката ми каза да не мърдам и започна, първо постави местна упойка, която се усеща като манипулация, но не мога да кажа, че е болезнена. Веднага след нея обяснявайки ми че пристъпва към спиналната упойка, постави същата, но аз не усетих почти нишо, може би нещо като леко докосване. Казаха ми да легна на операционната маса и всеки от присъстващите лекари и сестри се зае със задълженията си. За около 3-4 минути усещах тялото си леко изтръпнало, дори попитах лекарката така ли ще бъде, отвърнаха ми че още минута и няма да усещам, така и се случи. Изтръпването започваше от ходилата на горе към гърдите. Сложиха ми един зелен параван пред гърдите и се започна. Усещането е странно, или по- точно няма такова, само когато изваждаха бебето видях, че тялото ми се поразтресе, но аз лично не усещах нищо. Най – великия момент настъпи, чух проплакването на бебето ми, мислех, че ще ми го покажат веднага, така както е извадено от мен, но измина минута преди да ми го покажат, беше увито в нещо, дори не знам какво беше, и сестрата ми го подаде да го целуна по главичката. Това наистина е най-вълнуващия момент в живота ми. Започна зашиването на операционната маса, което продължи може би 30 минути. Заведоха ме в моята стая и с помощта на няколко акушерки и сетри ме прехвърлиха на моето легло. Пропуснах да кажа, че в операционната ми вляха още две банки, а след зашиването ме изпишаха, но незная дали е било с катетър, т.като не виждах и не чувствах нищо, само ми казаха, че го правят. След като ме занесоха в стаята на моето легло, ми вляха още две банки разтвор. След като изтекоха ми сложиха за вливане болкоуспокояващо, което не разбрах какво е и една инжекция аналгин, която въобще не усетих, защото все още бях парализирана.
От момента на прехвърлянето в моето легло, вече можех да говоря по телефона и да се обадя на съпруга ми, но както казах бях изтръпнала от под гърдите надолу. В следващия един час ме обхвана едно тресене, все едно умирах от студ, това продължи някъде около един час. Постепенно изтръпването започваше да отминава, в посока от гърдите към краката.В този момент ми донесоха и бебето, беше измито, облечено и спеше, в едно легълце на колелца и стъклени стени. Оставиха ми го да му се радвам, но не можех да го взема, т.като все още не си усещах краката. Когато бебето се разплака, дойдоха акушерките и го прибраха в стаята за бебета. Изтръпването отмина изцяло след около 4 ½ часа.През това време, както вече отбелязах ми сложиха и болкоуспокояващите. В 16,30 имаше свиждане с близките и те дойдоха да ме видят, а бебетата бяха отделени в другото помещение. Така беше всеки ден, свижданията от 16,30 до 17,30, а през това време прибират бебетата в отделно помещение да нямат пряк контакт с външни хора.
След като приключи свиждането постепенно болката започна да се появява, явно действието на болкоуспокоителните бавно за почваше да отминава, а и изтръпването вече беше поотминало. Болката не беше непоносима и аз си мислех, че ако това е което трябва да усещам, няма от какво да се плаша, т.като не беше непоносима. В този момент обаче се появи друг проблем, знаех, че след операцията ми преляха около 2 л. разтвор, които са се събрали в пикочния мехур и аз трябва да изпикая. Още повече, че виждах другите жени около мен да искат подлоги от персонала. При мен се появи проблем, нямах усещането за ходене по малка нужда. Аз също си поисках подлога, която остана под мен около три часа, но нищо не се случи, просто не излизаше, а вече чувствах, че не мога повече и ще се пръсна. Това чувство е наистина ужасно, и най-малкото помръдване ми причиняваше страшна болка, но това не беше болката от разреза. Към осем часа вечерта мина визитацията и аз казах на лекаря как се чувствам, след като опипа корема ми, разпореди да ме раздвижат до тоалетната и ако отново не се получи, да ми сложат катетър. Трябва да отбележа, че бях определена за раздвижване към десет вечерта, за раздвижването си има определени часове, около девет часа след операцията. Така че моето ставане беше изключение. Дойде сестрата и ми помогна да стана, с нейна помощ отидохме до тоалетната и за моя радост веднага успях да се освободя, за което доста си заболя, но определено се почувствах много по- добре. В този момент сестрата ти прави първия душ и слагането на превръзката. Наистина човек се чувства неудобно, но държа да отбележа, че целият персонал се държа през цялото време много учтиво, любезно и винаги готови да помогнат, за което съм им много благодарна.
Пропуснах да отбележа, че докато не си се раздвижил, не ти дават вода за пиене, а само чаша с вода и една марличка за мокрене на устните. След това вече ти носят шише с мин. вода.
След раздвижването ми казаха, че въпреки болката, в мой интерес е колкото мога повече да вървя, така по- бързо ще зарастне раната и ще се възстановя. Аз се опитвах да изпълнявам и ставах няколко пъти, болката беше много силна и режеща и най- вече когато се сгъвах да стана или седна, но след като направех три крачки (което ми отнемаше много време), постепенно поотпускаше.
През цялото време легълцето с бебето беше при мен и след като вече се бях пораздвижила, можех да си го взема на ръце и да опитам да го кърмя. Виждах, че другите жени кърмят, сложих и моето бебче на гърдата, но стана ясно, че нямам кърма, а коластрата беше съвсем малко, две, три капки. Бях спокойна, защото знаех, че всеки организъм е индивидуален а и след секцио е нормално кърмата да се забави.
Вторият ден започна с адски болки. За мен вторият ден беше ад. Още с първото ставане ми се привиждаха звездички, когато ставах и се движех из стаята, въздуха не ми достигаше от болка. Въпреки това реших, че няма да искам болкоуспокояващо, защото не е добре за кърмата, която очаквах да дойде. Реших, че ще изтърпя и изтърпях, но наистина си болеше, болката както казах е режеща, оставащ без дъх, но все пак поносима. В този ден поръчах на съпруга ми да ми донесе чай на Хип за кърма, бях се хванала за него като удавник за сламка, защото виждах, че другите две жени кърмеха децата си. На моето бебче му носеха шише с адапт. мляко. Въпреки това не преставах да опитвам да го слагам на гърда. Тук се появи и другия проблем, не можех да улуча подходящата поза за кърмене, бебето не захващаше гърдата, но персонала много ми помогна в това отношение, идваха често и ми помагаха в опитите за кърмене, показваха ми как да го хвана и какво да направя.
Тук трябва да отбележа и момента със захранването. Не може да се яде нищо преди да си пуснал газове. В края на втория ден при мен все още не беше се случило. Вече бях ужасно прегладняла, а и си мислех, че няма как да имам кърма, при условие че не съм се хранила. Газовете излязоха на третия ден сутринта. Тогава започна и захранването ми с чаша кисело мляко.
На третия ден установих, че болката вече е започнала да намалява. Болеше, но по- малко и определено имаше разлика. Вече си правих по-дълги разходки в стаята и по- коридора. Бебето през цялото време си беше до мен, пробвах го за кърмене, но след като не ставаше, го хранех с мляко от шише. Държа да отбележа, че персонала денонощно беше на разположение, на всяко прозвъняване на звънеца до леглото се отзоваваше сестра. До този момент те сменяха памперса винаги когато решах, че детето плаче заради него. Пропуснах да отбележа, че всяка сутрин вземаха бебенцата и ги къпеха и преобличаха с нови дрешки. Интересно ми беше, че ги къпеха директно на чешмата, под струята с вода. В този ден поръчах на съпруга ми да ни донесе и залъгалка, която бебчето заобича моментално.
На четвъртия ден се събудих (не че съм спала кой знае колко) с усещането за слаба болка. Определено болката беше поотшумяла, но много ме болеше когато бях в седнало положение, а за съжаление това беше преобладаващата ми поза. Гледах да не лежа много, защото ако детето ми се разплаче, трябваше веднага да се изправя и да го взема. Това непрекъснато лягане, изправяне, много болеше и опъваше и затова предпочитах да стоя седнала, винаги в готовност, което обаче отново ми причиняваше болка. Както казах болката беше още по- слаба и много поносима. На четвъртия ден ми дойде кърмата. Акушерките ми казаха да го кърмя всеки път когато се разплаче, защото все още кърмата ми беше слаба и недостатъчна. В този ден реших да се пробвам и да сменя памперса сама. Така, че четвъртия ден почти се обслужвахме сами. На този ден ми махнаха и превръзката на операцията, казаха ми че трябва да се измия със сапун и от тук нататък по два пъти на ден промивки със спирт. За измиването определено имах нужда от едно огледало, защото ме беше страх да мия нещо което не виждам, а корема ми изглеждаше като в пети- шести месец. Чувствах се добре и вече нямах търпение да ни изпишат.
На петия ден болката беше още по-слаба и основно я имаше при сядане и ставане. Вървенето не ми беше проблем. Изписаха ни преди обяд и се прибрахме в къщи.
През целия ни престой почти не съм спала, да ми се събират седем – осем часа сън. Но се свиква и с това. Акушерките ти предлагат ако искаш да поспиш, да вземат бебето при тях, но аз не пожелах, гледах си го през цялото време, а в последните вечери даже си го вземах при мен на леглото, за да ми е по- лесно. Разбира се това предполага, че въобще не съм мигнала от страх да не го задуша например. Но това са хубави болки, не се оплаквам.
Исках да споделя и за кърменето. Виждах, че другите две жени кърмят от първия ден. Дори се учудих, т.като бях чела, че при секциото кърмата идва по-късно от нормално раждащите. Забелязах, че и двете имаха големи гърди и за тях беше второ дете. Може би това е оказало влияние. Аз нямам големи гърди, незная дали това има отношение. Но в такъв момент е важно да запазиш спокойствие, страха и несигурността определено биха повлияли отрицателно. Аз веднага прибягнах до чая за кърмене на Хип, пих и сок от касис, но не мога да кажа категорично дали са повлияли на кърмата. Важното е, че бях спокойна, непрекъснато слагах бебето на гърда и на четвъртия ден имах желания резултат.
Конците махнах на осмия ден, а окончателната болка или по – точно опъването при сгъване отминава някъде около дванадесетия ден.
В общи линии това беше моето секцио и първите моменти с моето дете. Това наистина е най- щастливия момент в живота на една майка.
Доволна съм от обслужването в Майчин дом Варна, от целия персонал, всички бяха много отзивчиви, обслужването, храната, чистотата бяха на ниво. Грижата за бебетата беше добра. Разбира се и цената за това е висока. Наистина не е евтино раждането в Майчин дом, платих 1 200 лв за секцио, но получих това, на което се надявах, човешко отношение и помощ в моментите, в които имах нужда.
Реших да родя със секцио и изборът беше мой. Медицинската причина за това беше “едър плод”. По принцип от началото на бременността ми бебето все вървеше напред, така показваше ехографа. Очакваше се до термина да мине 4 кг., а и размера на главичката беше малко по- голяма. Това, както и някои други допълнителни фактори ме накараха да се замисля кое е най- безопасно за детето ми и реших, че ще предпочета този метод за раждане. В последствие се оказах права в избора си, защото бебето беше и с увита пъпна връв. Сега се радваме на здраве и щастие.
Извикаха ме в болницата в деня, преди операцията, дадох кръв и урина за пълни изследвания, и ми направиха кардиограма. Прибрах се у дома с указания за слагане на слабителни свещички “Ева кю”, една вечерта и една сутринта, след което да отида в болницата. Багажът трябваше да се състои от две нощници, подходящи за кърмене, козметика и чехли, ако искам нещо друго, по избор. Опитът ми показа, че са необходими още няколко неща, които разбира се могат да бъдат донесени и в последствие от близките. Това са 1) превръзки, но от широките, защото там ти осигуряват 2-3 от тях, след което преминаваш на обикновени; 2) залъгалка за бебето- на третия ден вече я използвахме често; 3) мокри кърпички за бебето, т.като от третия ден вече аз сменях памперсите, а все още не можех да го правя с течаща вода; 4) крем “лансинох”, продължаме с мазането, при първите опити да се захранваме с бебчето и докрая на престоя ни се получиха малки раздразнения на зърната; 5) чай на Хип за кърма, на мен кърмата ми дойде на четвъртия ден; 6) по- широко огледало, защото след махането на превръзката на раната, искат от теб да я измиеш с вода и сапун, а коремът, който все още имаш пречи да погледнеш надолу;
На сутринта отидох в болницата, приеха ме, направиха ми запис на тоновете на бебето и изследвания за алергия към упойките, попитаха ме каква упойка съм избрала, пълна или спинална. Аз бях решила да съм със спинална, а и се оказа че всички жени с които бях в една стая или се разминавах по коридора, също бяха с такава. Според мен това беше масовото решение. Настаних се в стаята с още три жени, сложиха ми система и ми преляха две банки физ. разтвор. В предварително уточнения час за секциото, ме отведоха в операционната. Вдигнах си нощницата над гърдите, седнах на операционната маса, а краката си поставих на едно столче, застанах със силно извит гръб, а корема между краката. Анестезиоложката ми каза да не мърдам и започна, първо постави местна упойка, която се усеща като манипулация, но не мога да кажа, че е болезнена. Веднага след нея обяснявайки ми че пристъпва към спиналната упойка, постави същата, но аз не усетих почти нишо, може би нещо като леко докосване. Казаха ми да легна на операционната маса и всеки от присъстващите лекари и сестри се зае със задълженията си. За около 3-4 минути усещах тялото си леко изтръпнало, дори попитах лекарката така ли ще бъде, отвърнаха ми че още минута и няма да усещам, така и се случи. Изтръпването започваше от ходилата на горе към гърдите. Сложиха ми един зелен параван пред гърдите и се започна. Усещането е странно, или по- точно няма такова, само когато изваждаха бебето видях, че тялото ми се поразтресе, но аз лично не усещах нищо. Най – великия момент настъпи, чух проплакването на бебето ми, мислех, че ще ми го покажат веднага, така както е извадено от мен, но измина минута преди да ми го покажат, беше увито в нещо, дори не знам какво беше, и сестрата ми го подаде да го целуна по главичката. Това наистина е най-вълнуващия момент в живота ми. Започна зашиването на операционната маса, което продължи може би 30 минути. Заведоха ме в моята стая и с помощта на няколко акушерки и сетри ме прехвърлиха на моето легло. Пропуснах да кажа, че в операционната ми вляха още две банки, а след зашиването ме изпишаха, но незная дали е било с катетър, т.като не виждах и не чувствах нищо, само ми казаха, че го правят. След като ме занесоха в стаята на моето легло, ми вляха още две банки разтвор. След като изтекоха ми сложиха за вливане болкоуспокояващо, което не разбрах какво е и една инжекция аналгин, която въобще не усетих, защото все още бях парализирана.
От момента на прехвърлянето в моето легло, вече можех да говоря по телефона и да се обадя на съпруга ми, но както казах бях изтръпнала от под гърдите надолу. В следващия един час ме обхвана едно тресене, все едно умирах от студ, това продължи някъде около един час. Постепенно изтръпването започваше да отминава, в посока от гърдите към краката.В този момент ми донесоха и бебето, беше измито, облечено и спеше, в едно легълце на колелца и стъклени стени. Оставиха ми го да му се радвам, но не можех да го взема, т.като все още не си усещах краката. Когато бебето се разплака, дойдоха акушерките и го прибраха в стаята за бебета. Изтръпването отмина изцяло след около 4 ½ часа.През това време, както вече отбелязах ми сложиха и болкоуспокояващите. В 16,30 имаше свиждане с близките и те дойдоха да ме видят, а бебетата бяха отделени в другото помещение. Така беше всеки ден, свижданията от 16,30 до 17,30, а през това време прибират бебетата в отделно помещение да нямат пряк контакт с външни хора.
След като приключи свиждането постепенно болката започна да се появява, явно действието на болкоуспокоителните бавно за почваше да отминава, а и изтръпването вече беше поотминало. Болката не беше непоносима и аз си мислех, че ако това е което трябва да усещам, няма от какво да се плаша, т.като не беше непоносима. В този момент обаче се появи друг проблем, знаех, че след операцията ми преляха около 2 л. разтвор, които са се събрали в пикочния мехур и аз трябва да изпикая. Още повече, че виждах другите жени около мен да искат подлоги от персонала. При мен се появи проблем, нямах усещането за ходене по малка нужда. Аз също си поисках подлога, която остана под мен около три часа, но нищо не се случи, просто не излизаше, а вече чувствах, че не мога повече и ще се пръсна. Това чувство е наистина ужасно, и най-малкото помръдване ми причиняваше страшна болка, но това не беше болката от разреза. Към осем часа вечерта мина визитацията и аз казах на лекаря как се чувствам, след като опипа корема ми, разпореди да ме раздвижат до тоалетната и ако отново не се получи, да ми сложат катетър. Трябва да отбележа, че бях определена за раздвижване към десет вечерта, за раздвижването си има определени часове, около девет часа след операцията. Така че моето ставане беше изключение. Дойде сестрата и ми помогна да стана, с нейна помощ отидохме до тоалетната и за моя радост веднага успях да се освободя, за което доста си заболя, но определено се почувствах много по- добре. В този момент сестрата ти прави първия душ и слагането на превръзката. Наистина човек се чувства неудобно, но държа да отбележа, че целият персонал се държа през цялото време много учтиво, любезно и винаги готови да помогнат, за което съм им много благодарна.
Пропуснах да отбележа, че докато не си се раздвижил, не ти дават вода за пиене, а само чаша с вода и една марличка за мокрене на устните. След това вече ти носят шише с мин. вода.
След раздвижването ми казаха, че въпреки болката, в мой интерес е колкото мога повече да вървя, така по- бързо ще зарастне раната и ще се възстановя. Аз се опитвах да изпълнявам и ставах няколко пъти, болката беше много силна и режеща и най- вече когато се сгъвах да стана или седна, но след като направех три крачки (което ми отнемаше много време), постепенно поотпускаше.
През цялото време легълцето с бебето беше при мен и след като вече се бях пораздвижила, можех да си го взема на ръце и да опитам да го кърмя. Виждах, че другите жени кърмят, сложих и моето бебче на гърдата, но стана ясно, че нямам кърма, а коластрата беше съвсем малко, две, три капки. Бях спокойна, защото знаех, че всеки организъм е индивидуален а и след секцио е нормално кърмата да се забави.
Вторият ден започна с адски болки. За мен вторият ден беше ад. Още с първото ставане ми се привиждаха звездички, когато ставах и се движех из стаята, въздуха не ми достигаше от болка. Въпреки това реших, че няма да искам болкоуспокояващо, защото не е добре за кърмата, която очаквах да дойде. Реших, че ще изтърпя и изтърпях, но наистина си болеше, болката както казах е режеща, оставащ без дъх, но все пак поносима. В този ден поръчах на съпруга ми да ми донесе чай на Хип за кърма, бях се хванала за него като удавник за сламка, защото виждах, че другите две жени кърмеха децата си. На моето бебче му носеха шише с адапт. мляко. Въпреки това не преставах да опитвам да го слагам на гърда. Тук се появи и другия проблем, не можех да улуча подходящата поза за кърмене, бебето не захващаше гърдата, но персонала много ми помогна в това отношение, идваха често и ми помагаха в опитите за кърмене, показваха ми как да го хвана и какво да направя.
Тук трябва да отбележа и момента със захранването. Не може да се яде нищо преди да си пуснал газове. В края на втория ден при мен все още не беше се случило. Вече бях ужасно прегладняла, а и си мислех, че няма как да имам кърма, при условие че не съм се хранила. Газовете излязоха на третия ден сутринта. Тогава започна и захранването ми с чаша кисело мляко.
На третия ден установих, че болката вече е започнала да намалява. Болеше, но по- малко и определено имаше разлика. Вече си правих по-дълги разходки в стаята и по- коридора. Бебето през цялото време си беше до мен, пробвах го за кърмене, но след като не ставаше, го хранех с мляко от шише. Държа да отбележа, че персонала денонощно беше на разположение, на всяко прозвъняване на звънеца до леглото се отзоваваше сестра. До този момент те сменяха памперса винаги когато решах, че детето плаче заради него. Пропуснах да отбележа, че всяка сутрин вземаха бебенцата и ги къпеха и преобличаха с нови дрешки. Интересно ми беше, че ги къпеха директно на чешмата, под струята с вода. В този ден поръчах на съпруга ми да ни донесе и залъгалка, която бебчето заобича моментално.
На четвъртия ден се събудих (не че съм спала кой знае колко) с усещането за слаба болка. Определено болката беше поотшумяла, но много ме болеше когато бях в седнало положение, а за съжаление това беше преобладаващата ми поза. Гледах да не лежа много, защото ако детето ми се разплаче, трябваше веднага да се изправя и да го взема. Това непрекъснато лягане, изправяне, много болеше и опъваше и затова предпочитах да стоя седнала, винаги в готовност, което обаче отново ми причиняваше болка. Както казах болката беше още по- слаба и много поносима. На четвъртия ден ми дойде кърмата. Акушерките ми казаха да го кърмя всеки път когато се разплаче, защото все още кърмата ми беше слаба и недостатъчна. В този ден реших да се пробвам и да сменя памперса сама. Така, че четвъртия ден почти се обслужвахме сами. На този ден ми махнаха и превръзката на операцията, казаха ми че трябва да се измия със сапун и от тук нататък по два пъти на ден промивки със спирт. За измиването определено имах нужда от едно огледало, защото ме беше страх да мия нещо което не виждам, а корема ми изглеждаше като в пети- шести месец. Чувствах се добре и вече нямах търпение да ни изпишат.
На петия ден болката беше още по-слаба и основно я имаше при сядане и ставане. Вървенето не ми беше проблем. Изписаха ни преди обяд и се прибрахме в къщи.
През целия ни престой почти не съм спала, да ми се събират седем – осем часа сън. Но се свиква и с това. Акушерките ти предлагат ако искаш да поспиш, да вземат бебето при тях, но аз не пожелах, гледах си го през цялото време, а в последните вечери даже си го вземах при мен на леглото, за да ми е по- лесно. Разбира се това предполага, че въобще не съм мигнала от страх да не го задуша например. Но това са хубави болки, не се оплаквам.
Исках да споделя и за кърменето. Виждах, че другите две жени кърмят от първия ден. Дори се учудих, т.като бях чела, че при секциото кърмата идва по-късно от нормално раждащите. Забелязах, че и двете имаха големи гърди и за тях беше второ дете. Може би това е оказало влияние. Аз нямам големи гърди, незная дали това има отношение. Но в такъв момент е важно да запазиш спокойствие, страха и несигурността определено биха повлияли отрицателно. Аз веднага прибягнах до чая за кърмене на Хип, пих и сок от касис, но не мога да кажа категорично дали са повлияли на кърмата. Важното е, че бях спокойна, непрекъснато слагах бебето на гърда и на четвъртия ден имах желания резултат.
Конците махнах на осмия ден, а окончателната болка или по – точно опъването при сгъване отминава някъде около дванадесетия ден.
В общи линии това беше моето секцио и първите моменти с моето дете. Това наистина е най- щастливия момент в живота на една майка.
Доволна съм от обслужването в Майчин дом Варна, от целия персонал, всички бяха много отзивчиви, обслужването, храната, чистотата бяха на ниво. Грижата за бебетата беше добра. Разбира се и цената за това е висока. Наистина не е евтино раждането в Майчин дом, платих 1 200 лв за секцио, но получих това, на което се надявах, човешко отношение и помощ в моментите, в които имах нужда.
Да сте здрави и много щастливи!Благодаря за подробната информация! 
, калинче. Не съм раждала със секцио, но съм чувала от акушерките, че е по-трудно възстановяването от нормалното раждане. Страхотно е, че имаш желание да си кърмиш бебето, дано по-дълго да имаш такава възможност. Няма нещо по-хубаво от майчината кърма за детенце. 
Ще видиш, когато бебчето стане на няколко месеца и когато легнеш с него, ще се опитва да те гушне, като си сложи ръчичката на бузата ти 
Солидна сума сте платили,в Сливен всичко това правят за без пари.Нека не прозвучи като реклама,но поне го видях със собствените си очи. 