Моето раждане може дасе категоризира като много леко . Имах изключителния късмет да направя голямо разкритие без да усетя.
Пристигнах в приемното на МД около 5 и трийсет може би, със спукан околоплоден мехур, никакви болки, никакви (или единични) контракций, 5 см. разкритие и до колкото си спомням казаха 50% изгладена шийка.
Качиха ме в предродилно може би към 6, защото междувременно дойде и друга родилка, която обаче имаше 8 см разкритие, силни контракций и беше по-близо до раждането, та трябваше спешно и нея да я оправят.
Тоалета си бях направила в къщи (сама, не ме питайте как и колко време ми отне), а клизмата - въобще не я усетих. Малко бях притеснена заради нея, но останах приятно изненадана как нищо не усещаш и въобще не е страшна!
Та .. качиха ме около 6 в предродилно, и ми сложиха апарата за тоновете. Аз си извадих книжката и почнах да чета и да чакам. Към 19 часа може би започнаха леки болки в гърба (понеже имах някакви такива болки по време на бременността и ми бяха обяснили че били заради разширяването на таза - та не бях сигурна че това са родилни болки, пък и не болеше въобще силно), които от един момент нататък бяха придружени със също така супер леки болки ниско долу в корема. Не бях сигурна че това са контракций, та се посъветвах с жените - лекарки и акушерки, които се навъртаха непрекъснато около нас. Те почти ми се изсмяха на липсата на болка и ми казаха, че това наистина са контракций и да почна да следя през колко минути са. Бяха през 3-4 минути. Аз бях изненадана понеже очаквах и се бях подготвила психически за страшни болки . Към 20 часа ми направиха отново преглед и се оказа, че имам 8 см. разкритие. Доктора ми предложи да сложим окситоцин и да ускорим нещата (все пак нямах почти никакви болки) и аз се съгласих. Към 8 и трийсет някъде ми сложиха системата и мускулно бусколизин. В 21 и трийсет имах пълно разкритие и започнаха напъните. През този един час болките определено се засилиха, но въобще не бяха чак толкова страшни. Болеше и пъшках юнашки, но имах по минута две между тях за почивка, та направо се търпеше .
При мен голямото изпитание бяха напъните. И бях тренирала и бях изчела всичко и въобще мислех че съм подготвена, но се оказа, че не съм. Не напъвах въобще добре . Изпусках въздуха и дефакто напъна ми не струваше нищо. Та се наложи да ми помогнат малко и ми направиха епизиотомия . А аз така исках да не ми правят, ама сама съм си виновна. Ако бях успяла да се съсредоточа достатъчно и да напъна като хората щеше да ми се размине. Та напъвах бая време и това беше най-гадната част от раждането и точно в 22 бебето проплака.
Два часа по-късно ме качиха на 12тия етаж, където ме посрешнаха две акушерки и педиатърка. Акушерката за бебето остана повечко и ми обясни, че трябва колкото може по-бързо да закърмя бебето, обясни ми как да му дам гърдата и въобще беше много мила и полезна.
За целия ми престой в болницата (а той не беше малък - цели 5 дена, които ми се сториха като цяла вечност) останах с изключително приятни впечатления от целия персонал!!! Бяха много внимателни - всички, включително и акушерките за нас родилките - правиха ни тоалет по два пъти на ден, минаваха да си поговорят с нас и да питат как сме (искам да отбележа, че не познавам никой там). Акушерките за бебето пък бяха още по-мили. Помагаха ми с кърменето, сто пъти идваха да ми покажат как да го кърмя, дали имам кърма, как да го държа правилно или просто да ме утешат че всичко с бебето и мен е наред. (Моето бебе отказа да суче на третия ден, та се бях побъркала).
И въобще искам да изкажа изключителните си благодарност на всички там! Явно на всякъде се случват и лоши неща, но определено съм доволна от професионализма и отношението на персонала в болницата!
Успех на всички бъдещи мамита и пожелавам още по-леко раждане и от моето!