Напоследък все повече хора с носталгия си спомнят за онова време - как всички са били добре, как царяло спокойствие навсякъде и колко хубаво всъщност било. Дали са прави или просто са си сложили розовите очила? Дали през онези години наистина беше по-добре да се живее, или с времето помним само хубавите неща? Защо хората забравят реденето на опашка, простотията в музиката като Радка пиратка, Кати, Луна и пр?
Израстнах през 90-те, обаче към тях не изпитвам никаква носталгия. Бяха едно доста противно десетилетие на мутри, чалга по-гадна и от сегашната, лишения за народа, големи очаквания към властта, които не се състояха, както и на гадна музика - Бритни, Рики Мартин, Спайс Гърлс и Бекстрийт Бойс. В сравнение с онзи период, предишното десетилетие на нулите или по-точно първата му част 2001-2005 ми харесваше много повече. Музиката се оправи - Бекстрийт Бойс и Спайс гърлс най-после залязоха, появиха се звезди като Аврил Лавин, а в България Руши, Нети и т.н. Тогава и БГ чалгата беше повече като поп музика - с романтични балади и денс парчета, а след 2006 година за съжаление пак се връщат към гадната мазна чалга на 90-те и 80-те. Може би единствените години от 90-те които понасям са 1992-1994, в детската градина. За основно училище не искам да си спомням.
На мен ми е дошло до гуша хората да се прехласват по социализма и по 90-те, но си е тяхно право. По същия начин обаче аз имам право да НЕ се прехласвам по омразните ми 90-т години на 20 век.
А на вас не ви ли е писнало все да публикуват в интернет някакви простотии за децата на 90-те? Няма ли да престанат вече с тая простотия? Дори във facebook я препращат постоянно!
Аз също съм дете на 90-те, обаче повече ми липсва първата половина на тинеиджърските ми години (2001-2005). Честно казано 90-те изобщо не ми липсват. Не живея с миналото, освен ако е било много хубаво. А 90-те не са чак толкова хубави колкото ги казват. Повечето от тези неща, които изреждат като Гумените мечета, дъвките Турбо, седенето до късно пред блока и други такива простотии ги надрастнах през 2001 година и ги зарязах, защото ми станаха скучни.
Още повече, че музиката на 90-те никога не ми е харесвала и не съм я слушала. Виж, музиката от годините 2001-2004 беше много по-хубава, а и тази от 80-те също.
Радвам се, че 90-те свършиха и няма да се върнат, защото нищо от тогава не ми липсва! Ако нещо от миналото ми липсва, то е времето, когато бях на 13-17 години - 2001-2005. Тогава всичко беше по-добро от колкото през 90-те, но според мен и по-добро отколкото през 2006-2010, когато простоията на хората и на чалгаризацията доби същите размери каквито имаше през 90-те. Наистина от 2006 до сега все едно сме през 90-те. Същото такова противно време, когато се заблуждаваме, че сме добре, но не сме!
Нещо повече - през 90-те народът беше много по-зле финансово от колкото през 2001-2005. Повечето хора през 90-те още си караха лади и москвичи, а през 2001-2005 масово си накупиха западни коли втора ръка или дори нови на лизинг. Руските трошки изчезнаха от улиците. През 2000-2001 следите от социализма съвсем намаляха, докато през 90-те още имаше много от тях.
90-те беше десетилетието на евтините анцузи и джапанки от Илиянци, на противната чалга, на гадния Рики Мартин и Бекстриит бойс и на мутрите в България. То и сега има мутри, но тогава съвсем бяха навсякъде. Ами купонната система и безкраините опашки? Определено не ми липсва онова време, но и сегашното няма да ми липсва. Как си обяснявате тази нелепа носталгия по 90-те, която е завзела интернет?
Израстнах през 90-те, обаче към тях не изпитвам никаква носталгия. Бяха едно доста противно десетилетие на мутри, чалга по-гадна и от сегашната, лишения за народа, големи очаквания към властта, които не се състояха, както и на гадна музика - Бритни, Рики Мартин, Спайс Гърлс и Бекстрийт Бойс. В сравнение с онзи период, предишното десетилетие на нулите или по-точно първата му част 2001-2005 ми харесваше много повече. Музиката се оправи - Бекстрийт Бойс и Спайс гърлс най-после залязоха, появиха се звезди като Аврил Лавин, а в България Руши, Нети и т.н. Тогава и БГ чалгата беше повече като поп музика - с романтични балади и денс парчета, а след 2006 година за съжаление пак се връщат към гадната мазна чалга на 90-те и 80-те. Може би единствените години от 90-те които понасям са 1992-1994, в детската градина. За основно училище не искам да си спомням.
На мен ми е дошло до гуша хората да се прехласват по социализма и по 90-те, но си е тяхно право. По същия начин обаче аз имам право да НЕ се прехласвам по омразните ми 90-т години на 20 век.
А на вас не ви ли е писнало все да публикуват в интернет някакви простотии за децата на 90-те? Няма ли да престанат вече с тая простотия? Дори във facebook я препращат постоянно!
Аз също съм дете на 90-те, обаче повече ми липсва първата половина на тинеиджърските ми години (2001-2005). Честно казано 90-те изобщо не ми липсват. Не живея с миналото, освен ако е било много хубаво. А 90-те не са чак толкова хубави колкото ги казват. Повечето от тези неща, които изреждат като Гумените мечета, дъвките Турбо, седенето до късно пред блока и други такива простотии ги надрастнах през 2001 година и ги зарязах, защото ми станаха скучни.
Още повече, че музиката на 90-те никога не ми е харесвала и не съм я слушала. Виж, музиката от годините 2001-2004 беше много по-хубава, а и тази от 80-те също.
Радвам се, че 90-те свършиха и няма да се върнат, защото нищо от тогава не ми липсва! Ако нещо от миналото ми липсва, то е времето, когато бях на 13-17 години - 2001-2005. Тогава всичко беше по-добро от колкото през 90-те, но според мен и по-добро отколкото през 2006-2010, когато простоията на хората и на чалгаризацията доби същите размери каквито имаше през 90-те. Наистина от 2006 до сега все едно сме през 90-те. Същото такова противно време, когато се заблуждаваме, че сме добре, но не сме!
Нещо повече - през 90-те народът беше много по-зле финансово от колкото през 2001-2005. Повечето хора през 90-те още си караха лади и москвичи, а през 2001-2005 масово си накупиха западни коли втора ръка или дори нови на лизинг. Руските трошки изчезнаха от улиците. През 2000-2001 следите от социализма съвсем намаляха, докато през 90-те още имаше много от тях.
90-те беше десетилетието на евтините анцузи и джапанки от Илиянци, на противната чалга, на гадния Рики Мартин и Бекстриит бойс и на мутрите в България. То и сега има мутри, но тогава съвсем бяха навсякъде. Ами купонната система и безкраините опашки? Определено не ми липсва онова време, но и сегашното няма да ми липсва.
Как си обяснявате тази нелепа носталгия по 90-те, която е завзела интернет? 
Виж за носталгията по времето преди 1989 г. може много да се говори и пише... 
Било е модерно джентълмените вече да не са толкова джентълмени, а дамите - все по-малко дами. 
