Травматичното раждане – една доста честа реалност

Раждането като процес мога да го нарека с една дума - животинско 

Аз пък гледам да не изпадам нито в едната от двете крайности, нито беше страхотно, нито беше ужасно.
Бях подготвена и всичко мина както очаквах, само малко по-дълго
В този ред на мисли дори не се тупам в гърдите колко трудно е било. И каква героиня съм, малко ми е смешно това!

Напълно съм съгласна! И при двете ми раждания, съм наблюдавала един момент, когато изгубвам способност да мисля рационално. Просто гледам по-бързо да се свърши мъката - и за мен, и за детенцето. Това е инстинкта, предполагам.
А пък относно факторите, които определят едно раждане като травмиращо, не съм сигурна.
При първото ми раждане всичко беше наред - дадоха ми детенце почти веднага, стояхме 2 дни в болницата и си тръгнахме. Второто ми детенце се роди 16 дни по-рано и се наложи да стои почти седмица в кувьоз. Ходех всеки ден да го виждам през стъклото, без да мога да го пипна дори 
В крайна сметка, обаче, и след двете раждания се чувствам по един и същи начин. Даже сега, с второто, съм много по-сигурна в себе си и по-спокойна.
По-скоро си е до човек. Има по-нежни натури, които приемат нещата по-навътре.

Добре,едното е било добре,другото е било трудно. А аз сега как да се чувствам? Постоянно чувствам страх,че пак ще се случи същото, преди да-бях настроена твърде оптимистично, за това, което се случи-ами нали се прокламира постоянно да сме настроени оптимистично? Вие май нито така,нито така...Сега травмата след първото не ме е оставила и за миг-как да се чувствам. И детето ми не стоя една седмица,а цял месец в кувиоза, открих я 1.900кг на третия ден от престоя си с увити системи по ръцете и краката и главата под кислородна палатка-нито мърда,нито плаче. Без обяснение защо е всичко това. Някоя от всички, дето сте писали тук,ако не е изпитала същото или не е раждала близнаци,защото те обикновено са на този принцип дали може да ми кажа-аз дали преувеличавам или как да се чувствам сега? избрала съм съвсем друг лекар, частна болница, и отново нямам никакво доверие на никого докато не видя детето си живот и здраво. Лекаря е прекрасен специалист, аз просто не изпитвам доверие,че където и да родя ще ми кажат навреме дали има проблеми, дали нещо не е наред. Съгласна съм до някъде със статията, не с всичко, но нека незапознати с такива неща не твърдят тук,че нямало нищо вярно в тази статия. Да не говорим за цеденето след това,понеже детето не поиска да суче, тя нямаше сукателен рефлекс. Да не говорим и за тази вина-ама сега не говорим за нея.
Някоя не гледала да изпада в тези крайности-вие чувате ли се? Ако видите детето си в такова състояние, не само няма да гледате-няма да разберете как ще изпаднете в това състояние, защото дори не знаете имате ли някаква вина за това как сте дали старт на детето си. Просто ще гледате през стъклото и ще изпаднете в това състояние-гарантирам ви,само дано не стигате до там. Мама_леоне сама го каза за второто си дете. И да,след раждането се чувстваш все добре,стига детето ти е да живо-ама не е това всичко.

Първо раждане: Тежко с с тежки последствия и трайни увреждания.
Второ раждане: Доста по-късно от първото, по- леко, но отново животинско...
Извод от двете: Няма раждане, което да не е травматично...

Моето раждане не бе травматично, не бе унижаващо. Без болка, загуба на контрол и всички други "екстри". Родих час след като ме приеха в болницата. Преди това си направих сама тоалета в къщи. Медицинският екип и въобще целият болничен персонал се отнасяха с огромно внимание и топлина не само към мен, а и към всяка друга родилка. Е, частна болница и секцио по желание. Но си заслужава!!!  В крайна сметка на една средностатистическа жена се случва много рядко в живота и трябва да направим всичко възможно да изживеем тези неповторими моменти като Хора. Не животинската. 

silvia1 ,още на първа страница уточнихме,че в комбинацията секцио по желание+частна клиника-не може да има травматично раждане

може да имаш травматично възстановяване
травматично кърмене или опити за такова

Дали раждането ще е животинско, човешко, марсианско, дали жената ще се чувства изнасилена или извисена след това зависи от много фактори, но едни от най-важните за мен е вътрешната нагласа на раждащата.
Не само предварителната представа за него, а и поведението й по време на самия процес.
Има хора, които се чувстват омерзени от факта, че се налага да се съблекат пред непознат, бил той и техния лекар.
Други пък всяка дума от лекарския и помощен персонал приемат на криво...

Та като си решил, че вагиналното раждане е за животните и циганките /споделено от позната на съпруга ми/, ясно е, че няма начин то /вагиналното раждане/ за теб да не е травмиращо.

Хора, преживели наистина трагедии по време и след раждането на децата си за мен няма как да попаднат в общата категория.

Според мен за всеки е различно. Зависящо от съвкупност от фактори, възприятия и усещания. Съдя от себе си. Факт е обаче, че с родилките се отнасят жестоко понякога. Понякога дори е въпрос на късмет на какви лекари ще попаднеш. Радвам се за тези на които раждането е било прекрасен момент. За мен обаче не беше така. Не стига, че раждането ми беше ужасно, ами и ми заразиха детето, пратиха го през нощта в друга болница за да си измият ръцете. Бори се за живота 10 дни. Благодарение на ИСТИНСКИ лекари и специалисти в момента храни и преспива куклите си. Поглеждайки през очите на времето пак го виждам по този начин. Вече не се гневя за случилото се, а се моля следващия път да попадна на истински лекари и задължително не в Тина Киркова 

Напълно съгласна съм с всичко цитирано. Страшно много са факторите, страшно индивидуални, а един много важен е нагласата на самата жена. Ако тръгва с такава нагласа... друго няма как да е..
А някъде прочетох, че можело да се направи иzвод (чак), че нямало раждане, което да не е травматично. Това по принцип ли? Ами много е далеч от истината просто... То все едно аz да не вярвам на жените, които каzват, че иzпитват ужас като се сетят zа ражданията си, че е било страшно, болеzнено, ако ще и животинско... И да каzвам, че такова нещо няма. Нито едно от теzи неща не съм иzпитала на гърба си при ражданията си. Следователно са ми абсолютно непонятни такива чувства.А zа животинското пък даже не схващам  Животните си раждат животински, според мен, ние сме хора, ´начи си раждаме.. човешки, какви са тия странни сравнения не zная. 
На мене ми беше супер, несравнимо с нищо... Хич не се преструвам. Мечтая си пак да го иzживея дори. Ама като някой ми каzва, че му е било кошмарно раждането.. се съгласявам, нищо че не zная какво е това.