Копирам статията от в. "Дневник", защото и това са наши деца и трябва да се чете, да се знае, да се шокираме, възмущаваме, да не се примиряваме с безобразията и да НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ ТОВА ПОВЕЧЕ ДА НЕ Е ВЪЗМОЖНО.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/09/20/963363_ima_vinovni/
Домовете за деца с увреждания в България - стотици смърти от глад, студ и занемаряване, десетки тровени с медикаменти, връзвани и насилвани, нито един наказан
Надежда се ражда. Hе, това е друга история.
Надеждa се ражда с увреждане. Вкарват я в дом. Tам я фиксират с ремъци за леглото, връзват я в количката й, стягат я в усмирителна риза. Там лежи години в креватчето си и така не пораства никога. Там се клати по цял ден на пода. Там не й се случва нищо. Там се самоуврежда, защото предпочита да чувства болка пред това да не чувства нищо. Там методично блъска главата си в металния крак на леглото. Там изсмуква палеца си дотолкова, че гангренясва и й го отрязват.
Там чеше ръцете си до кръв. Всеки ден, до кръв. Там си играе с камъни. Там яде камъни. Там плаче от глад. Там блъскат каша в устата й, без да я чакат да преглътне. Там никой не я прегръща. Там пищи и вие. Там e тъпкана с лекарства за грешна диагноза. Там е химически обуздавана с медикаменти, които смазват съзнанието и тялото й. Там е горена с гореща вода и кожата й се свлича. Там е удряна, ритана, блъскана, задушавана, хапана. Там с нея се блудства.
После Надежда умира. Ha три умира oт недохранване. На четири умира от раните си, причинени от залежаване. На шест умира oт зарази заради лоша хигиена. На седем умира от измръзване, на осем от удавяне, на девет от задушаване, на десет от обесване.
И всичко това е вярно. Просто Надежда е колективният образ на децата с увреждания в домове в България.
Вчера Българският хелзинкски комитет (БХК) обяви резултатите от проверките на всички домове за деца с умствени увреждания в страната. Това е най-мащабното изследване на тези институции, правено някога от някого. И фактите са от ада. За проверявания период – от днес до десет години назад, е открит чудовищен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си част предотвратими. Става въпрос за
двеста тридесет и осем умрели деца
(петдесет и осем само за последните три години, след скандала около Могилино и цялото "задвижване" на държавната машина тогава). Това е гигантски процент смъртност – имайки предвид, че популацията на тези домове към момента е малко над хиляда деца. По-важното – тезата, че тези деца умират от уврежданията си, натрапвана с години, e разбита завинаги.
Повечето от тези деца са убити. И това е установимо дори по документи. След десетки хиляди изчетени страници медицинска и друга документация, близо трийсет проверки на място и стотици проведени интервюта можем да заявим категорично, че поне три четвърти от всички смърти са били предотвратими.
Трийсет и едно деца са умрели от глад, тоест системно недохранване.
Това се дължи на бедна храна, на това, че децата не са хранени по начин, че да могат да глътнат или да усвоят тази храна, и на страничните ефекти от транквилантите, с които тези деца са тъпкани. Така Самир при ръст 103 см тежи 14 кг, Тодор при ръст 100 см тежи 10 кг, Руса e 114 см и тежи 8 кг. Mария от дома в Петрово – Стара Загора, на 12 години тежи 8 кг и умира от това. Документите показват, че тя е страдала от системно недохранване общо 11 години, тоест през целия си живот.
И така, трийсет и една смърти от глад, осемдесет и чeтири от общо занемаряване, тринайсет от масови зарази, разбирайте лоша хигиена; шест от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; трийсет и шест от пневмония вследствие студ и залежаване; две от насилие. И всички – от престъпна небрежност.
"Д. умира на 14.01.2006 г. в МБАЛ - Сандански. Като причина за смъртта му се сочи "остра сърдечна и дихателна недостатъчност". На 22.06.2005 г. на Д. е назначена хемодиализа. До смъртта му обаче, цели 6 месеца по-късно, детето още не е започнало хемодиализа. Смъртта му най-вероятно се дължи именно на този пропуск. Аутопсия няма." (Петрово).
Смъртите настъпват предимно в студените месеци. Сто четирдесет и девет са настъпили в домовете, а не в болница - децата не са хоспитализирани въпреки тежкото си състояние, а са
оставени да умрат
или са изписани от болничното заведение непосредствено преди смъртта си. Единайсет деца са били късно хоспитализирани. Така например Виктор от Могилино лежи 8 месеца с рана на главата и е закаран в болница едва ден преди да умре от мозъчен оток. Смъртите по правило са неразследвани – безнаказаността е тотална, незащитеността на децата е пълна.
Понякога в смъртните актове като причина за смъртта се пишат абсолютни безсмислици като "други и неуточнени аномалии" или състояния, от които не се умира - като умствена изостаналост, детска церебрална парализа. В повечето случаи аутопсия няма или няма данни за такава. А има виновни.
"...Tихомир и Ахмед се разболяват на 10.08. срещу 11.08.2000 г. със симптоми "висока температура, разстройство, изхождания с примеси на кръв и слуз". На 11.08 д-р Чолакова по телефона, без преглед, предписва лечение, без изолиране или хоспитализация на децата обаче. На следващия ден децата се влошават, с температура 39 градуса. Едва на 13.08. директорът на дома "довел д-р Чолакова, която насочила децата за хоспитализация".
Тихомир и Ахмед са транспортирани до ЦСМП – Котел, където Тихомир, който бил "в много тежко състояние", независимо от предприетите мерки починал. Аутопсия и микробиологично изследване не са направени. Ахмед, който преживява транспортирането до инфекциозно отделение в Сливен, умира късно вечерта там. Направеното му изследване потвърждава дизентерията като основна причина за смъртта. Двете деца са постъпили в дома по-малко от три седмици преди смъртта си." (Медвен)
Проверките на БХК са правени заедно с широк екип експерти (лекари, детски психиатри) и съвместно с прокуратурата. В момента докладите за всеки дом са при нея и се очаква тя да започне разследвания на база на събраните данни и документи. И не само за смъртите, не само за миналото. А и за неща като това, че към момента сто и три деца и младежи страдат от недохранване и следователно има
реален риск да умрат от глад
в това число от болести, които ще ги повалят поради изнемощяването им от глад. Има виновни за това.
Има виновни и за седемте случая на сексуално насилие; за поне осемте случая на физическо насилие. Във всички случаи отделите за закрила на детето са наясно със случилото се, съответната държавна агенция е информирана поне в половината. Не е известно тези институции да са предприели мерки в който и да било случай. Никое дете, пострадало от насилие, не е получило помощ или справедливост.
Има виновни за шестотин двайсет и двата случая на тежки заразни болести и опаразитяване и за починалите вследствие деца. В домове като Медвен, Гомотарци, Сладък кладенец хигиената е драстично лоша и през годините се повтарят множество епидемии - фекално-орални зарази, дизентерия, хепатит. Контролът на ХЕИ/ РИОКОЗ е неефективен – санкции не се налагат нито за констатираните нарушения, нито дори за неизпълнените предписания.
Поне в осем дома се практикува физическа имобилизация на деца - връзване на крайниците или фиксиране към легла, инвалидни колички и други предмети; поставяне на усмирителни ризи с цел контрол. Това е незаконно. Понякога деца стоят вързани с месеци, а в живота им се събират години, които са прекарали насилствено имобилизирани. Това е престъпно и нехуманно. Има виновни за това.
На деветдесeт деца е прилагана
"химическа имобилизация"
с тежки и увреждащи невролептични медикаменти. Тези лекарства не само са предписвани на деца, които нямат психични заболявания, а само умствено увреждане, а понякога са администрирани без психиатър. И aко физическата имобилизация е разрушително насилие за психиката, химическото обуздаване, тоест тъпченето с адски силни лекарства без медицинска нужда, а с цел подчиняване и контрол, смазва и тялото.
Сто шейсет и седем деца са приемали опасни лекарства, често вредни и излишни, някои са били свръхмедикализирани за абсурдно дълги периоди. Така например личният лекар на Гомотарци от години изписва на няколко деца от Гомотарци транквиланта Rivotril за епилепсия - заболяване, каквото те нямат.
Едновременно с това на повечето места липсва грижа дори на елементарно ниво.
Децата се складират. Целта не е да се развият или съществуването им да се осмисли; те изостават изключително в развитието си в голяма степен заради неадекватно обгрижване. Във всички домове липсва квалифициран персонал, в голяма част няма дори лекар. Има поне осемдесет и шест документирани тежки инцидента, които при наличие на качествен и мотивиран персонал биха били предотвратими.
Някои травми въобще не се третират, а за други се реагира с огромно закъснение – така например три деца от дома в Гомотарци – Вергиния, Красимир и Мирослав, са държани по седмица, десет дни със счупено бедро и са "лекувани" с риванол. Петдесет и осем деца се самоувреждат поради неналичието на адекватна грижа.
"...Васко, на 7 г., с диагнози "хипотрофия II-III степен" и "тежка умствена изостаналост", седял изправен в кошарка. Лицето му било омазано с носни секрети, които не били почистени през цялото време на проверката. Ръцете на Васко били разранени от разчесване и той продължавал да ги разчесва." (Рудник)
Има виновни. Отговорност трябва да се търси – сега и в миналото - на персонала на домовете, на обслужващите лекари, на кметовете, които управляват институциите. На министрите на труда. На всички, заради които деинствитуционализацията не се случва, а в домовете болезнено липсват пари и кадри.
На pегионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и на Държавната агенция за закрила на детето. Всички те трябва да отговарят за своите действия или бездействия, довели до глад, насилие, насилствени имобилизации, масови зарази, смърт или обезсмислен живот. Сега е на ход прокуратурата.
** Всички цитати са от докладите на БХК до прокуратурата от лятото на 2010 г.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/09/20/963363_ima_vinovni/
Домовете за деца с увреждания в България - стотици смърти от глад, студ и занемаряване, десетки тровени с медикаменти, връзвани и насилвани, нито един наказан
Надежда се ражда. Hе, това е друга история.
Надеждa се ражда с увреждане. Вкарват я в дом. Tам я фиксират с ремъци за леглото, връзват я в количката й, стягат я в усмирителна риза. Там лежи години в креватчето си и така не пораства никога. Там се клати по цял ден на пода. Там не й се случва нищо. Там се самоуврежда, защото предпочита да чувства болка пред това да не чувства нищо. Там методично блъска главата си в металния крак на леглото. Там изсмуква палеца си дотолкова, че гангренясва и й го отрязват.
Там чеше ръцете си до кръв. Всеки ден, до кръв. Там си играе с камъни. Там яде камъни. Там плаче от глад. Там блъскат каша в устата й, без да я чакат да преглътне. Там никой не я прегръща. Там пищи и вие. Там e тъпкана с лекарства за грешна диагноза. Там е химически обуздавана с медикаменти, които смазват съзнанието и тялото й. Там е горена с гореща вода и кожата й се свлича. Там е удряна, ритана, блъскана, задушавана, хапана. Там с нея се блудства.
После Надежда умира. Ha три умира oт недохранване. На четири умира от раните си, причинени от залежаване. На шест умира oт зарази заради лоша хигиена. На седем умира от измръзване, на осем от удавяне, на девет от задушаване, на десет от обесване.
И всичко това е вярно. Просто Надежда е колективният образ на децата с увреждания в домове в България.
Вчера Българският хелзинкски комитет (БХК) обяви резултатите от проверките на всички домове за деца с умствени увреждания в страната. Това е най-мащабното изследване на тези институции, правено някога от някого. И фактите са от ада. За проверявания период – от днес до десет години назад, е открит чудовищен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си част предотвратими. Става въпрос за
двеста тридесет и осем умрели деца
(петдесет и осем само за последните три години, след скандала около Могилино и цялото "задвижване" на държавната машина тогава). Това е гигантски процент смъртност – имайки предвид, че популацията на тези домове към момента е малко над хиляда деца. По-важното – тезата, че тези деца умират от уврежданията си, натрапвана с години, e разбита завинаги.
Повечето от тези деца са убити. И това е установимо дори по документи. След десетки хиляди изчетени страници медицинска и друга документация, близо трийсет проверки на място и стотици проведени интервюта можем да заявим категорично, че поне три четвърти от всички смърти са били предотвратими.
Трийсет и едно деца са умрели от глад, тоест системно недохранване.
Това се дължи на бедна храна, на това, че децата не са хранени по начин, че да могат да глътнат или да усвоят тази храна, и на страничните ефекти от транквилантите, с които тези деца са тъпкани. Така Самир при ръст 103 см тежи 14 кг, Тодор при ръст 100 см тежи 10 кг, Руса e 114 см и тежи 8 кг. Mария от дома в Петрово – Стара Загора, на 12 години тежи 8 кг и умира от това. Документите показват, че тя е страдала от системно недохранване общо 11 години, тоест през целия си живот.
И така, трийсет и една смърти от глад, осемдесет и чeтири от общо занемаряване, тринайсет от масови зарази, разбирайте лоша хигиена; шест от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; трийсет и шест от пневмония вследствие студ и залежаване; две от насилие. И всички – от престъпна небрежност.
"Д. умира на 14.01.2006 г. в МБАЛ - Сандански. Като причина за смъртта му се сочи "остра сърдечна и дихателна недостатъчност". На 22.06.2005 г. на Д. е назначена хемодиализа. До смъртта му обаче, цели 6 месеца по-късно, детето още не е започнало хемодиализа. Смъртта му най-вероятно се дължи именно на този пропуск. Аутопсия няма." (Петрово).
Смъртите настъпват предимно в студените месеци. Сто четирдесет и девет са настъпили в домовете, а не в болница - децата не са хоспитализирани въпреки тежкото си състояние, а са
оставени да умрат
или са изписани от болничното заведение непосредствено преди смъртта си. Единайсет деца са били късно хоспитализирани. Така например Виктор от Могилино лежи 8 месеца с рана на главата и е закаран в болница едва ден преди да умре от мозъчен оток. Смъртите по правило са неразследвани – безнаказаността е тотална, незащитеността на децата е пълна.
Понякога в смъртните актове като причина за смъртта се пишат абсолютни безсмислици като "други и неуточнени аномалии" или състояния, от които не се умира - като умствена изостаналост, детска церебрална парализа. В повечето случаи аутопсия няма или няма данни за такава. А има виновни.
"...Tихомир и Ахмед се разболяват на 10.08. срещу 11.08.2000 г. със симптоми "висока температура, разстройство, изхождания с примеси на кръв и слуз". На 11.08 д-р Чолакова по телефона, без преглед, предписва лечение, без изолиране или хоспитализация на децата обаче. На следващия ден децата се влошават, с температура 39 градуса. Едва на 13.08. директорът на дома "довел д-р Чолакова, която насочила децата за хоспитализация".
Тихомир и Ахмед са транспортирани до ЦСМП – Котел, където Тихомир, който бил "в много тежко състояние", независимо от предприетите мерки починал. Аутопсия и микробиологично изследване не са направени. Ахмед, който преживява транспортирането до инфекциозно отделение в Сливен, умира късно вечерта там. Направеното му изследване потвърждава дизентерията като основна причина за смъртта. Двете деца са постъпили в дома по-малко от три седмици преди смъртта си." (Медвен)
Проверките на БХК са правени заедно с широк екип експерти (лекари, детски психиатри) и съвместно с прокуратурата. В момента докладите за всеки дом са при нея и се очаква тя да започне разследвания на база на събраните данни и документи. И не само за смъртите, не само за миналото. А и за неща като това, че към момента сто и три деца и младежи страдат от недохранване и следователно има
реален риск да умрат от глад
в това число от болести, които ще ги повалят поради изнемощяването им от глад. Има виновни за това.
Има виновни и за седемте случая на сексуално насилие; за поне осемте случая на физическо насилие. Във всички случаи отделите за закрила на детето са наясно със случилото се, съответната държавна агенция е информирана поне в половината. Не е известно тези институции да са предприели мерки в който и да било случай. Никое дете, пострадало от насилие, не е получило помощ или справедливост.
Има виновни за шестотин двайсет и двата случая на тежки заразни болести и опаразитяване и за починалите вследствие деца. В домове като Медвен, Гомотарци, Сладък кладенец хигиената е драстично лоша и през годините се повтарят множество епидемии - фекално-орални зарази, дизентерия, хепатит. Контролът на ХЕИ/ РИОКОЗ е неефективен – санкции не се налагат нито за констатираните нарушения, нито дори за неизпълнените предписания.
Поне в осем дома се практикува физическа имобилизация на деца - връзване на крайниците или фиксиране към легла, инвалидни колички и други предмети; поставяне на усмирителни ризи с цел контрол. Това е незаконно. Понякога деца стоят вързани с месеци, а в живота им се събират години, които са прекарали насилствено имобилизирани. Това е престъпно и нехуманно. Има виновни за това.
На деветдесeт деца е прилагана
"химическа имобилизация"
с тежки и увреждащи невролептични медикаменти. Тези лекарства не само са предписвани на деца, които нямат психични заболявания, а само умствено увреждане, а понякога са администрирани без психиатър. И aко физическата имобилизация е разрушително насилие за психиката, химическото обуздаване, тоест тъпченето с адски силни лекарства без медицинска нужда, а с цел подчиняване и контрол, смазва и тялото.
Сто шейсет и седем деца са приемали опасни лекарства, често вредни и излишни, някои са били свръхмедикализирани за абсурдно дълги периоди. Така например личният лекар на Гомотарци от години изписва на няколко деца от Гомотарци транквиланта Rivotril за епилепсия - заболяване, каквото те нямат.
Едновременно с това на повечето места липсва грижа дори на елементарно ниво.
Децата се складират. Целта не е да се развият или съществуването им да се осмисли; те изостават изключително в развитието си в голяма степен заради неадекватно обгрижване. Във всички домове липсва квалифициран персонал, в голяма част няма дори лекар. Има поне осемдесет и шест документирани тежки инцидента, които при наличие на качествен и мотивиран персонал биха били предотвратими.
Някои травми въобще не се третират, а за други се реагира с огромно закъснение – така например три деца от дома в Гомотарци – Вергиния, Красимир и Мирослав, са държани по седмица, десет дни със счупено бедро и са "лекувани" с риванол. Петдесет и осем деца се самоувреждат поради неналичието на адекватна грижа.
"...Васко, на 7 г., с диагнози "хипотрофия II-III степен" и "тежка умствена изостаналост", седял изправен в кошарка. Лицето му било омазано с носни секрети, които не били почистени през цялото време на проверката. Ръцете на Васко били разранени от разчесване и той продължавал да ги разчесва." (Рудник)
Има виновни. Отговорност трябва да се търси – сега и в миналото - на персонала на домовете, на обслужващите лекари, на кметовете, които управляват институциите. На министрите на труда. На всички, заради които деинствитуционализацията не се случва, а в домовете болезнено липсват пари и кадри.
На pегионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и на Държавната агенция за закрила на детето. Всички те трябва да отговарят за своите действия или бездействия, довели до глад, насилие, насилствени имобилизации, масови зарази, смърт или обезсмислен живот. Сега е на ход прокуратурата.
** Всички цитати са от докладите на БХК до прокуратурата от лятото на 2010 г.
Просто цялото това нещо е потресаващо,а за безхаберието на държавните институции нямам думи 
/, познавам и такива, които гледат такова в къщи - прозорците са с решетка, на леглото има само пружина и одеало /всички дюшеци направи на дреб/, в стаята има акумулираща печка. Ако отиде в другите стаи - всичко събаря по земята. На тези хора не им е лесно, и никога не е било.... На другите, които оставиха детето, също ...