- Публикувана: 19 септ. 2010, 20:25 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2010, 01:27 ч.
Бихте ли желали мъжът ви да присъства на раждането?
Мъжът ми не искаше.Аз исках.Сега ми се струва по-добре,че не е бил.Секциото,пък и естественото раждане едва ли са най-приятните гледки.Така или иначе му дадоха детето само няколко минути след като се появи,а това беше единствената ми идея да искам да е до мен.Екипът,с който бях даже ме веселеше,та нямах особена нужда от подкрепа.
Nesiha Нали 
Де да можеше.
И аз на моя това му казах, той е най-ентисиазирания татко, който познавам.
От тестта пeeше и говореше с корема ми, от първия до последния преглед с мен,
раждането и всеки преглед при педиатърката.
Къпе, храни преоблича, приспива, само не я износи и роди
Де да можеше.
И аз на моя това му казах, той е най-ентисиазирания татко, който познавам.
От тестта пeeше и говореше с корема ми, от първия до последния преглед с мен,
раждането и всеки преглед при педиатърката.
Къпе, храни преоблича, приспива, само не я износи и роди
По никой начин!
Никак не мога да си представя как ми гледа вътрешностите 
Момента и решението са лични за всекиго.
Аз съм адски страхлива и бях съгласна мъжа ми да е с мен по време на раждането и на двете ни деца.
Нито се е погнусил от мен след това, нито нещо му стана. Дори е много горд, че знае всяка секунда от появата на децата си, с не от това как съм изглеждала аз.
После как ми е помагал след ражданията с всичко - и къпане, и простиране на дрешки, и повиване, хранене, смяна на памперси.....
Аз съм адски страхлива и бях съгласна мъжа ми да е с мен по време на раждането и на двете ни деца.
Нито се е погнусил от мен след това, нито нещо му стана. Дори е много горд, че знае всяка секунда от появата на децата си, с не от това как съм изглеждала аз.
После как ми е помагал след ражданията с всичко - и къпане, и простиране на дрешки, и повиване, хранене, смяна на памперси.....
Аз отчитам като грешка фактът, че мъжът ми не присъства на раждането. Не заради друго, а защото се държаха с мен като с животно, при все, че раждах в частна болница срещу солидна сума.
Иначе мъжът ми е непукист и нито щеше да припада, нито щеше да се гнуси, или пък недай си боже - да се откаже во веки веков от секса Трябваше да бъде там, за да си гарантирам по-добро отношение от страна на персонала.
Доколкото съм запозната, никой не кара съпрузите да асистират при раждането. Мястото им не е между краката на жената, а заемат скромното място на "последния ред", ако мога така да се изразя.
Иначе мъжът ми е непукист и нито щеше да припада, нито щеше да се гнуси, или пък недай си боже - да се откаже во веки веков от секса
Трябваше да бъде там, за да си гарантирам по-добро отношение от страна на персонала.Никак не мога да си представя как ми гледа вътрешностите
Доколкото съм запозната, никой не кара съпрузите да асистират при раждането. Мястото им не е между краката на жената, а заемат скромното място на "последния ред", ако мога така да се изразя.
На самото раждане не, но докато чаках това да се случи да,
много исках да е до мен, имах нужда от това, беше ме страх малко.
А по време на раждане...ми най- малкото щеше да ми е до него или и той да напъва с мен
Нямам нищо против, всеки сам решава какво да прави, но за мен решението беше това-
Не, не пожелах на това раждане да присъства, едва ли ще поискам и на следващото!
много исках да е до мен, имах нужда от това, беше ме страх малко.
А по време на раждане...ми най- малкото щеше да ми е до него или и той да напъва с мен
Нямам нищо против, всеки сам решава какво да прави, но за мен решението беше това-
Не, не пожелах на това раждане да присъства, едва ли ще поискам и на следващото!
Моят мъж присъства и никой от двама ни нее съжалил за това и до сега.
Чакахме разкритието 9 часа и през това време ни беше хубаво заедно-говорехме си,държахме се за ръце,чете ми вестник....
Излезе от стаята само за да ми поставят епидуралната упойка по молба на екипа.
Плакахме и двамата ,когато сложиха бебчо на корема ми-от щастие,от облекчение ,че всичко е минало добре...После излезе с бебето-да гледа какви процедури му правят от вън-"да не го сменят"
После пак остана с мен ,чак докато ме качиха в стаята ми....Все още обичаме да си говорим как е изглеждал малчо в първите минути живот.
Ако ми предстоеше раждане утре,пак щяхме да сме двамата...
Присъствието му не е навредило на отношенията ни,нито на секса...Е,в първите дни казваше на хората,че "сме раждали"
По време на раждането придружителят остава на стол до главата на родилката-какви черва и карантии може да види?!Някои имат доста развинтено въображениеА и,ако работата загрубее ,милото винаги може да излезе.
*destiny
Чакахме разкритието 9 часа и през това време ни беше хубаво заедно-говорехме си,държахме се за ръце,чете ми вестник....
Излезе от стаята само за да ми поставят епидуралната упойка по молба на екипа.
Плакахме и двамата ,когато сложиха бебчо на корема ми-от щастие,от облекчение ,че всичко е минало добре...После излезе с бебето-да гледа какви процедури му правят от вън-"да не го сменят"
После пак остана с мен ,чак докато ме качиха в стаята ми....Все още обичаме да си говорим как е изглеждал малчо в първите минути живот.
Ако ми предстоеше раждане утре,пак щяхме да сме двамата...
Присъствието му не е навредило на отношенията ни,нито на секса...Е,в първите дни казваше на хората,че "сме раждали"
По време на раждането придружителят остава на стол до главата на родилката-какви черва и карантии може да види?!Някои имат доста развинтено въображение
А и,ако работата загрубее ,милото винаги може да излезе.*destiny
Цитат
Освен това смятам, че много мъже и жени са в пълна заблуда точно как изглежда раждането, да не говорим, че не всички протичат еднакво, за естествените иде реч.
Постепенно се отърсваме от разбирането, че раждането е чисто женска магия и мястото на мъжа е зад вратата с пура. Кошмарни ми бяха и двете раждания по тази причина - взимат ти дрехите, обличат ти нощница и оставаш сама. Нямаше и гсм - и.
Никак не мога да си представя как ми гледа вътрешностите
Доколкото съм запозната, никой не кара съпрузите да асистират при раждането. Мястото им не е между краката на жената, а заемат скромното място на "последния ред", ако мога така да се изразя.
Абсолютно.
Много ми е смешно като се заговори за вътрешности, кървища и тн.
Първо мъжът ми не е бил там където е мястото на доктора и акушерката, а до главата ми, второ момента на изгонването при мен беше 15м и ролята му в него беше изключително важна, но не с вътрешностите ми
Плануваме още едно бебче и той не може да си представи, че няма да присъства, не бих си и помислила да го лиша от възможността да участва във всеки миг от появата на детето му.
Nesiha Да, уцелих.
Няма брат, имам зълва.
И двамата не сме имали желание таткото да присъства на раждането. Изобщо не ми се вписваше в картинката и не виждах какво ще прави при мен. Чувствах се достатъчно силна и уверена и не съм имала нужда нито от компания, нито от подкрепа. Сама не съм се чувствала. И двата пъти имаше голям екип около мен, просто им се доверих. Никой не се е държал лошо, напротив.
Има един много стар виц точно по тази тема,може някоя от вас да го знае, но нищо ще го напиша заради другите
Имало едно семейство с много деца.След всяко раждане мъжът казвал на жената:
-Скъпа,следващият път ще раждаме двамата.
След тези му думи не минало много време и жената пак забременяла.Дошло времето за раждане и тя напомнила на съпруга си,че е обещал да раждат двамата.Той куражлията и отвърнал:
-Да, бе жена,ще раждаме.Кажи какво да правя?
-Като дойде времето да се ражда детето ще разбереш.-отвърнала тя.
Настъпил заветният миг и жената казала на бъдещият татко да се качи на тавана точно над стаята в която тя ще ражда.Там да направи една дупка на пода,после да вземе едно въже,с него да си върже топките и другият му край да го пусне през дупката.В долната стая тя хванала пуснатото въже и при всяка болка, и при всеки напън дърпала въжето.Тя напъвала долу,той крещял от горе.След края на раждането,мъжът казал:
-Жена,повече няма да раждаме,нито ти,нито аз!
Имало едно семейство с много деца.След всяко раждане мъжът казвал на жената:
-Скъпа,следващият път ще раждаме двамата.
След тези му думи не минало много време и жената пак забременяла.Дошло времето за раждане и тя напомнила на съпруга си,че е обещал да раждат двамата.Той куражлията и отвърнал:
-Да, бе жена,ще раждаме.Кажи какво да правя?
-Като дойде времето да се ражда детето ще разбереш.-отвърнала тя.
Настъпил заветният миг и жената казала на бъдещият татко да се качи на тавана точно над стаята в която тя ще ражда.Там да направи една дупка на пода,после да вземе едно въже,с него да си върже топките и другият му край да го пусне през дупката.В долната стая тя хванала пуснатото въже и при всяка болка, и при всеки напън дърпала въжето.Тя напъвала долу,той крещял от горе.След края на раждането,мъжът казал:
-Жена,повече няма да раждаме,нито ти,нито аз!
Постепенно се отърсваме от разбирането, че раждането е чисто женска магия и мястото на мъжа е зад вратата с пура. Кошмарни ми бяха и двете раждания по тази причина - взимат ти дрехите, обличат ти нощница и оставаш сама. Нямаше и гсм - и.
Отърсваме се, да... но разочароващо постепенно. Прекалено бавно.