Отказва да заспива в леглото си...

  • 1 949
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 78
Здравейте!
От около вече два месеца насам дъщеря ми, която е на 3г. и 1м. все по настоятелно започна да отказва да заспива в легълцето си.
До преди половин година, когато ставаше време за сън, просто си я целувах, оставях я в леглото( като вечер даже и на загасена лампа) и излизах от стаята. Оттогава насам се започна първо с "хайде да си полежим малко на спалнята"(нямаме детска стая и нейното легулце е в нашата спалня, минахме през "като излизаш, ама нали ще оставиш вратата отворена", после през "малко ще стоиш тук"(т.е. слагам я в леглото й, а аз или лягам на спалнята, или сядам и чета нещо, лампата(нощната) вече започна да остава светната - тя така искаше и сега вече сме на "ще заспивам на спалнята, нали"(т.е аз лягам на спалнята, тя до мен и така) и започва да реве и да се тръшка, ако се опитвам да я сложа в леглото... лошото обаче е, че като я сложа на спалнята доста често не заспива по час, час и половина и непрекъснато се закача с мен, говори и изобщо разсейва заспиването с най различни неща. Притеснявам се, че става много късно - 11.00 - 11.30 докато заспи. Няколко пъти съм си изпускала нервите( което хич не е похвално, разбира се) и съм й се скарвала много - направи ми впечатление обаче, че като й се скарам ама много( с повишаване на гласа и някаква заплаха, напр., че ще излезна от стаята) и след това до 10мин е заспала - чак не мога да го проумея и не ми се иска да става така. А ако все пак успея да я сложа в леглото, заспива по- бързо. Чудя се как во да предприема, не ми се иска това положение да продължава???...
Не мога да разбера, дали я е стах от нещо или просто не иска да заспива и се чуди как да остане по-дълго будна.
Тези изпълнения са абсолютно за всяко било то обедно или вечерно заспиване.
Само искам да удочня, че гледам да я слагам да спи, когато наистина й се спи, не спазвам кой знае какъв режим, понякога даже се случва на обяд изобщо да не заспи.

# 1
  • Мнения: 2 090
Може би наистина се страхува от нещо Rolling Eyes,щом досега е заспивала сама.
Синът ми до скоро също беше така със заспиването,но при него имаше и други фактори-бебе вкъщи,отделяне в детска стая...а и 3 години беше спал при мен.Появиха се много страхове изведнъж-от тъмното,от кучетата(които се чуват да лаят нощем навън),от това че е сам(макар,че е със сестра си в стаята,но не е като да е с мама).И доста се борихме с тях.Опитах се да ''заговорнича'' с него.Решихме,че всяка вечер ще си имаме време само за нас,когато другите заспят.И ще си говорим за ''тайни'' неща,които другите няма да знаят.Гушвах го,в неговото легло,и ...детето започна да споделя,за случки през деня,за страхове,за чувства.Това много ме улесни.Сега си заспива веднага след прочитането на приказката за лека нощ.Но детето ми е по-голямо от твоето,на 4 и половина е.

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Моята дъщеря е все още така.Ако я сложа малко по-рано започва да ожаднява,огладнява...... и така пак го проточваме до 23:30 заспиването.Като легнем винаги я оставям да бъбри 10-15 минути и после и казвам,че много ми се спи.Затварям очи и се правя на заспала.Понякога заспива за 5-10 минутки,но зависи също дали е спала след обяд.Ако е спала/при баба си или на градина/ е още по-трудно.Понякога и казвам че имам да мия 8,12,14,18 Crazy чиний.Тя казва дай да ги преброя-броим ги с пръстите на ръцете и излизам,че много работа имам  Twisted Evil.Естествено свети лампата на терасата-някак е по-приглушена светлината и в същото време си е светло.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 4
И ние имаме същия проблем.Моят син /на 6 г./  постоянно се буди през  нощта  и иска  да  стоя при него докато заспи и  това  по 3-4 пъти  на нощ, а  имаме  и малко бебе на 4 мес..Просто не знам  какво  да правя , казвам че вече е голям  почти ученик, а  пък  не може да спи сам в стаята си, но той продължава  с  приспиването , все да стоя  до него, че и заспива  към 23 ч., а  аз вече съм  изтощена  и искам сън , защото  и бебето се буди през нощта да яде. Абе  въобще  цирк.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 610
Според мен минава през различни фази.Големия заспиваше с мен за ръка до 5г-но и тогава имаше периоди да заспива сам с играчка или след приказка,просто до период.Дребното заспиваше сам до около 2-2,5г в неговото легло в спалнята,после в детската  стая с брат си,после и там искаше компания,после пък тотално отказа да си ляга там и в продължение на няколко месеца спеше с нас на спалнята.Сега пак е до момент-може да си заспи и сам на неговото си легло,може и при нас да иска.Просто в различно време имат нужда от различно нещо и затова.Аз се успокоявам с факта,че на 15г. едва ли ще иска да спи с нас  Joy

# 5
  • Мнения: 1 547
Няколко пъти съм си изпускала нервите( което хич не е похвално, разбира се) и съм й се скарвала много - направи ми впечатление обаче, че като й се скарам ама много( с повишаване на гласа и някаква заплаха, напр., че ще излезна от стаята) и след това до 10мин е заспала - чак не мога да го проумея и не ми се иска да става така.

Мнението ми е, че докато смяташ повишаването на тон за "изпускане на нервите" и предупрежденията - за "заплахи", няма да постигнеш особен успех. Колкото и да не ти се иска, детето си е дете и би пробвало всякакви средства, с които да тества границите. Оставиш ли го на спокойствие да се лигави и експериментира с капризи, ще го прави до полунощ, докато капне от умора. И тук идва въпросът, кое предпочиташ ти - да се държиш твърдо и да не го допускаш, осигурявайки по този начин здравословен час на заспиване или да бездействаш, поставяйки себе си в незначителна роля и примирявайки се с нездравия детски режим?

# 6
  • София
  • Мнения: 44 111
а защо не пробваш пак да я оставяш сама да заспива... може да си измишляш причина - че си много гладна и искаш да ядеш или нещо подобно, пък тя в това време да е заспива бързичко...
Положително акто си в стаята почече й пречиш защото й е приятно да си бъбрите...

Предполагам ако сега и детето тръгне на градина може и да помогне - ще става рано, ще се уморява и ще заспива по-лесно защото просто ще е много уморена....може сега просто да спи повече  и да не си изразходва достатъчно енергията и реално да не й се спи особенно като я слагаш.

# 7
  • Мнения: 78
Ами то моя "повишен тон" обаче си е направо доста силничко викане(защото аз и без друго не говоря много тихо) и даже виждам как тя се втрещява - чак се притеснявам да не я стресирам така... Знам, че пробва до къде са границите и доста често, за да постигне своето направо е склонна чак да посинее от рев, но не се отказва и това започна да се повтаря почти всяка вечер - и от това се притеснявам, че кажи-речи преди всяко заспиване реве и се тръшка...
Опитвам пак да я оставям сама, но тя не ще и да чуе никакви причини - или започва веднага да плаче или ако случайно все пак успея да излезна от стаята, точно след 2мин започва да ме вика... пробвала съм и да не й отгоравям известно време на повикванията, но ако не се отзова бързо, пак започва да плаче...

# 8
  • Мнения: 1 726
Здравейте!
От около вече два месеца насам дъщеря ми, която е на 3г. и 1м. все по настоятелно започна да отказва да заспива в легълцето си.

Точно на същата възраст и моята дъщеря, която от бебе си е спяла в нейно легло и на 2 г бях отделила в друга стая, отказа да спи сама и започна да идва при нас. След като няколко седмици се измъчих посред нощите да ставам и да я връщам обратно и да я приспивам отново, накрая просто я оставих щом е дошла при нас да остане при нас да спи. Казваше че се страхува и че не иска сама. Чак това лято престана да идва при нас, но аз все още съм при нея докато заспи.

# 9
  • Мнения: 503
На 3 години не й трябват причини да спи в своето легло, а правила. Ако твърдо отстояваш правилото детето да спи в своето легло, просто не й позволявай да идва на спалнята и се постарай детето да разбере, че номерът му няма да мине. Едва ли се страхува от нещо, просто се глези, нормално е, всички деца на тази възраст и по-рано пробват границите. Ако веднъж й дадеш да спи на спалнята след като се е тръшкала за това, следващия път какво ще направи? Разбира се, че пак ще се тръшка, че й повече - нали знае, че номерът може да мине. Децата много добре знаят с кого докъде могат да стигнат. Ако й позволяваш да стига далеч, ще го прави Wink

# 10
  • Мнения: 636
Може ситуацията да не е - "отказва да заспива в леглото си", а "иска да спи при нас"

# 11
  • Мнения: 46 516
На 3 години не й трябват причини да спи в своето легло, а правила. Ако твърдо отстояваш правилото детето да спи в своето легло, просто не й позволявай да идва на спалнята и се постарай детето да разбере, че номерът му няма да мине. Едва ли се страхува от нещо, просто се глези, нормално е, всички деца на тази възраст и по-рано пробват границите. Ако веднъж й дадеш да спи на спалнята след като се е тръшкала за това, следващия път какво ще направи? Разбира се, че пак ще се тръшка, че й повече - нали знае, че номерът може да мине. Децата много добре знаят с кого докъде могат да стигнат. Ако й позволяваш да стига далеч, ще го прави Wink

Аз имам същия "проблем". Но без тръшкането, няма рев, няма нищо. Просто ни изчаква нощем да заспим и идва като тихичко се намърдва често без да я усетим. Като се събудим и я върнем, на следващото събуждане е кацнала пак. Обясняване, наказания, нищо не променя нещата.
До 2 г. си спеше сама, както детето на авторката - Лека нощ, гася и излизам, никакви проблеми  newsm78 

# 12
  • Мнения: 2 070
А защо не пробваш да легнеш до нея, да и прочетеш или разкажеш приказка, да и изпееш песничка и после да кажете лека нощ на книжката и лека нощ например на всяка една част от тялото и така. После затваряш очите и се правиш на заспала, в началото може да се тръшка или да си бърбори нещо, да иска вода и тн, да трае малко повече заспиването, но постепенно ще свикне и ще заспива все по-бързо. Ако детето го е страх от нещо няма да стане по-спокойно, ако продължиш да го оставяш просто така да заспива само...
На теб по принцип какво ти идва от вътре да направиш, за да е спокойно детето?

Отделно на това -зависи ти как приемаш нещата. Чувала ли си за привързано родителство? Знаеш ли какви са НЕЙНИТЕ потребности?
Ако това не е просто глезотия, а нужда.
Ако спи с вас по-спокойна ли е?
Пробвали ли сте варианти да заспите с нея или тя при вас и после да я преместите?

# 13
  • Мнения: 2 070
Ами то моя "повишен тон" обаче си е направо доста силничко викане(защото аз и без друго не говоря много тихо) и даже виждам как тя се втрещява - чак се притеснявам да не я стресирам така... Знам, че пробва до къде са границите и доста често, за да постигне своето направо е склонна чак да посинее от рев, но не се отказва и това започна да се повтаря почти всяка вечер - и от това се притеснявам, че кажи-речи преди всяко заспиване реве и се тръшка...
Опитвам пак да я оставям сама, но тя не ще и да чуе никакви причини - или започва веднага да плаче или ако случайно все пак успея да излезна от стаята, точно след 2мин започва да ме вика... пробвала съм и да не й отгоравям известно време на повикванията, но ако не се отзова бързо, пак започва да плаче...

Сега прочетох и това. Чудя се винаги как човек може да има нерви за подобно нещо. Аз лично бих била далеч по-спокойна, ако детето е спокойно, защо всичко трябва да е пробване на границите или глезотия, какво ако е потребност??? детето е малко...

Ти си знаеш! Успех!

# 14
  • Мнения: 3 634
Когато бях малка не желаех да спя на леглото, което ми бяха приготвили нашите. Просто се страхувах, а не ми беше първата самостоятелна стая или легло. В жилището на родителите ми все още има легло на "онова място", но аз никога не лягам на него, спя на канапето. Не вярвам в енергии и т.н., но онази част на стаята наистина ме отблъсква по някакъв начин.

Общи условия

Активация на акаунт