Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Тъй де  Ама понякога става така, че двама души си мислят, че съдбата иска нещо (или че за другия човек е желателно и полезно да бъде пуснат). Та се пускат без коментари и обсъждане, без комуникиране. Единия мисли, че съдбата го иска - и тегли чертата. Ала е пропуснал да попита другия  И съдбата поема по една грешна посока, нежелана и от двамата.




  Съгласна! Само да поясня, че в ситуации като гореописаната от мен, е добре да има диалог, вместо да се гадае какво иска съдбата 




  Аз също! Едно е да подадеш трамплин някому и да го оставиш да реши дали да го ползва, друго е да стоиш до него, повтаряйки : Скачай! Скачай де!


Маргало 

Още не мога да прежаля баба...
Вече не мисля толкова, но не мога да спра тъгата. А и не трябва. Вярвам, че така поне тря осъзнава колко съм я обичала, защото някак си не успях да й го покажа преди смъртта й.
Милата ми, добра баба. Само тя ме е обичала толкова истински, колкото би могъл да мечтае всеки човек.
Приемам смъртта, когато животът вече е бил в заника си. Но не отхвърлям тъгата.

Май за доста хора  важи това усещане.

Повечето мои познати, изгубили близък човек, се чувстват така - имат усещането, че нещо не са доизказали, не са показали докрай обичта си, не са направили всичко възможно...
Но аз наистина не успях да бъда до нея. А можех. Можех и да я предпазя. Още можеше да е сред нас. Но се успокоявам и аз с разни такива като...така е трябвало да стане...
Макар да зная, че е само за моя употреба, да намали чувството ми на вина. А скръбта си е еднаква, тя не може да се контролира. Изгубиш ли нещо, което много си обичал, няма как да не тъжиш.
Баба беше православна християнка. Звучи безумно, но тя все се притесмяваше, че на погребението й ще взема да отига с неподходящо облекло и ще е срам и резил
Сладката ми тя...
Държеше на някои неща. Е, скъсах се от рев на поклонението. На погребението не отидох, защото тъкмо бях родила, не било хубаво, казаха. Искаха даже изобщо да не ходя, но нямаше сила, която да ме спре да се сбогувам с нея.
Мисля, че ако наистина има душа, която гледа отнякъде, тя беше доволна да види, че плача.
Макар че не плачех, а направо си ридаех. Какъв кошмар, не е истина просто тая болка.

Твоят Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

Напълно съгласна, Рози!   Много неща не са ни ясни... затова  е важно наистина, как приемаме нещата! 


Мъргалче, как си днес....  

Вела...за Ангела на Земята!  

КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина
от тук
http://prit4ite.blogspot.com/2010/04/blog-post_22.html

Клонче,аз така чувствам дядо си...   Помня  някои силни моменти... Спомням си , как ме държеше на коленете си с часове и ми се радваше, а аз много го гушках...почти  постоянно... А той имаше брада и  аз все  му галех брадата, а баба ми се кикотеше и казваше.."Какво го галиш тоя ужасно  бодлив таралеж? " А аз...- " Не е верно! Моя дядо има най-хубавата  брада, от всички други дядовци! "

Много ме е обичал...била съм любимата му внучка, така казва баба ми. Когато е починал,аз съм била на 6 годинки,...Цялото семейството  бяхме заминали  за Русия...Майка ми научи новината по телефона , от баба ми и припадна на земята...а аз се скъсах от рев...

Баба ми казва, че в  нощта преди да почине, ме  е сънувал,  и на другия ден  щастлив казал на баба ми- Велке,  сънувах Мигленчето ! Милия ми дядо, колко ме е обичал... Имахме много силна връзка .А аз бях на толкова хиляди километра и не можах да се сбогувам с любимия си дядо...

Имам негови снимки  и си го гледам много често...


darena...много истински неща!  

Вела, това с текста ,мого интересно... Обаче  наистина така, че не четем буква по буква, а цялата дума...Сега се замислих, с този текст    Аз се запънах само на едно местенце...с  думата "Остлооанто"   Чудех се...хм,какво е това..  Не знам като чета, но като пиша,  така ми препуска мозъка ,  че после почти винаги трябва да си редактирам постовете, заради грешките...  



Аз пък това не го мога...    Когато чета книга, трябва цялото ми внимание да е само в  книгата...

Признах ви...wow !    Как успявате да правите и трите неща едновременно...  За мен е абсурд...  

Вървял човек и срещнал собствената си мисъл.
-Ти как се оказа тук без мен? - възмутил се човекът.
-Сама си станах стопанин.
-Но как така? - възмутил се човекът. - Износих те, родих те, храних те, а ти взе и ме захвърли!
-Пораснах ...





 Хубав ден

Вместо Добро утро ще ви копна част от книгата "Истинска магия" на Уейн Дайър , която чета за 2 или 3 път и я виждам всякаш с различни очи.  

Вие сте дошли на този свят за някакъв период от време, което прекарвате в тяло с ограничени възможности. Но умът ви не познава граници. Той е безграничен, не притежава форма и има безпределна способност да твори каквото поиска чудо, стига да уважавате възможностите му. Ако иска, може да обитава болно тяло, да се развива в обременено семейство, да принадлежи на депресирана, стеснителна личност, да заеква, да има среден или гениален коефициент на интелигентност и купища фобии и страхове. Може дори да избере да вярва, че няма никакъв избор и да убеди другите в същото.

А може и друго. Може да използва безграничната си невидима сила, за да направи човека чудотворно могъщ. С помощта на магическото мислене можете да оставите зад себе си старите придобити убеждения и да разберете, че има хора, които се справят с привидно непреодолими проблеми. После в мислите си ще разберете, че ако един човек може да преодолее шизофренията или маниакално-депресивната психоза, а друг може да стане лекар ,въпреки че има проблеми в говора или дори забавено развитие, силата, която протича през тях и им е помогнала да направят тези чудеса, е достъпна и за вас и можете да я използвате за да станете такива, каквито искате. Хората, които мислят магически, казват: „Вярвам в това, знам и ще го направя с помощта на духовните си сили. Такова е моето намерение!"

Успех на всички вълшебници.

Здравейте и от мен!
В този ред на мисли нека и аз ви препоръчам горещо книгата на Наталия Правдина,която изгълтах за 1 ден. За мен тя остава като един ежедневен наръчник-просто е чудесна и е написна на много приятен лек език

"Богатството е в ръцете ми"- Талисман на изобилие за Новата жена

мили феи,добро утро!!!!
както винаги страшно много ме очаровахте и върнахте енергията и силата ми!винаги намирам точните думи в тази тема ,които по един или друг начин ми помагат да разбера страшно много неща за самата себе си!и винаги тези думи или мисли са в точния момент за мен!
знам че пиша рядко че не участвам активно в дискусиите ,но за момента чета няколко книги за да мога да разбера повече неща и след това смятам че ще мога компетентно също да мога да участвам в тази невероятна тема!!!

ДОБРО УТРО И ОТ МЕН!

Добър ден и от мен 
...............2. ЩЕ УСВОЯВАШ УРОЦИ

Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.

Всеки от нас има свое собствено предназначение и следва собствена учебна програма, уникална и независима. За да се овладеят, уроците трябва да се изживеят. Приемай всеки човек за свой учител и всяка ситуация - за поредния урок.
Предизвикателството на Правило 2 е да следваш единствено собствения си път, като усвояваш персоналните си уроци. Тогава ще успееш да разкриеш мистерията на своето предназначение и да го изпълниш. Ще престанеш да се изживяваш като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установиш контрол над собствения си живот.
Докато се бориш да откриеш и опознаеш себе си, ще научиш важните уроци на отвореността, избора, справедливостта и непринудеността.

Отвореност: "Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." Йон Кабат-Зен.

Избор: "Пред Слънцето и Луната твърдо заявявам, че ще правя това, което сърцето ми нарежда и което носи радост на душата ми." Ралф Уолдо Емерсън.

Справедливост: "Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака." Неизвестен автор.

Непринуденост: "Когато следвате съдбата си, вие храните своята душа." Харолд Кушнер............
От "Ако живота е игра " на д-р Чери Картър-Скот

Хахаха, Desss, това по повод


ли беше? 

Усмихната неделя!