Странни промени в поведението на 1г и 10м

Ще ти кажа, че при нас е същото от около 2 седмици, без детето да се е разделяло за секунда от нас, и без да има промяна в режима му. Аз имам чувството, че е от възрастта, навлизат в такъв период. Почти за всичко се тръшка и упорства. Търпение, обяснения, защото вече разбират...това е за мен варианта. А при теб най-вероятно се е насложило и с липсата ви. Дано се оправите бързо!

Ще ти кажа,че според мен така си ,,отмъщава,,задето сте го оставили.И моята беше така/оставихме я на свекърите за 3дни/като си я взехме,не си я познах.И съм сигурна,че са я гледали по-добре от мен/свекърва ми е вроден педагог/После за седмица-две всичко си дойде на мястото. Не може да разбере защо се е наложила тази промяна,колкото и да му е било приятно с баба и дядо,то иска цялото ти внимание и сега е объркано,,Я ти си дойде,сега ще те потормозя та да видим дали друг път ще посмееш да ме оставиш,,
Какви са хитри, ей.

За мен никак не е странно подобно поведение.Синът ми беше на 1г и 1м когато го оставих за първи (и единствен) път за една седмица.Беше във вкъщи с майка ми,с неговите си играчки,неговото си легло.Майка ми каза,че е бил изключително кротък и спокоен.Когато се прибрах започнаха истерии,рев за всяко нещо,повръщаше по няколко пъти на ден от напъване да плаче,вкопчваше се в мен,не ми даваше да отида на повече от метър.След около седмица се успокои.
Между другото вижда баща си много рядко,на 1-2-3 месеца за по няколко дни и винаги го разпознава 

Обстоятелствата наложиха свеки да погледа малкият 10-тина дни, не сме го оставяли изцяло сам с нея но излизахме рано сутрин и се прибирахме след 21 часа. Резултата беше подобен спец. за къпането, от радостните викове и игри нямаше и следа рев, сълзи и сополи. Оказа се уплаха, и нещата постепенно си дойдоха на мястото. Сигурно и при вас е нещо подобно, баба и дядо са угаждали повечко+ малко стрес /все пак 1,5месец не е малко време да е далече от мама/  и така. Ще се оправи човечето,започват да проявяват характер Но според мен май множко му е дошло дългото време без теб.

3 месеца дъщеря ми я няма при мен и е  същата.Дължи се на разминаване на режимите наистина,но предприемаме риска ,когато ги изпращаме при бабите и дядовците.Аз също работя.Ще влезе в час скоро -сигурна съм!

Галактическа принцеса, съдейки по моята дъщеря смятам, че бабата и дядото са променили режима на детето и това в комбинация с непрестанно угаждане на прищявките (просто всички баби са такива) и ей ти сега ревливо дете. Ще си влезе пак в стария режим, но си трябва време и постоянство от твоя страна. А на рева се опитвай много да не обръщаш внимание, така и по-бързо ще се откава да плаче 
Ние като отидем за една седмица на гости на родителите ми и после ми трябва около седмица, за да си влезе пак в режима.

Какво да ти кажа,ние пък живеем с баба му и дядо му,нямам думи как се опитва да прокарва при мен номерата,които успява при тях  Но с доста зор успявам да удържа фронта.И аз съм на мнение като другите-нищо му няма на детенце,ще отмине и това 

Аз не съм оставяла моя син за повече от няколко часа на никого и нямам личен опит. Но съм почти убедена, че промяната в поведението на детето се дължи на бабата и дядото. Т.е. разликата в гледането. Колкото и да се стараят да спазват правилата на родителите бабата и дядото са съвсем различни хора, с различни характери и т.н. Ние с моя мъж имаме наши си разбирания за възпитание на дете и всички около нас се стараят да следват нашите методи, но дори и пред нас не винаги успяват да се контролират, а камо ли когато са сами с детето. Точно затова смятам, че нещата се дължат на дългия период раздяла с родителите. Още повече, че е в много крехка възраст и не се е изградило като самостоятелен характер, а се води по по-възрастните. Наистина ще ти е нужно търпение и много любов, за да преодолеете периода. Но рано или късно ще отмине.

И последно.Не го приемай като заяждане, а като съвет, който не си длъжна да взимаш предвид, но според мен месец и половина е наистина дълъг период за раздяла с детето. Дори да не си взимате  отпуска би било хубаво, ако се налага да го гледат бабата и дядото от време на време да ви го водят,макар и само за по няколко часа. Вярно, че е свързано с пари, но кое не е. Детето е над всичко. Мое мнение.

Детенцето е във възръст,в която всяка промяна му се отразява неблагоприятно,а раздялата с мама за толкова време е нещо много сериозно за него.Чувството на изоставеност и страха да не се случи отново са двигателите на такова поведение.Различната обстановка,промени в режима и други са второстепенни в случая по значение,но са неприатно допълнение към главното-раздялата с мама.
На 6 април тази година,прибирайки се (аз,таткото, 10годишния ни син и бебчето ни) от великденско гостуване у родителите ми,преживяхме ужасна катастрофа.Колата е изхвърчала от пътя,многократно се е обръщала и е минала между две дървета в полето.Съпругът ми и децата,които са спели по време на произшествието,останаха невредими-абсолютно чудо,всички коментираха,че е невероятно да сме оживели след такова нещо.Мен обаче са ме извадили в лошо състояние и са ме откарали с линейка в болницата на най-близкия град.Големия ми син се справи с това.Но бебо,който тогава беше на 1г и 1 м е изживял изключително тежко раздялата с мама,макар и да беше само седмица и нещо(транспортираха ме после до вкъщи,тук да си търся лекари и да се възстановявам в домашна обстановка).От родилното с Давид спим заедно,все още го кърмя(въпреки,че беше страшно трудно да си запазя кърмата),та той си е кърмен на поискване,много гушкан и постоянно заедно с мама.За времето ,през което бях в болницата е отказвал да се храни,не сплял нито денем,нито нощем.Плачел постоянно.Моята баба,която дошла тогава да помага на мъжа ми неволно споменала веднъж думичката "мама" и то когато детето се било успокоило,тогава бебо се разплакал истерично и тръгнал да ме търси из стаите като ме викал.
 Съжалявам,че се отклоних от темата с моя разказ,но исках да кажа,че в тази възраст децата не са способни да понесат раздялата с мама по друг начин освен с протест,като във вашия случай,плач,раздразнителност.Ти си неговия свят,и този месец и половина без теб наистина го е уплашил.Ще трябва да проявиш повече  търпение,докато той се почувства по-сигурен.И много е важно да се съблюдава режима и навиците в ежедневието,които си изградила вече-това е също начин детето да усети отново стабилност-че всичко си е пак на мястото,банята си е същата,спането също,мама си е тук и няма да я изгуби.
Ще се справиш

Идвам да докладвам развитието на нещата Прави излязохте, по-демократичното отношение на баба и дядо + липсата на мен и баща му явно му се бяха отразили зле. Искрено се надявам да не ми се налага повече да го оставям за толкова дълго. Иначе сега си влезе в режима детето. След обяд не иска да спи и почва да хленчи, но след броени минути се предава и си спи по 2 часа. Банята я преглътна , особено когато не му мия главата звук не издава Вечер си ляга без никакви проблеми и си заспива както преди самичък. Много е порастнал и търси внимание, явно вече всичко разбира и си има претенции човека

Имах същия проблем с дъщеря ми  - на 3,6 м., когато я оставих на баба й и дядо й за 2 седмици. ДГ беше затворена за този период,  в края на всяка седмица отивахме да я видим. Там беше кротка и послушна, щом се появявахме - започваше рев и тръшкане, каквото и да направим - все лошо.
Реагирах с много гушкане, нежност и внимание - ясно ми е, че сме липсвали на детето, и за нея отделянето от нас е голям стрес, и за няколко часа нещата се тушираха.
На 1 г. и 10 м. със сигурност е далеч по-трудно за едно детенце, отколкото на 3,6 г. Спомням си, че я оставихме на почти 2 г. за 1 седмица, тъй като бяхме в чужбина - когато се върнахме, ме гледаше толкова усмихнато-невярващо, сякаш не е вярвала, че ще се върна. Само се гушкаше в мен и мълчеше.

И аз това се питам...

Страхът от банята ми е съвсем обясним, при нас е на периоди - месец голям кеф, после два истерии и рев, още като се усети, че ще я вкарвам вътре.
Не обвинявайте за всичко бабите и дядовците, едва ли в това е разковничето.
Може детето да е отвикнало и да се адаптира към... вас. Как тъжно звучи.

тъй като не сме го оставяли сам на баби (хем не искам, хем и няма на кого), само мен ме е нямало по ден-два заради командировки и то отскоро, та аз по-скоро бих "заложила" на приближаващите 2 годинки. сина ми имаше моменти в които ревеше сякаш го колят без причина, а за къпане на глава да не говорим, тогава цирка се чуваше и от съседите. добрата новина е че е период и отминава, но за колко време, няма как да се предскаже. къпането беше чудо поне 3 месеца (особено на главата) а може и повече, а тръшкането за нищо продължи поне година....
търпение ти пожелавам, както и на таткото, и дано да имате повече време (и работа, разбира се  ), което да му отделите

Зависи си от бабите и от детето. И аз оставих лятото при майка дребното. Ми няма нищо подобно като истерии, тръшкания и реване за щяло и нещяло. Спазван е режима на малкото и детето е спокойно, не му е било нужен адаптационен период. Даже е научено да си спи в легло при условие, че спим заедно от раждането. Изяжда по-големи количества храна и се къпи прав в душ-кабината. И всичко това благодарение на мама. Голямо момче е вече....
Всичко ще отмине с времето, това е.

При нас се получи нещо подобно - Сменяхме жилище и заради това се наложи да го оставам на баба и дядо за по 2-3 час и то не всеки ден ( до сега не беше делен въобще и уставях каката за подкрепа). После се приместихме при тях на вилата за 2 месеца, ттаткото не беше с нас - там ревища,циркове, едвам го хранех .. Преместихме се вновото жилище - цирка продължи още 2 месеца и детето почна да се успокоява. От 1-2 седмици се ююи влиза и в режима..