Аз откраднах, но даже не се усетих....А вие?

Продавачките, ако са заблеяни, ти като майка на това дете къде бля?
И защо си мислиш, че като върнеш открадната от теб стока (щото ти носиш отговорност за нещата, които прибира детето ти от магазина) трябва да ти се кланят до земИ и да ти благодарят?!
Като герой ли се изживяваш в случая? 

Ами продавачките, дето се правят на разсеяни и вземат "надбавка"?
Тяхното кражба ли е?

Неволно сгрешил човек му личи!

Не ми се е случвало май.
Първият ми "урок" в живота беше, когато бях на около 3 год. и ясно го помня.
Бях на гости на съседско дете, имаше там разни пастели. И розов. Аз нямах розов и си мислех, че е както у нас - чупя си малко от него и си рисувам. Да, ама не! Бабата на детето ме видя и ми обясни, че така не се прави с чуждите неща. После вкъщи родителите ми също ми обясниха "разликите" между пастелите вкъщи и тези на другарчетата...
После като по-големи деца имахме едно "доказване". Отиваш на една сергия и крадеш дъвки - който го направи - признат е от компанията. И аз трябваше да мина през това стъргало, но после цяла вечер не спах, заради пустата му дъвка.
Умишлено да не върна парите, когато са ми дали повече ресто - също не мога.
Стоки никога не ми се е случвало да взема, прибера неплатени.
Не съм се изкушавала да задигна нещо съзнателно никога...

Бяхме на пазар с познати в МЕТРО. Излизаме заедно и едната аларма започна да вие. Връщат тях, пускат нас и ние минахме. Чакаме ги отвън, а нашият познат бял като платно. Минават те - пищи. Преровиха багажа им по фактура - отговаря. Охраната прекара количката - не пищи алармата. Мина жената - пак нищо. Мина мъжът - пищи алармата та се къса, а той вече е пред припадък. Привикаха го в офиса на охраната, а ние чакаме на паркинга... Питали го къде работи, а той казал, че е военен(тогава) и викнаха военна полиция, защото отказал да плаща нещото си в троен размер. Така и не си призна какво е смотал и колко е струвало, та е отказал да го плаща, въпреки че минаха поне 3-4 години от тогава. По този повод го уволниха малко след това от поделението. Уж съкращения, ама просто след случая са се чудили как да се отърват от него. Такъв резил, че направо не е за разправяне!  А са свестни хора иначе и да кажеш, че е било нещо много ценно сигурно - не, то в МЕТРО има ли такива неща!? Вероятно е било нещо малко, но все пак не най-евтино. Затова пък му струваше доста в други измерения - бяхме свидетели на тази излагация и си загуби работата заради такава простотия.
Никога не бих взела нещо от магазин, опитвайки се да го отмъкна. Срама е просто неописуем, а и не съм научена да взимам нещо просто ей така или пък, ако е чуждо.

Като ученици се надпреварвахме да ядем бонбони, като леко отваряхме кутиите в един супермаркет (бяха нещо като шоколадови фъстъци в някакви странни кутии, които не се затваряха съвсем плътно). Така и не се усетиха в магазина, колко ли разочаровани хора е имало, като са си отворели кутиите вкъщи.

Хе хе хе   има много забавни случаи...давайте, давайте...да си кажем всичко, да се посмеем...На мен не ми се е случвало детето ми да си тръгва с нещо от магазините, но никога не е късно   Сега бебенцето като порасне и като почне да пипа ихваща може да си тръгне и то с оборота от някое магазинче   ама поне да гледа да е някоя по пълна каса  

   Внука много обича да пазарува, когато сме в някой маркет.Веднъж щеше да си излезе с една играчка и пакетче мокри кърпички.Добре,че ги видях в ръцете му и му казах, да ги сложи на лентата.Обясних му,че първо се плаща, той беше мъничък тогава. Сега вече знае,че първо се слагат в количката, после на лентата, да ги платя и чак тогава са негови  нещата,които си е харесал.

  Аз никога не гледам колко ми връщат, взимам и слагам в портмонето. Само два пъти се усетих, че ме лъжат. Единия път взех диня и дадох 20 лева, тя ми върна 5.Попитах тази четвъртинка 15 лева ли струва, тя се усети, каза,че се случвало и ми върна другите.Другия път за нещо,което беше стотинки ми поискаха 18 лева,аз само погледнах така . Оказа се,че продавачката не била изчистила, предишната сметка на касовия апарат.

   Сега се сетих първия път ,като ходих по магазините в Белгия!Обикаляме, обикаляме, обикаляме, аз без крака останах, а дъщерите пробват ли пробват. Седнах си аз до един манекен близо до вратата, там беше и касата и държах няколко сутиена и блузи в ръка. Изведнъж алармата се разпищява, аз само къде не се посрах от ужас, помислих, че заради мен пищи алармата. Но в това време едно бабе, което тъкмо беше излязло, се върна извади нещо от чантата си, остави го и си излезе.Ни охрана се разтърча, нито някой реагира. В друг магазин пък видях един куп откъснати, нещо като топчета ,да се въргалят по земята, дъщерята каза,че с това били маркирани дрехите, на касата ги сваляли.Ама някой си беше пазарувал без пари.

диня за 15 лв  с златно покритие ли бха белите ивици по кората или семките бяха диаманти

   Розовый слоник на радуге, ако бях взела и нещо друго изобщо нямаше да се усетя! Ама давам 20 лева, а ми връща 5? После се оказа,че парчето е струвало 2,50 лв.Ако мине  мине!

В Метро редовно нещо пищи. На нас с едни дъвки, ама те си ги знаеха (като с луканката по-напред). Също така ми се случи с тениска от Метро, която имала вътре някакъв етикет, който трябвало да се отреже. Ама аз, откъде да знам, като не ми пречи не съм го отрязала. Беше прана 2-3 пъти, та личеше, че не съм я облякла сега.

Като деца се пробвахме в един магазин, бонбони бяха целта. След третото поредно влизане   ни хванаха, естествено.

Пазарувах в известна фармация. Освен всичко останало, взех 2 шампоана Pantene на промоция. Сложих всичко на лентата. Кухата касиерка маркира само единия шампоан и пъхна и двата в торбата. На излизане се минава покрай охрана, която трябва да провери покупките и да ти сложи печат на касовата бележка. Той погледна в чантата, сложи печат, подписа се и заминах.
Е, трябваше ли да се връщам и да се натискам да плащам? Аз на практика не съм го скрила този шампоан. Пък и по принцип много не следя.
Колко пъти съм се пулила вкъщи като си проверявам касовите бележки - на щанда една цена, а на касата - двойна.
Сега като са се объркали - да си плащат.  

Още от нашето бебе-клептоман (тогава точно седнала в количката). Влизаме в супермаркет, излизаме, а нашата държи пилешко филе... Мъжът ми го върна и донесе, чорапа, с който го е разменила... стоял си на рафта при филетата...

Друго съм правила аз   Значи бях продавачка в един магазин, но понеже напуснах на втория ден( ) и всъщност само си отработих предизвестието, така и не седнаха да ме научат като хората да боравя с допотопната им каса от втората световна война. Магазинчето беше на гарата, аз сама в магазина, километрични опашки, клиентите бързат да си хванат влака, почват да ми крещят, ако объркам нещо с касата и се забавя.. колежките пушат цигарки и пият кафета в склада, докато аз вися права на касата по 8 часа..схващате картинката. Та случи ми се 2-3 пъти клиента да ми връчи списание, което струва 4.95 примерно, аз маркирам, връщам му го, той ми бута 5 евро и забягва..и аз чак като понеча да прибера парите в касата се усещам, че всъщност нищо не съм маркирала.   Еми прибирах си ги парите, щото алтернативата беше да звъня по телефона на колежките да дойдат да ме спасяват и докато ги чакам да отнеса милион псувни от клиентите на опашката, защото ако се опитам сама да оправя положението, 100процента ще блокирам касата...пък и ме експлоатираха като говедо, тъй че хич не ми е съвестно за няколкото евро.  

Ми така е....Така стана че никой никого не гледа...Ние не гледаме хората, но и нас не ни гледат.Има случаи при които си премълчаваме, но има случаи в които и нас ни правят на прости. Танто за кукуригу, както се казва, ако нас не ни прекарат, ние прекарваме някого! И не е смо сега така , а все си е съществувало. Помните ли като даца как по магазините ни връщаха копейки в магазините   аз много се радвах защото мама винаги ми ги даваше на мен, от къде аз да знам че не ми вършат работа, а мама само поглеждаше с усмивка защото така или иначе парите тогава стигаха и дори да ти върнат 5 стотинки по малко знаеш че това не ти бърка толкова дълбоко в джоба, а не като сега ...сега и 50 стотинки по малко да ми върнат казвам че това си е едно лакомство за детето

Понякога,когато някакъв продукт е на промоция,се маркира само единият.Два,на цената на един.Но в такъв случай двата шампоана трябва да са опаковани в комплект.