Стар ерген или стара мома

а аз например защо съм женен за Немовица  ммм 

Щото си разровил блатцето и на дънцето си намерил принцесата жаба и си я целуваш ли целуваш с надежда.

с други думи казано - защото не съм седнал да чакам тя да ме намери 

Айде, за много години.
Ама като търсиш то трябва и да сваляш,па да трупаш ,,точки,,да правиш отстъпки.Та затова моя мъж казва,че се е дал/не съм го взела аз/просто му омръзнало да ,,сваля,,.

Именно,  затова  и  трябва  да  се  гордееме  с  трофеите .
Кой  квото  е  плеснал , това  и  ще  си  отнесе  у  дома .

Понякога проблема не е до желание а до сътба и късмет. Какво да направи някой който не е срещнал подходящата половинка. Няма да се самоубие я. И сам може да живее

СъДба-та е оправдание, за неможещите и неинициативните.
И отделно - ако не е срещнал подходящата половинка е добре да предефинира понятието подходяща.
Така ще я срещне
И отделно - някои не искат да са с друг - по им е гот така
Въпрос на разбиране и нагласи.

Смешни са тези, които характеризират и съдят 

Аз още от заглавието на темата се ядосах. Не знам кое ме дразни повече, приказката за Пепеляшка, с която мътим главите на дъщерите си и им набиваме простотии за принца на белия кон или ей такива определения.  Стар ерген, стара мома......Докато тези изрази изобщо съществуват в съзнанието на хората, бракоразводните адвокати ще добруват и ще има объркани хора с ненужно разбити животи .
Единствено съм на мнение, че прекалено дългото съжителство без половинка до себе си /независимо с постоянен или временен статут/ , не се отразява добре на човек, особено след една определена възраст.....Но това не е причина на всяка цена да се тръгне към обвързване....

според мен има 2 аспекта на израза „стар/а ерген/мома”:

-единият е статистически – чисто механично поставяне на възрастова граница, която  дефинира множествата млади vs. стари, примерно 30 години

-и вторият е поведенчески – нещо като „диагноза” стара мома/ерген, където възрастта е фактор, но не и единствено условие

какво имам предвид – един момък имал 10 години връзка с мома от 20-тата до 30-тата си година, преживели са какво ли не, но с времето, емоциите, делниците и битовизма – връзката се изчерпала;и двамата гледат в различни посоки и со кротце со благо (или не съвсем) се разделят

еми те не са стари мома/ерген като „опит,поведение”,имат си рутината да се грижиш за дом, партньор, но и не си стигнал до финала – деца и ала-бала

те са стари мома/ерген чисто статистически, но каква тежест има това определение спрямо поведенческото – за мен в пъти по-слаба

после – какво става – всеки от тях се отдава на свобода – този порив на вятъра малко забравен, а и вече не е така лесно да влезеш в сериозна връзка и бум брак и деца…
и така си минава време (примерно 2 години), но тези хора знаят, че истината е в това – да градиш с някого и бъдеш отговорен, опора и с опора…

другият вариант малко по-смотаните физически и затворени хора, които по-трудно влизт в контакт и правят впечатление; в повечето случаи този начин на живот формира егоисти, които трудно са склонни на компромис или биха се вкопчили маниакално в субект, който им обръща и малко внимание, което задушава и отблъсква…
в повечето случаи – ако се обвържат е след сватосване от вън….

друг тип е „живея си при нашите”,защото ми е по-удобно….когато индивидите нр живеят самостоятелно – и да си имат гадже се виждат за по няколко часа вечер – споделят забавленията, а не отговорностите….и как някой в това положение да иска да се товари?
но идва момент, в който правят крачката- вероятно по-късно, за разлика от други, които си живеят сами…гаджето се нанася и заживяват заедно….няма гаранция с каква развръзка, но опитът е друг

и много други варианти има…