Ще ви попитам като един лаик...

Палмира, не си сама. Още в началото на темата писах, че и аз се влияя. Мрачно и дъждовно ме сдухва, а това за налягането също е вярно! Всеки път, когато времето се сменя и налягането пада, имам главоболие, чувствам се като парцал и не ми се работи нищо.
Не знам какво определя тази чувствителност или нечуствителност в различните хора, но намирам за доста тъпи подхвърлянията, че ако човек се отегчава и не си запълва "пълноценно" времето с офис работа, тогава започва да се вживява в атмосферните промени.

Палмира, изобщо не се будалкам! На същото място съм, но сме едно особено кьоше - малко по на север и на запад от нас все вали, а тук си пече.
Много добре те разбирам, защото аз съм чувствителна към времето около цикъл.

има такива които просто намират по дефолт другите за непълноценни. така са научени - да стискаш със зъби. оплакванията са лигава работа. спомен от възпитание и среда.

ей, щом е само около цикъл, добре си .

Ама нали ситият на гладният не вярва, що се пънем?
Най ми е кеф някой, който живее в относително хубав климат да ми говори как моят отвратителен такъв е също толкова относително хубав и че е въпрос на възприятие и че нямам други приоритети. Не е като да не съм видяла свят или да нямам база за сравнени все пак, айде молим. Да, възприятието ни за 18 градуса може да е различно, но за светлина, тъмнина, суша и влага няма как.

Вчера кацнах в Сиатъл - 31 август, 11 предобяд - 12 (дванадесет) градуса беше цифром и словом. Дъжд и сиво-черно небе. Бях по чехли, сега спя с юрган и съм по чорапи. Мерсим за въприятието, август е все пак!

Убуво де, ако на някой физически, психически и най-категорически  му вреди местният климат, на района, където той най-целенасочено е избрал да се премести...как да се разбира направеният личен избор?

Къде я видя тази твоя интерпретация ( написаното е по повод на мой постинг)?

Алиса, добър въпрос....

Като личен, ненужен за обсъждане. Като временен, зависещ от дадени обстоятелства. Като авантюристично приключение, което е към края си. Като крачка по пътя. Като грешка. Достатъчно идеи ли дадох?

Мен сякаш ме вълнува пък какво търсят хора в тема за влияещите се от лошото време невлияещите се такива? Сакън, плюйте през рамо и бягайте да не ви хване. 

Аз съм снесла мнение по далновидния въпрос от темата малко по-горе, но сега се чувствам предизвикана да доуточня нещо. По принцип съм меланхоличен, романтичен, клонящ към флегматичен натюрел, който в мрачен, влажен климат е в естествения си ареал и се развива оптимално. "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (Б.Райнов) ми е била винаги сред любимите книги - действието се развиваше в Амстердам и вечно валеше или ситен или пороен дъжд. Ех, ах, ох - мечтаех си аз от дете за такова време, а майка ми ме подмяташе , че съм "произведена за Англия" (толкова й се простираха знанията за влажен климат). Когато се озовах, където се озовах, смятах, че няма нищо по-хубаво от личния ми избор. Ситен дъждец или пък откровен порой, сумрак, светнати  лампи с мека светлина от сутрин до вечер, съботен напоителен следобед с топла чаша в студено кафене, скучновата, прозяваща се неделя под пухкаво одеало с книга в ръка. Рай! Оазис! Място за мен!

Не съм съобразила обаче факта, че българските ми кости, че човекът в мен, се нуждае и от Слънце и витамин Д за нещо далеч по-прозаично от това да се чувства добре, а именно - за оцеляването си (http://www.puls.bg/health/news/news_2726.html  ). Не съм си задавала въпроса - защо хората по мокрите ширини имат рахитична усмивка, една насилена такава, защо нямат точка на врене и кипене, защо са бозави и хладнокръвни, да не кажа студенокръвни. Ами те нямат жар в кръвта си, недомаслени са. Бавно и необратимо, далеч от огнището,  изтляват и моите жар-въглени и започнах да приличам на местното население - остави външността, ами манталитетът ми претърпя пластични деформации. Не съм се вглеждала в промените доскоро, понеже съм вечно ангажирана - да не тръгне сега някой да ми напомня, че човек без работа си търси проблеми. Не мрънкам, не хленча, не се жалвам - нося си кръста и се радвам на живота си и на личния си избор. Примъък до огнището през лятото, отмъъък в останалато време  - оцелява се, не е като да ставаш застрашен вид. Ако обаче съм била умна, като авторката на темата, да си задавам умни въпроси, щяла съм да изумувам нещо по-добро. Например професия, която да ме командирова по-често под Слънцето или направо по-витаминозна дестинация. Нямаше да ми се налага да харча спечелените състояния за да заредя слънчевите батерии и да си лекувам вдървените колене. Нейсе. Преживява се.

   

Ok. 

А, темата за хора, които искат да се оплачат от времето ли е?
Едно младо момиче, което мисли да "опита" да живее в чужбина, искаше малко информация. А не каталог на психичните травми и коленни болежки у форОма. Поне така разбрах аз въпроса й.

Ще ме прощаваш, Natalie Nikol, но това е ужасно пресилено.
Дори в мрачната, ужасно влажна и студена Шотландия,
намирах хората за много приветливи и любезни.
Какво значи рахитична усмивка?! Недомаслени?!
Хора като хора, със същите радости и проблеми като другите на юг..

@ Алиса

А да не би темата да е за да оспорим чувствата и мислите на хора, живеещи на недобър климат? Или мнението им?
Каталогът, здравните проблеми и травмите са част от информацията за климатичните условия на дадена държава - харесва ти или не.

Сега разбирам, защо англичаните си говорят толкова много за времето. 
Че то и ние, къде на шега, къде на сериозно, ще напишем най-малко стотина страници. 
Но ако някой пита за времето и аз съм на мнение, че всичко свързано с климата на една страна, би го интересувало. По мое мнение обаче, би трябвало всеки, да пречупи тази информация, през собствения си мироглед, собствените си усещания и собственото си отношение към климата. Както се убеждаваме, той влияе толкова различно, че дори не можем, да проявим разбиране към тези, които са на различно от нашето мнение, или които може би и са пресилили нещата, но за последното могат само те да кажат, дали е така.

Не оспорвам ничие право да се чуства нещастен, сакън; нито отричам очевидния факт, че слънцето влияе на всяко живо същество.

Просто исках да подканя Естер (не другите) да не кълца реалността на дребни парченца, а да гледа на "десена" като цяло. Все пак няма никакъв смисъл да седим и да се ядосваме на времето.

Иначе би била подходяща препоръката да се прекарва есента в южна Франция, а цялата зима - по Карибите.....Ама само ако бяхме в подфорум на доволно богати пенсионерки. Та понеже не сме, и се налага на нас и/или на мъжете ни да работим, а и някои от нас предпочитат по-уредените страни, други предпочитат да живеят в родината на мъжете си, затова климатът някакси не се явява първият и най-важен фактор при избора на страна (доколкото има такъв избор).

Без тези съображения, може би Алруизъм би ни пускала картички от Южна Африка, Палмира би живяла в Гaбон, а Натали Никол- в Джибути  

Хайде, от мен-толкова.