Транзитивна дистония при недоносено дете, разлика с ДЦП

Когато дъщеря ми беше бебе също съм чувала дистония и дистонични атаки. Зачетох се в по-старите ти постинги и откривам много общи неща. Защо в педиатрията държат да поставят диагноза ДЦП на бебета? Все пак двигателното развитие завършва на около 18 месеца и до тогава всяко бебе трябва да има шанс. Много по-нормално ми се струва както е в болницата по ДЦП да говорят за смущения и да ги профилактират. Ранната диагноза според мен намалява шансовете на детето, защото след време всички ще го подценяват, няма да имат изисквания като към дете, което може.

Прочетох, че в болницата по ДЦП са ви дали 2-3 степен. Знам, че има много деца с втора степен и въобще нямат ДЦП, мисля, че беше 50%. Дъщеря ми беше с 3-та степен, постепенно мина 2 и после 1-ва, за около 6 месеца рехабилитация там. Но след прохождането доста време, даже година-две беше нестабилна. При д-р Чавдаров също гледат рефлексите и няколко позиции по Войта, т.е диагноситката е подобна.

Много ми беше полезно, че някъде е описано това състояние на недоносетите, защото те наистина имат много добри шансове, но тук за съжаление гледат на тях като умствено изостанали и няма никаква програма за рехабилитация на децата. Само тези за двигателното развитие, но пък  слагат инвалидни диагнози на бебета.

Иначе като прогнози дъщеря ми вече е възстановена. Проходи на година и три месеца, но после се появиха СИД, ходене на пръсти, аутистични и хиперактивни признаци, много трудно започна да работи с ръце, много трудно проговаряне.

Ето тук са нашите терапии - https://threetoseven.wordpress.com/about/ и нашият път вече няколко години.

Таня, много ти благодаря за отговора ! Попадала съм на твои мнения неведнъж и точно за вас си мислех, че може би сте минали именно през транзитивна дистония.
За диагностиката - на 4 мес. кор. възраст, д-р Чавдаров ни определи вече с 3-та степен ЦКС, дори от разговора и това, което е записал за прегледа, май отиваме към 4-та. Честно казано, мисля,че 1-ва и 2-ра степен ЦКС след възраст 4-5 мес. вече означава минимален риск за развитие на ДЦП, защото това предполага да няма оставащи примитивни рефлекси и тонусът да е достатъчно нормализиран, за да могат да се направят поне половината от позициите правилно. Ние също ходим на рехабилитация в Св. София, смятам, че Войта упражненията имат ефект, но не съм сигурна,че са достатъчни. Не виждам и индивидуален подход,  деца на друга възраст и с по-различни проблеми правят същите упражнения.
За съжаление напълно си права за ограничените възможности за глобално стимулиране на развитието на тези деца. В България се набляга основно на моторната функция, а психическата и интелектуалната остават встрани. Много ще ми бъде полезно да видя през какви терапии и къде сте минали. Извървяли сте доста труден път, но пък и сте постигнали страхотни резултати.  . Засега при сина ми нито аз, нито лекарите са забелязали отклонения в интелектуалното развитие. Той освен това е много социален, търси контакт, откликва, лесно се привлича вниманието му и се задържа сравнително дълго. Но тепърва там ще стават по-ясни нещата. 

Да, и аз си спомням, че имаше доста неща в болницата по ДЦП, които ми правеха подобно впечатление - на всички деца еднакво. Но от това което съм чела, най-важно до 1 година детето да развие правилен двигателен модел, т.е двигателното развитие е с приоритет - обръщане, лазене, пълзене, изправяне, вертикализиране. И хващане с ръце, изследване с уста. Цялото развитие трябва да е насочено в тази посока, защото след 18 месеца става много трудно.
Ти можеш да потърсиш клипове за Бобат терапия или други занимания за бебета и да ги правиш допълнително. Може да се консултираш и с някой от терапевтите за ранна възраст.

Успех!