Подсъзнанието може всичко 28 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Да , приемем да, но единствено почваме да разбираме в повечето случаи като попаднем от другата страна  
В повечето случаи и аз си мисля че не осъждам/съдя прибързано  но дълбоко в себе си не е така ... т.е. осъдъла съм   Вече съм сложила "етикет" и чак след това се питам дали съм права 

Дессс, не е възможно да не се осъжда - нали всичко се прекарва през филтъра на собствените ценности. Слагаш етикет в първите секунди. Никой не може да бъде абсолютно обективен. Най-многото, което можем да направим е, да си даваме сметка за това и да не твърдим, че непременно сме прави.

Това е  


Нищо не е
такова ,каквото изглежда:)
Истината е отвъд думите и представите:)

Амитола, много си права ... ще направя тази стъпка.  Просто събирах сили да го направя... Първата стъпка беше на ЛС. Второто стъпка СЕГА и ТУК ще  я направя пред всички! За егото и гордостта ...вече  не ме е страх да се разделя с тях, защото  в повечето случаи те пречат, отколкото да помагат. Сега разголвам душата си...

Момичета, преди време тук се беше получил конфликт...който засягаше двама човека, мен и tonimar.  Нещата  между нас  се развиха не  в най-благоприятна посока, няма да изпадам в подробности, за да не разваляме хубавата тема...но аз бях обидила tonimar.  Нараних я ...с  думи, които изказах в изблик на яд. В последствие се разделихме едва ли не като врагове.
 СЕГА и ТУК искам да  и се извиня за това, че   тогава съм я наранила. Мисля, че е много важно за нас двете да прекъснем тази вражеска верига...и то е заради нашата свобода.  Моля Тони да разбере, че и аз като един несъвършен  човек,  имам свои уроци и мога да греша. Всеки човек  по пътя има право на своите уроци и грешки, нека предостави правото на   другия човек  да има своите грешки.  Грешките и уроците ще се повтарят, ако не ги осъзнаем. Аз не искам да повтарям същия урок.   Аз осъзнах тези дни грешката си и се чувствам зле, от това че съм и причинила това. Извиних и се на ЛС, сега го правя публично.

Тони, прости ми  за това, което съм ти причинила!  

Една история от друго място, но по темата за оценките

Една моя малка победа и дългичката историйката, която я предшества

Обобщение
Не казах едно изречение на един доста свестен но пък много емоционален човек, защото за никого светът нямаше да стане по-хубав от това.

Историйката
Преди малко повече от 10 години току-що се бях запознала с моя приятелка, която пък току-що се беше омъжила. Говорихме си за хората и тя ми разказваше как решила вътре в себе си, дали да приеме предложението за брак.

„Да, аз обичам този човек достатъчно много, за да съм готова да мина през живота с него. Но това мога да го твърдя, защото отвъд влюбеността, отвъд вълнението и преливащите чувства седнах една вечер сама в тишината, извадих лист хартия и написах два списъка. От едната страна на листа пред мен изредих всички положителни качества на мъжа до мен. Получи се мнооого дълго – аз все пак съм влюбена… А като обърнах листа изписах всичко онова, което ме притеснява или дразни в него – човек е все пак, не сме всички еднакви.

Онези от първия списък, тях ги прочетох на глас и си казах – добре с тези го взимам, аз все пак нали заради тях го харесвам, а харесването е много по-трудната част от обичането. Харесването се защитава всеки ден. После обърнах листа и мислих дълго върху всеки ред, който някоя случка от съвместното ни време до този момент ме беше накарала да включа. Целта ми беше да установя има ли поне едно качество или проявление, което да ме притеснява толкова, че в някой момент на избухване да го хвърля в очите му. Защото аз не мога да си позволя да постъпя така с човека, с когото вървя през живота си.

Компромисите са част от нас. Те са част от всичко, което ни се случва. Но компромисите имат здравословен максимум, особеното що се отнася до личните взаимоотношения. Компромис, от който сърцето кърви, е самоубийство за себеуважението. А аз съм пословична с пустото себеуважение. Че не мога да се гушкам на топло сутрин, защото човекът ходи да плува почти по тъмно, ако ще и градушка да пада…. Ами това е положението. Поне е достатъчно „измит” ха ха ха, а за мускулите да не говорим, пък аз ценя мускулите. Че предпочитам да се опъна на плажа вместо да се мъкна 10 дни всяко лято по планините с тази нечовешка раница…. Ама това е положението. Поне компанията е от такива терци, с които правя плочки по корема от смях ден след ден през десетдневката по баирите.

Иначе казано, ако поне една точка от втория списък беше истински неприемлива за мене, аз нямаше да се омъжа за човека, с когото делих последните няколко години. За щастие не се намери такава точка, макар че си набелязах някои теми за размисъл и реорганизация на ежедневието ни. Нужно е да познаваме хората до себе си в различни ситуации, за да можем макар и бледно да си представяме какво би ни се случвало в бъдеще.

И също така прекрасно да знаем, че ще ни се случват напълно различни неща и ще реагираме по абсолютно неочакван начин. Ще има дни, в които ще кажем думи, за които ще съжалим в мига след изричането им. Ще има дни, в които ще се цупим, ще се сърдим, ще се гневим. Ще има дни, в които ще ни боли корем, ще сме сърдити на някой колега, ще сме настъпили котката на съседа, ще сме изпуснали динята на стълбите. Ще има всякакви дни по пътя през живота. Но ако имаме съзнание за двата списъка, ще сме чисти вътре в себе си в отношението към човека с нас. А това между другото важи не само в любовта.”

Продължението
Очевидно за 10 години аз помня само духа на думите на приятелката ми, съдържанието, насоката вместо самия речетатив. Помня, че е важно да познавам хората в различни ситуации, за да имам някаква представа за тях. Грешка е да давам оценка на някого, само защото не разбирам защо постъпва по определен начин. Да, понякога съм наранена от някоя дума или постъпка или пък възхитена, но това не значи, че човекът непременно е лош или добър. Дори не значи че постъпката му е лоша или добра. Просто аз не знам историята на този човек зад реакцията.

Помня и че ударението е върху разнообразието в общуването, което ме насочва към пълнотата на възприемане на хората. Ако срещам някого често но при ограничени обстоятелства, най-вероятно аз имам доста едностранчива представа за него. Ако ми изглежда приказлив въздухар, сух командаджия или приятна сладуранка може да се окаже, че това е много далеч от реалността. Може проявлението на тези хора в критична ситуация да ме впечатли. Може готовността им да направят допълнителната крачка и да останат цяла нощ да поработят за някое общо дело да е последното, което бих очаквала от тях. Може просто да предпочетат да обядват преди да свършат нещо, независимо че спират другиго да свърши неговата част.

Понякога съм склонна да загубя доверие в поведението на някой човек. Крачка по крачка известно време съм трупала онова разнообразие в общуването от горния параграф, от което съм си изградила някаква представа. И изведнъж бам – в някой критичен момент този човек решава, че има нужди несъвпадащи с моите. Което само по себе си не е впечатляващо именно поради различието на хората, но пък е жалко, ако поради това списъкът с тези, към които мога да се обърна и които откликват, каквото и да се случи, намалее. Благодарение на тази моя приятелка с историята с опознаването имам какво да помня и в този момент не давам оценки на тези хора. Просто ги обичам, нищо че фуча.

Помня изречението: „Не си позволявай да даваш оценки на хората вътре в себе си. Никога не познаваме другия истински. Просто с времето го наблюдаваме и се учим да живеем с него до себе си и е важно, щом чрез списъците сме преценили, че го приемаме, да стъпим здраво на това свое усещане и да не го предаваме. Да го оценяваме нямаме право.”

Победата
Всичко това в някакъв ред ми мина през главата, когато видях един свестен човек да дава оценки и то богато на другиго, когото просто не познаваше достатъчно разнообразно. И после съжали, че го е направил. Защото в следващите дни и дни, и дни, и дни обстоятелствата се стекоха така, че видя други страни на този, когото оцени. Те не променяха първите, но допълваха картината и неизменно я обогатяваха. И накрая оценката увисна във въздуха празна и неуместна спрямо цялото.

Доволна съм от себе си, че в този момент се въздържах да кажа: „Може да нямаш доверие в този човек вече, но не го оценявай, защото не го познаваш. Не е необходимо да му вярваш, но му позволи да бъде себе си.” От тези думи нямаше да стане нищо хубаво, защото всички ги болеше и без това. И аз замълчах.

С любов,
постоянство и търпение"невъзможните" неща
стават възможни:)

 

Винце tonimar
За вас,момичета!

Нямам идея какво се е случило между Винце и tonimar, но искам да им се поклоня и да им благодрая за урока, който ми преподават в момента  

Здравейте!
Рози, рози, много ме кефиш!   

Винце 

Момичета, някоя от вас има ли пирамида за енергийно хармонизиране? На мен ми подариха една, прочетох из интернет простанството за значението и предимствата й, но се чудех някой реално дали я притежва...

Желая ви прекрасни три почивни дни, изпълнени с мнооооооого усмивки!

Целувам всички ви! Вярвайте в победата, любими феи, във вашата (в нашата) вътрешна победа. Ние сме добри хора. До една тук (да ме извинят кавалерите, ако се въдят и такива, че не ги помня)....

Винце,според мен си научила урока си .Допуснала си грешка поискала си извинение(много искрено- мен ме трогна, въпреки че нямам нищо общо)с това нещата свързани с въпросната ситуация би трябвало да приключат за теб.Така пише в книгите,които четем-трябва да изкореняваме из основи чувството за вина напълно безполезно чусвство,дори и да сме допуснали грешка можем да помолим за извинение веднъж и край.Нали затова четем всички книги за да се учим от тях и да прилагаме знанията си за наше добро и щастие,а не само да трупаме информация.Пожелавам ви най- правилното и за двете ви решение!
Рози,постигнала си много едно" здравословно въпросче "няма да ти се опре, сигурна съм!

Нека научаваме уроците си с любов! Това е истинската свобода!

Дес, без да омаловажавам ни най-малко контекста, в който казваш това, по-скоро в потвърждение на думите ти - щом ето това може да се направи, значи с любов и търпение наистина всичко е възможно. Аз винаги много съм се възхищавала на всяка форма на изящно изкуство и ефекта й върху хората.

Рози и рози , Енита, Десс,  и всички други,  благодаря ви за всичко,  което споделяте!  

Рози и рози, клипчето ми събра очите