Рози и рози, ще се справиш, разбира се! И то по най-добрия начин 
- Публикувана: 17 авг. 2010, 17:03 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2010, 22:28 ч.
Подсъзнанието може всичко 28 /Линкове за всички техники има на първа стр./
Момичета, тези дни размишлявах върху много неща, дадох си сметка също за много неща...искам да изчистя боклука в себе си.. Искам черното да намалее и да преобладава бялото...опитвам се...Искам вътре в себе си да направя повече място за любовта. Искам тя да ме води. Направих стъпка, която не съм очаквала, че ще мога да направя, защото егото и гордостта са ме възпирали.... но сега съм щастлива, че я направих. Беше трудна стъпка, но тя е пътя ми към свободата.
Винце, следващата (не малка) стъпка към Свободата ти е да надскочиш егото и гордостта си още веднъж и да резюмираш тук, пред всички, за какво иде реч ... Мисля, че го дължиш както на себе си, така и на неволните свидетели в темата. Да, ще бъде болезнено разголване, но пък пречистващо и наистина лечебно-освобождаващо ...
Момичета, искам да споделя с вас нещо, което прочетох току-що. Предупреждавам за бременни и по-чувствителни хора, че първите две снимки са стряскащи, но резултатът е сякаш невероятен, а на практика съвсем реален. Аз също съм виждала наживо този уникален ефект от ползването на жълт кантарион и лавандула при изгаряне, но не ми е идвало на ум за снимки.
Винце, ще намериш най-добрия начин, убедена съм. За мен ти си пример за човек, който УСПЯВА, много пъти си ме мотивирала, за коет Благо-даря. Колкото до неочакваните стъпки в личните отношения -бих искала само да споделя моят опит с ТЕС и ТАТ , имах личен емоционален проблем, който тесах стотици пъти, без видим резултат. При една от поредните си срещи, след месеци на сълзи, чакане, вътрешно колебание, страдание, всичко съчетано с някакво изтезаваща любов, се чух да казвам "Край" без да съм го планирала, без никога да съм мислила за това като изход за мен и без изобщо да съм очаквала аз да произнеса тези думи...
Raliko, понякога правя упражнения по Дона Идън с дъщеря ми, моля те, ако имаш опит с деца да споделиш повече... Доста притеснителен за мен край на поста ти, въпреки, че май подсъзнателно съм си го мислила...
Рози и рози, справи се с тоооолкова неща, и емоционални, и сериозни здравословни въпроси, сигурна съм, че един малък здравословен проблем изобщо не можеда ти се опре...Чакаме нови похвали...
Raliko, понякога правя упражнения по Дона Идън с дъщеря ми, моля те, ако имаш опит с деца да споделиш повече... Доста притеснителен за мен край на поста ти, въпреки, че май подсъзнателно съм си го мислила...
Рози и рози, справи се с тоооолкова неща, и емоционални, и сериозни здравословни въпроси, сигурна съм, че един малък здравословен проблем изобщо не можеда ти се опре...Чакаме нови похвали...
Листче номер три изгореноооооооооооо изгореноооооооооооо
Момичета, къде е техниката за горенето, че не я намирам и за желанията по новолуние ли става въпрос?
Благодаря.
еднаквите 
Вижте сега какво видях: 15:15:51
Карала си го на 6 (1+5) дълго време досега, можеш да продължаваш все така (5+1), но посоката е обратна, вероятно имаш нужда от малко почивка (и това е здравословно)
НЕ СЪДИ ПРИБЪРЗАНО ЗА НИЩО В ЖИВОТА
Живял някога баща с четиримата си сина. Когато момчетата поотраснали достатъчно той решил, че е време да им предаде своята мъдрост и натрупания през годините житейски опит. Но най-много от всичко искал да ги научи, никога да не съдят прибързано за нещата от живота.
Затова ги събрал една вечер край огнището и им казал, че има задача за тях. Далече от пътя за дома им растяло старо крушово дърво. Всяко от момчетата трябвало да отиде до това дърво през различен сезон от годината и да наблюдава как изглежда то. След което да се върне обратно и да разкаже на останалите, какво е видяло. Съгласили се синовете.
Минавало си времето, изредили се сезоните. Всяко от момчетата изпълнило заръката на баща си и се прибрало обратно вкъщи. Бащата отново ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.
Пръв започнал да разказва най-големият син. Той бил при крушовото дърво през зимата. И го описал, като грозно и разкривено. Сковано от студа, с клони натежали от сняг и обвити в ледена кора, то приличало на изсъхнало...
Вторият син ходил при дървото, щом настъпила пролетта. И пред очите му се разкрила очарователна гледка. Всичките клони на дървото били отрупани с красиви снежно-бели цветове, излъчващи сладък и упойващ аромат. Той бил безкрайно очарован от видяното и когато разказвал за това вкъщи, уверил останалите, че никога по-рано не е виждал нещо толкова красиво през живота си...
На третия син се паднало да иде при дървото в началото на лятото. Той оспорил думите на своите братя и описал дървото като напълно разлистено, цялото пременено в свежо зелено. То изглеждало преливащо от живот и пълно с обещания...
Последен бил най-малкият син. Той ходил при дървото през есента. И уверено заявил, че всичките му братя грешат. Защото пред неговите очи дървото било цялото отрупано с узрели и сочни плодове. А листата му били обагрени в огнени цветове и започвали вече да окапват...
Тогава бащата ги успокоил, че и четиримата са прави в твърденията си. Защото всеки от тях е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. А после ги посъветвал никога вече да не съдят за дърво или за човек само по един от неговите сезони. Обяснил им, че удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само накрая, когато са преминали всичките сезони...
Казал им,
че ако се сметнат за победени през зимата,
може да загубят обещанието на пролетта,
да не видят очарованието на лятото
и да не усетят удовлетворението на есента.
ЗАЩОТО:
САМО ТОЗИ,
КОЙТО ПОСТОЯНСТВА,
ДОЧАКВА ПО-ДОБРО УТРО!
Понякога ми се случва да съдя прибързано за много неща за хора, за събития
и единствено когато попадна на "отсрещната" страна мога да видя нещата и от друг ъгъл и да ми светне 
Попадайки "от другата страна" , не е ли това един урок който ни дава възможност да погледнем от наща си камбанария
Сетих се, някъде бях чела че спирайки да съдим/осждаме , няма нужда да прощаваме
(ако го открия ще го постна)Намерих го
В крайна сметка, не е необходимо нищо да прощаваме, защото няма нужда нищо да осъждаме и никого да виним.д-р Уейн Дайър
А при вас как е , стигате ли до урок за да ви "светне"
? Успявате ли винаги да не съдите прибързано за нещата ?
Dess, сърдечно ти благодаря за притчата... Бих казала, че за мен това е движение- всеки път, когато сложа "етикет" на някого,веднага след това се питам дали съм права и как ще реагирам,ако се случи с мен същото, което с въпросния... Далече съм от "чистото" приемане на хората, а и на ситуациите, които животът ми поднася, без коментар, за съжаление.Същевременно съм доволна, че се научих да не обсъждам околните, да ги приемам, и сякаш успявам с хората наоколо, но не и с най-близките си...
Desss МОже би при всеки е различно,лично за себе си стигнах до това заключение,когато открих колко много приличам на тези,които се опитвам да осъждам.В един момент просто ми просветна,че онова,което най-много ме дразни в другите е онова,което и аз имам в себе си.С което не се гордея при това,просто не съм го знаела.А иначе още в Библията го пише мисля,Не съди за да не бъдеш съден.