Вашата равносметка след раздялата.

Каси, и мен ме е яд. Аз на никого намям доверие, но може би така е било писано и трябва да го науча това, за да ме предпази от нещо още по-лошо в бъдещето.
А това за саможивостта - ми преодолява се - това е следващия урок - как да преодолеем белезите и раните от урока! Да вземем само най-градивното. Дълъг е пътя към излекуването на душата и сърцето, но той е най-важната част от урока. Той е същността на уроците - това да покажем, че сме по-силни от страха и предразсъдъците си, от собственото си его, от себе си!

Никак не лекува времето нито пък ти позволява да не правиш отново същите грешки. Акое е така то аз съм най-тъпата патка щото пак съм се нахендрила. Явно не съм си научила урока или пък съм забравила, а вярвайте ми не е така. Доверието и аз изгубих за 10 години не се доверих отново, а съм имала едно две предложения отново да се омъжа, да ама не не исках, не вярвах и не се доверявах и когато си мислех че невярвайки се живее се оказа,че пак не е така. Та с две думи, и да се доверяваш и да не се доверяваш все е двайсе. Мислех си, веднъж опарена втори път не се пари човек тоест и урока си помниш ама пак казвам няма такива неща има просто различни ситуаци и единствения плюс от старото опарено е че още повече боли като се лепнеш втори път. няма научен урок няма и такова нещо като времето да лекува 

salai не съм съгласна, че всичко е съдба
ето прочети и помисли
Автобиография в пет глави"
1/ Вървя по улицата.
   На тротоара има дълбока дупка.
   Падам в нея.
   Загубен съм... нямам надежда.
   Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2/ Вървя по същата улица.
   На тротоара има дълбока дупка.
   Правя се, че не я виждам.
   Падам отново.
   Не мога да повярвам, че съм на същото място.
   Но не е моя вината.
   Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3/ Вървя по същата улица.
   На тротоара има дълбока дупка.
   Виждам, че е там.
   И пак падам в нея... това е навик.
   Очите ми са отворени, зная къде съм.
   Аз съм виновен.
   Измъквам се незабавно.

4/ Вървя по същата улица.
   На тротоара има дълбока дупка.
   Заобикалям я.

5/ Вървя по друга улица.

На тротоара има шахта.
Падам в нея.
Щo ли ми прилича на дупка ама все пак не??

По принцип да човек трябва да се учи от грешките си, но има едно хубаво НО. Всеки път си е различно

Sоrry това е моето виждане в ситуация забъркани повече от двама души никога нищо не се знае.

Вече съм сигурна  -ти си някой преродил се тибетски мъдрец

Салай, има ли значение дали е дупка или шахта, след като ще паднеш вътре???
Смисъла поне за мен от подобни дискусии е да се опитаме да видим нещо, което остава скрито за нас, докато сме сами в ситуацията, затова и хората споделят тук.... ако не се помръдваме от изначалното си мнение.... значи ще продължаваме да вървим по същата улица...Понякога една дума или различна гледна точка, могат да променят наистина живота ти, стига да ги допуснеш в съзнанието си. Вече писахме много за това, но докато човек не  е готов да поеме своята част от отговорността за това, което му се случва, ще продължава да прави едни и същи грешки. Ти не си виновна, ако на пътя има дупка или шахта, но ако упорито стискаш очи и все падаш вътре.... причината ще е само в липсата на усилие да отвориш очи... 

Аз също ти благодаря за отговора, както и за позитивното отношение. 

И аз съм имал трудни моменти в любовта - някои, преди години, доста драматични. Но след всичко, през което преминах, съм стигнал до извода, че посоката на живота е само една - напред. И съм настроен позитивно за това, което ме очаква днес, което ме очаква утре. Водещо при мен е доброто настроение. Ако и късмета ми се усмихне, още по-добре. 

Така или иначе - гадости има навсякъде около нас, но радости - малко. И затова е нужно - както се казва в рекламата на Coca Cola - да бъдеш оптимист.    

Обратното - ако се оставиш на неприятните емоции - ще се съсипеш преждевременно.

salai не искам да се заяждам
но докато мислим, че не сме виновни за падането  си - измъкването ни е бавно, когато прозрем къде НИЕ грешим - по-бързо се възстановяване, а с малко късмет - тръгваме по нова улица
да, там може да им други опасности, но опитността ще ни помогне
важното е да прозрем защо падаме - кога е от отричане на вина, кога от навик. Тогава вече, ще спрем да падаме.

Ти си така настроена, защото самата ти приемаш втория ти опит като своя грешка. Аз считам, че за да се стигне до него при теб имаш много по-малко вина отколкото изпитваш подсъзнателно. Ако спреш ти самата да се обвиняваш - ще спреш да си войнствено настроена, ще се успокоиш и ще откриеш, че може би това е твоята съдба и просто оттук насетне ще тръгнеш по нов път.
Но всеки от нас е бил и ще бъде в тези житейски дупки. Лошо е ако всеки път като паднем отричаме факта, че сме знаели....  Нали помнеши от "Птиците умират сами" - за птичката с тръна в гърдите, която подтиквана от инстинкта си забиво шипа в гърдите си докато умира, пеейки. Но тя го прави без да съзнава. А ние - когато ние го правим - знаем, разбираме и все пак го правим....
Аз съм като в стиха - все падах в една и съща дупка, но се опитах да хитрувам - да прескоча... Резултата е доста тежък и плачевен. Сега се опитвам с достойнство да преодолея грешките си и дано тоя път приема вината и не хитрувам, дано намеря другата улица! Поне заради ДАни-бебе!

Тук ще кажа това: ми тя опитността нали е в други ситуации?!? Като ситуаците и обстоятелствата се променят, как ще разбереш кое е правилното в новата ситуация, в която никога не си изпадал? Това е въпрос към вас, наистина. Конкретно като става дума за друг човек, щото Catnadeen съгласи се, при теб става дума за същиа човек, тогава наистина имаш опит, който ти помага.
Знаеш ли:
1. Всеки човек на този свят прави грешки. Но не всеки човек на този свят е болен, самотен или беден или нещастен. Т.е. стигаме до момента, че някои бидеики слаби хора, са щастливи, защото отсрещната страна или си затваря очите за слабостта на човека ili го приема какъвто е, без да го изоставя в нужда, т.е. са попаднали на по-силен от тях човек.
2. Ами ако тази твоя грешка е просто нещо, което искаш от отсрешната страна, не го получаваш, но въпреки това обичаш. Според мен човек много лесно влиза в цикъла по следния начин: влюбваш се, тогава не виждаш негативите, когато ги видиш вече толкова болезнено си се привързал към човека, че си казваш по-добре тои с негативите, отколкото друг или без никой. И тогава какво е силата: да стоиш сам. Да отритнеш другиа, и да опитваш наново. Знаете ли, някак си ми се струва че животът е твърде кратък за непрестанни опити и търсене на човека, които не съществува. Защото никой не може да ме убеди в това "Там някъде седи и те чака твоят човек". Няма такъв филм.
Знаете ли, аз гледам по-глобално на нещата. Оглеждам се наоколо. Този саит е един оазис за хора като нас, и по-скоро хора като тях, със семеиства. Обаче реалността е твърде далеч от това. Навсякъде виждам раздели, разводи, самота. Хората не искат да се опитват да са заедно. Отчуждават се. Незнам, страшно е. И знаете ли, тези, които са саможиви, намират много добро оправдание за това - ми не съм намерил правилния човек. А другите са го намерили ли? Не, просто искат да направят семеиство и успяват. Ама и двете страни в двоиката полагат усилиа.
Стана дълго, утре ще продължа. А може би е много късно вече за умни разсъждениа. Вина има всеки един жив човек, това ми беше мисълта, в този смисъл и всяка жена греши, но не всяка жена е самотна маика. Излиза, че ние с нещо сме по-лоши и затова сме зариязани, при това с децата... Така ли е всъщност, аз тук не виждам лоши хора, напротив, виждам много добри хора, хора наясно с много неща в живота, които не живеят в заблуда, и въпреки това .... Маи отивам към въпроса за справедливостта, което губи смисъл, защото животът не е справедлив. Това е от мен за днес, лека нощ.

Аз пък не знам дали не е още прекалено рано за такива расъждения, даже кафето ми стои, но...)
В общи линии ти търсиш отговор на въпрос, дето си стои нерешен от хилядолетия- въпроса са щастието...защо едни успяват да са щастливи, а други не. Има една книга, която много харесвам:"Изкуството да бъдеш Бог"- Морган Скот Пек.Той дава доста смислени обяснения на заблудите относно любовт, брака и себереализацията на човек. Не мисля, че мога да го резюмирам тука, но честно казано, преди години там намерих на куп събрани повечето си възгледи по тези въпроси та даже се чудех как да докажа, че тези неща всъщност съм ги измислила аз
Ако човек е склонен да свързва чувството на щастие само и с един единствен човек, то много е вероятно рано или късно да бъде разочарован. Колкото и парадоксално да звучи обикновенно хора с по ниско самочувствие изпадат в ситуация на такава силна привързаност с друг човек, че не виждат как да продължат живота си без него. Вероятно причините за това се коренят в характера и възпитанието на човек. Да се предпазваш от грешки, включително означава да се научиш да виждаш какво наистина може този човек до теб да ти даде. Както каза Пантер" ако се влюбя в лека жена и после очаквам тя да ми е вярна и добра съпруга, няма как да не се разочаровам". Според мен това е основното нещо.  И тука не става въпрос за полагането на услия и от двамата. Както бях написала в друга тема понякога човека толкова си може....Ако не искаш да видиш именно тези негативи, които после ще съсипят връзката, няма как да не стигнеш до този краен резулат. Ако искаш от един саможив и егостичен човек да бъде добър баща и съпруг- ами няма да стане и ако си по упорит, може да похарчиш и години в опити, но накрая пак ще стигнеш до същото място. С две думи ако не можеш да преценяваш какво искаш и от кого го искаш.... много по-вероятно е да страдаш, да бъдеш самотен... и съответно да кажеш ето пак на мен се случи. И ако откажеш да се научиш ще ти се случва именно едно и също. Значи излиза, че най-важното за едно съвместно съжителство е да  се обвържеш с човек, който иска същите неща като теб, само тогава има смисъл и двамата да полагат усилия. И понеже тука ще ми кажеш" да, ама  той каза, че иска бебе пък после размисли" ти знаеш,че е имало хиляди знаци, че този човек не е готов, но ти си ги подминала. Включително може и той да се е опитвал- по неговия начин и колкото той може... Както и аз знам, че поисках от бащата на дъщеря си неща, които той и да иска не може да ми ги даде, понеже не е такъв човек и сега всички страдат от това.
А да очакваш да промениш нещо в друг човек е най-голямата заблуда!!! Човек не се променя доброволно, променя се под натиска на живота и само и единствено, ако той самия реши да се промени. Така мисля аз. Така, че когато решиш на всяка цена да оставаш с някого, въпреки, че вече знаеш, че той не може да ти даде нещата, които ти искаш, какви са вариянтите- или спираш да искаш тези неща или си тръгваш. Поне аз не виждам други....дълго стана, отивам да пия кафе. 

Много философски сте тръгнали наистина
Според мен Камен го е казал най-добре - важното е да разбереш, че живота има една посока и тя е напред. Миналото не се връща - за добро или за лошо. Ако се подготвяме психически, че нещо лошо ще ни се случи - няма да разпознаем щастието или най-малкото ще го помрачим.
За да сме щастливи трябва единствено да го решим.
И аз преживях много неща последните години и се измъчвах и какво ли не... В един момент реших, че няма смисъл. Миналото е минало, болката си е там. Дълги месеци бях самотна, дори мислех за самоубийство, до толкова ми беше писнало от всичко. В момента, в който си позволих да се засмея искерено и да се зарадвам хората около мен го забелязаха и сега в буквалния смисъл почнаха да ми налитат...
Както казва един приятел - живота е твърде кратък, за да имаме време да бъдем нещастни. Благодарна съм му, че върна светлината в очите ми.

Вижте сега, с една дума. Всичко това е много вярно, обаче в една връзка се очаква, че отсрещната страна няма да те използва за свои нужди, а ще действа добронамерено.
Ти ако тръгнеш всеки път да търсиш под вола теле, баси, да не сме на състезание или на пазара. Аз като не искам да съм с някой му казвам от самото начало, не го използвам и после да му тегля шута.
Не виждам защо трябва да се усложняват нещата. Той тапа ли има на устата да каже: не искам да съм с тебе, не искам дете, нищо не ща. Толкова е просто, че няма накъде. Какви са тия догадки: ми той давал знаци, дъра бъра. И постоянно да подозираш човек и т.н. При мен презумпцията е, че който каквото иска си го казва. Какво значи да спиш в едно легло с някой и да го лъжеш? Или да си премълчаваш? Еее, аман....
 

това е следващия пост - нещо стана дублиране

Каси,и аз така мисля-съвсем просто е наистина отсрещната страна да каже това което мисли и чувства. Не можеш наистина да живееш във вечни съмнения- в крайна сметка за какво е доверието?
И аз това със знаците не мога нещо да го проумея-след първия знак да си бием шута ли,какво ли? А дали наистина е знак,или аз съм си въобразила нещо?Точно за това са разговорите.Значи ли това че всички ние които сме изоставени,не сме обръщали внимание на знаците/демек,не разбираме от мъже или точно от такива мъже/ или пък дори и да сме се усъмнили  внещо насила сме ги накарали да ни направят бебета?