Как бихте постъпили в тази ситуация?

  • 6 065
  • 135
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 5 173
Да ти кажа, Andariel, присетих се за 1 случка, когато пътувахме във влака от Бургас за Пловдив, цял лагер бяхме, но реших да си замълча, да не стана причина за лоши мисли.
Само ще кажа, че след тази случка, майка ми едва ли би била очарована ако заявя, че тръгвам сама за Бургас (например), а съм доста по-голяма от дъщерята на липиум.

# 121
  • Мнения: 156
Въпрос на много неща - късмет, възпитание и т.н. Нейна приятелка, която водеха не само на репетиции, а и до кварталното училище пропуши на 13. Мнението ми е, че децата трябва да бъдат "пускани" да се справят самостоятелно постепенно, а не да ги държим до полите си на 18 да се отприщят, вярвайте ми, че така не им правим услуга. Аз лично пътувам самостоятелно от 14 годишна за училище Перник - София, имах приятелки, които бяха на общежитие още в гимназията и споделям от позиция и на родител и на дете с опит.
 Браво на майката, че е пуснала  детето си да вкуси от самостоятелния живот, като го е пратила с приятелка, а не го е метнала в дълбокото на концерта в Бургас.

# 122
  • София
  • Мнения: 62 595
Изобщо не говоря за пушене, това е най-малкият потенциален проблем! А ако някой я беше дръпнал, ако я беше изнасилил? Аз не бих разчитала на "някоя лелка". За мен е безумие! Наясно съм, че ти смяташ, че си постъпила правилно, още повече, че детето е живо и здраво, но дали щеше да мислиш така, ако се беше случило нещо лошо?

# 123
  • Мнения: 156
За мен това беше пресметнат РИСК. С детето си бях обсъдила много варианти на реакция. Пък и говорим за пълен влак през деня и за 30 минути пътуване, като аз я чаках на гарата. Това е било решението ми, оказало се е правилно за нас. Доверието, което съм й оказала сега ни е от полза. Общуваме страхотно и тя е много отговорна.
А потенциалните проблеми са навсякъде около нас. Трябва да подготвим децата си за всеки от тях.

# 124
  • Мнения: 857
 ooooh! а сега като се сетя, майка ми ме пускаше да пътувам сама до Пловдив на 12 години. Трябваше да сменям 3 транспорта, за да стигна. Как го е правела тази жена, не знам  newsm78.
Сега не бих пуснала детето си само.

# 125
  • Мнения: 156
А, да не забравя равносметката - тази година отива за 4 път на лагер с детския хор, била е на много концерти и турне в Испания. Как си представяте да си пусна детето за седмица-две, без да зная как се справя самостоятелно? И не ми казвайте, че има кой да ги води, ако то не е научено. Как се справят 4-5 възрастни с тълпа моми, ако не са специално подготвени и няма строга дисциплина.

# 126
  • Мнения: 5 173
ooooh! а сега като се сетя, майка ми ме пускаше да пътувам сама до Пловдив на 12 години. Трябваше да сменям 3 транспорта, за да стигна. Как го е правела тази жена, не знам  newsm78.
Сега не бих пуснала детето си само.
Макар и клиширано: времената са били различни.
Аз също се учудвам на куража на майка ти.

# 127
  • Мнения: 1 615
Мен също ме пускаха доста по-смело, отколко аз сега пускам своето дете. В 4-и клас семейни приятели, на които гостувах през зимната ваканция, ме качиха на влака в Пловдив, пътувах сама и майка ми ме посрещна в София. Аз едва ли бих. От друга страна, моята я пуснах на фестивал (с едно преспиване) още преди 1-и клас, а сега - година по-късно, на лагер. Аз не бях ходила до 4-и. И се справих по-зле от нея сега. А че времето е друго, е факт. Но пък сега има мобилни. И т.н. Рискът се мери от различна позиция, но въпреки това има граници, които малко майки са готови да прекрачат.

# 128
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре че не живеем в някоя по-западна държава! Ако там някой ти намери детето, шматкащо се по влакове на възраст 8-9-10 години, направо не ми се мисли! Като нищо щяха да го приберат социалните, пък после върви, че обяснявай как нямаш друг избор и как детето трябвало да бъде самостоятелно!

# 129
  • Мнения: 22 497
Аз също съм пътувала сама във влак Плевен-Шумен на 12години.
Но сега не бих пуснала детето си да пътува по този начин и категорично не само.

А това как се учели на самостоятелност и не знам какво си на по 8-10-12години, и как било премерен риск да пътуват сами по автобуси и влакове.....не съм съгласна. Колкото и да го подготвяш, на каквото и да го учиш, едно дете на тази възраст не може да се защити адекватно ако някой го нападне. Или ще ми кажете, че дори и при пълен влак някой чичко не може да го дръпне в тоалетна, или да го повлече с него слизайки от влака? А в днешно време, когато на хората им пука единствено за себе си, да не мислите, че някой ще се залети да помогне.....едва ли...

# 130
  • София
  • Мнения: 4 283
Според мен "свободите" трябва да  се дават постепенно и по преценка на родителя, тъй като той най-добре познава детето си. липиум много добре е обяснила етапите, през които е преминала дъщеря й и аз я поздравявам и подкрепям.
Съгласете се, че ако няма натрупан предишен опит, едно пътуване с влак напр. на 18-годишно момиче крие същите рискове.
Имам почти 18-годишна дъщеря, която е възпитавана и подготвяна за зрелостта по подобен начин. За протокола тя ще ходи на Спирита, защото считам, че натрупаният опит досега и допълнителните обстоятелства по самото ходене конкретно, намаляват риска в разумни граници. Другото е в ръцете на Господ.
Продължавам да съм на мнение, че авторката на темата е постъпила правилно предвид фактите, изложени от нея.

# 131
  • Мнения: 5 173
Аз също съм пътувала сама във влак Плевен-Шумен на 12години.  Или ще ми кажете, че дори и при пълен влак някой чичко не може да го дръпне в тоалетна
Точно това се случи с 1 момиче - 14-15-годишно, пътувайки с влака за Пловдив. Всичко се размина без тежки инциденти, понеже се намеси полиция и държа чичкото в тоалетната до спирането на влака. Ами, ако не се бяха усетили, че момичето липсва?  ooooh!

# 132
  • Мнения: 503
Аз бих я пуснала, ако преценя, че мисли зряло, а не е едно от онези деца, които само се чудят каква глупост да направят и как да се покрият после. Все пак на тази възраст вече може да пътува сама, не е на 4-5 години. Проблем би ми бил самият концерт, всичко може да се случи, независимо дали е в Бургас или във вашия град. Затова бих я пуснала толкова, колкото бих я пуснала и на концерт в същия град, в който живеем. Относно възрастния придружител... Тя отива с приятели. По-скоро няма да иска да отиде, отколкото да помъкне някой 40-годишен роднина да й е бавачка пред приятелите й.
Добре че не живеем в някоя по-западна държава! Ако там някой ти намери детето, шматкащо се по влакове на възраст 8-9-10 години, направо не ми се мисли! Като нищо щяха да го приберат социалните, пък после върви, че обяснявай как нямаш друг избор и как детето трябвало да бъде самостоятелно!
Добре е и по много други причини, но една от главните е, че можеш да го научиш на самостоятелност и мислене без да ти го вземат социалните. Но ние вървим да станем едно към едно със западните страни, освен по заплати.

Последна редакция: пн, 09 авг 2010, 15:31 от Victory

# 133
  • Мнения: 156
Всичко се размина без тежки инциденти, понеже се намеси полиция и държа чичкото в тоалетната до спирането на влака. Ами, ако не се бяха усетили, че момичето липсва? 
И аз през 2-те години разчитах на възрастните хора, с които тя пътуваше регулярно-предаваха ми я на Централна гара и се уговаряха за следващото им пътуване. Не съм я пускала на пусия. Дори директорът я покани на концерт на училището (тя им е пеела по време на пътуването). Специално разговаря с мен човека, трябваше да отсъства от училище. Съгласих се, но при условие, че я вземат и върнат в нейното училище, защото по това време не познаваше квартала ни и не скиташе самостоятелно из него.
Интересно ми е как вашите деца стават самостоятелни?
С жителйски си опит, моята дъщеря не си мисли, че на 14 г. мога да я пусна на концерт сама в Бургас с някаква групичка, от които познава 1 дете. Тя дори не ходи сама на плаж, макар че баба й е в Бургас и познава целия плаж.
Всичките й "ХОЙКАНИЯ" са придружени от възрастни, които ние познаваме.
През цялото време ви пиша за ПРЕЦЕНЕН риск. Самостоятелността не става за 1 ден, а се придобива стъпка по стъпка и с много мислене. Даже бих казала, че трябва да стане заслужена.

# 134
  • Мнения: 156
И аз да ви дам пример с "лоша домашна случка": на моя колежка обраха апартамента преди 2 години. Оказа се, че 15 годишният й син се е срещнал с крадците на асансьора. Добре, че не е в къщи. Детето доста се стресира. ВАЖНО е да подготвим децата си да реагират и в лоши ситуации. Винаги, когато моята тръгва нанякъде аз започвам да нареждам и тя ми казва: зная-пищя, бягам ако мога или ритам и хапя. Дано винаги има хора, "ОТ МАЙКА РОДЕНИ", които да помагат на деца в риск, независимо дали са на 10 или 20 години. Лошото е, че този сорт намалява.
Спомням си, когато я вземах от репетиция по солфеж в центъра на София и имаше деца със закъсняващи родители, които плачеха. Виждах как другите родители ги подминават, хванали за ръка собствените си дечица. Аз оставах при детето, обаждахме се по телефона на родителите и чакахме, докато дойдат неговите родители, нищо, че излизах от работа и закъснявах. Може би го правех, защото осъзнавах как други родители се грижат за моето, докато е пътувало с влака, а?

Последна редакция: пн, 09 авг 2010, 16:04 от липиум

Общи условия

Активация на акаунт