Има си и тема за интеграция на деца с аутизъм.ето.
- Публикувана: 28 юли 2010, 23:11 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2010, 13:25 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 14
.... ще напише реферат сега и след година ще ти обучава детето ..... без да знае на какво .... ама ще е от страната на "специалистите" .... я в ролята на учител я в нещо още повече.....
... нямам лично отношение към момичето .... просто такава е истината ...
... нямам лично отношение към момичето .... просто такава е истината ...
За съжаление, засега от нас само се учат, по-лошото само "вземат" дипломи.
Ние, пък излиза, че само се оплакваме и искаме да бъдем там за където не сме.
Първо избрах си такава тема - защото имам наблюдения от дете със синдром на Даун(знам, че е различно). Темата трябваше да е интересна и да не е клиширана. Има доста хора, които не са запознати като цяло с аутизма. Когато си предложих темата - казаха, че това е нещо, за което се пишело много. когато ги попитах какво означава това никой не успя да ми отговори. Не искам да анализирам децата ви, не искам да ми пишете реферата и аз копи-пейст. Искам просто да видя вашата гледна точка. Лесно е да намеря някакви медицински обяснения, но съм на мнение, че трябва да знам и вашето мнение. Да, прави сте нямам наблюдение на деца с аутизъм, но винаги ми е било интересно да науча повече за заболяването. Надявам се да съм се изказала както трябва и да ми разберете идеята.
dEs~666, просто сме станали по-чувствителни и то е съвсем обяснимо.
Просто "разпитите" и заключинията на такива хора не ни се нравят много.
Ако си психолог, ще го разбереш.
Това е все едно аз да черпя от теб информация за даден болен на теб проблем/говоря на двете посоки/ и да пиша заключения от собствена гледна точка като наблюдател, да ти давам съвети/в повечето случай неадекватни/, да давам на обществото/което ги приема, само додето е страничен наблюдател, а не участник/.
По-отгоре има пост за книгата от didib
Даваш ли си сметка, как се чувстват такива майки, на които някой им обяснява това.
Утре, вероятно някаква такава диплома ще четем и от теб.
Нищо лично. По-горе писах защо.
Просто "разпитите" и заключинията на такива хора не ни се нравят много.
Ако си психолог, ще го разбереш.
Това е все едно аз да черпя от теб информация за даден болен на теб проблем/говоря на двете посоки/ и да пиша заключения от собствена гледна точка като наблюдател, да ти давам съвети/в повечето случай неадекватни/, да давам на обществото/което ги приема, само додето е страничен наблюдател, а не участник/.
По-отгоре има пост за книгата от didib
Даваш ли си сметка, как се чувстват такива майки, на които някой им обяснява това.
Утре, вероятно някаква такава диплома ще четем и от теб.
Нищо лично. По-горе писах защо.
Дес,
избрала си си такава тема и искайки в тази тема мнения и преживявания от нас-майките на дечица с аутизъм за интеграция и социализация буквално сипеш сол в раната ,и точно за това някой от момичетата реагират така остро.......
Истината е ,че Б-я е вече в ЕС,но тук интеграция и социализация на деца с аутизам все още НЯМА!!! И веднага ти пиша за нас,синът ми е на 5.6г ,посещава спец.център 3пъти в седмицата,там са само деца със СОП. За да го интегрираме ходи един път седмично на ДГ ,там не можаха да приемат такъв какъвто е ,не желан е и неприеман,държат се с него като някакво дете без грам интелект ,дескриминират го постоянно,делят го на нашите деца и детето с аутизъм,за което е длъжна само ресурсната учителка да полага някакви грижи-било то обучителни или други.Другия ден от седмицата ,който остава не го водим в ДГ , защото не го посещава специалист от Рес.център/там не достигат кадрите за многото деца с увреждания / и детето им пречи да си провеждат заниятията с него и ни "помолиха" да не го носим в четвъртък ..... И така детето се" интегрира" и "социализира" .Бяхме изгонениот първата ДГ в която го бяхме записали/където ходеше батко му/......От там ни заявиха ,че не могат да се грижат за нашето дете и ще го отпишат.....
И идея си нямаш още колко хиляди такива случаи има в нашата мила родина с хора неприемащи различните от тях ,неинформирани вообще що е аутизам и в какво се изразяват характерните черти ч поведението на такива деца,смятайки ги за не добре с акъла ,психично болни
избрала си си такава тема и искайки в тази тема мнения и преживявания от нас-майките на дечица с аутизъм за интеграция и социализация буквално сипеш сол в раната ,и точно за това някой от момичетата реагират така остро.......
Истината е ,че Б-я е вече в ЕС,но тук интеграция и социализация на деца с аутизам все още НЯМА!!! И веднага ти пиша за нас,синът ми е на 5.6г ,посещава спец.център 3пъти в седмицата,там са само деца със СОП. За да го интегрираме ходи един път седмично на ДГ ,там не можаха да приемат такъв какъвто е ,не желан е и неприеман,държат се с него като някакво дете без грам интелект ,дескриминират го постоянно,делят го на нашите деца и детето с аутизъм,за което е длъжна само ресурсната учителка да полага някакви грижи-било то обучителни или други.Другия ден от седмицата ,който остава не го водим в ДГ , защото не го посещава специалист от Рес.център/там не достигат кадрите за многото деца с увреждания / и детето им пречи да си провеждат заниятията с него и ни "помолиха" да не го носим в четвъртък ..... И така детето се" интегрира" и "социализира" .Бяхме изгонениот първата ДГ в която го бяхме записали/където ходеше батко му/......От там ни заявиха ,че не могат да се грижат за нашето дете и ще го отпишат.....
И идея си нямаш още колко хиляди такива случаи има в нашата мила родина с хора неприемащи различните от тях ,неинформирани вообще що е аутизам и в какво се изразяват характерните черти ч поведението на такива деца,смятайки ги за не добре с акъла ,психично болни
Дес, хубаво правиш, че ни питаш.Можеш да си напишеш свободни съчинения по темата от своя гледна или да се допиташ до повече майки.Можеш да наблюдаваш едно дете с аутизъм, но това не значи, че си видяла аутизма и интеграцията му изобщо, защото няма две еднакви деца с аутизма.Децата ни могат да бъдат свръхинтелигентни или все още ненаучили се и поизостанали - широк спектър.Какво точно те интересува?Как си представяш реферата.Имаш ли план за него.Моля те напиши го, за да ти отговорим адекватно.Според мен първо трябва да понапишеш какво е аутизма.Трябва да опишеш и защо е толкова трудно да се интегрират тези деца.Може би е добре да имаш и някои предложения за подпомагане на интеграцията им - хубаво е, и аз те моля за това да не ги представяш децата ни като инвалиди и невъзможни за интеграция, защото това не е така.Нашата цел е да покажем на обществото ни хубавата им страна и как могат да им помогнат, когато се случи лошата им страна да бъде по лесно приети от обществото.
Катина, реферата го виждам по този начин - да започна с описание на самото заболяване, процент на заболелите деца, защо съществува проблем с интеграция и социализация, как може да се реши проблема, защо не трябва да се обръщаме като към по-нисши от нас. Да покажа, че всеки от нас в един момент има аутистични признаци. Да покажа на колегите ми, че различното не е толкова страшно и да ги запозная като цяло. Радвам се, че все пък ми сътрудничите. Ако не се съгласите няма да разпитвам и със сигурност не искам да правя заключения. Не съм компетентна в това отношение.
Струва ми се,че много остро нападнахте момичето.
Това го казвам като учител на детенце с аутизъм и майка на 4 годишно,тествано за аутизъм цели три пъти от различни специалисти.
Много е трудно да преглътнеш "Госпожо,вашето дете нещо не е съвсем наред /това от едната му учителка,другите две не бяха забелязали нищо кой знае колко смущаващо,освен,че помни като слон/.
В България, а и не само там не се знае достатъчно за аутистите.Да кажеш,че някое дете е невъзпитано,разглезено или откачено е много лесно,когато не се налага да общуваш всекидневно с него,в твоя дом.Но и много неправилно.
Все отнякъде трябва да се започне.
Аз изчетох каквото ми попадна на какви ли не езици.Говорих с какви ли не специалисти.Подложих детето си на всякакви тестове.Покрай тях не то, а аз щях да превъртя.
И,понеже говорим за аутизма в Бг,много бих искала да споделя една случка,която много преживях.
Тук/живея в Холандия/ като ходя в супера давам на сина ми да слага продуктите в пазарската количка,да избира плодовете,хлебчетата,пакетите с прах за пране,сапуна,тоалетната хартия.И на касата той държи да извади всичко сам ,да му дам пари да плати сметката и да прибере всичко обратно,а след това да ми помага в носенето.Не,че не разлива някои неща,не,че се справя перфектно,но единствения наин да се научи да пазарува сам е,като му дам възможност да опита и да види какво ознаава това.
През лятото си бяхме в Бг.Детето ми не говори добре български,разбира,но използва малко думи и само кратки изреения.С деца обае се разбира и си играят хубаво.
Та,по навик гооставих да напазарува.Като стигнахме касата пак го оставих сам да вади всичко,като винаги му казвам,че много добре се справя/когато е така/.Изведнъж обаче зад нас се наредиха десетина души,видимо изнервени,бързащи,нетърпеливи.И ВСИЧКИ в един глас почнаха да викат срещу него" Ей,келеш,това да не ти е детска площадка,като толкова искаш да сииграеш на магазин играй си у вас или майка ти и баща ти да ти отворят един само за теб,.....",Ëй,я млъквай,е като ти забърша два шамара да видим дали ще ревеш"...и т.н.
Синът ми се разплака,защото не разбра какво не е направил както трябва,та тези непознати,сърдити хора така му крещят.
Но стана по-зле.
Появиха се още такива,които почнаха да го обиждат,да му викат" абе я млъкни бе","къде се намираш","нещо ми е тихо, я дай по-силно,да видя дали можеш"...и всичко това на език,който детето не използва ежедневно, аз по принцип не повишавам тон и не разговарям с хора,които не спазват приличен тон на разговор.
Оставих сина ми да плаче,да се наплаче колкото има нужда.Не му се скарах,само го прегърнах и му казах,че няма от какво да се страхува,понеже не е направил нищо нередно.
Мъжът ми е чужденец,не говори български,беше с нас.Тихо прибра покупките в торбите и бавно излязохме от супера.На вратата някаква жена,чула-недочула,че мъжа ми говори на детето на холандски идва и ме пита,защо този мъж не може да се справи с детето си.Не и отговорих.
Когато се прибрахме мъжа ми ме попита какво е станало в супера,хората защо така викаха.
Казах му,че са викали,защото са много глупави.И наистина си го помислих.
Струва ми се,че точно затова трябва да има различни гледни точки,когато става дума за интеграцията на деца, а и на възрастни хора с увреждания от вскякъв тип.И колкото повече написано има,дори да са съвсем различни теории е по-добре от нищо.
Същата вечер си мислех,колко ужасно се почувствах от едно пазаруване,което няма как да не направиш,дори за няколко дни ваканция в Бг .А какво ли им е на майките,които всеки ден живеят в Бг и всеки ден трябва да излизат сред други хора,непознати,озлобени,ядосани,неинформирани,безразлични.
Детето ми не е с доказан аутизъм.Изкараха го много интелигентен, но различен от връстниците му.Просто е по-кротък,но и ние с баща му не сме истерични типове.
От Центъра за психологично здраве,където го наблюдаваха ми казаха,че всеки човек има поне един симптом на АС.Просто ,когато са повее от 5,едва тогава се търси някаква конкретна психологическа причина.
Дадоха ми въпросних с 500 въпроса, от някои ми се доповръща.Но и разбрах,че само,когато познаваш едно състояние в детайли можеш да намериш решение.Или, в най-добрия случай да бъдеш обучен как да се справиш,когато попаднеш в необиайна ситуация.
Детенцето,което е в моята група е на 3.Първите два месеца стоеше безмълвно и гледаше изплашено.Не докосваше нито един музикален инструмент,не отговаряше на нито един въпрос,не изпя нито един тон.
Миналата седмица изчака реда си,справи се много добре с поставената задача,свири на барабан,марширува в темпо,направи си брада от памук и даже успя да танцува в такт.Най-голямото постижение обаче,поне за мен,е,че през цялото време се усмихваше на разплаканата си майка.
Нищо конкретно не съм правила,просто го оставих да идва в моята група с останалите деца /има още едно, то е хиперактивно,но аз все му намирам някаква работа,дори,ако това е да гледа кой как се справя/.Всеки път,когато направи нещо хубаво,вместо да пляскаме и да го плашим,правим нещо по негов избор.МИналата седмица поиска да се хванем за ръце като на хорце.И да се гледаме.Гледахме се,гледахме се и аз най-накрая усетих,че сме се видяли.Понеже,от толкова други неща все не ни оства време ей така,да се вгледаме,да се поогледаме,да изгледаме един поглед от началото до края му.
Струва ми се,Дес,си се заела с една много интересна задача.Пожелавам ти много,много,ама много търпение.Това май е единствения начин да научиш нещо вярно за аутистите,независимо колко често ги срещаш и колко близо се налага да стоиш до тях.
Това го казвам като учител на детенце с аутизъм и майка на 4 годишно,тествано за аутизъм цели три пъти от различни специалисти.
Много е трудно да преглътнеш "Госпожо,вашето дете нещо не е съвсем наред /това от едната му учителка,другите две не бяха забелязали нищо кой знае колко смущаващо,освен,че помни като слон/.
В България, а и не само там не се знае достатъчно за аутистите.Да кажеш,че някое дете е невъзпитано,разглезено или откачено е много лесно,когато не се налага да общуваш всекидневно с него,в твоя дом.Но и много неправилно.
Все отнякъде трябва да се започне.
Аз изчетох каквото ми попадна на какви ли не езици.Говорих с какви ли не специалисти.Подложих детето си на всякакви тестове.Покрай тях не то, а аз щях да превъртя.
И,понеже говорим за аутизма в Бг,много бих искала да споделя една случка,която много преживях.
Тук/живея в Холандия/ като ходя в супера давам на сина ми да слага продуктите в пазарската количка,да избира плодовете,хлебчетата,пакетите с прах за пране,сапуна,тоалетната хартия.И на касата той държи да извади всичко сам ,да му дам пари да плати сметката и да прибере всичко обратно,а след това да ми помага в носенето.Не,че не разлива някои неща,не,че се справя перфектно,но единствения наин да се научи да пазарува сам е,като му дам възможност да опита и да види какво ознаава това.
През лятото си бяхме в Бг.Детето ми не говори добре български,разбира,но използва малко думи и само кратки изреения.С деца обае се разбира и си играят хубаво.
Та,по навик гооставих да напазарува.Като стигнахме касата пак го оставих сам да вади всичко,като винаги му казвам,че много добре се справя/когато е така/.Изведнъж обаче зад нас се наредиха десетина души,видимо изнервени,бързащи,нетърпеливи.И ВСИЧКИ в един глас почнаха да викат срещу него" Ей,келеш,това да не ти е детска площадка,като толкова искаш да сииграеш на магазин играй си у вас или майка ти и баща ти да ти отворят един само за теб,.....",Ëй,я млъквай,е като ти забърша два шамара да видим дали ще ревеш"...и т.н.
Синът ми се разплака,защото не разбра какво не е направил както трябва,та тези непознати,сърдити хора така му крещят.
Но стана по-зле.
Появиха се още такива,които почнаха да го обиждат,да му викат" абе я млъкни бе","къде се намираш","нещо ми е тихо, я дай по-силно,да видя дали можеш"...и всичко това на език,който детето не използва ежедневно, аз по принцип не повишавам тон и не разговарям с хора,които не спазват приличен тон на разговор.
Оставих сина ми да плаче,да се наплаче колкото има нужда.Не му се скарах,само го прегърнах и му казах,че няма от какво да се страхува,понеже не е направил нищо нередно.
Мъжът ми е чужденец,не говори български,беше с нас.Тихо прибра покупките в торбите и бавно излязохме от супера.На вратата някаква жена,чула-недочула,че мъжа ми говори на детето на холандски идва и ме пита,защо този мъж не може да се справи с детето си.Не и отговорих.
Когато се прибрахме мъжа ми ме попита какво е станало в супера,хората защо така викаха.
Казах му,че са викали,защото са много глупави.И наистина си го помислих.
Струва ми се,че точно затова трябва да има различни гледни точки,когато става дума за интеграцията на деца, а и на възрастни хора с увреждания от вскякъв тип.И колкото повече написано има,дори да са съвсем различни теории е по-добре от нищо.
Същата вечер си мислех,колко ужасно се почувствах от едно пазаруване,което няма как да не направиш,дори за няколко дни ваканция в Бг .А какво ли им е на майките,които всеки ден живеят в Бг и всеки ден трябва да излизат сред други хора,непознати,озлобени,ядосани,неинформирани,безразлични.
Детето ми не е с доказан аутизъм.Изкараха го много интелигентен, но различен от връстниците му.Просто е по-кротък,но и ние с баща му не сме истерични типове.
От Центъра за психологично здраве,където го наблюдаваха ми казаха,че всеки човек има поне един симптом на АС.Просто ,когато са повее от 5,едва тогава се търси някаква конкретна психологическа причина.
Дадоха ми въпросних с 500 въпроса, от някои ми се доповръща.Но и разбрах,че само,когато познаваш едно състояние в детайли можеш да намериш решение.Или, в най-добрия случай да бъдеш обучен как да се справиш,когато попаднеш в необиайна ситуация.
Детенцето,което е в моята група е на 3.Първите два месеца стоеше безмълвно и гледаше изплашено.Не докосваше нито един музикален инструмент,не отговаряше на нито един въпрос,не изпя нито един тон.
Миналата седмица изчака реда си,справи се много добре с поставената задача,свири на барабан,марширува в темпо,направи си брада от памук и даже успя да танцува в такт.Най-голямото постижение обаче,поне за мен,е,че през цялото време се усмихваше на разплаканата си майка.
Нищо конкретно не съм правила,просто го оставих да идва в моята група с останалите деца /има още едно, то е хиперактивно,но аз все му намирам някаква работа,дори,ако това е да гледа кой как се справя/.Всеки път,когато направи нещо хубаво,вместо да пляскаме и да го плашим,правим нещо по негов избор.МИналата седмица поиска да се хванем за ръце като на хорце.И да се гледаме.Гледахме се,гледахме се и аз най-накрая усетих,че сме се видяли.Понеже,от толкова други неща все не ни оства време ей така,да се вгледаме,да се поогледаме,да изгледаме един поглед от началото до края му.
Струва ми се,Дес,си се заела с една много интересна задача.Пожелавам ти много,много,ама много търпение.Това май е единствения начин да научиш нещо вярно за аутистите,независимо колко често ги срещаш и колко близо се налага да стоиш до тях.
Дааааааааааа позната тема
при нас пък първата психиатърка отсече - вашето дете е аутист. Последва 10-тина минути мълчание в които просто нищо не можеше да се отрони от езика ми. После попитах- с какво можем да го лекуваме ( !!!!!! дори не знаех как да се изкажа, знаех че не е лечимо но знаех че се прави нещо - дума терапии ми беше тотално непозната тогава ) а тя само отговори- аутизма е състояние на духа - не може да се лекува. Ако бях на нейно място и с нейните знания и със знанията които имам и аз сега след толкова четене ровене и работа с детето - никога нямаше да съобщя на двама объркани родители новината по този начин. После след много ходене за диагностика при мнооого психолози си направихме елементарния извод - трябва да си имаш един аутист в къщи за да разбереш
що е това и подлежи ли на терапия, трябва да си лично засегнат за да имаш куража желанието и постоянството да докажеш че детето ти може и че на аутиста не може да сложи етикет - негоден.
при нас пък първата психиатърка отсече - вашето дете е аутист. Последва 10-тина минути мълчание в които просто нищо не можеше да се отрони от езика ми. После попитах- с какво можем да го лекуваме ( !!!!!! дори не знаех как да се изкажа, знаех че не е лечимо но знаех че се прави нещо - дума терапии ми беше тотално непозната тогава ) а тя само отговори- аутизма е състояние на духа - не може да се лекува. Ако бях на нейно място и с нейните знания и със знанията които имам и аз сега след толкова четене ровене и работа с детето - никога нямаше да съобщя на двама объркани родители новината по този начин. После след много ходене за диагностика при мнооого психолози си направихме елементарния извод - трябва да си имаш един аутист в къщи за да разбереш
що е това и подлежи ли на терапия, трябва да си лично засегнат за да имаш куража желанието и постоянството да докажеш че детето ти може и че на аутиста не може да сложи етикет - негоден.
Малко отклонение-екипите,които поставят диагноза аутизъм и в каква степен е,са поне от 5 души-детски лекар,детски невролог,детски психиатър,педагог и детски психолог.Детето се наблюдава поне 3 месеца,като се обсервира поведението му у дома с познати хора,в детската градина/училище,сред други деца, в непозната обстановка и с покриване на поне 3 теста-медицински,тест за интелигентност и психологически тест за емоционално-социалното му развитие,който се определя какъв да е от психолога в екипа и се попълва от ВСИЧКИ,които имат ежедневен контакт с детето-родители,учители,възпитатели,обслужващ персонал,ако има такъв.Нас ни снимаха с камера как си играем у дома,как се разхождаме в парка,как рисуваме животни и пеем песнички.
Този тест се прави в наалото и в края на изследването,защото за този период детето може да се променило.
Освен това,една лекарка от консултацията на сина ми, е била наказана,както и учителката на сина ми,която му постави диагноза без да е квалифицирана за това и без да има каквито и да било документирани изследвания за състоянието му,позовавайки се на личното си мнение.
Не можеш да кажеш на някого ей така,детето ти е аутист,епилептик,шизофреник.Това означава отговорност,която възлагаш,без да си проверил има ли основания за това.
Пропуснах в предния сипост,че детето ми започна да заеква след случката в супера.Посъветваха ме обаче да не се вторачвам в проблема и ако не мине до пролетта да го заведа на логопед.То тук всяко трето дете ходи на логопед.
Този тест се прави в наалото и в края на изследването,защото за този период детето може да се променило.
Освен това,една лекарка от консултацията на сина ми, е била наказана,както и учителката на сина ми,която му постави диагноза без да е квалифицирана за това и без да има каквито и да било документирани изследвания за състоянието му,позовавайки се на личното си мнение.
Не можеш да кажеш на някого ей така,детето ти е аутист,епилептик,шизофреник.Това означава отговорност,която възлагаш,без да си проверил има ли основания за това.
Пропуснах в предния сипост,че детето ми започна да заеква след случката в супера.Посъветваха ме обаче да не се вторачвам в проблема и ако не мине до пролетта да го заведа на логопед.То тук всяко трето дете ходи на логопед.
Картинка...искренно ти завиждам..Явно Цивилизацията си е Цивилизация..Тук в UK макар и да се води такава сме далече от това което ти описваш.8 месеца гонех ГП-тата за направление защото чуствах че сина ми има проблем,но според тях след като детето имаше очен контакт и сочеше с пръст/за тях супер комуникация/ не може да е аутизъм и това е.Имал само проблеми с говора..След 8 месечно ходене по мъките ни дадоха направеление за педиатър по развитието..Пъпчива индийка която явно не обичаше бялата раса...Зададе ми въпрости по списък и не пожена да обсъди с мен нищо странично.Даде на детето трактор и ремарке да види какво ще направи/той ги съедини как си трябва/и каза \аз мисля че е аутизъм но диагнозата ще си получите след 4 месеца\..След като подадох оплакване решиха да го види още някои...Януари тръгваме на домче на половин ден...Да видим как ще му се отрази..Ходихме пробно няколко пъти по 1 час..Добре се чуства но през 5 мин поглежда дали не съм избягала...
Дес 666 не се заблуждавай ..... нищо не можеш да опишеш ... първо не си наясно , второ не си заинтересована да има или няма интеграция , не знаеш проблемите , децата са различни ....
може да напишеш някоя блудкава помия не дай боже да я харесат да вземе да влезе в учебниците или някъде и отиде още 30-50 години да се смята че примерно : аутистите са тези които врякат по улиците, или тези които пляскат с ръце , скачат, въртят глави , държат се неадекватно , не говорят и или просто не знаят какво казват .....
съвет приятелски
помоли една майка която е от твоя град да те вземе да наблюдаваш детето и то какви предимства има кои са проблемите му и разкажи неговата история опитай да решиш неговите проблеми пиши конкретно за едно да е ама да е както трябва също си избери такава майка и или дете което не може да си позволи "всички екстри" в терапията , в интеграцията и социализацията ....
защото ако напишеш че аутистите са тези които ходят на конна езда, плуване, бокс, тенис, логопед , психолог, арт терапевт , музикален педагог или терапевт .... читателя ще реши че това са просто богати лигави хлапенца на които им е бил малко боя когато му е било времето .....
аз съм с три деца средното с аутизъм, някъде по средата в скалата бедни - богати, чувала съм всичко
от "цццццццццц" от най близи "защо сега това дете така прави виж колко се грижат за него а то...." , "родителите му искат повече от колкото то може - потенциала му бил толкова- нашите амбиции твърде високи" - говоря ти че ние искаме за сега да се научи да говори да общува, същувствени погледи , глупави подхвърляния , "ей то не стига че не е добре детето ами виж спъна се падна и си удари главата " ....
всичко това боли , нужни са ни на всички нас много сили , воля , това за нас е ежедневна борба и ако за обичайните родители деня е "съмни - мръкни" то за нас е равносметка - има ли крачка напред или не ... и ако за другите времето е имагинерно понятие за нас то е супер ценно защото целта на всички тук е не просто да подобрим състоянието им а да го променим изцяло
може да напишеш някоя блудкава помия не дай боже да я харесат да вземе да влезе в учебниците или някъде и отиде още 30-50 години да се смята че примерно : аутистите са тези които врякат по улиците, или тези които пляскат с ръце , скачат, въртят глави , държат се неадекватно , не говорят и или просто не знаят какво казват .....
съвет приятелски
помоли една майка която е от твоя град да те вземе да наблюдаваш детето и то какви предимства има кои са проблемите му и разкажи неговата история опитай да решиш неговите проблеми пиши конкретно за едно да е ама да е както трябва също си избери такава майка и или дете което не може да си позволи "всички екстри" в терапията , в интеграцията и социализацията ....
защото ако напишеш че аутистите са тези които ходят на конна езда, плуване, бокс, тенис, логопед , психолог, арт терапевт , музикален педагог или терапевт .... читателя ще реши че това са просто богати лигави хлапенца на които им е бил малко боя когато му е било времето .....
аз съм с три деца средното с аутизъм, някъде по средата в скалата бедни - богати, чувала съм всичко
от "цццццццццц" от най близи "защо сега това дете така прави виж колко се грижат за него а то...." , "родителите му искат повече от колкото то може - потенциала му бил толкова- нашите амбиции твърде високи" - говоря ти че ние искаме за сега да се научи да говори да общува, същувствени погледи , глупави подхвърляния , "ей то не стига че не е добре детето ами виж спъна се падна и си удари главата " ....
всичко това боли , нужни са ни на всички нас много сили , воля , това за нас е ежедневна борба и ако за обичайните родители деня е "съмни - мръкни" то за нас е равносметка - има ли крачка напред или не ... и ако за другите времето е имагинерно понятие за нас то е супер ценно защото целта на всички тук е не просто да подобрим състоянието им а да го променим изцяло
аз съм с три деца средното с аутизъм, някъде по средата в скалата бедни - богати, чувала съм всичко
от "цццццццццц" от най близи "защо сега това дете така прави виж колко се грижат за него а то...." , "родителите му искат повече от колкото то може - потенциала му бил толкова- нашите амбиции твърде високи" - говоря ти че ние искаме за сега да се научи да говори да общува, същувствени погледи , глупави подхвърляния , "ей то не стига че не е добре детето ами виж спъна се падна и си удари главата " ....
от "цццццццццц" от най близи "защо сега това дете така прави виж колко се грижат за него а то...." , "родителите му искат повече от колкото то може - потенциала му бил толкова- нашите амбиции твърде високи" - говоря ти че ние искаме за сега да се научи да говори да общува, същувствени погледи , глупави подхвърляния , "ей то не стига че не е добре детето ами виж спъна се падна и си удари главата " ....
Райка на това се смях с глас ... имате забележителни роднини, въобще поста ти е за смях през сълзи.
При нас вчера поредния стрес- обследването в ресурсното. Зайко (който от 5 месеца ходи на градина и не може да запомни името на госпожата - за него това е НЕсъществено ) вижда логопедката която опита да се занимава с него 4 пъти месец Май и го доведе до състояние да не иска да сяда с лице към никой и да го поглежда в очите . Та синът ми я ПОЗНАВА - без да я е виждал 7 месеца . Цялото му лице се свива, напрага се и започва едно- не - не искам, дърпане към вратата. Тя само сакркастично се изхилва - ААААА това ли е Христо - до него можете да стигнете само през призмата на майка му- друг не допуска до себе си. Тъкмо си отворих устата да й кажа че Христо само с нея не се сработи защото тя вместо да работи с децата избива комплекси .. и си я затворих, устата де - нищо не казах. Помислих си защо да създавам на детето допълнителни проблеми заради тази кокошка.
Та така , логопедката е "специалистка", поставена на държавна работа, трябва да помага на нашите деца , а такова поведение е неприемливо - нима аз си позволявам да я критикувам пред всички колеги, излиза че тя - просто и по човешки не може да разбере че моят син не я хареса и не иска да работи с нея по някаква си там причина...