Здравейте,
във форума съм нова, но от време на време Ви чета. Реших да Ви попитам как да постъпя, защото това е въпрос, който ме измъчва почти година вече.
Още преди да се съберем със съпруга ми (повече от 2 години) аз си знаех, че е осиновен. Естествено на него не съм казала, че знам. Това е нещо, което ако реши ще сподели с мен. Майка му на един два пъти тръгна да говори пред мен и него на тази тема и винаги успявах да я спирам, след което един ден я дръпнах на страна и й казах, виж аз знам, но той не знае че знам, моля те нека да си остане така.
До тук добре, тя се съобрази с това и вече пред него не говорим на тази тема.
Преди около година (миналото лято) майка му беше в къщи на гости. Останахме на саме и тя пак повдигна тази тема. Понеже живее в малък град, работи в тамошната болница, тя от самото начало знае, коя е БМ. Просто тя е оставила съпруга ми още като е била в родилното, след което моите свекър и свекърва са го осиновили. Та свекърва ми сега разбира, че мъжа ми има брат и сестра. Брат му е осиновен също, докато сестра му живее с майка им. Жената с най-добри чувства ме попита какво да направи. Не знае дали е правилно да му каже, че има роднини или да си мълчи. Аз казах, че не искам да се намисам. До тук въпроса приключи и не се е повдигала вече тази тема.
Та въпроса ми е, имам ли право да се намисам в тази част от живота на мъжа ми? Да продължавам ли да се правя, че не зная за осиновяването? Да си мълча ли, че има брат и сестра? (Брат му живее на не повече от 40 км от нашия град). Въобще искам да знам, как трябва да постъпя. Обичам мъжа си много и в никакъв случай не искам да го нараня и да му създавам някакъв дискомфорт. Способна съм да живея и да се правя, че не зная нищо по въпроса, това не ми пречи, но дали не правя грешка като си премълчавам за брат му и сестра му.
във форума съм нова, но от време на време Ви чета. Реших да Ви попитам как да постъпя, защото това е въпрос, който ме измъчва почти година вече.
Още преди да се съберем със съпруга ми (повече от 2 години) аз си знаех, че е осиновен. Естествено на него не съм казала, че знам. Това е нещо, което ако реши ще сподели с мен. Майка му на един два пъти тръгна да говори пред мен и него на тази тема и винаги успявах да я спирам, след което един ден я дръпнах на страна и й казах, виж аз знам, но той не знае че знам, моля те нека да си остане така.
До тук добре, тя се съобрази с това и вече пред него не говорим на тази тема.
Преди около година (миналото лято) майка му беше в къщи на гости. Останахме на саме и тя пак повдигна тази тема. Понеже живее в малък град, работи в тамошната болница, тя от самото начало знае, коя е БМ. Просто тя е оставила съпруга ми още като е била в родилното, след което моите свекър и свекърва са го осиновили. Та свекърва ми сега разбира, че мъжа ми има брат и сестра. Брат му е осиновен също, докато сестра му живее с майка им. Жената с най-добри чувства ме попита какво да направи. Не знае дали е правилно да му каже, че има роднини или да си мълчи. Аз казах, че не искам да се намисам. До тук въпроса приключи и не се е повдигала вече тази тема.
Та въпроса ми е, имам ли право да се намисам в тази част от живота на мъжа ми? Да продължавам ли да се правя, че не зная за осиновяването? Да си мълча ли, че има брат и сестра? (Брат му живее на не повече от 40 км от нашия град). Въобще искам да знам, как трябва да постъпя. Обичам мъжа си много и в никакъв случай не искам да го нараня и да му създавам някакъв дискомфорт. Способна съм да живея и да се правя, че не зная нищо по въпроса, това не ми пречи, но дали не правя грешка като си премълчавам за брат му и сестра му.
.
.
, че той на практика има брат, но няма хармонична връзка с него, и това е едно от нещата, което те кара да се чудиш, дали би имало изгледи за добри отношения с други братя и сестри.