Отговори
# 1 335
  • София
  • Мнения: 8 704
Плами, радвам се, че е минало по-щадящо за теб. Бързо възстановяване ти желая.
Психически няма да е лесно. Тъгувай си-не сдържай чувствата, ако имаш нужда да говориш за това-говори. Опитай се да се занимаваш с нещо, да не мислиш все за това.   Следващите дни и седмици може да си уморена и нищо да не ти се прави, но се опитай да се разсейваш.
Инвазивните генетични тестове са най-сигурни. Когато с игла вземат от околоплодните води или от плацентата, може да се каже със сигурност дали има проблем. При кръвните има малък процент вероятност за грешка, затова ако излезе положителен, аз лично бих направила и амниоцентеза, за да съм сигурна.
С малкия ми син правих амниоцентеза. Пак за Даун беше съмнението. Предложиха ми и кръвен тест. Отказахме с мъжа ми, решихме да направим по-категоричното изследване. 
Наистина, съвсем възможно е да е случайно. Пожелавам ти другият път всичко да е наред.

# 1 336
  • Мнения: X
Плами, кураж, момиче.
Сега най-важното е да приемеш, че не си бременна.
ЧХГ ще спада около 45 дни.
Дръж се емоционално, защкато от това зависи бързото ти възстановяване.

# 1 337
  • Варна
  • Мнения: 2 704
Плами , мина вече, гледай напред. Бързо възстановяване ти пожелавам!
За неинвазивните тестове имам по-особено мнение, така или иначе, ако има съмнения и на ехограф се видят отклонения пак се стига до амниоцентеза или хорионбиопсия, дори и при отрицателен тест.

# 1 338
  • Мнения: 187
Plamenaa, ако има нещо положително в случая е, че си избегнала контракциите и раждането, защото това можеше да ти нанесе още по-големи психически травми (както стана при мен). Опитай се да починеш и дори е хубаво, че имаш компания в стаята, защото на мен тогава другите момичета много ми помагаха да се разсейвам. Бъди силна, момиче! Най-лошото мина!

# 1 339
  • Sofia
  • Мнения: 857
Плами , включвам се сега ....нямах думи досега 😥 Всичко е минало, живота е пред теб! Процедурата е била максимално щадяща, сега е твой ред! Сила, любов към човека до теб и вяра!
Аз имам аборт заради синдром на Даун преди 1 година в 11та седмица ....не се стигна до хорионбиопсия, маркерите бяха 4 😥! Преди него имам и един мисед ...шок! Но, сега...заредена със сила и вяра , че ще имам детенце 🙏!  Времето лекува , тук сме преживели много, но колко сме силни , нямаш и идея!  Бързо възстановяване ти желая ❤️ !

# 1 340
  • Мнения: 6 058
И аз като Сузи се включвам чак сега. До този момент подсмърчах отстрани и страдах заедно с теб. Моята история не може да се сравни по тежест с твоята, но всяка загуба боли и оставя отпечатък. Загубих своето бебче в 10 г. с. заради хромозомна аномалия. Доколкото четох тогава се нарича Синдром на Реторе - дублирана 9та хромозома. Това се случи през май 2017 година. От тогава до сега продължавам да се боря. Единственото, което ме радва е, че не ми се наложи аз да взимам решение, природата реши вместо мен. Тогава ми казаха, че става въпрос за случайна генетична грешка. Така че следващата ти бременност ще е здрава, уверена съм в това. Ти си само на 26 години, а възрастта е важен фактор. Прегръщам те и те съветвам да изплачеш мъката си, да освободиш душата си и да позволиш на надеждата да се завърне с пълна сила, за да може следващото ти бебче да избере пътя към теб. Heart

# 1 341
  • Варна
  • Мнения: 2 704
Плами, как се чувстваш физически, психически? Пиши, ако ти се споделя ...
Новото при мен е, че се озовах с 1-ви цикъл след аборта на 25-ти ден.
Има дни, като днешния, става ми много мъчно. Май е от разбутаните хормони и от хилядите въпроси в главата ми. Взех си епикризата преди няколко дни, мотаха ме 21 дни и накрая ми казаха, че не са успели да изследват абортивният материал, защото бил инфектиран Sad Замърсили са го и не можело да се направи нищо ... Може би не трябва да знам защо и какво точно се е случило. Крепи ме надеждата за следваща бременност, но страхът е огромен. Дали изобщо ще успея да забременея след кюретажа в сравнително голяма седмица, дали ще успея да износя следваща бременност, дали бебето ще е здраво. Страх ме е и от изследванията, които ще направим, страх ме е да не остана без надежда.

# 1 342
  • София
  • Мнения: 5 537
Знаете ли какво си мислех?
Че всички,които си подсмърчахме заедно по темите в началото на 2016 след загуби по една или друга причина,вече гушкаме своите бебчета!
Да,ВСИЧКИ!
Герда,Бамболинка,Денизара,Миии и други
Ако разровите назад тази и сходните теми, ще ги срещнете.

# 1 343
  • Мнения: X
Правете планове, момичета! Правете планове!
Моето диване обра саксиите, омаза хола с кафе, оака се, разля вода в леглото и накрая геройски заспа ..сигурно за малко.
И вие ще видите какво е.
Защото след аборт се забременява най-лесно.

Последна редакция: пт, 08 фев 2019, 17:40 от Анонимен

# 1 344
  • Мнения: 991
До болка са ми познати и страховете и въпросите в главата ти,Арвен.Това което ме държеше мен през годините и след загубите беше силното желание за детенце.Знаех,че ако не опитаме със сигурност няма да гушна моята мечта, ако пък забременея имам шанс да износя здраво бебе въпреки риска.И така вярвайки и надявайки се на чудо постигнах моята мечта да съм мама на двама.Пожелавам го и на вас,силни мами!🤗

# 1 345
  • Мнения: 348
Плами, как се чувстваш физически, психически? Пиши, ако ти се споделя ...
Новото при мен е, че се озовах с 1-ви цикъл след аборта на 25-ти ден.
Има дни, като днешния, става ми много мъчно. Май е от разбутаните хормони и от хилядите въпроси в главата ми. Взех си епикризата преди няколко дни, мотаха ме 21 дни и накрая ми казаха, че не са успели да изследват абортивният материал, защото бил инфектиран Sad Замърсили са го и не можело да се направи нищо ... Може би не трябва да знам защо и какво точно се е случило. Крепи ме надеждата за следваща бременност, но страхът е огромен. Дали изобщо ще успея да забременея след кюретажа в сравнително голяма седмица, дали ще успея да износя следваща бременност, дали бебето ще е здраво. Страх ме е и от изследванията, които ще направим, страх ме е да не остана без надежда.
Ами физически, спрях да кървя същия ден вечерта след аборта. Беше ми много странно, защото доктора каза 10 дни вероятно ще кървя. Предписаха ми антибиотик 5 дни да го пия и от него ме болят мускулите и ставите. Иначе зацапва ми някаква странна течсност в много малко количество вероятно се чистя. Казаха ми на следващия ден, че има съсирек останал иначе от плода няма нищо
. Аз се притесних, ама доктора уж каза, че сам щял да излезе... Другия понеделник съм на контролен преглед.. Имам толкова много въпроси в главата си. Дали ще се възстановя бързо? Дали всичко е почистено както трябва? Кога ще можем да опитаме пак (казаха ми след 6 месеца). На мен ми се струва много време. Дали примерно, започнем след 4 месеца, ще е проблем?Дали ще стане бързо? Дали всичко ще е наред? И другото ужасно което си мисля е, че примерно днес трябваше да съм 16 г. с. После примерно, че юли трябваше да си гушкам моето момченце. Кога ще съм пак щастлива? Хиляди въпроси.. Вечер не мога да спя постоянно се въртя и си задавам всички тези въпроси.. Опитвам се да се успокоя, че трябва да се възстановя по бързо психически и физически за бъдещото бебче.. Но въпросите са много, страховете също.. И с храненето ми е сложно, нямам апетит. Като цяло ми е страшно и тъжно!!! Sad

# 1 346
  • Мнения: 187
На мен в МД ми казаха да изчакам поне година за следващи опити. Когато отидох при моя гинеколог след 3-4 месеца ми каза, че матката се е възстановила и не вижда причина да отлагаме. Пък и аз не съм първа младост, все пак. Така че може след няколко месеца пак да отидеш на контролен преглед и да те посъветват. Аз смятам, че всичко ще бъде наред. Hug

# 1 347
  • Мнения: 683
На мен са ми казвали че 3 месеца са за физическото въстановяване и още 3 за психическото.Хубаво е да се изчака повече според мен защото истината е че организмът помни какво му се е случило пък и Плами е млада и има време за всеки случай.

# 1 348
  • Мнения: X
Плами, състоянието, в което се намираш е нормално.
Но трябва да спиш. Купи си безобидния чай от маточина и си пийвай преди сън.
Първото нещо е да приемеш, че бременността е прекъсната.
Аз прекъсвах като раждане именно заради бързото физическо възстановяване. Много бързо забременях и след двата аборта.
Когато е имало инструментална намеса в маточната кухина, пазенето трябва да е минимум 8-9 месеца, заради шийката.
Ако е било под формата на "секцио" поне  година и половина.
Имам позната, която избърза и при нея шийката издържа до първата фетална.

# 1 349
  • Мнения: 25
Здравейте момичета аз имам дълга история и сега реших да се поразровя из форумите.Чета историите на всяка и плачаа..Мойта история е следната през октомври месец в 8ми месец откриха че бебето ми има проблеми в главата, оказа се че има няколко аномалии.Докторите решиха да си го износа, защото беше късно за аборти.И през края на ноември родих с планово секцио един страшно красив мъж.Рус със сини очички.Но от тогава се почнаха адските мъки.Заболяване след заболяване.Сляп,с хидроцефалия,с някакви аномалий непознати за докторите рядко срещани.Това беше неочаквано за мен.Не искам да казвам за края на историята, защото не мога още да приема случващото се.След раждането директно го скриха от мен.Но аз настоях да го видя. Сега се чудя дали някога пак ако забременея няма да се повтори.Защото се оказа че било някаква бактерия причината, която е в мен Казаха ми че няма страшно, че няма да се повтори, но мен ме е страх.Минали са се почти 3 месеца от тогава, още е рано за опити, но само ако си имам детенце ще ми е по-леко.А е още толкова рано. Тук всеки споделя болката си.И е много хубаво, че има кой да те разбере и да ти даде кураж поне мъничко 😢

Последна редакция: вт, 12 фев 2019, 20:24 от aleksandrastoycheva

Общи условия

Активация на акаунт