Отговори
# 1 305
  • Мнения: 346
Здравейте момичета.. Изчетох цялата тема. Адмирации към всички вас. На мен ми предстои аборт по медицински причини в понеделник. След направена хореонбиопсия на бебенцето ни е със Синдрома на Даун. Научих го в сряда, все още съм в шок. В понеделник ще съм в 15 г. с. и 3 дни. Предполагам със сигорност ще е предизвикано раждане. На мен това ми е първа бременност на 26 години съм и съм много уплашена и депресирана..Доктора само ми каза, че аборта ще бъде на два етапа вероятно каквото и да значи това. Чуствам се ужасно.. След прочитането на всяка една история я изживявам с вас, аз се чуствам по същия начин. До преди 4 дни очаквах юли да си имаме бебенце и изведнъж всичко се срина. Не мога да си представя, че трябва да изживея раждане.. Другите майки раждат за да видят своето щастие, а аз..Много се измъчвам много ми е гадно много ме е страх и незнам как ще се възстановя психически след всичко това..

# 1 306
  • Мнения: 77
Здравейте момичета.. Изчетох цялата тема. Адмирации към всички вас. На мен ми предстои аборт по медицински причини в понеделник. След направена хореонбиопсия на бебенцето ни е със Синдрома на Даун. Научих го в сряда, все още съм в шок. В понеделник ще съм в 15 г. с. и 3 дни. Предполагам със сигорност ще е предизвикано раждане. На мен това ми е първа бременност на 26 години съм и съм много уплашена и депресирана..Доктора само ми каза, че аборта ще бъде на два етапа вероятно каквото и да значи това. Чуствам се ужасно.. След прочитането на всяка една история я изживявам с вас, аз се чуствам по същия начин. До преди 4 дни очаквах юли да си имаме бебенце и изведнъж всичко се срина. Не мога да си представя, че трябва да изживея раждане.. Другите майки раждат за да видят своето щастие, а аз..Много се измъчвам много ми е гадно много ме е страх и незнам как ще се възстановя психически след всичко това..
Разбирам как се чувстваш. Както и да те успокояват ти просто ще трябва да преминеш през този кошмар и да се събудиш по-силна. Знай,че  не трябва да губиш вяра и надежда за здраво бебе. Аз минах през това в 19г.с. ,а сега вече имам едно ходещо момченце. Дишай, живей,плачи, обичай мъжа до теб и нещата ще се наредят. Не се предавай психически!

# 1 307
  • София
  • Мнения: 3 030
Знам какво ти е, Пламена и ужасно съжалявам за това, през което минаваш! Поплачи си, оплачи детенцето си, кажи му, че го изпращаш на по-хубаво място, тук то няма да бъде разбрано, кажи му, че винаги ще е с теб, прости си...Болката никога не спира, но друго здраво детенце ще я замести. Бъди сигурна в това и силна! Прегръщам те!

# 1 308
  • Мнения: 846
Много съжалявам. Поредната потресаваща история... Не губи вяра, и най-вече вярвай в себе си. Един ден ще имаш прекрасно, здраво, силно дете.
Никога няма да забравиш случилото се, но то може да те направи само по-силна.
Надявам се да си в добри ръце и всичко да мине колкото се може по-бързо и безболезнено.

# 1 309
  • Мнения: X
Къде ще правиш аборта, Плами?
Бъди силна.

# 1 310
  • Мнения: 346
Ще го правя в Добрич.Много ме е страх , много ми е мъчно. Нищо не подсказваше освен нухалната транслуенция беше различните прегледи средно около 3.5мм има си носна костица сърчицето е добре.. Герда възхищавам се колко силна жена си.. Два пъти си минала през това. Всички тук сте много силни жени!!

# 1 311
  • Мнения: X
Двуетапният аборт е въздействие върху плацентата и след това изгонване на плода.
Ти си смела, че си способна да дадеш свобода на душичката на детето си.
Може да прочетеш сайта на Макове за Мери. Във фб има група за Родители преживели загуба.

# 1 312
  • Варна
  • Мнения: 2 704
plamenaa,  не се страхувай от това,  че аборта ще е на два етапа. При мен беше кюретаж само,  бях в 13 г. с. +2д., но после получих усложнения,  защото ми се затвори шийката и бях на Окситоцин цяла седмица -  все едно си раждах всеки ден...  Като е на два етапа,  шийката има време да се подготви,  да омекне,  да се скъси,  да се отвори.  Страшното е очакването,  после по време на аборта,  спираш да мислиш за момента или поне при мен беше така.  Много плаках,  вечерта преди кюретажа се сбогувах с детенцето си,  галех си корема и му обяснявах защо ще го освободя,  че ще бъде душичка в болно тяло и ум,  заклещено и неразбрано,  и че ще отиде на много хубаво място,  където ще е щастливо и здраво. Говорех ѝ,  че я обичам...  Наплачи се,  дай си време да скърбиш и като мине всичко пак ще се усмихваш! 
Всичко ще бъде наред! 

# 1 313
  • Мнения: 2 560
Съжалявам, че темата има ново попълнение. Plamenaa, сила  и кураж ти пожелавам за да можеш да преминеш през този кошмар.

# 1 314
  • София
  • Мнения: 5 474
Миличка Пламена,кураж!Всичко ще е наред,ще си имаш здравичко детенце.
Пътят към мечтаното бебе невинаги е гладък.Сега като гледам моето детенце и се уверявам ,че всяка една болка и сълза си е струвала,за да си имам именно него.
За съжаление аборта ще ти е на два етапа,психически е по-трудно,отколкото физически.Самата мисъл,че си родил.Ще се справиш с всичко,приеми че това е пътят,който трябва да изминеш,за твоето бебе.Следващия път всичко ще е наред.

# 1 315
  • Мнения: 346
Това е най голямата болка която съм изпитвала. Продължавам да плача, много ми е трудно. Той взе да мърда, усетих го два пъти и това Направо ме съсипва още повече, а хората се радват това като се случи, а аз започвам да плача. Никой освен вас не може да ме разбере. Голяма болка ми е, толкова много го обичам. Все едно се познаваме от цяла вечност. Да и аз му говоря, че е за негово добро, че този свят не е за него, че може би ще се върне при мен съвсем скоро здрав. Същевременно се чуствам толкова празна отвътре, на моменти все едно имам само някакво тяло. Болката е толкова голяма. Не искам нищо. Имам чуството че нр бих била щастлива повече. Съжелявам момичета имам нужда да излея тази болка , а знам, че вие ще ме разберете. Защото сте го изживели.

# 1 316
  • Мнения: X
О, мила, това през което минаваш е тежко, но приеми, че нищо не зависи от теб.
Аз самата се стараех да запазя спокойствие, до колкото ми е възможно, за да "изпратя" така малката душичка, да не я тревожа.
Другия съвет, който бих ти дала е - не се отпускай в негативните чувства.
Защото възстановяването е труден процес.
Прегръщам те виртуално!

# 1 317
  • Мнения: 346
[video][/video]Момичета много ви Благодаря на Всички за подкрепата, която за мен е толкова важна!! Чуствам Ви много мноого близки!

# 1 318
  • Мнения: 186
Plamenaa, толкова съжалявам да видя още една история тук Cry  Изживявам всичко отново, когато чета. Бъди силна и разчитай на нашата подкрепа!

# 1 319
  • София
  • Мнения: 92
Plamenaa,
Имай сили и вярвай, някой от нас все още нямат отговор “защо”, но както каза Gerda - не е по леко когато знаеш защо се случва.
Ще вземе време да се възстановиш, не изпадай в отчаяние, всичко ще се нареди накрая. След 2 години аз все още плача когато се сетя, въпреки че съм най-щастливия човек в момента и горда майка на две двумесечни човечета. Въпреки, че в моя случай това за мен е абсолютно чудо и Божи дар! Трябва да знаеш, че след тази огромна болка е най- важното  да не се обвиняваш за нищо, и да се фокусираш върху бързото си възстановяване, което ти е нужно за да се подготвиш за нова бременност когато го почувстваш.
След всичко това ще дойде нещо прекрасно в точния момент. Недей да се страхуваш - приеми, че това се случва поради някаква причина за да те подготви за истински “щастливия” момент в точното време и следващата ти бременност ще е още по свята за теб и твоя партньор.
Трудно е,но не спирай да вярваш, че всичко ще бъде наред. Прегръщам те силно! Heart

Общи условия

Активация на акаунт