tarsq sina si 11 fevruari 1986

Аз пък намирам този порив за напълно нормален. Защо когато осиновените търсят родителите си е нормално (всъщност май доста го намират за ненормално май), а пък обратното да е напълно лудо?

Защото може би децата са жертви, а  родителите като виновни за техните терзания трябва да бъдат наказани? 

И даже да е така от кога ние сме тези, които определяме кои трябва да бъдат наказани и защо?

Много е вероятно жената да е изкупила вината си през тези 25 години.

Никой не знае как ще се отрази на триадата тази среща ако се осъществи. Но дали това е достатъчна причина да не се случва? Не мисля...


Момчето е голямо, може да реши какво да прави и само. За съжаление такова търсене мисля, че е много по трудно... А може би не трябва да е така.

Успешна година на всички:)

Магьоснико, ще си позволя да разваля безумната магическа реч, напомняйки за нещото, което прави нас, хората, по-различни. Приежаваме интелект, самосъзнание. Нормално е, когато едно осиновено дете поиска да разбере от къде произлиза, това е абсолютно разрешено, макар и трудно изпълнимо според законите в държавата, както и на много места по света. Не е нормално обаче, майка, изоставила детето си, което дете се явява чиста жертва, да го търси след години. Просто няма моралното и законово право. И защо хората когато грешат, си мислят, че е нормално, само заради това, че са хора? В последствие им се случват лоши неща, и преживявайки ги, смятат, че са изкупили греха си и вече могат спокойно да търсят изоставеното от тях самите дете, което най-вероятно се е мъчило десетки пъти повече от тях, седйки в 80 % от случаите по домовете за сираци? Едно такова дете е емоционално осакатено, интелектуално дори. За никого не е тайна на какво ниво са домовете за сираци в България.
И с какво право майката, прощавайте- жената, оставила бебето си на произвола буквално, го търси? Аз не бих имала наглостта да го направя. Срам и позор за нея. Ако някой ден ме потърси моята б.м. бих и заявила абсолютно същото. Вярно е, че човек греши, но има грешки, които могат да се простят, но не и да се поправят. И никой изоставил ДЕТЕТО СИ няма право да го търси. Такава вина не се изкупува за 25, 30, 50 години.
И колкото и лошо да е положението, колкото и ужасно труден да се очертава живота на някоя майка решила се да даде детето си за осиновяване, трябва да знае, че винаги има как. Няма невъзможни неща, на такива закъсали хора трябва да се помогне своевременно, а не след 25 години, когато вече е късно за всичко.

Теичка бих добавила само,че навремето дамата са я питали дали се отказва от детето си и тя е отговорила ДА с което е направила своя избор и до тук според мен трябва да са правата и за контакт.Мен обаче никой не ме е питал нищо,та имам право да се ровя

Каквото и решение да е взела жената го е взела преди време, при други обстоятелства и коренно различна ситуация.
Но всичко се променя. Обстоятелствата, ситуациите, хората.
Да знам, че ви изглежда странна идеята, но все пак не сте вие нито аз този, който ще има право да съди и казва кое е правилно и морално и незнам си какво.

Искренно ви пожелавам да не разбирате никога какви са причините каращи хората да си оставят децата от близо.

Според мен нашата цел като родители не е да предпазваме децата от "ужаса" на живота в лицето на срещата с тях.
Ние трябва да подготвим децата ни да са самостоятелни, мислещи взимащи решения индивиди. И те трябва да могат да преценят кое е добре за тях.
Тогава даже и да бъдат потърсени (след пълнолетие разбира се преди това си е кощунство...) те ще изберат какво да правят. Да продължат спрат или да избягат или...
Ако сме ги подготвили добре:)
Ако си мислим, че можем да ги предпазим от всичко в живота:)...

Виж какво, не че не приемам чужди мнения и налагам своето собствено, но не си прав. И докато има либерални малоумници, които смятат, че е нормално майките да изоставят децата си, я от лигавщина, я от егоизъм или немърливост, но в никакъв случай предпазване на детето, това общество никога няма да се оправи. Няма как, освен ако майката не е тежко болна, да предпочете да остави детето си на грижите на държавата. В дома също ще бъде лишавано. Да, може би ще има повече храна, но не всичко в този живот опира до материалното. Повечето майки, изоставящи децата си имат финаносови затруднения, и изтъкват това като главна причина за невъзможността им да гледат детето. Това е пълен абсурд ! Държавата, макар и с малко, помага на самотните майки ! Детската кухня, яслата и градината са на половина платени. Всяка майка, стига да не е много болна може да работи ! На 1, на 2 работи ! Винаги има как да изгледаш едно дете. И то ще бъде много по-добре в майчините ръце, отколкото в ръцете на всеки ден различните, нацупени, крещащи лелки.
Не ми гворори за причини. Аз съм била изоставена преди време. Предполагам, защото моята б.м не е била смела като мен. Защото е преддпочела нейния собствен спокоен и хубав живот, пред това да го съсипе с моя. Е, признавам си, аз не се обичам толкова. Аз също изпаднах в ситуация на безизходица преди месе и малко, когато разбрах, че съм бременна. Мъжът до мен се стресна, не искаше детето. Аборт по желание никога няма да направя. Знаех, че най-вероятно че  трябва сама да се боря с живота, заедно с детето ми. За миг не съм си помислила да го оставя, да го махна дори ! Колко съвети от рода на - " Млада си още, не си съсипвай живота... Имаш много възможности, гледай напред и го махни.." и т.н. съм чувала и оставах всеки път отвратена, от това как хората винаги избират лесния начин в живота. И как не искат да се изправят лице в лице с живота, а си говорят празни приказки, живеят в един спрял сваят и си мислят, че са постигнали много. Много се радвам, че не съм такава ! Вярваща съм, имам висок морал и ще бъда винаги силна, когато се налага. Бях си направила план за бъдещето- как ще имам 50% от детската кухня, как ще исказрам сертификат на Кембридж и ще преподавам частно език, как ще си намеря друга работа след това и все някак си, ще се справя с нещата от живота, но заедно с детето си ! Защото вече разбрах, че по-голяма и истинска лябов от тази между майка и дете няма ! И ненавиждам всички, които по една или друга причина изоставят най-хубавите неща, с които животът ги е дарил. Нанавиждам и всички, които подкрепят подобен начин на мислене и поведение. Има морални граници, които могат да се прекосят, има и такива, които просто не могат !

Чудесно е това, което си написала!!!

Как бих се радвал ако повечето жени, които познавам приличат на теб!!!

За съжаление не е така...

Аз бих се радвала всички жени да мислят повече за децата си, отколкото за самите себе си. Визирам конкретния случай на изоставяне. За съжаление много ни куца възпитанието и ценностната система. Аз се надявам някога да видя повече хора в книжарниците, купувайки си книга, отколкото в кръчма, поръчвайки си водка. Самото общество няма нужната отговорност да възпитава. Защото младите са изключително податливи на манипулиране от страна на неблагоприятни влияния, целящи собствени облаги. Но една птичка пролет не прави. Едно време кака ми ми каза- Стела, не можеш да спасиш света, нали знаеш? И аз се замислих- наистина не мога да променя хората, ако те сами нямат желанието. Та мисълта ми е, че едно вече изгубило морала си общество, няма как да го възвърне отново, имайки в състава си мнозинство от хора, без здрава ценностна система. Затова реших, че аз ще се постарая да въпитам детето си да вярва в доброто, да бъде справедниво и никога да не бяга от отговорност.  Може би ще страда от неправдата, но притежавайки тези качества ще бъде винаги щастлив и достоен човек. И все пак най-важното е да паднеш и се изправиш след това, но да знаеш, че си паднал сам, а не си повлякъл другите. Много се разписах, но в крайна сметка исках да кажа, че обвинявам не само майките, изоставили децата са, а и техните възпитатели, които не са ги научили, че животът не е игра и не можеш по всяко време да се откажаеш или да се върнеш крачка назад.

Стела,

виждам, че си много надъхана, силна и енергична:) Много ти се кефя и много ми напомняш на мен преди 10 на години:)

Дано успееш да промениш повечето хора около себе си както и да дадеш на детето си (децата си) това, което искаш.

Много неща се променят във времето. Но преди да поугаснеш като нас ще си докоснала много хора:)

Не всичко е черно и бяло, добро и лошо, красиво и грозно...

Може да ти звучи странно, но много уважавам биологичните родители на сина ми за тяхното решение да го оставят за осиновяване. Учудващо колко мъдрост може да имат понякога хората...

Но хората са различни и затова света е хубав и шарен:)

Съдби всякакви, разни хора, разни идеали. Но въпреки всичко, трябва да има съдник, и този съдник да бъде именно съвестта. Всеки има своята причина да направи или не нещо, но правейки го или не, после губи много права. Това не е като да оставиш ненужна вещ. Аз не смятам, че ще променя хората около себе си. Хората не се променят за ден. Променят прическата си, спират да пушат, сменят работата си, но не могат да променят коренно мисленето си. Начинът, по който ще възпитам децата си, ще бъде напълно достатъчен. Не вярвам, че хората се променят, но ще се постарая да създам човек, който няма да има нужда да се променя към добро.
Не знам причината, поради която уважаваш б.р. на твоето дете, предполагам, по-скоро си щастлив, че ти се е паднало такова дете. И все пак, заслугите за това са твои, не техни. Но пак казвам, всеки има право на избор, но този вид избор е необратим.

Вероятно ,конкретната ситуация е такава, че е за уважение.За съжаление, в огромния брой случаи не са.От стотици известни ми случаи познавам само един такъв, със сигурност не е вашият.

Бих искал да ви попитам надявам се без да ви наранявам нещо.

Да си представите, че биологичен родител успява да ви намери и се опитва да се свърже с вас. Разбира се вече сте достатъчно големи за да взимате сами решения.

Какво би се случило?

Провеждане на разговор и нищо повече.

аз знам за една поговорка-вълкът козината си мени,нрава си не.Разбира се веднага го подкрепям с факти.Моята БМ е оставила за осиновяване 2 деца.Мен и брат ми.Говори се из селото и че е оставила още едно,но не е потвърдено  на 100%.Да предположим тогава обстоятелствата са били други.След време (около 20-25 г по-късно)сестра ми забременява с трето дете.Разбира доста късно,когато няма особен избор какво да прави.Била е към 6-7 м. от бременоста.Общата ни "майка" я съветва да го роди и да го остави Та какво в тази жена се е променило?Абсолютно нищо.Все търси лесният и удобен за нея начин.
и слава богу че не сме ние които имаме право да съдим защото ако зависеше от мен бих я убила с камъни

обикновен разговор и според това как протече ще реша как да подходя по-нататък,но при всички случаи ще напомня че няма право да ме търси.
Незнам защо се случва така,но от всички осиновени които познавам-близки приятели и контакти от форума до сега незнам нито един случай БМ първа да е търсила контакт.Някой да ме поправи ако има такъв случай.Интересно ми е да знам за него

Аз пък знам защо се случва така (или поне така си мисля:). Виж отношението ти както и на другите осиновени, които са писали...
Както се знае реакцията на осиновителите би била много по-остра...
И все пак пишем в темата, където това се е случило на някакъв етап...
Как точно да се случи тогава това?