Публикувана: 12 юни 2010, 20:28 ч.
Последно мнение: 22 юни 2010, 14:09 ч.

Страх ли ни е от децата ни?

8 873
329
1

# 30 12 юни 2010, 23:53 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: dodo_dodo в сб, 12 юни 2010, 23:49

Не висим да чакаме. Струва ми се нелепо да не мога да разсея децата си и да им предложа друго занимание, така че да не притесняваме с присъствието си първите по време.
Съответно, когато сме на люлката, съблюдавам продължителността на престоя. Ако няма никой - няма проблем. Но ако има настойчиво очакване, намирам по-интересно забавление за децата си, което им предлагам. Правя го по начин, който да ги заинтригува, за да скочат сами от люлката.
Безпомощност будеща съжаление би било да се страхувам от децата си. Както и признак на неспособност да ги овладея. Не допускам да се стига до тръшкане, изнудвания и мрънкане, а разсмивам и разсейвам момчетата. Забавляваме се заедно и всичко ни се получава просто и лесно. Simple Smile

Додо, много свежа хрумка Hug

Дай някакъв пример, ако имаш време, все пак говориш за повече от едно момче, доста добра би трябвало да си в разсмиването Grinning

# 31 12 юни 2010, 23:55 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: Saule в сб, 12 юни 2010, 23:51

Питам тези, другите, които знаят, че не са сами на улицата, в автобуса, на площадката - те как успяват да го предада на децата си това усещане и желанието да зачитат околните... без това непременно да фигурира в писан закон Laughing

Чрез онова гадно нещо, наричано "възпитание", което много често се определя като насилие над личността /на детето/.

# 32 13 юни 2010, 00:00 ч.

София
Мнения: 62 595

А защо си мислиш, че тези, които по твоите критерии са "лоши", не зачитат околните? Просто си има неписани правил- който предвари, той завари! И защо се самообиждаш на кокошка? Аз не виждам смисъл да се чудя как да предам на детето си, което се люлее и иска да се люлее, че трябва да отстъпи люлката на някакви непознати!Все едно майка ти да застане до теб и да започне да ти обяснява как не си сама на улицата и трябва да отстъпиш паркомястото си на чакащите, нищо че за теб това паркомясто е необходим! Децата едва отстъпват на братята и сестрите си, такива конфликти стават за един бонбон (е, който има братя или сестри ще каже), че са една кръв и се обичат, ти очакваш да имат някакво алтруистично поведение спрямо непознати!

# 33 13 юни 2010, 00:03 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: baibibi в сб, 12 юни 2010, 23:55

Цитат на: Saule в сб, 12 юни 2010, 23:51

Байбиби, "безстресово възпитание" е оксиморон Laughing

Възпитанието по дефиниция носи стрес, абсолютно съм съгласна с теб. Адски е просто! Всички деца искат "винаги, само те на люлките". И хич няма да се научат да живеят безболезнено сред други, ако не им помогнем да вдянат, че не може. Виждам, че някои никога не вдяват... Wink

Ако не им помогнем, обаче им правим лоша услуга. Така, че - да... възпитание...

# 34 13 юни 2010, 00:04 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: Andariel в нд, 13 юни 2010, 00:00

Андариел, този разговор го започнахме в друга тема Laughing

Не мисля, че има особен смисъл да го продължаваме. Благодаря ти за вниманието, де Wink

Но, искам да науча детето си да отстъпва люлките, защото ако не го науча аз, ще го научи животът... И ще боли доста повече.

# 35 13 юни 2010, 00:06 ч.

София
Мнения: 62 595

Аха, и после следват темите от вда "детето ми е много отстъпчиво", "защо си дава вещите на всеки" или "винаги е на опшката и няма време да си вземе закуска, защото си отстъпва реда пред лафката"! И се започва едно "аз се опитах да го възпитам да бъде толерантен и да зачита другите, а вече си мисля дали не сбърках". Поразровете се в старите теми и ще проследите тънката червена нишка!
Мисля, че попадаш в един не много практичн начин на разсъждения. Всичко това, което ти в момента пишеш, вече съм го преживяла и с дветеси деца. И аз като теб имах период, в който мислех по описания от теб начин. Но, както казваш, животът ме научи, че нещата са по различен начин.

# 36 13 юни 2010, 00:10 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: Saule в нд, 13 юни 2010, 00:03

[

Байбиби, "безстресово възпитание" е оксиморон Laughing

Не съм го измислила аз този оксиморон. Съществува като понятие.
В моите методи на възпитание няма да намериш оксиморон.

Както моите родители са успели да ми втълпят, че колкото и да съм уморена и съсипана, скачам като ужилена, ако в трамвая се качи възрастен човек и му отстъпвам мястото си, така бих искала да науча и моите деца.
Паркомястото си е паркомясто, но за люлките има други закони.
И да ви призная честно, никога не съм предреждала на опашка, дори и когато съм била бременна.

# 37 13 юни 2010, 00:10 ч.

Мнения: 6 713

Според мен тази майка не прави добро на дъщеря си, като я оставя да се чувства център на света и така да се люлее по 20 минути на люлки, като много добре знаем градинките в София по колко люлки се падат на дете. Не казвам, че трябва зорлем да я гони от люлката, но поне да се опитва да говори, т.н. Нищо все пак не трябва да е директно против волята на детето, а някак да се пренасочи вниманието.
Не за друго,а защото все някога човек научава, че не е центъра на света и колкото по-късно го научи, толкова по-тежко май го приема Wink

.

Моето дете също обича да се заиграва много с пързалките примерно, иска ги само за нея, не дава на други деца да се пускат. Е да, ама, аз не давам да се разпорежда тя. Ако ще да ми реве, да реве, да се тръшка - сефте. Wink

Онази майка или я е мързяло да се занимава с дъщеря си, или както каза някой по-напред - трик за пред другите родители.

Така или иначе децата научават за света и от игрите с други деца, и от цялото съжителство с родителите, които са основни възпитатели, особено в началото.

# 38 13 юни 2010, 00:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Законите са си все едни и същи при ограничен ресурс, много мераклии. Само дето "люлката" е различна!

# 39 13 юни 2010, 00:14 ч.

Мнения: 22 457

Човек се учи на елементарни норми на поведение сред обществото още от дете.
Ако има обаче кой да го научи на това...
И това че е дете, ни най-малко не оправдава подобни пропуски във възпитанието.

# 40 13 юни 2010, 00:15 ч.

Мнения: 306

Цитат на: Saule в сб, 12 юни 2010, 23:51

Първо е добре да направиш разлика между това да отстъпиш място на възрастен човек в автобуса или пък да се обадиш в полицията, ако си свидетел на побой и това да задоволиш желанието на едно дете за сметка на друго. Едва след това е възможен един смислен диалог по зададените от теб въпроси Wink

# 41 13 юни 2010, 00:17 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: Andariel в нд, 13 юни 2010, 00:13

Законите са си все едни и същи при ограничен ресурс, много мераклии. Само дето "люлката" е различна!

Не е точно така. Утре може твоето дете да е на опашката. И да реве и да се тръшка, че иска на люлка. Озаптявам го по същия начин, по който и когато е време да слезе от люлката и да отстъпи на друго дете.
И в магазина чакаме на опашка, нищо че на моето му се яде сладолед точна в тази секунда. Като ни дойде редът и си платим, тогава ще яде.

# 42 13 юни 2010, 00:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Само заради това, че моето се тръшка (не че са се тръшкали някога), никой нямада тръгне да ми отстъпва ред, освен ако детето не досади толкова много, че хората с благодарност да ме пуснат, че да им се разкараме от главите Laughing

Ти ще си отстъпиш ли мястото за паркиране, ако някой започне да ти се тръшка насреща? А и ти очакваш ли някой да ти отстъпи своето, ако ти започнеш да се тръшкаш?

# 43 13 юни 2010, 00:53 ч.

Sofia
Мнения: 4 226

Цитат на: Saule в сб, 12 юни 2010, 23:53

Цитат на: dodo_dodo в сб, 12 юни 2010, 23:49

Додо, много свежа хрумка Hug

Не зная, не съм се замисляла Simple Smile

Опитът ми ме е научил, че налагането, води до противопоставяне, често дори инат напук. Това се получава между възрастните, какво остава за децата, които са незрели и разумът им отстъпва на емоциите.
Отдавна и за кратко / за щастие/ минах времето, когато очаквах безгласно подчинение или пък на въпроса "защо", отвърщах "защото така" или " защото аз казвам".
Когато се научих да уважавам малките и да се вслушвам в тях, тогава и изчезнаха и тръшканията и фасоните им.
Та то е като с мъжете Simple Smile

Не става с агресия и тропане. А с такт, усмивка и смях, другото са подробности, според случая Wink

Относно бройката, бих казала, че с две е някак по-лесно.. вече. Те сами се водят, аз само им давам насоката и ги оставям.

Децата имат малки антенки с които безпогрешно улавят нашата безпомощност или обърканост. А тя ги прави господари на ситуацията, което води до повсеместна паника и тогава вече няма спасение.
На родителя се полага и налага да владее ситуацията. И тъй като както стана ясно не приемам да се налагам като ги командоря, то не ми остава друго освен да владея ситуацията с увереност и разсейване. Това правило работи както при най-малките, така и при големите.
Децата се нуждаят от нас и от цялото ни търпение и стабилност, но не от истерия или пък безхарактерност от друга страна.

# 44 13 юни 2010, 09:53 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 911

Цитат на: baibibi в нд, 13 юни 2010, 00:10

Цитат на: Saule в нд, 13 юни 2010, 00:03

[

Байбиби, "безстресово възпитание" е оксиморон Laughing

Baibibi, знам, даже беше много модерно по едно време, само, че май нещо взе да му минава популярността Laughing

или бъркам?
Ми, сори, няма как да е безстресово. И на мен ми беше стрес да ставам сутрин за училище. Адски ми беше трудно да се приуча на тая структура 45 винути внимавам, после 10 почивам и така до края на учебния ден. Ама щях ли да се справя в живота без училище - едно нещо, задължително за всички? Ми, не... та, като казах, че е оксиморон, нямах предвид, че е твое изобретение Peace

Dodo, много ми харесва това, което си написала за увереността. Тя някак си се "попива" и репродуцира впоследствие от детето...

Препоръчани теми

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: