Здравейте казвам се Вeселка Ангърова от град Русе на 23 години.След като гледах историята на 2 годишния Дани в предаването Горещо просто бях потресена от случая и реших и аз най-накрая да споделя пред някои и моята поредна за България история свързана с нашите "лекари".На 14-15 години ме оперираха от апандисит.След мооже би 1-2 години непомня вече колко бях спортистка и тренирах,но скъсах минискус и ме оперираха в Русе.Болките ми така и си продължиха.Минаха години и отново се наложи операция на миниск пак на същия крак.Този път отидохме в Плевен при п-р Аспарухов и там ме оперираха.Мина време и забременях още от самото начало имаше уж малък проблем.Казаха ми,че плода не се развива добре но с лекарства и инжекции ще се оправи.Така изминаха 2 месеца ходене по мъките и по лекари инжекции,лекарства(накрая ми предписаха ударна доза на ден по 12-13 хапчета и плода на 3-тия ден умря в мен) и се наложи кюртаж.Тогавашните думи на лекуващия ми лекар бяха цитирам:"Е аз си знаех,че ще стане така ама да не ти убивам кахъра..."Направиха ми изследвания и всичко беше наред.Така измина известно време и отново забременях.Отидох веднага на преглед при друг гинеколог и ми каза че е извън маточна бременност и че ако до 3 дена плода не слезе в матката се налага спешна опреция за премахване на дясната тръба защото инъче ако не се оперира може и аз да си замина.От там нататък трагнах по други лекари.Обиколих почти всички възможни в града но всеки казваше нещо различно.Решихме,че няма да се подложа на тази операция и че ще изчакаме пък каквото стане.Плодът слезе в матката 1 седмица след като ми бяха насрочили тази операция на която не се подложих за което съм краино благодарна,че не се доверих на някои от лекарите.През цялото време пиех лекарства за задържане,втория месец влязох в АГ за задържане,а между 3-4-тия месец ми направиха сирклаж.Почти всяка седмица ходех на прегледи,който не се поемат от здравната каса.Останаха 2 седмици до раждането мислех си.че най-накрая всичко е свършило но уви...Тогава се прави едно изследване на сирклажния конец.Когато излеза резултата ми казаха,че имам e "coli o6"Лекуващия ми лекар каза.че ще ме излекува до раждането с антибиотици и че няма да има проблем.Когато го попитах дали е опасно за мен и за бебето тои каза,че е малко опасно но няма страшно тои щял да ме излекува,След тези думи пак трагме по лекари на часно да търсим второ мнение.Казаха че е опасно както за мен така и за бебето.ако родя нормално преди да се излеккува има опасност бебето да се зарази като излиза през родовия канал а ако родя секцио имало опасност за мен.И така пак ме поставиха в шах.Започнах да пия някакви лекарства изписани ми пак от въпросния лекар и имаше подобрени.Започнахме да говорим за раждането.Тои щял да ме изроди да съм му звъннела ако има проблем и ако тръгна да раждам,и да не се притеснявам от изследването като доидело време тои щял да ми скрие изследването от другите лекари и нямало да има проблеми.Тогава наистина се изплаших и го попитах защо ще ми крие изследването като не е опасно,а тои ми отговори ами защото да не съм раждала в заразното при циганките и при тези дето нямат документи.Тогава се поразровихме,поразпитахме и разбрахме че при тези колита и лекуващия ми гинеколог трябва да си направи изследвания,защото ако и тои ги има става също преносител и може да зарази и други бременни.При следващия преглед ми каза,че пак тои щял да ме изражда.Да си наглася 300лева и да му се обадя.Тогава за пореден път му казах,че не искам да ме изражда тои,и че няма да му дам 300 лева.Тои упорстваше и дори започна да ме изнудва като казваше:"е нищо де какво толкова все от немотията ще ги съберете",накрая се скарахме и тои каза добре де няма проблем ти ми звънни аз ще доида да те изродя и ще платя 300 лева вместо теб но ми се обади,не се тревожи.Така и не му се обадих няколко пъти ми звъня на мобилния но аз не му отговорих.Отидох на преглед при първата гинеколожка която искаше да ми махне тръбите,но тя не ме позна и не си спомни какво ми каза първия път.Аз пак и се доверих прегледа ме и ми каза,че бебето е добре и е около 3,400 3,500кг и около50см..Влязох да раждам и на смяна беше пак въпросната лекарка и аз се оставих в "нейните ръце".Раждах нормално,платих си 120лв.за епидурална упойка и през цялото време бях в съзнание.Тази упойка се поставя периодично на около 1 час но не по-малко.Малко преди да направя 10см.разкритие гинеколозите ми казаха да не искам последната доза упоика за да мога да помагам с напъните по добре.Когато анестезиоложката дойде и казах,че неискам последната доза,но тя се обарна към мен и ми каза е няма няма аз така и така съм я нагласила и ми я постави,а нямаше минали и 40 мин.от предната доза.Така се получи предозиране.До родилна зала родилката трябва да стане на крака и да отиде сама до там а аз дори и от леглото неможах да се надигна.Докараха инвалидна количка да не говорим,че два пъти щяха да ме истарвът краката ми се влачеха по земята,забравиха да вдигнат степенките на количката...С една дума ад.Започна и раждането бебето неискаше да излезе,напъвах натискаха ме,напъвах натискаха ме,те направо скачаха отгоре ми.Накрая докторката каза,че ако сега не излезе(накрая скачаха отгоре ми без да имам контракции) влизаме за секцио,но слава богу бебето се роди.Роди се 3,900кг(ако едно бебе е толкова голямо от 3,900 4,000 и нагоре е за секцио от самото начало)52см. момченце живо и здраво.А както по нагоре казах една седмица преди това ми казаха,че е нормален плод(за кг.)И така изминаха 3 прекрасни месеца,докато една сутрин ме хванаха адски коремни болки.Пих лекарства в къщи,но без резултат.Наложи се да отидем до спешното отделение.Сложиха ме на система(обезболяващи) след това ми написаха рецепта и ме пуснаха да си ходя.След около 2-3 часа след като се прибрах отново неможех да стоя от болка и пак към спешното.Пак ми включиха система,но без резултат.Пратиха ме в АГ-то но и там казаха че не е за тях и че те невиждат нищо нередно след раждането.Постъпих в болницата и на следващия ден се започнаха мъките.Започнаха изследвания 3 пъти се мъчиха да ми поставят сонда и "на четвъртия път успяха"беше ужасно.След това ме пратиха на едно изследване наречено горна ендоскопия(с тръба през устата се влиза в корема и се оглежда)за което се полага упойка,но завеждащия отделение "недава такава",защото това били лиготии...След това изследване ми казаха че имам гастрит,колит и от това бил раздразнен стомаха,от там ми били болките.След като минаха 7 дена и нямах никакво подобрение но ме исписаха защото била минала клиничната пътека.Успях да остана в къщи с тези болки около една седмица след което отидох при личния лекар и поисках направление за гастроентеролог.На следващия ден отидох и когато ме погледна жената щеше да припадне от изумление,че в болницата и в АГ-то не са видели около 15см.киста.Веднага ме прати в спешното и отново ме приеха за 3-ти път пак по спешност.Отново се започнаха едни изследвания и пак нищо.Стоим и чакаме да видим какво ще стане това бяха думите на завеждащият отделение.Мина още една седмица в чудене и размисли какво може да ми има.В продължение на седмица бях на 3 вида антибиотици едновременно резултат нямаше,почти не получих анемия,но никои не се нае да ме оперира защото незнае какво ми има.Започнаха едни съмнения за киста на панкреаса.Направиха ми скенер и потвърдиха диагнозата,но за операция пак нямаше кои.След още няколко дни решиха да ми направят пункция(да вземат материал от кистата).Събраха се целия екип и ми направиха пункция(имаше някъкво раздвижване).След като излязох от операционната вдигнах 40 градуса температура тресях се цялата,а когато дойде сестрата ми каза цитирам:сега не е време за температури,и си замина.....След като поодмина и тази пункция ми казаха,че тази операция (киста на панкреаса) е много сложна и опасна.Било 50 на 50 или ставам от операционната или оставам там..Пропуснах да спомена,че след поставянето на диагнозата ми постоянно стоях гладна защото можело всеки момент да вляза за операция по спешност.Ако се наложело да ме оперират по спешност ще оперират ако ли не стоим и чакаме.А какво чакаме така и не разбрах...След като ми казаха тези неща предстаавете си как съм се чувствала като знам,че мога да оставя 4 месечно бебе полусираче и вдовец на 27 години.Това беше моят най-голям кошмар в живота.По цели нощи не съм спала и не съм спирала да плача като знам че всеки един момент мога просто да си отида и никога повече да не видя семеиството и бебето си.Господи просто бях съсипана и проклинах съдбата,че може би няма да видя първите стъпки на детето си,че няма да чуя неговите първи думички.Просто бях съсипана и психически и физически..Решихме да отидем в София.Взех си документите и изследванията от Русе,събрахме пари записахме си час и отидохме при Професор Виолета Димитрова(тя се занимава с кисти на панкреаса и е най-добра в цяла България), която всеки ден благословя защото тя е моят Ангел Пазител.Когато отидохме в кабинета П-Р Димитрова ме прегледа и каза да за операция е, и постъпих в Александровска болница още същия ден.На следващия ден ми направиха нужните изследвания за операцията и на другия ден казаха,че ще оперират.Бях едновременно и ужасена и благодарна,че най-накрая ще свърши моят ад.Сутринта бях първа за операция беше се събрал екип и влязох на операция.Когато се събудих бях много зле не помня нищо от този ден,само знаех,че това е краят на мъките ми.На следващия ден 2 след операцията се събудих болеше ме,но бях Жива и благодарях на бог,че отново ще мога да прегирна моето дете.Когато минаха на визитация ми казаха,че не е било киста на панкреаса,а ХЕМАТОМ НА ДЪЛАКА ДЪЛЪГ ОТ 17 ДО 19 СМ.ОБРАЗУВАН ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО.Дори се чудеха как съм търпялатези болки и как едвам не се е спукал тоя хематон,бил е просто на косъм,а ако се е бил спукал ...?Просто бях шокирана.Плодът е бил прекалено голям и от напъните и от това натискане буквално дето са скачали отгоре ми да искарат бебето са ми спукали дълака.Всички лекари в София бяха шокирани от случилото се:Как в Русе след първото исписване от болницата няма да видят 17 см хематон,нито в болницата нито в АГ-то?Как са ме натискали при раждането?Защо не са ме оперирали?Толкова въпроси а няма отговори,няма и наказани няма виновни защото всеки си умива ръцете с другия.Ето затова неспрях да плача като гледах историята на малкия Дани,защото моят случаи е точно същия,но представен с други болести и други лекари.За жалост Дани не е имал късмет като мен,ако мога да го нарека такъв,но може би и ние,ако не бяхме потърсили второ мнение за бременноста и за тази киста сега нито щтях да имам дете нито може би щех да съм сред живите....Затова Ви моля никога не се доверявайте само на един лекар независимо колко е добър тои и какво ще ви струва да направите и втора консултация,защото точно тази ВТОРА КОНСУЛТАЦИЯ понякога може да ви струва живота.Всеки ден благодаря на Господ.Съболезнования на родителите на Дани и поклон пред неговата памет.Ако с това писмо успея да предпазя дори и един живот ще е много,защото само той няма цена... 
e-mal: veselka.angarova@abv.bg
e-mal: veselka.angarova@abv.bg 
Съпругът ми пострада от спукан, та чак скъсан апандисит, млад човек, на 30години, от 2 дни беше с температура и болки, в хирургия го приеха по спешност(приемът по спешност продължи 2часа), след това още близо 8часа го обикаляха в болничната стая без нищо да предприемат и накрая решиха в 20,00часа вечерта да оперират като казаха, че "операцийката е рутинна и ще трае не повече от 30 минутки".Влезе в операционна и излезе след 3 часа.Дойде при мен хирургът, който беше го рязал и на въпроса ми "Докторе, какво стана, защо се забавихте, как е съпругът ми?" - човекът отсреща взе да ми вика, как не ни било срам, защо сме се мотали толкова, млад човек сме щели да уморим без време...и сега ни "ОСТАВАЛО САМО ДА СЕ МОЛИМ".Представяте ли си....Те некадърниците го размотаваха и наблюдаваха цял ден и накрая нагло ми заявиха, че вината си е само наша.Но....на мен ми падна пердето пред очите както се казва и така се развиках....още ме е срам от себе си, по принцип съм спокоен човек.Резултатът от викането ли, от гузната съвест на доктора ли, незнам от какво-но тоя човек идваше преди да е съмнало при съпруга ми и проверяваше лично как се развива той.