кой как си гледа детето?

Не съм чела всички, може да повторя някого   .
Сами с таткото си гледаме децата, бабите идват на гости и децата им ходят на гости, но от първия ден на големия, в къщи ми помага само таткото. Бабите страшно ме изнервяха, освен това не знам защо си мислят, че децата са създадени за да се играе с тях   като с кукли. А и нашите деца са първите внучета в двете семейства та баби бяха позабравили как се гледат деца.
Неволята ме научи кое, как   , а и децата всичко си казват, само трябва да ги наблюдаваш.
Успех в избора, ще се справиш   , важното е да си уверена и спокойна.

Сама, тати помага със съвети и възпитание, да не забравя и го къпе. Първия месец бяхе при мама - тя помагаше , но от тогава до ден днешен съм го оставяла 3-4 пъти за по 2-3 часа (и ТО докато спи). След някой месец мисля да започна да го изпращам по баби за по 1- 2 дни - И АЗ СЪМ ЧОВЕК...

Сама си ги гледам и тримата, лошото е, че и тати почти не ми помага. Спасява ме това, че през седмицата големите са на градина, което улеснява нещата. Абе, не се оплаквам, добре ми е.

Ами ние живяхме при свеки до шестия месец на детето.Много не го оставях но тя беше изключително нахална и съм преживяла доста скандали
От тогава се изнесохме и се гледаме сами..
За второто живот и здраве съм казала,че не искам никой да ми помага,защото сега се вижда,че помощта й само ми е навредила

Двамата си ги гледам сама 
На баби никога не съм ги оставяла, дори когато бременеех с второто, нито пък те идват често.
Първото ми разделяне със сина ми беше, когато влязох да раждам Ивето.

Нашият тати също много ми помага, но когато не е на работа - работи обаче от понеделник до петък по около 9 часа, така че помощта от него е главно събота и неделя 

Изчела бях, още преди раждането на баткото, а и сега продължавам, много литература, но имам и опит от гледането на вече 10-годишното ми братче 

Сами (с таткото), и мисля, че е идеалният вариант. Нямай грижи, ще се справиш!

Не знаех много. Добре, че го има този форум. Общо взето се ориентирам оттук какво трябва да правя. Има достатъчно теми по всички въпроси. Бебето си го гледам абсолютно сама. Вечер таткото помага да го изкъпем. Отвреме навреме той прави млякото и така. Ми не е чак толкова трудно 

Аз също.

мимка, сами сме си гледали бебетата. За захранването си бях купила хубава и подробна книжка, в кято пишеше месец по месец какво и как, нямахме болести, нямахме алергии. За всички останали занаятчийски неща - също по книжка. Според мене така е най-добре. В един момент се развива и интуиция. Децата ми са с 1 г.11 м. разлика, и като поех в ръце второто, усетих колко бързо се забравят или запомнят изкривено разни неща "от занаята", и трябваше да преговарям някои уроци. В този смисъл не бих посмяла да се доверя на бабите, които са гледали бебета преди сума ти години.

милички някоя хубава книжка за захранване и гледане на бебо да ми препоръчате?

Мимка,ще се справиш!Досега сама си гледах детето(и тати помага,но някой трябва и да работи ),но вече ходи на ясли и ми е малко по-лесно,но и много мъчно .За захранването се консултирах с педиатъра,книжка за храненето и най-вече -интуиция.Успех! Аз ползвах "Хранене на бебето"от д-р Лиляна Трифонова.

Детето си го гледаме сами с татито.
Помощ имам най-вече тук от форума и от майка ми. Чуваме се често, питам, тя дава съвет и вече правя каквото преценя, че е правилно и нужно за детето ми.

Ами моята книжка за захранване на бебета е местна - Super Baby Food (Ruth Yaron). На мене ми свърши прекрасна работа. Когато я купувах преди повече от 5 години, имаше само брилянтни ревюта. Сега виждам, че в Амазон има и отрицателни. Но това е положението - светът се развива. Трябва да го имаме предвид, ако станем баби.

Гледаме си я с таткото ,но когато имаме работа идват бабите. За захранването и въобще се консултираме с докторката и с познати мами и от ФОРУМА!

Сама съм си гледала и продължавам да си гледам детето, ако имам нужда от съвет или питам тук или приятелки. Но за захранване и т.н. то самото дете ми е подсказвало кога е готово. Сина ми започна да проявява интерес към нашата храна към 5 месец, да ми дърпа ръцете докато ям и да иска да лапне това което ние ядем, така разбрах, че е готов. Същото и със сядането, пробвах го по рано но той не искаше, към края на 5 месец, сам прояви желание да стои седнал. По същия начин и с ходенето, някъде към 7 месец реши, че иска да ходи с наша помощ, сега вече иска да го държим само с 1 ръка за да може с другата да пипа наоколо. Никога не  съм го мъчила да яде и спи по график (примерно 3ч.-6ч.-9ч.-12ч.), когато поиска да яде тогава, като гледам да са минали поне 3-4 часа от предното хранене разбира се, а за съня когато поиска и където поиска. Така и той се чувства добре и аз.  Ако ще трябва да ходим някъде винаги е с нас, дори и по държавни учреждения, извиняваме се, но казваме, че няма на кого да го оставим и така.  А бабите не са ми помагали дори и да са искали да го вземат, не съм им го давала, казвам им, че той си има родители които да го гледат, той си е наша грижа и толкова. Колкото и да ми е трудно, понеже е МНОГО, ама МНОГО палаво дете и ужасно зависим, дори ми се е налагало по цял ден да се стискам понеже не мога да отида до тоалет заради него. Винаги иска някой да се занимава с него, непрекъснато, нощно време се буди по 20-30 пъти денем не спи, приспиваме се с часове наред, абе ужас. През деня винаги трябва да има човек с него, дори и в кошарата не мога да го оставя, пада удря се, реве и т.н. Като иска да върви което е 80% от времето иска някой да го държи за да не се ограничава около мебелите и какво ли още не, но нито веднъж не съм се изкушила да го дам на бабите за малко за да си почина. Тати помага и така...