Здравейте! Време ми е и аз да се оплача от "роднините". Все още не са мои, затова ги слагам в кавички. Извинявам се, за дългата история.
Все пак да разкажа малко предистория.
Живеем с приятеля ми заедно от около две години и половина на вторият етаж, в къщата на родителите му. "Свекърът" ми почина преди една година и съответно наследници на същата тази къща остават "свекървичката", сестрата на приятелят ми и приятелят ми. Приживе "свекърът" ми, доколкото разбрах аз, се е разбрал със сина си да остане втория етаж за него, а за дъщеря му- първият. Съответно преди малко повече от 3 години приятелят ми прави ремонт на този втори етаж. По това време все още не сме се познавали с него.
През това време, докато живеем заедно, родителите му са се качвали при нас под 10 пъти и то или сме ги канели на вечеря или за някаква помощ. Още от началото сме си отделни домакинства. В първата година и половина "зълвата" е идвала само два пъти в тази къща (тя е женена и живее на друго място), защото мъжът и не и е позволявал. Почна да идва когато почина баща и, горе-долу по същото време разбраха, че мъжът и е болен от рак. Той също почина впоследствие.
На мен ми правеше впечатление, че като дойдат (което за мен е гостуване) не чукат на вратата, а направо влизат, което според мен е изключително некултурно и невъзпитано. "Зълвата" има две деца, които действат по същия начин. Нахалството им стига дотам, че дори си позволяват да пипат по шкафовете, гардеробите и компютъра, дори когато аз и приятелят ми не сме си вкъщи...
"Зълвата" след смъртта на мъжа си постоянно нахалства, че трябва да и се помага(то не беше косене на трева, то не беше пръскане на дръвчета, рязане на дърва, возене през почти цялата зима, ремонт на някои домакински уреди, пренасяне на багажи, пазарувания.....), оплаква се, че няма пари (в същото време купува скутер, нова техника, нови дрехи и прави ремонт)...най-общо казано всеки вече и е длъжен за нещо.
От самото начало тази жена не ми е направила добро впечатление и със времето се убедих, че наистина е лош човек, съответно с времето я и намразих.
Връх на нейната злоба беше когато разбра, че съм бременна. Това стана преди около 3 седмици. Говорехме си някакви общи работи с нея и стигнахме до там пак да ми се оплаква колко много работа има. И двете сме на приблизително еднакви длъжности и работата според мен е много приятна, но е свързана с вдигане на кашони. Аз и казах, че трябва да внимавам с моята работа, поради здравословни причини. Тя сама се сети, че съм бременна. Тъй като съм все още в началото се притеснявам дали ще мога да го задържа бебенцето и и казах съвсем плахо, че чакаме бебче. Нейната реакция беше, цитирам " Да не се окаже фалшива тази твоя бременност?" Тази реплика ме обиди страшно много, още повече, че това бебче го чакаме вече две години. Тогава не и казах нищо.
На следващия ми преглед, гинеколожката ми каза, че трябва да вляза в болница за задържане (това си го очаквах). Поради редица причини не мога да си позволя този болничен и затова се разбрахме да си почивам вкъщи, да лежа и ми изписа едни хапчета. От следващия ден наистина започнах да си почивам повече и да пия хапчетата и болките наистина ми намаляха.
Един ден обаче, както съм си се изтегнала пред компютъра, на вратата на стаята се появи „зълвата”. Отново не беше почукала и си беше влязла направо. Добре че бях облечена... пита ме за някакво съдче.
Тази неделя (16 май) с приятелят ми бяхме решили да си легнем много рано, към 20:00ч, защото и двамата бяхме уморени, а и на мен ми се спи постоянно. На приятелят обаче му се наложи да излезе за малко, но си остави GSM вкъщи. Бях се изкъпала и се излегнах на леглото, мажейки се с лосион. GSM обаче звънна и тъй като беше много настоятелно, погледнах кой е- „зълвата”. Продължих да се мажа без да и вдигна. След пет минути на чух някакъв шум и си помислих, че приятелят ми се прибира. За мое изумление се почука на отворената врата на спалнята. Аз казах „ кажи, Пиле?”. Обаче вместо пиленцето ми, в стаята връхлетя „зълвата” без да се извини и без да поиска позволение премина през стаята и влезе в една от другите стаи. А аз гола, не мога да отреагирам даже не разбрах какво търси тя (не че тя ми каза). След като тя излезе аз почнах да плача, защото ми писна от нея. През това време приятелят ми се прибра и му разказах какво се случи. Той също се ядоса и слезе да се разправя със сестра си. След малко се прибра, но тогава аз отидох долу и и казах, че тя няма никакво право да влиза така, все пак ние живеем там, а не тя. Последва много голям скандал между приятелят ми, „зълвата”, баба им и „свекървата” (бабата и свеки живеят на първи етаж). „ Зълвата” си твърдеше, че това е нейният роден дом и тя има право да си ходи където си иска и да се разпорежда в цялата къща, нищо, че не живее с нас. Според мен и приятелят ми не е така, защото вторият етаж е ремонтират и обзаведен с наши пари и все пак наистина си живеем само двамата на него. Първият етаж все пак си остава за „зълвата”, двата са с еднаква площ. Точно какво са си казали докато са се карали не знам, аз си се прибрах още в началото му, защото преди всичко трябва да се пазя.
Сега ще изчакаме да мине малко време и приятелят ми е решил да излезне някъде със сестра си и да се разберат кое на кой ще е. Аз обаче се притеснявам дали тя няма да реши да поиска нашият етаж.
Доколкото съм информирана трябва да отидат при нотариус. Но какво точно се прави там, какво точно се попълва и колко струва приблизително- не.
Ако някой вече е минал по този път, моля да сподели какво точно трябва да направим.
Все пак да разкажа малко предистория.
Живеем с приятеля ми заедно от около две години и половина на вторият етаж, в къщата на родителите му. "Свекърът" ми почина преди една година и съответно наследници на същата тази къща остават "свекървичката", сестрата на приятелят ми и приятелят ми. Приживе "свекърът" ми, доколкото разбрах аз, се е разбрал със сина си да остане втория етаж за него, а за дъщеря му- първият. Съответно преди малко повече от 3 години приятелят ми прави ремонт на този втори етаж. По това време все още не сме се познавали с него.
През това време, докато живеем заедно, родителите му са се качвали при нас под 10 пъти и то или сме ги канели на вечеря или за някаква помощ. Още от началото сме си отделни домакинства. В първата година и половина "зълвата" е идвала само два пъти в тази къща (тя е женена и живее на друго място), защото мъжът и не и е позволявал. Почна да идва когато почина баща и, горе-долу по същото време разбраха, че мъжът и е болен от рак. Той също почина впоследствие.
На мен ми правеше впечатление, че като дойдат (което за мен е гостуване) не чукат на вратата, а направо влизат, което според мен е изключително некултурно и невъзпитано. "Зълвата" има две деца, които действат по същия начин. Нахалството им стига дотам, че дори си позволяват да пипат по шкафовете, гардеробите и компютъра, дори когато аз и приятелят ми не сме си вкъщи...
"Зълвата" след смъртта на мъжа си постоянно нахалства, че трябва да и се помага(то не беше косене на трева, то не беше пръскане на дръвчета, рязане на дърва, возене през почти цялата зима, ремонт на някои домакински уреди, пренасяне на багажи, пазарувания.....), оплаква се, че няма пари (в същото време купува скутер, нова техника, нови дрехи и прави ремонт)...най-общо казано всеки вече и е длъжен за нещо.
От самото начало тази жена не ми е направила добро впечатление и със времето се убедих, че наистина е лош човек, съответно с времето я и намразих.
Връх на нейната злоба беше когато разбра, че съм бременна. Това стана преди около 3 седмици. Говорехме си някакви общи работи с нея и стигнахме до там пак да ми се оплаква колко много работа има. И двете сме на приблизително еднакви длъжности и работата според мен е много приятна, но е свързана с вдигане на кашони. Аз и казах, че трябва да внимавам с моята работа, поради здравословни причини. Тя сама се сети, че съм бременна. Тъй като съм все още в началото се притеснявам дали ще мога да го задържа бебенцето и и казах съвсем плахо, че чакаме бебче. Нейната реакция беше, цитирам " Да не се окаже фалшива тази твоя бременност?" Тази реплика ме обиди страшно много, още повече, че това бебче го чакаме вече две години. Тогава не и казах нищо.
На следващия ми преглед, гинеколожката ми каза, че трябва да вляза в болница за задържане (това си го очаквах). Поради редица причини не мога да си позволя този болничен и затова се разбрахме да си почивам вкъщи, да лежа и ми изписа едни хапчета. От следващия ден наистина започнах да си почивам повече и да пия хапчетата и болките наистина ми намаляха.
Един ден обаче, както съм си се изтегнала пред компютъра, на вратата на стаята се появи „зълвата”. Отново не беше почукала и си беше влязла направо. Добре че бях облечена... пита ме за някакво съдче.
Тази неделя (16 май) с приятелят ми бяхме решили да си легнем много рано, към 20:00ч, защото и двамата бяхме уморени, а и на мен ми се спи постоянно. На приятелят обаче му се наложи да излезе за малко, но си остави GSM вкъщи. Бях се изкъпала и се излегнах на леглото, мажейки се с лосион. GSM обаче звънна и тъй като беше много настоятелно, погледнах кой е- „зълвата”. Продължих да се мажа без да и вдигна. След пет минути на чух някакъв шум и си помислих, че приятелят ми се прибира. За мое изумление се почука на отворената врата на спалнята. Аз казах „ кажи, Пиле?”. Обаче вместо пиленцето ми, в стаята връхлетя „зълвата” без да се извини и без да поиска позволение премина през стаята и влезе в една от другите стаи. А аз гола, не мога да отреагирам даже не разбрах какво търси тя (не че тя ми каза). След като тя излезе аз почнах да плача, защото ми писна от нея. През това време приятелят ми се прибра и му разказах какво се случи. Той също се ядоса и слезе да се разправя със сестра си. След малко се прибра, но тогава аз отидох долу и и казах, че тя няма никакво право да влиза така, все пак ние живеем там, а не тя. Последва много голям скандал между приятелят ми, „зълвата”, баба им и „свекървата” (бабата и свеки живеят на първи етаж). „ Зълвата” си твърдеше, че това е нейният роден дом и тя има право да си ходи където си иска и да се разпорежда в цялата къща, нищо, че не живее с нас. Според мен и приятелят ми не е така, защото вторият етаж е ремонтират и обзаведен с наши пари и все пак наистина си живеем само двамата на него. Първият етаж все пак си остава за „зълвата”, двата са с еднаква площ. Точно какво са си казали докато са се карали не знам, аз си се прибрах още в началото му, защото преди всичко трябва да се пазя.
Сега ще изчакаме да мине малко време и приятелят ми е решил да излезне някъде със сестра си и да се разберат кое на кой ще е. Аз обаче се притеснявам дали тя няма да реши да поиска нашият етаж.
Доколкото съм информирана трябва да отидат при нотариус. Но какво точно се прави там, какво точно се попълва и колко струва приблизително- не.
Ако някой вече е минал по този път, моля да сподели какво точно трябва да направим.
Изнесете се да живеете някъде другаде, където никакви роднини няма да влизат когато си искат и ще имате пълно спокойствие. Или мислите да сте завинаги на този етаж? Ако е така, винаги ще си контактувате и с роднините, освен ако не се изпокарате до степен да се подминавате без поздрав. И двата варианта ми се виждат труднички. 
