Между другото наистина памперс 2-ка се оказаха малки за него, но за други дечица ще свършат работа. Сега ще занеса 3-ка. Питах какво друго им трябва, а те не пожелаха нищо, само за памперсите се споразумяхме.
- Публикувана: 14 май 2010, 11:19 ч.
- Последно мнение: 21 май 2010, 18:50 ч.
Първа среща с дете
Здравейте и от мен!Имам осиновен син на 22 години.Вземахме го направо от родилния дом, когато беше на 15 дни.Още в мига, когато го видях, бях сигурна, че това е моят син. Това се чувства със сърцето, не мога по друг начин да го обясня. Повярвайте, че от него миг аз забравих, че той не е роден от мен.Имаме с него много силна, повече от рожденна връзка. Никога не съм се замислила дали има някакви увреждания, забавяния в развитието.Просто го приех за мой завинаги.И не сгреших.Сега е студент, 2 метра висок.Нито за миг не съжалих, че тогава със сърцето си го почувствах и приех за мой син. Затова се доверете на сърцето си и успех и късмет занапред.
Препоръчани теми